Р Е Ш Е Н И Е
№ 149
гр. Велико
Търново, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на шестнадесети
септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
при
секретаря С.Ф. и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура – Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10173/ 2022 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от Х.В.В. с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения адвокат А.Х. ***,
срещу Решение № 270 от 29.06.2022 г. по НАХД № 177/ 2022 г. по описа на Районен
съд – Велико Търново. С решението на районния съд е потвърдено Наказателно
постановление № 21-1275-001875/ 09.07.2021 г., издадено от Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново, с което на касатора за
извършено нарушение на чл. 140, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и
на основание чл. 175, ал.3, пр.1, ал. 1 от същия закон, е наложено наказание
„глоба” в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца.
Касаторът твърди неправилност на
обжалваното решение, като издадено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.
1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН. Счита че при
постановяването му съдът не е отчел допуснати процесуални нарушения при
съставяне на АУАН и в производство по издаване на НП. Намира, че след като
дерегистрацията на автомобила е извършена по служебен път, това обстоятелство
няма възможност да бъде проверено от водача на автомобила. От настоящата
инстанция се иска да отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което
се отмени наказателното постановление. Претендира разноски за две съдебни
инстанции. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща
представител. В депозираното писмено становище вх. № 4934/ 15.09.2022 г., чрез ***
Х. поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения.
Ответникът
по касационна жалба – началникът
на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В
отговора на касационната жалба /наименовано „възражение“/, чрез
пълномощника си инсп. Костова-Лещакова заявява, че оспорва жалбата като
неоснователна. Намира обжалваното решение за правилно, постановено в
съответствие на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените
правила. Моли същото да бъде оставено в сила, претендира разноски за
производството пред настоящата инстанция. В условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
при съставяне на АУАН и издаденото НП, както и че наложеното наказание е в съответствие
с разпоредбите на материалния закон. Предлага обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно
решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими към
момента на подаването й на основание чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Като
такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните в хода на
административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се
установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния
съд. На 19.02.2021 г., около 21:50 часа, в гр. Велико Търново, ул.
„Магистрална“ до № 23, в посока на движение към град София, Х.В.В. управлявал
лек автомобил „Мерцедес Ц270 ЦДИ“, peг. № ***, собственост на а.й.с., като след
извършена проверка и справка от контролните органи било констатирано, че
автомобилът не е регистриран по надлежния ред. Първоначално, за извършеното
нарушение е съставен АУАН серия GA №390951/ 19.02.2021 г. за нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, връчен в същия ден на нарушителя и подписан без възражения. На
основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН производството е било прекратено и материалите
са били изпратени на Районна прокуратура – Велико Търново. С Постановление от
19.05.2021 г., пр.пр. № 1580/ 2021 г. на Районна прокуратура – Велико Търново,
на основание чл. 213, ал.1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. второ и чл. 199 от НПК е постановен отказ да бъде образувано досъдебно производство за
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и наблюдаващият прокурор е изпратил
преписката на компетентния административнонаказващ орган. Въз основа на
материалите по преписката и на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН от началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново е издадено НП №
21-1275-001875/ 09.07.2021 г. като поведението на нарушителя е квалифицирано
като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
от същия закон на водача на нерегистрираното по надлежния ред МПС са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200,00 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от шест месеца. Наказателното постановление е връчено
на санкционираното лице на дата 20.01.2022 г. и е обжалвано пред ВТРС в срока
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Горната фактическа обстановка районният
съд е установил въз основа на събраните в производството пред него документи от
административната преписка и допълнително представени такива от страните. При
така установеното от фактическа страна, районният съд е намерил подадената пред него жалба за неоснователна, като
е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на
АУАН и на НП и съответствие на същите с установените в ЗАНН формални
изисквания. Съдът е преценил като безспорно доказано извършването на
нарушението, при правилна квалификация от АНО на
деянието и законосъобразно проведена дейност по индивидуализиране на
наказанието, като е изложил и нарочни мотиви за неприложимост на разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН.
Постановеното от Районен съд – Велико
Търново решение е правилно.
Обратно на бланкетно заявеното в касационната
жалба оплакване, при постановяване на обжалваното решение не са допуснати
нарушения на процесуални правила. Съдът е формирал изводите си, след като е
обсъдил значимите обстоятелства по делото, както и всички наведени от страните
доводи и възражения, излагайки мотиви, относно тяхната преценка. В тази връзка съдът е изпълнил
задължението си за изясняване на обективната истина чрез приобщаването на
допустими и относими доказателства. В мотивите на съдебното решение са посочени
фактите, подкрепящи решаващите изводи на съда и установяващите тези факти
доказателства. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и
решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му
компетентност. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е
била нарушена тайната на съвещанието.
Решението
на районния съд е постановено в съответствие с разпоредбите на материалния
закон.
Касацинната инстанция възприема изводите
на районния съд за безспорна доказаност на нарушението и нарушителя, липса на
съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и НП, и
правилна правна квалификация на нарушението. Изложените в тази насока мотиви в
решението на ВТРС, се споделят в пълнота от настоящия съдебен състав и е
ненужно да бъдат преповтаряни.
За пълнота следва да се отбележи, че в приложимата
й към момента на нарушението редакция на нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
(Доп. – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018
г., в сила от 1.01.2019 г.) ясно повелява, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определят с Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. на министъра на вътрешните работи.
Обстоятелството, че мястото на което
касаторът е бил спрян за проверка в град Велико Търново представлява път,
отворен за обществено ползване, на който се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани, не е спорно по делото. Освен това,
съдът намира за безспорно доказано, че на 19.02.2021 г. Х.В. е управлявал лек
автомобил, който към момента на проверката, макар и с регистрационни табели, не
е бил регистриран по надлежния ред, след като е била служебно прекратена
регистрацията от 24.12.2020 г. от компетентната контролна служба на МВР по реда
на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, при което правило е ангажирана
административнонаказателната му отговорност за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. По делото не е било спорно, че касаторът е придобил собствеността над управляваното
МПС от трето лице, напротив, в дадените в хода на досъдебното производство
обяснения той е потвърдил този факт, като е заявил, че причината да не
регистрира промяната е от финансов и здравословен проблем. Като приобретател на
МПС, касаторът е следвало да заяви промяната в собствеността пред контролните
органи, в едномесечния срок по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Законът изрично е
предвидил двумесечен срок, с изтичането на който при бездействие от страна на
новия собственик на МПС, настъпват неблагоприятните последици, изразяващи се в
прекратяване регистрацията на придобитото превозно средство. Незнанието на
вменени със закон задължения не може бъде прието като липса на субективен
елемент от състава на нарушението в каквато насока са изложените в отговора на
касационната жалба доводи. Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП може да бъде
извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи,
като в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при
тази форма на вината.
Без значение е обстоятелството дали
административният орган е уведомил собственика на автомобила, че същият е със
служебно прекратена регистрация. Такова уведомяване не се предвижда както в
Закона за движение по пътищата, така и в Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. на
министъра на вътрешните работи. В различните хипотези, предвидени в чл. 143 от ЗДвП, както и в чл. 18б от цитираната Наредба е предвидено уведомяване на собственика
на превозното средство, но тези хипотези се отнасят до прекратяване на
регистрация след уведомления по съответния ред, направени от изрично посочени
институции, но не и в случаите, когато прекратяването на регистрацията е поради
неизпълнение на задължения на собственика за регистриране на МПС.
Прекратяването настъпва по силата на закона и в следствие на неизпълнение на
задължение на самия собственик.
За отговорността на извършено нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е ирелевантно обстоятелството чия собственост е
нерегистрираното по надлежния ред МПС след като санкционната норма на чл. 175,
ал. 3, предл. първо от ЗДвП предвижда административно наказателната отговорност
за това деяние да бъде търсена от водача, който управлява превозното средство при
проверката от контролните органи. Нарушение е формално, т.е. такова на просто
извършване и за осъществяването му не се изисква да са настъпили някакви вредни
последици. На водача на МПС е вменено задължението да управлява по пътищата
само МПС, което е регистрирано по надлежен ред.
Налице е пълно съответствие между
описанието на нарушението от фактическа страна и посочената като нарушена
законова разпоредба, а приложената от административно наказващия орган
санкционна норма съответства на установеното нарушение. Това формално нарушение
не се отличава с някаква по-ниска степен на обществена опасност от други
нарушения от същия вид, поради което и няма никакво основание за приложение на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Случаят не е маловажен, а наложеното наказание
е в минимален размер и отговаря на тежестта на нарушението, както и на
значимостта на нарушените обществени отношения.
По изложените съображения съдът намира
касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, без нарушения на
материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и с оглед
надлежно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от
ответника по касация и релевантната редакция на нормата на чл. 63д от ЗАНН (Нов
– ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) на основание чл. 63, ал. 5
във вр. ал. 3 във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да
заплати на ОД на МВР – Велико Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 270 от 29.06.2022
г. по НАХД № 177/ 2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 21-1275-001875/ 09.07.2021 г., издадено
от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново.
Осъжда Х.В.В. с ЕГН **********, адрес ***,
да заплати на Областна дирекция на МВР – Велико Търново с адрес на гр. Велико
Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7, разноски по делото в размер на 100,00 /сто/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.