№ 411
гр. Варна, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20213110107036 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на В. Н. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „Х.Г.Д.“ *********** срещу Н. ИВ. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Г.П.“ № *********** за заплащане на
сумата от 5800 лева, представляваща дължима на отпаднало основание сума,
заплатена по договор за изработка и монтаж на метални стълби от 15.05.2020
година, който е развален, ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба до окончателно плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 15.05.2020г. страните
сключили договор за изработка на две метални стълби, едната с букови
стъпала, а другата с метални стъпала с орнамент и монтаж на двете стълби с
парапети и боядисването им. Уговорили възнаграждение за ответника като
изпълнител в размер на 11900 лева, от които ищцата заплатила авансово
сумата от 5800 лева в деня на сключване на договора. Съгласно договора
работата следвало да бъде извършена най-късно до месец август 2020 година.
В продължение на повече от осем месеца ответникът не започнал изпълнение
на поръчката. Същият не отговарял на позвъняванията на ищцата, като
комуникацията им била предимно чрез социалните мрежи. Впоследствие
страните се договорили монтажът да бъде извършен до 29.03.2021г., но
ответникът отново не изпълнил задължението си. С покана за доброволно
1
изпълнение, връчена лично на ответника на 07.04.2021г., ищцата го
уведомила, че счита договора за развален и го кани да върне платената сума в
предоставения му допълнителен срок. Ищцата твърди, че в резултат на
забавата на ответника изпълнението е станало безполезно за нея.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
която ответникът оспорва иска като неоснователен. Сочи, че в договора не е
посочена крайна дата за изпълнение на задължението, поради което оспорва
да е в забава за изпълнение на договора. Счита, че не е налице основание за
разваляне на договора, без да бъде даден подходящ срок за изпълнение.
Твърди, че до съобщението за разваляне на договора всички елементи на
стълбата са били изработени, въпреки неоказаното съдействие от страна на
ищцата и създадените пречки от трето лице, извършвало ремонт в
помещенията за монтаж. Сочи, че не е спазена само една уговорка за монтаж
за дата 30.03.2021 година, поради сериозни здравословни причини, а именно
ответникът е бил поставен под карантина поради контакт със заразен от
Ковид-19. Ответникът счита, че за него е възникнало правото по чл. 268 от
ЗЗД да му бъдат заплатени разходите за извършената работа и печалбата,
която би получил от изпълнението, но на основание по чл. 267, ал.1 от ЗЗД
претендира само на възнаграждение за изработеното, но немонтирано, което
при взаимно разбирателство би могло да се редуцира до размера на капарото.
Твърди, че изпълнената работа е налице и е готов да я предостави на ищеца.
Изразява готовност за разрешаване на спора чрез медиация.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба.
Процесуалният представител на ответника оспорва иска и поддържа
отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от представения
договор, че между тях на 15.05.2020г. е сключен договор, по силата на който
ищцата в качеството на възложител е възложила, а ответника в качеството на
изпълнител е приел да направи две метални стълби, едната от които с букови
стъпала, а другата с метални стъпала с орнамент и да извърши монтаж на
2
двете стълби и боядисване, както и необходимите парапети. Уговорено е,ч е
всички разноски по работата са за сметка на изпълнителя. Възложителят от
своя страна се е задължил да заплати в брой 11900 лева след приемане на
извършената работа.
Видно от разписка от 15.05.2020г., неразделна част от договора, ищцата
е заплатила на ответника авансово сумата от 5800 лева.
С покана за доброволно изпълнение до ответника, получена от същия
на 07.04.2021г., ищцата е посочила, че въпреки посочения краен срок за
извършване на работата – най-късно до м. август 2020г., е налице пълно
неизпълнение на работата, като поради дългия срок забава разваля договора и
иска връщане на дадения аванс от 5800 лева в седмодневен срок от
получаване на поканата.
Представена от ищцата и неоспорена от ответника е вайбър
кореспонденция по повод на процесния договор за изработка. Видно от
съобщенията е, че същата е проведена между ответника и друго лице, което
не е ищцата. В рамките на кореспонденцията е направена уговорка стълбата
да се монтира до края на м.март 2021г., предвид обстоятелството, че при
ходене на място ответникът забелязал разминаване в размерите, което
налагало преработваме на стълбата , поради което му трябвало още време да я
довърши. В края на месец март ответникът е заявил, че е контактен с болен от
covid-19 и не може да отиде на монтира стълбата.
По делото е разпитан един свидетел на страната на ответника – В.Д..
Съгласно показанията на същия, той е виждал в работилницата на ответника
готовата изработена стълба. Заедно с ответника ходили в началото на
м.февруари на обекта в гр. П., за да очертават мястото, където трябва да се
сложи изработената стълба. Изрязали отвор, почистили мястото, пуснали
отвесите за плочка, на която се монтира пилона. Монтирали същия и
оставили всичко да изсъхне. За да се постави всички останало трябвало да се
ходи още веднъж. Докато били там правили замервания, тъй като Николай
имал предварителни мерки без фаянса и се оказало, че има изместван е и сега
стъпалата се оказват по-дълги. Изложеното кореспондира и с описания от
ответника проблем във вайбър кореспонденцията, представена от ищцата.
От заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
3
компетентно дадено, се установява, че в производствената база на ответника
са налични изработени заготовки за две метални стълби, като стъпалата /11
броя/ на едната заготовка представляват завършени елементи с еднакви
орнаменти, изработени посредством цялостно калибриране, чрез лазерно
изрязване, както по външния им контур, така и на самата орнаментика., а
стъпалата /12 броя/ на другата заготовка представляват незавършени метални
носещи елементи, предвид това, че към тях следва да се монтират букови
стъпала. Стойността на изработката на посочените заготовка е 5582 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД и е
процесуално допустим.
Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест
ищецът следва да докаже, че следва да докаже наличието на валидно сключен
с ответника договор за изработка, разваляне на договора, тъй като
изпълнението е станало безполезно за кредитора, както и че е платил на
ответника сумата от 5800 лева като авансово плащане по договора.
Ответникът следва да докаже изпълнение на задълженията си по договора.
Не е спорно между страните сключването на процесния договор за
изработка на два броя стълби от 15.05.2020г., както и обстоятелството, че
ищцата е заплатила на ответника авансово сумата от 5800 лева, част от общо
уговореното възнаграждение в размер на 11900 лева. С договора не е
уговорен срок, в рамките на който следва да бъде извършена работата. В
рамките на проведената вайбър кореспонденция ответникът е заявил, че
всичко трябва да е готово до края на м. март 2021г., но както бе посочено по-
горе въпросната кореспонденция не е водена между страните по договора.
Други данни за някакви уговорки за срок, в който трябва да бъде извършена
работата не са налице. В този смисъл съдът намира, че липсва уговорен срок,
след изтичането на който изпълнителят е в забава. Съгласно чл.69 от ЗЗД ако
задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнение веднага. За да
бъде поставен в забава обаче, длъжникът следва да е бил поканен да изпълни
съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД. В допълнение, а ако е налице неизпълнение
кредиторът има право да развали договора съгласно чл.87, ал.1 от ЗЗД като
предостави подходящ срок за изпълнение. Изключение са случаите на чл.87,
4
ал.2 от ЗЗД, в рамките на който попада и твърдението на ищцата, че
изпълнението за нея е станало безполезно.
С оглед горните постановки съдът намира, че на първо място,
ответникът не е изпаднал в забава, доколкото нито има уговорен между
страните срок, нито е поканен да изпълни. С връчената покана от 06.04.2021г.
ищцата не е поканила ответника да изпълни задължението си, а направо е
заявила, че разваля договора и му е дал срок да й върне парите, но не й да
изпълни. На следващо място, ищцата е навела твърдения, както в поканата,
така и в исковата молба, че изпълнението е станало безполезно за нея, което
обстоятелство подлежи на доказване – в този смисъл Решение № 82 от
31.07.2015г. по гр.д. № 1611/2013г. по описа на ВКС, I т.о., реш. № 100 от
03.07.2012г. по т.д.№ 307 / 2011 год. на ВКС, ІІ т.о., реш.№ 203 по т.д.№ 116 /
2011 год. на ВКС, ІІ т.о., реш.№ 51 по т.д. № 32 / 2009 год. на ВКС, ІІ т.о. В
посочените решения е прието, че самата продължителност на забавата не е
достатъчен факт за обосноваване на безполезност. В настоящия случай по
никакъв начин не е доказано от ищеца, че изпълнението му е станало
безполезно, за да се разваля договора без срок за изпълнение. Още повече
следва да се има предвид, че още с отговора ответникът е заявил готовност да
изпълни, като е посочил, че двете стълби са изцяло изработени от него и
налични в производствената му база. Това твърдение на ответникът съдът
намира за доказано от показанията на свидетеля Демирев, който заявява, че
лично е виждал изработените стълби, както и от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което е установило, че
действително в базата на ответника се намират изработени стълби, които
отговарят на описаните в процесния договор. От всичко изложено съдът
намира, че за ищеца не е валидно възникнало правото да развали процесния
договор по чл.87, ал.2 от ЗЗД. От друга страна договорът не е развален и по
чл.87, ал.1 от ЗЗД, доколкото въпреки направеното изявление не е даден
подходящ срок за изпълнение, както и ищецът не е предприел никаква
активност и не е оказал съдействие на ответника, въпреки ясно изразената от
последния готовност да изпълни. Поведението на ищеца сочи на това, че
същият не желае облигационната връзка между страните, но при липса на
доказателства за безполезността на изпълнението. В допълнение съдът
намира, че не може да се приеме, че от страна на ищеца е упражнено правото
по чл.268 от ЗЗД да се откаже от договора за изработка, доколкото не е
5
доказана основателна причина за отказа.
Предвид обстоятелството, че не е доказано разваляне на договора
поради безполезност на насрещната престация, договорът се явява действащ,
поради което не е налице основание за връщане на дадената авансово сума в
размер на 5800 лева.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника поисканите и направени по
делото разноски в размер на 200 лева за депозит за вещ лице. Предвид че адв.
Д. е предоставил на ищеца безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата (ЗА), то ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адвокат Р.Д. сумата от 620 лева, на основание 38, ал.2 от ЗА,
определено съобразно минималния размер, предвид в чл.7, ал.1, т.2 от
Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
„Х.Г.Д.“ *********** срещу Н. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ул. „Г.П.“ № *********** иск за заплащане на сумата от 5800 лева,
представляваща дължима на отпаднало основание сума, заплатена по договор
за изработка и монтаж на метални стълби от 15.05.2020 год., който е развален,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно плащане, на основание чл. 55, ал.1, т.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Х.Г.Д.“
*********** да заплати на Н. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Г.П.“ № *********** сумата от 200 лева, представляваща направени в
настоящото производство разноски.
ОСЪЖДА В. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Х.Г.Д.“
*********** да заплати на адв. Р.Д. Д. с ЕГН ********** сумата от 640
лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на основание
6
чл.38, ал.2 от Закона за Адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7