Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Д. 19.04.2010г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д.кият окръжен съд търговско
отделение в публичното заседание на двадесет и трети март през две хиляди и
десета година в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ АНГЕЛОВА
При секретаря С.А. като разгледа докладваното от
Т.Ангелова гр.д.№ 583 по описа на Окръжен съд гр.Д. за 2009г. и за да се
произнесе,взе предвид следното:
Искът е с
правно основание чл.29 от СК/отм./.
С исковата
молба Д.Г.И. с ЕГН-********** *** чрез пълномощник адв.И.Ж.-ДАК
претендира да се признае за установено по отношение на И.К.И. с ЕГН-********** ***
,че същата има принос в придобиване на недвижим имот в гр.Д.,ул.”Б.П.”№ * и
движими вещи – 8 пункта,като ответникът бъде осъден да й заплати сумата
164 500 лв.представляващи ½ част от стойността на тези вещи.Сочи се
в молбата,че страните са в процес на развод,вещите са придобити по време на
брака от съвместна търговска дейност и кредити,изтеглени от двамата.В съдебно
заседание от 14.01.2010г. ищцата уточнява,че 150 хил.лв. претендира като
равностойност на приноса в недвижимия имот,а 14 хил.лв. като част от цената на
движимите вещи.В писмените си бележки процесуалният представител на ищцата
сочи,че приносът й за придобиване на недвижимия имот и движимите вещи е доказан
от съдебно-счетоводната експертиза и показанията на разпитаните свидетелки,както
поради вложения труд и усилия за развитие на съвместната търговска дейност с
ответника,така и приноса от работата в домакинството,като претендира заплащане
на 134 067.92 лв. за недвижимия имот/по оценката на вещото лице/ и
5 500 лв. за движимите вещи.Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът
оспорва иска като твърди,че придобитите вещи са записани в баланса на фирмата
му като едноличен търговец и е заплащал за тях амортизационни отчисления и
данъци.Липсвали доказателства за обща търговска дейност,кредитите били
изтеглени от ищцата,която е изплатила
само няколко вноски,като считано от м.август 2007г. той заплаща всички
вноски,вкл.лихви за просрочие и наказателни
лихви.Принос на ищцата в придобиване на всички процесни
вещи не се доказвал,същите били включени в търговското предприятие на
ответника,а не били вещи за потребление,поради което ищцата не може да претендира
част от стойността им.
След преценка
на събраните писмени доказателства,показанията на разпитаните
свидетели,заключенията на вещите лица и доводите на страните съдът приема за
установено следното:
Между страните
е сключен граждански брак на 19.12.1987г.,от който същите имат родени две
деца,видно от депозираната искова молба за прекратяване на брака по чл.99 ал.1
от СК/отм./,по която е образувано гр.д.№ 2098/2009г. на ДРС.Страните не
спорят,че бракът е прекратен с решение на ДРС.Представено е разпореждане на ДРС
по посоченото гр.дело от 27.05.2009г.,а настоящата искова молба е с дата 08.07.2009г.,поради
което съдът приема,че искът по чл.29 от СК/отм./ е предявен в срока по чл.30 от СК/отм./.
С договор от
05.03.2002г.за покупко-продажба на недвижим имот ответникът като ЕТ с фирма
„ИКИ-И.К.”*** е закупил от Община-гр.Д. 1/5 ид.част
от собствеността на общински нежилищен недвижим имот,описан
в чл.3 на договора,находящ се на ул.”Б.П.” № * в гр.Д..С договор от
07.03.2003г. за покупко-продажба на общински нежилищен
недвижим имот ответникът е закупил от Община гр.Д. останалите 4/5 идеални части
от собствеността на горепосочения имот.От заключението на вещото лице Г.К.,което
е обосновано и се базира на извършена документална проверка и специални знания ,и
не се оспори от страните,поради което се кредитира от съда ,се установява,че
имотът-предмет на двата договора за покупко-продажба е отразен по счетоводните
регистри на ЕТ”И.-И.К.”***.С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 57/2004г.на нотариус Ю.Д. вписан под № ** на НК с район на действие
Районен съд гр.Д. ответникът като ЕТ и
ищцата,посочена като продавач продават част от същия имот на А.З.С. за сумата
8 220 лв.,която продажба също е отразена по счетоводните книги на
ответника ,като видно от заключението на вещото лице К. ответникът е заплащал
амортизационни отчисления за имота.Вещото лице сочи като цена на придобиване на
имота сумата 32 604.24 лв.
По време на
брака страните са сключили няколко договора за банкови кредити,както следва:
договор № 210-073/07.10.2005г. с Райфайзенбанк/България/ЕАД за сумата 12000
лв.,в който заемополучател е ищцата ,а
ответникът-солидарен длъжник,договор № 420284/13.12.2006г. със същата Банка за
сумата 10 150 лв. ,в който ищцата е заемополучател,а
ответникът-солидарен длъжник,както и сключеният на 23.01.2007г. с ХипоКредит АД договор от ответника лично и като ЕТ и ищцата
като заематели за сумата 57761 евро.Предмет на
последния договор е погасяване на задължения към заемодателя по друг кредит,за
делови нужди и заплащане на задължения към Кредитекс
ООД,като същият е обезпечен с ипотека на недвижимия имот,чиято стойност е
предмет на иска.Вещото лице подробно посочва останалите неизплатени суми по
договорите за кредит,както и заплатени лично от ищцата 1520 лв.,за които същата
е представила платежни документи . Безспорно е също,че с договор от 22.11.2005г.
страните са продали за 61 500 лв.недвижим имот-апартамент в гр.Д. ,бул.”***”№
** вх.* ет.* ап.**.
На
21.04.2008г. ответникът като поемател е сключил с „Алианц Банк България” АД договор за встъпване в дълг,с който приема да
изплаща като съдлъжник задълженията на ищцата по изп.дело № **/2009г. на ЧСИ Л.Т. с рег. № ** на КЧСИ с
главница 2000лв.,лихви и разноски.С допълнително споразумение от 21.04.2009г.
страните по този договор приемат погасителен план за изплащане на задължението
по изп.дело.
От
заключението по счетоводната експертиза се установява,че движимите вещи- шевни
машини,машина за гладене ,машина за кроене и кроячна
маса не са налични в счетоводните регистри на ответника и не е посочена цена на
придобиване.
При
извършената оценителна експертиза,също неоспорена от
страните вещото лице Н.Л.,лицензиран оценител е
посочил като цена на недвижимия имот,след продажба на част от него,посочена
по-горе 324 935 лв.и като обща цена на движимите вещи, по таблица А./стр.154
в делото/ 11 500 лв.Вещото лице дава заключението си по пазарни цени по
метода на сравнителния анализ след оглед на място както на имота,така и на
движимите вещи,намиращи се в имота.
Разпитаната
свидетелка М. К. посочва,че е работила със страните по делото от
При така
изложената фактическа обстановка безспорно е,че режимът на съпружеската
имуществена общност се отнася до придобиване на вещи с потребителски характер
за задоволяване нуждите на семейството,а дейността на едноличния търговец цели
формирането на приходи и печалба от търговската дейност,извършвана от
търговското предприятие.Предвид данните по делото,процесният
недвижим имот,осчетоводен в счетоводството на ответника е негова лична собственост.В
тълкувателно решение № 2/27.12.01г. на ВКС е прието,че с иска по чл.29 от СК/отм./ единият съпруг може да претендира част от стойността на вещите за
упражняване на професия или дял от имуществото на другия съпруг,което е негова
лична собственост и поради това е изключено от съпружеската имуществена
общност.Няма пречка този иск да бъде предявен както по време на брака,така и
след прекратяването му с развод.Вещите и правата върху вещи трябва да са били
налице към деня на предявяване на иска.В случая от заключенията на двете
експертизи се установява по безспорен начин,че недвижимия имот,както и
движимите вещи са налице,като имуществото е на значителна стойност.Приносът на
ищцата за придобиване на това имущество също е налице – установи се,че като съпрузи
и еднолични търговци страните са осъществявали дълготрайна съвместна търговска
дейност,от която са придобили както недвижимия имот,така и движимите
вещи,необходими за шивашкото производство.Доказателства за осъществяване на
друга търговска дейност от ответника не бяха представени.От показанията на
разпитаните свидетели се установява влагането на личен труд и усилия от страна
на ищцата за развитие на производството и търговската дейност на ответника- тя
е организирала и контролирала шивашката дейност,ответникът е продавал
изработените облекла чрез своята фирма.От представените договори за банкови
кредити се установява общо и равно участие на страните в получаване на суми за
развитие на бизнеса,за изплащане на кредитите във връзка с придобиване и извършени
подобрения в недвижимия имот.Движимите вещи са ползвани за осъществяване на
съвместната дейност и се намират в недвижимия имот на ответника.Извън това
ищцата е влагала личен труд и в домакинството,както и за отглеждане на двете
деца,родени от брака.
При
тези данни съдът намира,че са налице двете предпоставки за основателност на
иска- имуществото,част от цената на което се претендира е на значителна
стойност и съпругата-несобственик
е допринесла за придобиването на това имущество с труда си ,със средствата си и
с работата в домакинството.Следва да се приеме равен принос на двете страни,т.е.
на ищцата се полага ½ от стойността на вещите за упражняване на
търговската дейност на ответника.От заключението на вещото лице Н.Л. е видно,че
стойността на движимите вещи е 11 500 лв.,т.е. искът в тази част е
основателен за сумата 5 750 лв.Основателен е искът относно ½ от
пазарната стойност на имота,която по заключението на Н.Л. е 324 935 лв.
след спадане на цената на продадената част по нотариален акт на друго лице.От
тази сума следва да се спадне и размерът на остатъка по кредита/
105 099.15 лв.по заключението на вещото лице/,обезпечен с ипотека върху
недвижимия имот,тъй като ищцата е също задължено лице по този договор за кредит,то
остава сумата 219 835.85 лв. или на
ищцата следва да бъдат присъдени при равен принос 109 917.92 лв.Общо искът следва да се
уважи за сумата 115 667.92 лв.В останалата част –до 150 000 лв. за
недвижимия имот и до 14 500 лв. за движимите вещи,по уточнението,направено
в съдебно заседание от 14.01.2010г.
искът като недоказан,а следователно и неоснователен следва да се
отхвърли.Ответникът следва предвид чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на ищцата
направените съдебно-деловодни разноски,съобразно уважената част на иска - 450
лв./200 лв. заплатени на вещи лица и 250 лв. адвокатски хонорар/,както и
държавна такса от 4% в полза на Окръжен съд гр.Д. върху уважената част на иска
съгл. чл.78 ал.6 от ГПК или 4 626.71 лв.
Воден от
гореизложеното Окръжният съд
Р Е
Ш И :
О С Ъ Ж Д
А И.К.И. с ЕГН-********** *** да
заплати на Д.Г.И. с ЕГН-********** ***,с адрес за призоваване гр.Д.,бул.”***”№ **
вх.* ап.* адв.кантора на адв.И.Ж.
сумата 115 667.92 лв./сто и петнадесет хиляди шестстотин шестдесет и седем
лв.92 ст./ представляващи ½ от стойността на имуществото му като ЕТ „И.-И.К.”***
– недвижим имот в гр.Д.-УПИ**,кв.** с площ от 692 кв.м,с идентификатор по КК на гр.Д. № ***,ведно с построената в
това дворно място двуетажна масивна сграда с идентификатор по КК на гр.Д. ***
със застроена площ 245.40 кв.м,РЗП на двата етажа 499.90 кв.м,изби с площ 96.60
кв.м и тераса с площ 167.80 кв.м след спадане на отчуждения терен с площ 209
кв.м,ведно със застроената върху него работилница с площ от 64.44 кв.м и движими вещи – три броя шевни машини „ PF AF” с
троен транспорт,1 шевна машина”PF
AF „обикновена,пет бр.прави шевни
машини „Тексима,1бр. машина-оверлог,1бр.машина-иличарка,парогенератор,гатерен нож,кроячна маса,ведно
със съдебно-деловодни разноски от 450 лв./четиристотин и петдесет лева/,като в
останалата част до 164 500 лв.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА.
О С Ъ Ж Д
А И.К.И. с ЕГН-********** *** да заплати
по сметка на Окръжен съд гр.Д. държавна такса от 4 626.71 лв./четири
хиляди шестстотин двадесет и шест лв.71 ст./.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
Съдия: