Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 14.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 17.11.2017г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя
Николова, като разгледа докладваното от
съдията, гр.д. № 2745 по описа на
съда за 2017г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното
Искове с правно основание
чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД от ГПК.
Подадена
е искова молба от „Топлофикация – Плевен” ЕАД, против Л.П.Г. ***, с искане да
се признае за установено, че ответникът дължи сумата от 531.97 лв., от която
442.95лв. – главница, представляваща стойността на потребена, но незаплатена топлинна
енергия за периода 01.11.2013г. до 30.04.2016г. и 89.02 лв. – лихва за забава
от 04.01.2014г. до 13.12.2016г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 9634/2016г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за следните суми – 4035,96лв. – главница, представляваща стойност на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2004г. до
30.04.2016г.; 3630,58лв. – лихва върху главницата за периода от 02.12.2004г. до
13.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 21.12.2016г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направени деловодни разноски: 153,34лв. – внесена държавна такса и
180лв. – юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че по този повод, по
образуваното ч.гр.д. № 9634/2016г. на ПлРС, съдът е уважил заявлението и е
издал заповед за изпълнение, и в срока по чл. 414 от ГПК, длъжникът е подал
възражение. ПлРС е указал на заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Това поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик / ползвател на топлинна енергия и че
тя не е заплатена за негов топлоснабден имот, намиращ се на адрес: ***. Твърди,
че са публикувани общите условия за договора за доставка на топлоенергия
съгласно изискванията на ЗЕ. Претендират се разноски. Ответникът твърди, че не дължи изпълнение на претенцията, че
преди 01.10.2004г. той и повечето обитатели на вх. А са се отказали от услугите
на ищеца, но малка част от обитателите продължили да ползват ТЕ. Твърди, че
радиаторите му били свалени, но получавал сметки, които според него били
нереални. Твърди, че загубите се поемат от тези, които са си спрели парното.
Счита, че през тези години не е било нужно да се включва въобще парното във
входа, че тези които ползват парно са с топломери, а другите се отчитат от
общия топломер от входа, което води до неравнопоставено положение и неправилно
разпределение на сметките. Счита, че всяка година е трябвало да има събрание,
на което да се решава дали да се пуска парно.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: От
приложеното ч.гр.д. № 9634/2016г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е
депозирал на 21.12.2016г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за следните суми – 4035,96лв.
– главница, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.10.2004г. до 30.04.2016г.; 3630,58лв. – лихва върху
главницата за периода от 02.12.2004г. до 13.12.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
21.12.2016г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени
деловодни разноски: 153,34лв. – внесена държавна такса и 180лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Установява се също така, че за претендираните
вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 6045/22.12.2016г., възразена в
срок от длъжника. С Разпореждане на съда, получено от заявителя на 15.03.2017г., е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията
си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило възражение от длъжника. Искът
е предявен в законоустановения едномесечен срок – на 19.04.2017г. /п.к.
18.04.2017г., първи работен ден след 15.04.2017г. – Великденски празници/, той
е за суми, включени в издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го
приема за допустим.
Не е спорно между страните по делото, че
ответникът е ползвател на жилище в ***. Като такъв, той е подал при ищеца молба
на 22.01.2006г. за запечатване на крана с топлата вода, като е посочил, че
инсталацията е запечатана и водомерите са демонтирани. На 22.11.2016г.
ответникът, като собственик на жилище на посочения адрес е подписал заявление
до ищеца, заедно с други собственици от същия вход, че е съгласен
разпределението на ТЕ да се извършва съгласно методиката към Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, т. 9. От писмо на ищеца до ЕС, без
посочена дата се установява, че за отоплителен сезон 2016/2017г., районния
техник на ищеца не е допуснат до АС за включване на отоплението, че са водени
преговори за преминаване към топлинен счетоводител за преминаване към дялово разпределение,
но това писмо не касае исковия период, доколкото претенцията на ищеца за
незаплатена ТЕ е до края на отоплителния сезон 2015/2016г. За изясняване на
въпроса за правилното разпределяне на ТЕ на абоната, по делото е изготвена
съдебно техническа експертиза, която след проверка в отчитанията на ищеца и
оглед на място във входа и жилището на ответника е посочила следното: имотът на
ответника се намира в топлофицирана сграда с 26 апартамента, за отопление в
банята на апартамента се използва щранг-лира, изработена от два броя гладки
тръби с диаметър 1 ½“, с дължина 2.60м. Абонатът не ползва топла вода и
отоплителни тела в жилището, и индивидуалната сметка следва да съдържа два
компонента – отопление от щранг-лира и дял на имота от отдадената ТЕ в сградната
инсталация. Вещото лице е пресметнало начина на изчисляване на ТЕ, отдадена от
щранг-лирата и дела на ТЕ на имота отдадена от сградната инсталация, съобразно
т.6.1.1. от Методиката към чл. 61 ал.1 от Наредбата за топлоснабдяване.
Заключението сочи, че ТЕ е доставяна в АС през процесния период, до имота също
е достигала такава, направените изчисления за тази доставка е направено съобразно
действащата нормативна база – в случая е посочена т. 9 от Методиката, като това
е станало по искане на ползвателите на ТЕ. В съдебно заседание вещото лице е
обяснило какво представлява щранг-лирата – две тръби, преминаващи през
вертикалата на всички бани и служещи за отопление в тях, имащи определена
мощност. Тази щранг-лира отдава по-голяма ТЕ от тръбите в другите помещения,
диаметърът ѝ е в пъти по-голям от тръбите, служещи за захранване на
отоплителните тела. За разлика от тези тръби, които може да са с различни
диаметри на различните етажи, тръбите, представляващи щранг-лира са с един и същи
диаметър във всички бани. Дяловете от сградната инсталация, независимо от
диаметъра на тръбите за захранване на
отоплителните тела, се изчисляват по друг метод – пропорционално на базата на
отопляемите обеми на апартаментите. Вещото лице е посочило, че въпреки
направените изчисления от разпределителя, то той също е направил изчисления на
двата компонента и е констатирал съвпадение. Разпитан по искане на ответника в
с.з., свидетеля В.Б.посочи, че е посещавал често апартамента му, че според него
в банята няма лира, има щрангове, които преминават – две тръби, които
преминават през другите апартаменти, не може да каже има ли тръби в другите
стаи. Посочи, че под лира свидетелят заяви, че разбира допълнително монтиран
уред със серпентина, което да отоплява помещението. По делото е изготвена и
съдебно-счетоводна експертиза, работила по данните както при ищеца, така и по
заключението на съдебно-техническата експертиза. То сочи, че в имота не е
ползвано отопление и топла вода, че дяловото разпределение е извършвано от
Топлофикация –Плевен, отоплението е от щранг-лира, за процесния период 01.11.2013г.
до 30.04.2016г. сумата за отопление е в размер на 196.27лв., за дял от сградната
инсталация – 214.24лв., корекция за м. февруари 2015г. от 26.14лв., сума за
услуга дялово разпределение – 6.30лв., или общо – 442.95лв. за целия период.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
От събраните
доказателства по делото се установява, че ответникът е собственик и живее в имот,
намиращ се на адрес - ***. По делото се установи, както от писмените изявления
на ответника до ищеца, така и от заключението на съдебно-техническата
експертиза, че входът, в който се намира жилището на ответника е с абонатна
станция на ищеца и тя е работила в процесния период, като е доставяла ТЕ до ЕС.
Поради горното, въпреки че ответника не ползва топла вода и отопление от уреди
с ИРУ, той е бил клиент на ищеца за топлинна енергия, доставена до имота му в
качеството му на собственик на имота. Не е било необходимо сключването на
договор между страните и представянето на такова доказателство по делото, т.к.
отношенията между ищеца и физическите лица се уреждат от Закона за енергетиката
/ЗЕ/. Разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ сочи, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. Същевременно, ал. 6 на същия член разпорежда, че клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия /приложени към
делото/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. С оглед
предвиденото в закона, съдът приема, че между страните за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба. Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за
продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители за битови нужди,
доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. Поради
горното, всички възражения на ответника, касаещи оспорване на базата на липса
на договор и отказ от услугите на ищеца се явяват неотносими и неоснователни. По
делото безспорно се доказа, че в сградата има изградена абонатна станция и
топлопреносна мрежа и поради това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла
на ЗЕ, а ответникът, като физическо лице - собственик на топлоснабден имот, е
лице, ползващо ТЕ за битови нужди в процесното жилище и има качеството на клиент.
Следва да се посочи по отношение на претендираната ТЕ, отдадена за сградна
инсталация, че в мотивите на КС, в Решение № 5 от 22.04.2010 г. по
конституционно дело № 15/09 г., с което е отхвърлено искането за
противоконституционност на чл. 153, ал.1 и ал.6 от ЗЕ, е посочено, че
разпоредбите изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на
потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част
по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички собственици и носители на вещни права,
следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. По
делото се доказа, че в банята на ищеца е имало наличие на част от сградната
инсталация, която част обаче е изградена да играе ролята на отоплителна тяло,
то е с проектирана мощност, и независимо от липсата на ИРУ на това отоплително
тяло, то отдадената от него ТЕ може да бъде изчислена. Свидетелските показания
на разпитания по делото св. Борисов не само че не опровергаха наличието на
тръби в банята на ответника, а ги потвърдиха, и независимо от виждането на този
свидетел, че лирата е друг на вид уред, заключението на в.л. по СТЕ категорично
посочи, че тези тръби представляват лира във вид на щранг, като те не са
предназначени да захранват друго отоплително тяло, а да отопляват помещението,
в което се намират. Като такива, отдадената от тях ТЕ се изчислява по реда на
т.6.9 във вр. с т. 6.5 от Методиката за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради - етажна собственост към чл. 61 от НАРЕДБА № 16-334 от
6.04.2007 г. за топлоснабдяването. В случая по делото се установи, че ЕС, в
която се намира жилището на ответника няма избран топлинен счетоводител, поради
което е приложима т. 9 от Методиката, която обаче отново препраща към начина на
изчисляване по т. 6.1.1. Другия спорен по делото въпрос е и дали ответникът
дължи претендираните суми, които са начислени за сградна инсталация и такса
дялово разпределение. Каокто беше
посочено и по-горе, задължението за заплащане на сумите за отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата
топлинна енергия възниква за потребителя в качеството му на етажен собственик в
топлофицирана сграда. В настоящия случай е налице задължение за заплащане на
разходите за общата топлоснабдителна инсталация етажна собственост,
собствениците на която не са взели решение да се откажат от ползването на
услугата доставка на топлинна енергия по реда на чл. 153, ал.2 от ЗЕ.
Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реално ползване или неползване от собствениците или носители на
вещни права върху отделните имоти. Задължението се поражда от факта, че
сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой сам не може
да се откаже. За да е налице пълен отказ от ползването ѝ в такава сграда,
може да се извърши само в посочената хипотеза на чл. 153, ал.2 от ЗЕ, чрез
прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което 2/3
от собствениците или титуляри на вещно право на ползване, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия и декларират това писмено пред топлопреносното
предприятие. В случая не са представени доказателства да е било взето решение
на общото събрание на етажната собственост в този смисъл, ответникът е твърдял,
че ищецът следва да иска съгласие за пускане на АС от ЕС всяка година, но при
липса на прекратяване на топлоснабдяването, не е изяснил и доказал на какво
основание почиват тези негови твърдения. Обстоятелството, че техник на ищеца не
е бил допускан до АС за включване на отоплението и по този повод е разменена
кореспонденция между страните е неотносимо към предмета на доказване, още повече
че тази кореспонденция касае отоплителен сезон извън процесния период. Прави
впечатление обаче от представеното изявление на собствениците в сградата,
входирано на 22.11.2016г., че същото отново не представлява решение на етажната
собственост и не е оформено като решение на общо събрание на ЕС, което още
веднъж сочи, че независимо от това колко апартамента ползват ТЕ за отопление на
жилищата си в тази ЕС, то изискуемите по ЗУЕС и ЗЕ решения в тази етажна
собственост относно ползването на ТЕ и разпределянето ѝ, не се вземат по
надлежния ред от общо събрание. Поради изложеното настоящия състав на съда
приема за доказано, че за ответника, в качеството му на собственик на недвижим
имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е възникнало задължението да заплаща
месечните дължими суми за отдадена топлинната енергия за отопление от
щранг-лирата в банята на жилището и сградна инсталация.
По отношение на
начислените такси за услугата дялово разпределение ЗЕ в
неговия чл.139, ал.1 от е
предвидено, че разпределението на
топлинна енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение, като същото се извършва от топлопреносното предприятие
или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичен регистър - чл.139, ал.2 и чл.139а от ЗЕ. Съгласно чл.61 от
Наредбата, дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда в режим на етажна собственост, се извършва възмездно и именна поради
това, начисленията за суми за дялово разпределение се явяват дължими за
процесния период. Нито едно от останалите възражения на ответника не се доказа
по делото – съдебно-техническата експертиза сочи, че размерът на ТЕ за сградата
и за имота е правилно отчитан по обемите на сградата и жилището, а съдебно –
икономическата експертиза сочи, че счетоводните начисления съвпадат с тези при
ищеца.
Поради изложеното, съдът
приема за доказано, че за ответника, в качеството му на собственик на топлофициран
недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е възникнало
задължението да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия – както за
сградната инсталация, така и за ползваното в жилището отопление, макар и от
един уред без ИРУ. Неизпълнението на задължението в предвидения в чл.31, ал.1
от ОУ срок, мотивира съда да приеме за безспорно доказано, че ответника дължи
процесните суми, както за главница, така и за лихва. Следва да се признае за
установено вземането на ищеца за сумата от 531.97 лв., от която 442.95лв. –
главница, представляваща стойността на потребена, но незаплатена топлинна
енергия за периода 01.11.2013г. до 30.04.2016г. и 89.02 лв. – лихва за забава
от 04.01.2014г. до 13.12.2016г.
При този изход на делото,
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди разноските
и в двете производства в тежест на ответника, в размер, определен съобразно
уважената част на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и уважения
иск /съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното производство/.
Съдът намира, че с оглед изменението на чл. 78, ал. 8 от ГПК, и липсата на
сложност на двете производства, размерът на претендираното възнаграждение за
юрисконсулт следва да се намали на 50.00 лв. за заповедното производство и на
100лв. за исковото производство. При така намалените възнаграждения, в тежест
на ответника следва да се присъдят следните разноски: 415.00лв., представляващи
разноски в исковото производство/100лв. – юрк. възнаграждение, 240лв. –
депозити за съдебни експретизи и 75лв. – държавна такса/, и 5.20лв.,
представляващи разноски в заповедното производство, пропорционално на
претендираната в него сума и тази, за която установителния иск е предявен и
уважен.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ Л.П.Г. с
ЕГН**********,***, ДЪЛЖИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 531.97 лв., от която 442.95лв. – главница, представляваща стойността
на потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2013г. до
30.04.2016г. и 89.02 лв. – лихва за забава от 04.01.2014г. до 13.12.2016г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 9634/2016г. по описа на
ПлРС до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, Л.П.Г. с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
разноски в исковото производство в
размер на 415.00лв.
ОСЪЖДА Л.П.Г.
с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, разноски по ч.гр.д. № 9634/2016г. на ПлРС в размер на 5.20лв.
Решението може да се
обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: