№ 3748
гр. София, 16.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110207131 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от „***“ ЕООД с ЕИК ***
срещу наказателно постановление № 762580 – F757815/22.03.2024 г., издадено
от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на
основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/
на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция” в размер на
1 200 /хиляда и двеста/ лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се поддържа, че служителят, който се твърди да не е издал
фискалния бон при контролната покупка е китайски гражданин, който не е
разбрал какво се изисква от него. Оспорва се твърдението, че не е издаден
фискален бон. Посочва се, че управителят е създал всички условия за контрол
и проследяване на работния процес в обекта, като е осигурил фискални
устройства. Застъпва се тезата, че ако не е бил издаден фискален бон
отговорност носи конкретния служител, но не и дружеството. Според
жалбоподателя вероятно фискален бон е издаден, но обединен с покупката на
друг клиент. Намира, че наложената санкция от 1200 лева е прекомерна,
алтернативно се претендира приложение на чл. 28 от ЗАНН. От съда се иска
отмяна на наказателното постановление.
1
В съдебно заседание жалбоподателят „***“ ЕООД, нередовно призован,
не се представлява. Ход на делото е даден при условията на чл. 61, ал. 4 от
ЗАНН.
Въззиваемата страна – началника на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ
на НАП, редовно призован, се представлява от юрисконсулт ***, който моли
жалбата да бъде оставена без уважение и наказателното постановление да
бъде потвърдено в неговата цялост. Намира нарушението за доказано по
несъмнен начин. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 12.02.2024 г. около 15:47 часа свидетелят Ц. С. Р. - инспектор по
приходите в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, заедно с колегата си ***
извършили проверка на търговски обект – магазин „***“, находящ се в гр.
София, бул. „*** № 2, стопанисван от ***“ ЕООД с ЕИК ***. В търговския
обект имало монтирано фискално устройство модел „Tremol M20“ с
индивидуален номер ZK178139 и номер на фискална памет ***, регистрирано
в НАП. Преди легитимирането си свидетелката Р. извършила контролна
покупка на аксесоари за куче на стойност 46,10 лева, която била заплатена в
брой. Сумата била приета от служител на дружеството ***, като за приетата
сума не бил издаден фискален касов бон.
Свидетелката изчакала няколко минути, за да предостави възможност на
служителя да отчете продажбата и да издаде фискален касов бон и след като
това не било сторено се легитимирала и започнала проверка, в хода на която
бил снет КЛЕН, в който не била отразена контролната покупка и направеното
от свидетелката Р. плащане.
С оглед установеното при проверката свидетелят Р. счела, че „***“ ЕООД
е осъществило нарушение на 118, ал. 1 от ЗДДС и на 27.02.2024 г. в
присъствие на упълномощен представител на дружеството съставил срещу
последното акт за установяване на административно нарушение сер. № F
757815/27.02.2024 г. Актът бил предявен за запознаване на представителя на
дружеството, който го подписал без възражения.
На 06.03.2024 г. били подадени писмени възражения, с които се иска
прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Като преценил направеното възражение за неоснователно и въз основа
на така съставения АУАН на 22.03.2024 г. началникът на отдел „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - София издал
обжалваното наказателно постановление, препис от което бил връчен на
упълномощен представител на дружеството на 15.04.2024 г., а на 29.04.2024 г.
чрез куриер била депозирана и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът намери за установена след
анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства –
показанията на свидетеля Ц. С. Р., протокол за извършена проверка в обект
Серия АА, № 0129973/12.02.2024 г., опис на парични средства в касата – 2 бр.,
дневен отчет, КЛЕН, справка за лицата, работещи по трудов договор при ***“
ЕООД с ЕИК ***, пълномощно, заповед № ЗЦУ –1149/25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП.
Съдът възприе безкритично показанията на свидетеля Ц. С. Р., която
2
лично е извършила проверката в търговския обект, извършила е контролната
покупка, за която не е бил издаден фискален касов бон, като прецени, че
показанията й представляват източник на пряка доказателствена информация
относно релевантните факти. Показанията на свидетеля са в достатъчна степен
подробни, последователни, логични и подкрепени от останалия
доказателствен материал– видно от представения КЛЕН в посочения час 15:47
часа не е регистрирана извършената от свидетелката покупка, респ. не е
издаден фискален бон. Възражението на жалбоподателя, че фискален бон е
издаден, но вероятно обединен с друга покупка е неоснователно, тъй като
видно от КЛЕН последната продажба, преди 15:47 часа /когато е извършена
контролната покупка/ е отразена в 15:24 часа и е на стойност 2,50 лева, а след
15:47 часа са отразени две продажби – в 15:49 часа и в 15:50 часа и двете на
стойност 10,50 лева. На първо място сборът от сумите на тези две продажби е
под заплатената от свидетелката Р. сума, а отделно от това видно от
подробната разбивка на закупените в 15:49 часа и 15:50 часа стоки те не
включват аксесоари за куче.
Съдът кредитира и останалите приобщени по надлежния ред на чл. 283
от НПК писмени доказателства като обективни и достоверни. От
представената по делото заповед № ЗЦУ –1149/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП се извлича информация за компетентността на
актосъставителя и административнонаказващия орган – първият да съставя
АУАН, а вторият – да издава наказателни постановления. От дневни отчет и
клен се установява, че именно жалбоподателят „***“ ЕООД с ЕИК ***
стопанисва проверения търговски обект и в него извършва търговска дейност.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок (препис от НП е връчен на
пълномощник на дружеството на 15.04.2024 г., а жалбата е депозирана на
29.04.2024 г. чрез куриер), от процесуално легитимирано лице и срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр.
с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
Съобразно нормата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и т. 2.1 на представената и
приета по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., органите по приходите са
оправомощени да съставят актове за нарушения на разпоредбите на ЗДДС.
Според чл. 7, ал.1 т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите
(ЗНАП) орган по приходите е и служителят, заемащ длъжност „инспектор по
приходите”, с оглед на което свидетелят Ц. Р., заемаща именно такава
длъжност е била компетентна да състави процесния АУАН. От т. 1.1, б. „г“ на
цитираната заповед е видно, че изпълнителният директор на НАП е делегирал
правомощията си да издава наказателни постановления за нарушения на чл.
185 от ЗДДС и на началника на отдел „Оперативни дейности“ в дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, който е издал
3
и обжалваното НП. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34,
ал.1 и ал. 3 от ЗАНН. И двата процесуални документа съдържат всички
изискуеми от закона реквизити, нарушението е описано ясно и конкретно,
като му е дадена съответна правна квалификация.
Съгласно чл. 118, ал.1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
на 12.02.2024 г. дружеството - жалбоподател - ***“ ЕООД с ЕИК *** е
извършило продажба на стоки- аксесоари за куче в свой търговски обект
/магазин/ и е приело плащане в брой за посочените стоки, но не е
регистрирало продажбата чрез издаване на фискална касова бележка от
монтираното в обекта фискално устройство нито в момента но продажбата,
нито по- късно /видно от показанията на свидетеля Р. и КЛЕН/, с което от
обективна страна е осъществило състава на вмененото му нарушение.
Възражението на жалбоподателя, че служителят на дружеството е китайски
гражданин и не е разбрал какво се изисква от него не може да бъде споделено,
доколкото за изпълнение на задължението за издаване на касов бон при
продажба не е необходимо изрично искане от страна на клиента, което
евентуално служителят да не е разбрал, още повече, видно от КЛЕН,
непосредствено след контролната покупка са били издадени два броя
фискални бонове с отразяване на закупените стоки, от което следва, че
служителят е бил наясно как следва да процедира при продажба на стоки.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, то въпросът за
субективната страна на деянието не следва да се обсъжда.
Възражението на жалбоподателя, че ако конкретно физическо лице
/продавач/ не е издало касов бон, то именно това лице следва да бъде
санкционирано макар и вярно, не изключва отговорността на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл. 185, ал. 3 от ЗДДС предвижда отговорност наред с тази на
лицето /физическо или юридическо/, извършващо продажби/доставки в
търговски обект и за конкретното физическото лице, което фактически е било
длъжно да издаде документ по чл. 118, ал. 1 и е приело плащане, без да издаде
такъв документ. Отговорността на конкретното физическо лице по чл. 185, ал.
3 от ЗДДС се реализира паралелно с отговорността на лицето по чл. 118, ал. 1
от ЗДДС и двете не се изключват взаимно.
В съответствие с изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът обсъди, но не намери основания за
квалифициране на нарушението като маловажен случай като отчете, че
извършеното не разкрива по - ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид. Нарушението е
формално, поради което стойността на стоката, за чиято продажбат не е
издаден фискален бон е без значение, още повече, че не може да се изисква от
контролните органи да разполагат с бюджет, който да им позволява при всяка
проверка да закупуват стоки на значителна стойност.
4
Съгласно чл. 185, ал.1 ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл.
118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. В конкретния случай на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
1200 лева, тоест малко над минимума, която съдът намира за справедлива и с
оглед тежестта на извършеното нарушение и съдържа потенциал да
въздейства предупредително и превъзпитателно по отношение на субекта-
нарушител, съобразно предвиденото в чл. 12 от ЗАНН. Тук трябва да се
отбележи, че санкцията надвишава съвсем малко законоустановения минимум
и не може да бъде приета за прекомерна, с оглед предвидения максимален
размер от 4000 лева.
С оглед изложеното издаденото НП се явява законосъобразно и следва да
бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4
от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. На основание чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв., поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона
минимум от 80 лева, съобразявайки фактическата и правна сложност на
делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН и
чл.63д, ал.4 от ЗАНН, Софийският районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 762580 –
F757815/22.03.2024 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“
– София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП, с което на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената
стойност на дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД с ЕИК *** е наложена
имуществена санкция в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лева за нарушение
на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК *** да заплати на ЦУ на НАП
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6