Присъда по дело №1110/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 55
Дата: 19 април 2022 г. (в сила от 5 май 2022 г.)
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20222120201110
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 март 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 55
гр. Бургас, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
СъдебниД.Р. Р.

заседатели:Ц.. Я.
при участието на секретаря К.К. СЛ.
и прокурора Ант. Ив. М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА Наказателно
дело от общ характер № 20222120201110 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. ЦВ. В. К., ЕГН: **********, роден на .....г. в гр. Перник,
български гражданин, осъждан, с постоянен адрес с. Д., общ. П., ул. „.....“ № 47,
понастоящем в Затвора – Бургас, за ВИНОВЕН в това, че за времето от 15.10.2021г. до
18.10.2021 г., в гр. Бургас, в условията на продължавано престъпление, в условията на
„опасен рецидив“, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал
заблуждение у О. Г. Д., родена на ....г. и у Г. В. М., роден на ....г., и с това им причинил
имотна вреда в общ размер на 880 лева, като деянията са извършени, както следва:
-На 15.10.2021г., в гр. Бургас, ж.к. „...“, в района на бл. ... вх. 8, ет. 4, с цел да набави
за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у О.Г.. Д., родена на ...г., като
формирал у нея неверни представи, че е колега на дъщеря й от /национален осигурителен
институт /НОИ/ заявил на пострадалата, че дъщеря й го изпратила при нея, за да купи от
него часовник, при което й показал мъжки часовник, като по този начин на 15.10.2021г.,
причинил имотна вреда на ОЛГ. Г. Д., родена на ....г., в размер на 700 (седемстотин) лева, а
именно вследствие на възбуденото и поддържано заблуждение мотивирал Д. да се
разпореди в негова полза с гореупоменатата сума пари, без да й предостави часовника.
-На 18.10.2021г., в гр. Бургас, ж.к. „....“, в района на бл. 42, вх. В, ет. 2, ап. 29
1
(среден), с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г.
В. М., роден на ....г., като формирал у него неверни представи, че е познат е на сина му В.,
представил се с името „....“ и заявил, на пострадалия, че се нуждае от пари в размер на
180,00 лева, които били необходими за операция на майка му, която била в болница, като по
този начин на 18.10.2021г., причинил имотна вреда за Г. В. М., роден на ...г., в размер на
180.00 (сто и осемдесет) лева, а именно в вследствие на възбуденото и поддържано
заблуждение мотивирал М. да се разпореди в негова полза с гореупоменатата сума пари -
престъпление по чл. 211, предл. трето, вр. чл. 209, ал. 1, вр.чл.26, ал.1, вр. чл. 29, ал.1,
бук. „А“ от НК, ПОРАДИ КОЕТО на основание чл. 211, предл. трето, вр. чл. 209, ал. 1,
вр.чл.26, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, бук. „А“ от НК вр. чл. 58а, ал. 1 вр. 54 НК го ОСЪЖДА
на наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 /ЧЕТИРИ/ години.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 57, ал. 1, т. 2, б „б“ ЗИНЗС определя първоначален „строг“
режим за изтърпяване на наказанието.
ПРИЗНАВА подс. ЦВ. В. К., ЕГН: **********, роден на .....г. в гр. Перник,
български гражданин, осъждан, с постоянен адрес с. Д., общ. П., ул. „.....“ № 47,
понастоящем в Затвора – Бургас, за ВИНОВЕН в това, че за времето от 24.07.2021 г. до
18.10.2021 г., в гр. Бургас, в условията на съвкупност с горното, в условията на
продължавано престъпление, в условията на „Опасен рецидив“, отнел чужди движими вещи
на обща стойност 6256 лева, от владението на собствениците Ст. П. Ст., род. на .... г., В. АТ.
СТ., родена на ....г., и от Г. В. М., роден на 1....г. /собственик/, без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянията са извършени, както следва:
На 24.07.2021 г., в гр. Бургас, ж.к. „.....“ бл. 4...., отнел чужди движими вещи - парична
сума в размер на 3250 (три хиляди двеста и петдесет) лева и 1 бр. портмоне, на
стойност 6 лева, всички вещи на обща стойност 3256 (три хиляди двеста петдесет и
шест) лева, от владението на собствениците Ст. П. Ст., род. ма ....г. и В. АТ. СТ.,
родена на ..... г, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои
На 18.10.2021г., в гр. Бургас, ж.к. „....“ бл. 42, вх. В, ет. 2, ап. 29 (среден), отнел чужди
движими вещи - парична сума в размер на 3000 (три хиляди) лева, от владението на Г.
В. М., роден на 12.02.1925г., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.1, бук.
„А”, вр.чл.26, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК, ПОРАДИ КОЕТО на основание чл. 196,
ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.1, бук. „А”, вр.чл.26, ал.1, вр. чл. 23, ал.1
от НК вр. чл. 58а, ал. 1 вр. 54 НК го ОСЪЖДА на наказание „лишаване от
свобода” за срок от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ И 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 57, ал. 1, т. 2, б „б“ ЗИНЗС определя първоначален „строг“
режим за изтърпяване на наказанието.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 23, ал. 1 НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-тежко наказание на
подсъдимия от 4 /ЧЕТИРИ/ години „лишаване от свобода“, което НА ОСНОВАНИЕ чл. 57,
ал. 1, т. 2, б „б“ ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД подс. ЦВ. В. К., ЕГН: ********** да заплати на
Ст. П. Ст., род. на ...г. и В. АТ. СТ., родена на .... г. сумата общо в размер на 3256 (три
хиляди двеста петдесет и шест) лева, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на
деянието 24.07.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА подс. ЦВ. В. К., ЕГН: ********** да заплати по сметка на Районен съд
Бургас държавна такса в размер на 130,24 лева (сто и тридесет лева и двадесет и четири
стотинки) изчислена върху размера на уважения иск, както и сумата от 5лв./пет лева/
държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
2
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД подс. ЦВ. В. К., ЕГН: ********** да заплати на
Г. В. М., роден на .....г. сумата в размер на 2600 /две хиляди и шестстотин/ лева, ведно със
законна лихва върху тази сума от датата на увреждането 18.10.2021 г. до окончателното
изплащане като ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА сумата над 2600 лева до пълния предявен размер от
3180 лева.
ОСЪЖДА подс. ЦВ. В. К., ЕГН: ********** да заплати по сметка на Районен съд
Бургас държавна такса в размер на 104 /сто и четири/ лева изчислена върху размера на
уважения иск, както и сумата от 5лв./пет лева/ държавна такса, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия ЦВ. В. К., ЕГН:
**********, да заплати по сметка на ОД на МВР Бургас сума в размер на 214,05 /двеста и
четиринадесет лева и пет стотинки/ лева, направени по делото в хода на досъдебното
производство разноски.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства 580 /петстотин и осемдесет/ лева,
предадени за съхранение в банкова касета обслужвана от ОД МВР Бургас (л. 33, том 2 ДП)
да бъде върната на правоимащото лице Г. В. М., роден на .....г.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства 1 брой визитна картичка на името на
„....” т. 2, л. 196, както и дискове л. 137, том 1 в прозрачен джоб, л. 32 том 2 в прозрачен
джоб, л. 20, том 3 в хартиен плик да останат приложени по делото за срока на съхранение в
архив, след което да се унищожат заедно с делото по реда на ПАС.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15- дневен срок от днес пред
Окръжен съд Бургас.


Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 55/19.04.2022г. по НОХД 1110/2022г. по описа на РС Бургас,
обявена в публично съдебно заседание на 19.04.2022г.

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу ЦВ. В. К., ЕГН: ********** за това, че:
За времето от 15.10.2021г. до 18.10.2021 г., в гр. Бургас, в условията на продължавано
престъпление, в условията на „опасен рецидив“, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал заблуждение у ОЛГ. Г. Д., родена на ***г. и у Г. В. М., роден на
***г., и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 880 лева, като деянията са
извършени, както следва:
-На 15.10.2021г., в гр. Бургас, ж.к. „***“, в района на бл. ***, с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у ОЛГ. Г. Д., родена на ***г., като
формирал у нея неверни представи, че е колега на дъщеря й от Национален осигурителен
институт /НОИ/, като заявил на пострадалата, че дъщеря й го изпратила при нея, за да купи
от него часовник, при което й показал мъжки часовник, като по този начин на 15.10.2021г.,
причинил имотна вреда на ОЛГ. Г. Д., родена на ***г., в размер на 700 (седемстотин) лева, а
именно вследствие на възбуденото и поддържано заблуждение мотивирал Д. да се
разпореди в негова полза с гореупоменатата сума пари, без да й предостави часовника.
-На 18.10.2021г., в гр. Бургас, ж.к. „***“, в района на *** (среден), с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г. В. М., роден на *** г., като
формирал у него неверни представи, че е познат е на сина му В., представил се с името
„Борислав“ , и заявил, на пострадалия, че се нуждае от пари в размер на 180,00 лева, които
били необходими за операция на майка му, която била в болница, като по този начин на
18.10.2021г., причинил имотна вреда за Г. В. М., роден на ***г., в размер на 180.00 (сто и
осемдесет) лева, а именно в вследствие на възбуденото и поддържано заблуждение
мотивирал М. да се разпореди в негова полза с гореупоменатата сума пари - престъпление
по чл. 211, предл. трето, вр. чл. 209, ал. 1, вр.чл.26, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, бук. „А“ от НК.
За времето от 24.07.2021 г. до 18.10.2021 г., в гр. Бургас, в условията на съвкупност с
горното, в условията на продължавано престъпление, в условията на „Опасен рецидив“,
отнел чужди движими вещи на обща стойност 6256 лева, от владението на собствениците
Ст. П. Ст., род. на *** г., В. АТ. СТ., родена на *** г., и от Г. В. М., роден на ***г.
/собственик/, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянията
са извършени, както следва:
-На 24.07.2021 г., в гр. Бургас, ж.к. „***“ ***, отнел чужди движими вещи - парична
сума в размер на 3250 (три хиляди двеста и петдесет) лева и 1 бр. портмоне, на стойност 6
лева, всички вещи на обща стойност 3256 (три хиляди двеста петдесет и шест) лева, от
владението на собствениците Ст. П. Ст., род. ма *** г. и В. АТ. СТ., родена на *** г, без
тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
-На 18.10.2021г., в гр. Бургас, ж.к. „***“ *** (среден), отнел чужди движими вещи -
парична сума в размер на 3000 (три хиляди) лева, от владението на Г. В. М., роден на ***г.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196,
ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.1, бук. „А”, вр.чл.26, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК.
В разпоредително заседание пострадалите лица Ст. П. Ст. и В. АТ. СТ. се
представляват от повереник – адв. А. като е представена, преди даване ход на
разпоредително заседание, молба от повереника, пострадалите лица да бъдат конституирани
като граждански ищци и частни обвинители, която се поддържа от повереника в
разпоредително заседание.
В разпоредително заседание се явява пострадалото лице Г. В. М., което преди даване
1
ход на разпоредително заседание, направи искане да бъде конституирано като граждански
ищец.
В разпоредително заседание подсъдимият и неговият защитник направиха искане
производството по делото да протече по реда на Съкратено съдебно следствие в
производството пред първата съдебна инстанция.
Съдът с определение по чл. 248 НПК намери, че не е допуснато на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или пострадалите лица като счете, че
липсват процесуални пречки производството по делото да протече по реда на Глава 27 от
НПК и да се допусне предварително изслушване и че съгласно разпоредбата на чл. 370, ал. 2
от НПК съдът не може да отхвърли искане на подсъдимия за предварително изслушване.
Със същото това определение съдът намери, че от деянието са налице лица, които са
претърпели имуществени вреди в резултат от престъплението и имат гарантирано от закона
право да участват в производството като частен обвинител съгласно чл. 76 НПК. Освен това
гражданските искове са предявени в предвидения за това срок до даване ход на
разпоредително заседание, касае за обезщетяване на имуществени вреди в резултат от
деянието, за което е внесен обвинителен акт, като размерът на обезщетението съвпада с
този, за който е повдигнато обвинение, поради което съдебният състав намери, че
гражданските искове няма да затруднят наказателното производство и следва да бъдат
приети за съвместно разглеждане.
В резултат, съдът с определение конституира В. АТ. СТ. и Ст. П. Ст. като частни
обвинители по делото с повереник адв. Р.-А. и прие за съвместно разглеждане предявеният
от В. АТ. СТ. и Ст. П. Ст. срещу ЦВ. В. К. граждански иск за обезщетение на причинените
им в резултат на деянието имуществени вреди в размер на 3256 лв., ведно със законната
лихва от датата на деянието 24.07.2021г. до окончателното изплащане. Съдът конституира
В. АТ. СТ. и Ст. П. Ст. като граждански ищци по делото.
Съдът прие за съвместно разглеждане и предявеният от Г. В. М. срещу ЦВ. В. К.
граждански иск за обезщетение на причинените му в резултат на деянията имуществени
вреди в размер на 3180лв., ведно със законната лихва от датата на деянието 18.10.2021г. до
окончателното изплащане и конституира Г. В. М. като граждански ищец по делото.
При предварителното изслушване, подсъдимият и неговият защитник направиха
искане производството по делото да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК като подсъдимият
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци, както и гр. ищец М. не
възразяват производството по делото да протече по реда на Глава 27 НПК и конкретно по
реда на чл. 371, т. 2 НПК. Прокурорът, също посочи, че няма възражения.
Съдът, след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и даде ход на съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция.
Страните не ангажираха нови доказателства, не желаят предявяване на веществени
доказателства.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка в обвинителния акт като счита, че наказанието следва да се
определи при превес на отегчаващи вината обстоятелства като за престъплението по чл. 211,
предл. трето, вр. чл. 209, ал. 1, вр.чл.26, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, бук. „А“ от НК се определи
2
наказание от 6 години лишаване от свобода, което след прилагането на разпоредбата на
чл.58а от НК, да се редуцира до 4 години и да се търпи при първоначален „строг“ режим.
Относно престъплението по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ат. 1., вр. чл. 29, ал.1, бук. „А”,
вр.чл.26, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК предлага да се определи наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 4 години, като след прилагане на разпоредбата на чл. 58а от НПК, да
бъде редуцирано до 2 години и 8 месеца и същото да се търпи при първоначален „строг“
режим. На основание чл.23, ал.1 от НК моли да се наложи на подсъдимия, едно общо най-
тежко наказание от наложените му, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 6 години,
което след прилагането на разпоредбата на чл.58а от НК, да се редуцира до 4 години и да се
търпи при първоначален „строг“ режим. Моли да се присъдят в тежест на подсъдимия
направените в хода на ДП разноски. Що се отнася до гражданските искове, счита че е
доказана тяхната основателност и затова моли да се уважат.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци се придържа към казаното
от прокурора и моли да се уважат гражданските искове.
Гражданският ищец М. се придържа към становището на прокурора и моли да му
бъдат върнати парите.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. А. намира, че са налице смекчаващи
обстоятелства, които следва да се вземат предвид, тъй като още от самото задържане,
подсъдимият е признал за деянията, които е извършил, съдействал е на разследващите
органи, не е възразявал и доколкото е възможно е възстановил някаква част от сумите.
Многократно е изразил съжаление за извършеното. Моли, въпреки липсата на представени
доказателства, да се вземе предвид, че майката на подсъдимия е онкологично болна и страда
от хазартна зависимост. Намира, че подсъдимият е млад човек и счита, че следва да му се
даде възможност да се поправи и моли на основание чл.372, ал.2 НПК, при определяне на
наказанията, същите на основание чл.58а от НК да бъдат редуцирани с 1/3. Признават се
направените искове от гражданските ищци и желаем да бъдат възстановени всички
претендирани от тях суми.
Подсъдимият в своя лична защита се придържа към казаното от адвоката, изразява
съжаление.
В последната си дума подсъдимият изразява съжаление, сочи, че ще възстанови
отнетите суми, но е в затвора.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият ЦВ. В. К., ЕГН ********** е роден на ***. в гр. Перник, с постоянен
адрес с. ***, понастоящем в Затвора гр. Бургас с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, български гражданин, осъждан.
Подс. ЦВ. В. К. бил адресно регистриран в ***, общ. Перник. В неустановен с
точност момент през 2021 г., подс. К. взел решение да посети територията на гр. Бургас и
взел решение да си набави парични средства чрез престъпна дейност. Подс. К. набелязвал
възрастни хора, от които лесно може да отнеме парични средства или на които да въздейства
по измамлив начин, за да набави за себе си имотна облага.
Пострадалите лица /граждански ищци и частни обвинители в съдебна фаза на
процеса/ св. Ст. П. Ст., род. на *** г. и В. АТ. СТ., родена на *** г, живеели в гр. Бургас,
ж.к. „***“ , ***. Св. С.С., страдал от деменция, но излизал сам извън жилището. На
24.07.2021 г., сутринта около 09.30 часа- 10.00 часа, той отишъл да се разхожда, около
жилищния блок. По същото време и в същия район се намирал подс. Ц.К.. Последният се
3
приближил до св. С.С. и му казал, че познавал сина му Н.о и по този начин подс. К. създал
доверие у св. С., за да го покани в дома си. Двамата се качили до жилището на св. С., където
се намирала и съпругата му-св. В.С.. Пред нея подс. Ц.К. се представил с името „Боян“ от
гр. София и казал на пострадалата В.С., че сина им Н.о го изпраща, за да му дадат сумата от
169 лева за операция на майка му. Св. С. влязла в детската стая и от гардероба взела детско
розово портмоне, в което тя и съпругът й държали паричната сума в размер на 3250 (три
хиляди двеста и петдесет) лева. Св. С. извадила всички банкноти и започнала да брои
банкноти, което подс. К. видял. Докато тя брояла парите, той я спрял, като й казал, че е
намерил пари за операцията и не искал вече от тях. Чувайки това, св. В.С. се върнала в
детската стая и оставила портмонето, вътре със сумата от 3250 лева върху леглото, и излязла
при подс. Ц.К.. Последният взел решение да отнеме портмонето, ведно с всички пари в него.
Подс. К. поискал от пострадалата В.С., да му донесе празна бутилка от вода.
Възползвайки се от отсъствието на двамата собственици около себе си, подс. Ц.К. взел от
леглото в детската стая, портмонето, ведно със сумата от 3250 лева. След това взел
подаденото му от пострадалата, празно шише от вода и напуснал жилището. Едва след
неговото заминаване, свидетелката В.С. установила липсата на портмонето и парите. Тя
подала сигнал до органите на полицията в Пето РУ Бургас, които започнали издирване на
дееца.
На 15.10.2021 г, пострадалата ОЛГ. Г. Д., родена на ***г., се прибирала към дома си,
находящ се в гр. Бургас, ж.к. „***“, бл. ***. Намирайки се в близост до жилищния блок , до
един трафопост, тя била заговорена от подс. Ц.К., който й разказал, че е колега на дъщеря й
З. от Национален осигурителен институт. Освен това, й заявил, че дъщеря й З. го изпраща
при нея, за да купи от него часовник, при което й показал мъжки часовник. Св. О.Д. в
действителност имала дъщеря с името З. и тя работела в НОИ Бургас-поради, което
повярвала на подс. К. и му позволила да я придружи. Двамата стигнали до жилищния вход и
се качили в дома й на четвъртия етаж. Когато се намирали в хола, подс. Ц.К. извадил и
показал на св. О.Д. сребрист часовник, като й казал, че го продава за 1600 лева. Чувайки кой
го изпраща и за какво са парите, като видяла и часовника, св. О.Д. решила да го купи, като
очаквала, че К. ще й предостави часовника, тъй като той през цялото време държал
телефонен апарат до ухото си и я уверявал, че разговаря с дъщеря й З.. Св. Д. донесла сумата
от 700 (седемстотин) лева и ги дала на подс. К. , като цена за часовника, който стоял на
масата в хола, след което тръгнала да го изпрати, като той вървял след нея. Подс. К. се
възползвал, че св. Д. не го гледа и си прибрал часовника, както и парите - 700 лева. След,
като си тръгнал, св. Д. установила, че часовника не бил там, където го бил оставил
подсъдимия. По този начин на 15.10.2021г., К. причинил имотна вреда на ОЛГ. Г. Д., родена
на ***г., в размер на 700 (седемстотин) лева, а именно вследствие на възбуденото и
поддържано заблуждение мотивирал Д. да се разпореди в негова полза с гореупоменатата
сума пари, без да й предостави часовника. Св. Д. подала сигнал до органите на полицията в
Пето РУ Бургас, които започнали издирване на извършителя.
Три дни след това, подс. К. отново взел решение да извърши измамни действия
спрямо възрастен мъж в Бургас. В изпълнение на намисленото, на 18.10.2021 г., в гр. Бургас,
ж.к. „***“, подс. К. заговорил пострадалия /граждански ищец/ св. Г. В. М., роден на *** г.,
който всеки ден се разхождал навън, по едно и също време. Подс. Ц.К. пресрещнал
пострадалия и го заговорил, като се представил с името „Борислав“ и уверил св. М., че
познава синовете му В. и Н.о. Подс. Ц.К. казал на пострадалия, че синът му В., ще дойде по-
късно в дома му, за да се видят и по този начин го убедил да се качи в жилището на
пострадалия, находящо се в гр. Бургас, ж.к. „***“, в района на *** (среден). Когато двамата
стигнали в апартамента подс. К. създал впечатление у пострадалия М., че разговаря със сина
му В., тъй като държал телефонна слушалка и казал „Васко, аз съм при баща ти в
апартамента, ти ще идваш ли“. Чувайки това, св. Г.М. имал субективната увереност, че подс.
Ц.К. е изпратен от сина му В. и може да му се вярва. Възползвайки се от създаденото
4
доверие, подс. Ц.К. казал на пострадалия, че се нуждае от пари в размер на 180,00 лева,
които били необходими за операция на майка му . Знаейки, че на майка му няма да се
извършва медицинска операция, подс. К. създал грешни представи у пострадалия, за какво
са парите. Св. Г.М. повярвал на чутото и мотивиран от действията на подс. Ц.К., решил да
му даде сумата от 180 лева. Св. Г.М. извадил от портмонето си пари -100 лева, но не му
достигнали 80 лева, заради, което влязъл в спалнята и там взел още 80 лева. Пострадалият
Г.М. държал освен тези 80 лева, още 3000 лева, в рекламна брошура, върху стол до
гардероба в спалното помещение. Подс. Ц.К., застанал в коридора до вратата на спалнята и
видял от къде пострадалият му донесъл сумата от 80 лева. Така вследствие на възбуденото и
поддържано заблуждение, подс. Ц.К. мотивирал св. Г.М. да се разпореди в негова полза с
гореупоменатата сума пари от 180 лева, казвайки му, че са за операция на майка му. Докато
извършвал измамните действия, подс. Ц.К. решил, че може да отнеме и останалите пари,
които се намирали в рекламната брошура. Виждайки, къде св. М. държи парите и
предполагайки, че там има още, подс. Ц.К. решил да ги отнеме. В изпълнение на
намисленото, когато се намирали в коридора на апартамента, подс. К. помолил пострадалия
Г.М. да му донесе празна бутилка от вода, като по този начин отдалечил собственика от
стаята. Подс. К. влязъл в спалнята и взел брошурата, ведно с намиращата се в нея сума от
3000 лева и напуснал жилището, без да изчака възрастния мъж. Св. Г.М. установил липсата
на парите- сумата от 3000 лева, както и разбрал, че сина му не е изпращал този мъж, за да му
даде пари. Предвид установеното, св. Г.М. подал сигнал до органите на полицията във
Второ РУ Бургас, които започнали издирване на извършителя.
В резултат на проведените оперативно издирвателни мероприятия /ОИМ/, на
21.10.2021 г., подсъдимият Ц.К. бил установен от служител на полицията при Второ РУ
Бургас- св. В.Н. и задържан в гр. Сливен. С протоколна доброволно предаване подс. Ц.К.
предал на разследващия полицай при Второ РУ ОД МВР Бургас, сумата от 580 лева, за която
е посочил, че това са парите , които взел от възрастния мъж М.. Предадена била и визитка, за
която уточнил, че била на шофьора, който го откарал в гр. Сливен.
Разпитана в хода на разследването, св. М.В.- майка на подсъдимия е заявила, че не е
правила операция през 2021 г. и не е била хоспитализирана.
С определение на РС София по ЧНД 8341/2020 г., на ЦВ. В. К. по НОХД № 10589/16
г. на СРС, НОХД № 3486/16 г на СРС, по НХОД № 18234/2016 г. на РС София, по НОХД №
7527/2016 г. по описа на РС Пловдив, по НОХД № 1053/2017 г. на РС Пловдив, по НОХД №
76/2017 г. на РС Монтана, по НОХД № 2576/2017 г. на СГС, по НОХД № 264/2018 г. на
СГС, по НОХД № 2259/2018 по описа на СГС, по НОХД № 6087/2017 г., на СРС и по
НОХД № 628/2017 г. по описа на СРС, е наложено едно общо най - тежко наказание
лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца. На осн. чл.24 от НК, със същото
определение СРС е увеличил общото най - тежко наказание, с една година и седем месеца
при строг режим на изтърпяване на определеното наказание. С решение № 260052 от
28.01.2021 г. по ВНЧД № 3459/2020 г., Софийски градски съд, потвърдил изцяло
горепосоченото протоколно определение на Софийски районен съд.
Освободен от затвора гр. Бобов дол на 01.10.2020г. поради изтърпяване.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените
от подсъдимия самопризнания, които се подкрепят от събраните по досъдебното
производство доказателства, а именно:
От гласните доказателства и доказателствени средства: показания на свидетелите
Г.М. (л. 10; л. 11 пред съдия, том 1 ДП, л. 114 том 1 ДП; л. 18, том 1); В. М. (л. 14, том 1 ДП;
л. 17, том 2 ДП); И.К. (л.118, том 1 ДП); И.Б. (л. 121, том 1 ДП); М.А. (л.123, том 1 ДП); В.С.
(л. 125, том 1 ДП); М.В. (л. 10 том 2 ДП); Н.К. (л.11, том 2 ДП); З.И. (л. 13, том 2 ДП); В.Ч.
5
(л. 15, том 2 ДП); ОЛГ. Г. Д. (л.19, том 2 ДП пред съдия); В.С. (л. 22, том 2 ДП пред съдия, л.
6, том 3 ДП, л. 51 том 3); С.С. (л. 5, том 3 ДП); М.Ж. (л. 7, том 3 ДП); очна ставка (л. 46 том
3 ДП); О.Д. (л. 9, л. 13 том 4 ДП); З.И. (л.8, том 4 ДП); А.С. (л.12 том 4 ДП); очна ставка (л.
16, том 4 ДП); В.Н. (л. 16, том 1 – частично ДП);
От писмените доказателства: протокол доброволно предаване (л.30 том 1 ДП);
разписка (л.31); Заповед за задържане на лице (л. 73 том 1 ДП); протокол доброволно
предаване (л.89 том 1 ДП); писмо от ГДИН (л.143, том 1 ДП); приемо-предавателен
протокол (л. 33, том 2 ДП); писмо л. 43 от св. С. ведно с приложени платежни нареждания
(л. 43- 46 ДП); справка за съдимост на подсъдимия и преписи от бюлетини за съдимост (л.
73-172 том 2 ДП); протокол за доброволно предаване (л. 10, том 3 ДП); разписка (л. 48, том 3
ДП); протокол за доброволно предаване (л. 19, том 4 ДП); постановление за обединяване на
досъдебно производство (л. 99, том 1 ДП); постановление за обединяване на досъдебно
производство (л. 26, том 4 ДП); справка за съдимост (л. 29 СФ); определение по НЧД №
4793/2021г. на БРС и по 1102/2021г. на БОС.
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие (л.
3, том 1 ДП); протокол за разпознаване на лица и предмети, ведно с албум (л. 20, том 1 ДП);
протокол за оглед на веществени доказателства (л. 23, том 1); протокол за обиск на
задържано лице (л. 75, том 1 ДП); протокол за оглед на веществени доказателства (л. 127 том
1); протокол за разпознаване на лица и предмети, ведно с албум (л. 56, том 3 ДП); протокол
за разпознаване на лица и предмети, ведно с албум (л. 14, том 4 ДП);
От експертизите: съдебно – оценъчна експертиза (л.130, том 1 ДП); техническа
експертиза по досъдебно производство (л. 134, том 1 ДП); техническа експертиза по
досъдебно производство (л. 29, том 2 ДП); техническа експертиза (л. 12, том 3 ДП);
Веществени доказателства: диск (л.137, том 1 – в прозрачен джоб); диск (л.32, том 2 –
в прозрачен джоб); визитка, запечатана в плик и поставена в прозрачен джоб (л. 196, том 2
ДП); диск (л.20, том 3 – в хартиен плик).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл.373, ал.3 НПК, като намира, че доказателствата взаимно се подкрепят и
подкрепят самопризнанието на подсъдимия. Съдът въз основа на самопризнанието, което се
подкрепя от събраните доказателства, прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на подсъдимия. Предвид
разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционният съд не осъществява подробен
анализ на доказателствата.
По отношение на събраните доказателства съдът счита за нужно да посочи, че
кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели – пострадали лица, тъй като намира
същите за логични, последователни и се подкрепят от останалите доказателства по делото.
Показанията на пострадалите лица, въпреки възрастта им, са подробни, логични,
изложението е последователно като свидетелите акцентират и на подробности и посочват
признаците, по които разпознават извършителя. Съдът счита, че липсва причина да не се
довери на показанията на тези свидетели, които се подкрепят от всички останали източници
– изготвените технически експертизи на записи от камери. Изолирана е защитната версия на
подсъдимия, че майка му била болна като самата – тя, разпитана, отрича да страда от
заболяване. Съдът дава вяра на подстрадалия М. относно паричната сума, която му е била
отнета в размер на 3000 лева, тъй като още изначално свидетелят е посочил, че това е
сумата, която държи в дома си, потвърждава се от разпита на св. В. М., както и съдът взема
предвид, че се касае за възрастен човек, а е общоизвестно, че възрастните хора спестяват
малки парични суми и знаят във всеки един момент с какви възможности разполагат в дома
си.
Настоящият състав не кредитира само показанията на св. В.Н. в частите, в които се
6
сочи за информация, получена от подсъдимия при т.нар. „оперативна/разузнавателна
беседа“. Съдът счита, че независимо от начина, по който са включени в доказателствата по
делото, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски служители, по същността си
представляват предварително снети обяснения от задържано лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. Това е така, защото разпитващите полицаи не са разследващ орган
по смисъла на НПК, а разпитваният няма процесуално качество на обвиняем. Проведената
„беседа“ не е доказателствено средство за установяване на правно-релевантни факти и има
само оперативна стойност за разработване на следствени версии. Задържаното лице няма
процесуално качество и поради това нито има пълния обем от права, гарантирани му от чл.
55 НПК, нито разпитващите имат задължения да го информират за правото му да запази
мълчание. Поради тази причина оперативната беседа има стойност, равнозначна на
саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната доктрина и съдебната практика
никога не са приемали за доказателствено средство (в този смисъл, Решение №
247/12.12.2016г. по дело № 895/2016г. на II н.о., както и практиката на ЕСПЧ (делото –
„Dimitar Mitev vs. Bulgaria”). В останалите части съдът счита, че липсват причина да не се
кредитират показанията на свидетеля.
Съдът счита също така, че трябва да даде вяра и на показанията на останалите
разпитани по делото свидетели, тъй като същите са обективни, безпристрастни и логични.
Съдът счита за нужно да посочи, че описаните вещи в протокол за обиск на лице л.
75, том 1 ДП не са приобщени по реда предвиден в НПК към доказателствата по делото.
Приобщени като веществено доказателство с протокол за доброволно предаване л. 89, том 1
са движими вещи – пари в размер на 580 лева, на които е бил извършен оглед на веществено
доказателства и които са били предадени за съхранение в банкова касета, и един брой
визитка. Тъй като описаните в протокола за обиск вещи не се представят и не са приобщени
към материалите по делото и съдът не изгражда фактическите си констатации въз основа на
тях.
На практика обвинението се установява и доказва без съмнение от разпитаните по
делото пострадали лица и извършеното от тях разпознаване на подсъдимия, които изцяло
подкрепят и самопризнанието на подсъдимия.
Съдът се доверява и на заключенията на вещите лица по съдебните експертизи, като
ги намира за обосновани и компетентно изготвени.
За този състав на съда самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от
гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на производството, с оглед на
което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както
и авторството в лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не
осъществи подробен анализ на доказателствата, като счита, че изложените по-горе доводи са
достатъчни, предвид диференцирания ред, по който протече производството.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъпление по чл. 211, предл. трето, вр. чл. 209, ал. 1, вр.чл.26, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, бук.
„А“ от НК и на престъплението по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.1, бук.
„А”, вр.чл.26, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК.
По обвинението за престъпление по чл. 211, предл. трето, вр. чл. 209, ал. 1, вр.чл.26,
7
ал.1, вр. чл. 29, ал.1, бук. „А“ от НК:
Разпоредбата на чл. 209, ал. 1 НК предвижда наказателна отговорност за измама за
този, който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у
някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда.
Обект на наказателноправна закрила на престъплението „измама” са обществените
отношения, свързани със свободното формиране на воля при разпореждане с движимо или
недвижимо имущество като върху пострадалия се въздейства по един измамлив начин, така
че да се създадат или да се затвърдят вече създадени неверни представи относно определени
факти и обстоятелства от обективната действителност. По правило изпълнителното деяние
на престъплението измама може да бъде осъществено в две форми. Първата е възбуждане на
заблуждение, т.е. създаване на начални неверни представи у пострадалия относно
съществуването, несъществуването или естеството на определени факти и обстоятелства от
обективната действителност, свързани с основанието или условията, при които се
осъществява имущественото разпореждане - ако не беше създадена тази невярна представа,
пострадалият не би се разпоредил с имуществото си. Втората форма е поддържане на
заблуждение, т.е. затвърждаване на подобни неверни представи, които са съществували
изначално в съзнанието на жертвата или вече са били създадени от подсъдимия или от друго
лице.
В случая подсъдимият е осъществил и двете форми на изпълнителното деяние на
измама. Същият изначално е създал неверни представи у св. ОЛГ. Г. Д., че е колега на
дъщеря й З. от Национален осигурителен институт и тя го изпраща, за да купи от него
часовник, след което поддържал, затвърдил невярната представа, в резултат от която св. Г.
му предала сумата от 700 лева, за да откупи часовник, който след това подсъдимият
незабелязано прибрал.
Подсъдимият създал неявена представа и у св. Г. В. М. като се представил с името
„Борислав“ и уверил св. М., че познава синовете му В. и Н.о и възползвайки се от доверието
на свидетеля му създал невярната представа, че се нуждае от пари в размер на 180,00 лева за
операция на майка му въпреки, че знаел, че на майка му няма да се извършва медицинска
операция. В резултат от неверните представи св. Г.М. решил да му даде сумата от 180 лева и
извадил от портмонето си пари -100 лева, но не му достигнали 80 лева, заради, което влязъл
в спалнята и там взел още 80 лева като подсъдимият продължил да поддържа заблуждението
и взел сумата в размер на 180 лева.
Налице е причинна връзка между предприетото разпореждане от страна на св. Г. и св.
М. в полза на подсъдимия. Именно формираните у свидетелите неверни представи, са
мотивирали възрастните хора да предадат на подсъдимия паричните суми в размер на 700
лева от св. Г. и сумата в размер на 180 лева от св. М.. С извършените разпореждания е
довършено престъплението като е настъпил неговия резултат - вследствие на въздействието
върху пострадалия, той извършил акт на имуществено разпореждане, което не би направил,
ако имаше верни представи относно действителното положение на нещата (в този смисъл и
Р.337-77-I и Р.48-96-I). В конкретния случай подсъдимият се е и облагодетелствал като е
получил паричните суми.
Налице е квалифициращият признак по чл. 211, предл. трето НК, тъй като измамата е
извършена в условията на опасен рецидив след като подсъдимият е осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл. 66 НК и деянието е извършено в петгодишния срок по чл. 30
от НК, поради което е налице опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б „а” НК.
Деянията осъществяват поотделно състава на престъплението измама, извършени са
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
8
предшестващите. Ето защо съдът намери, че деянията са извършени при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК.
От субективна страна, подсъдимият е извършил престъплението при форма на вина
пряк умисъл, като е съзнавал, че създава невярна представа и, че поддържа създадената
невярна представа, съзнавал е, че вече е осъждан за друго тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 НК и е съзнавал общественоопасния характер на своите деяния, предвиждал е
общественоопасните последици и е желаел тяхното настъпване. В съзнанието му са
възникнали представи, че именно вследствие на създадените неверни представи, измамените
се разпореждат с имущество и по този начин претърпяват имотна вреда, а подсъдимият –
получава имотна облага. Налице с специфична користна цел у подсъдимия – да набави за
себе си имотна облага – парични средства.
По тези съображения съдът постанови присъдата си и призна подсъдимия за виновен
за престъпление с правна квалификация по чл. 211, предл. трето, вр. чл. 209, ал. 1, вр.чл.26,
ал.1, вр. чл. 29, ал.1, бук. „А“ от НК.
По обвинението за престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.1,
бук. „А”, вр.чл.26, ал.1 НК, съдът намира следното:
От обективна страна предмет на престъплението кражба може да бъде движима вещ,
която има определена парична, художествена, историческа и друга стойност като
изпълнителното деяние се изразява в отнемане, което означава прекъсване на фактическата
власт на владелеца и установяване от дееца на своя фактическа власт върху движимата вещ.
От субективна страна престъплението се извършва при форма на вина пряк умисъл като е
налице особена цел – намерение да се присвои (т.е. да извърши фактическо или юридическо
разпореждане).
От обективна страна се установи, че подсъдимият е отнел чужди движими вещи от
владението на Ст. П. Ст. и на В. АТ. СТ. в размер на 3256 (три хиляди двеста петдесет и
шест) лева и на Г. В. М. в размер на 3000 лева като е налице прекъсване на фактическата
власт на досегашните владелци и установяване от подсъдимия на собствена фактическа
власт върху вещите.
Касае се за продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 НК като деянията
осъществяват поотделно състав престъплението кражба, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
Налице е и квалифициращият признак „опасен рецидив“ , по смисъла на чл. 29, ал.1,
б. „А” от НК, което се установи от представената справка за съдимост и е видно, че е
осъждан, с определение на РС София по ЧНД 8341/2020 г., на ЦВ. В. К. по НОХД №
10589/16 г. на СРС, НОХД № 3486/16 г на СРС, по НХОД № 18234/2016 г. на РС София, по
НОХД № 7527/2016 г. по описа на РС Пловдив, по НОХД № 1053/2017 г. на РС Пловдив, по
НОХД № 76/2017 г. на РС Монтана, по НОХД № 2576/2017 г. на СГС, по НОХД №
264/2018 г. на СГС, по НОХД № 2259/2018 по описа на СГС, по НОХД № 6087/2017 г., на
СРС и по НОХД № 628/2017 г. по описа на СРС, е наложено едно общо най - тежко
наказание лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца. На осн. чл.24 от НК,
със същото определение СРС е увеличил общото най - тежко наказание, с една година и
седем месеца при строг режим на изтърпяване на определеното наказание. С решение №
260052 от 28.01.2021 г. по ВНЧД № 3459/2020 г., Софийски градски съд, потвърдил изцяло
горепосоченото протоколно определение на Софийски районен съд.
Така определеното общо най-тежко наказание е изтърпяно на 01.10.2020г. и на тази
дата подсъдимият е освободен от затвора гр. Бобов дол.
9
С оглед изложените осъждания на подсъдимия настоящото деяние е извършено след
като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК. Деянието е извършено в
петгодишния срок по чл. 30 от НК.
Предвид изложеното е налице опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б „а” НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици, като е желаел тяхното настъпване. Подсъдимият е
съзнавал, че инкриминираните движими вещи са чужди, съзнавал е, че прекъсва
фактическата власт на досегашните владелци върху движими вещи - пари, като е целял това
и е имал намерение противозаконно да ги присвои и по тези съображения съдът призна
посдсъдимия за виновен за престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29,
ал.1, бук. „А”, вр.чл.26, ал.1 НК.
Налице е хипотезата на чл. 23, ал. 1 НК, тъй като се касае за лице, което е извършило
отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, и
съдът след като определи наказание за всяко престъпление отделно, наложи най-тежкото от
тях.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 211, предл. трето, вр. чл. 209, ал. 1, вр.чл.26, ал.1, вр. чл. 29,
ал.1, бук. „А“ от НК законодателят е определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от
три до десет години.
При индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи
наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят
до приложението на чл.55 НК. Изразеното съжаление и признанието за вината съдът не
може да определи като изключително смекчаващо обстоятелство като същото вече е
отчетено от законодателя при определяне на наказанието при условията на чл. 373, ал. 2
НПК вр. чл. 58а НК.
Подсъдимият проявява едно трайно престъпно поведение, което сочи, че желае чрез
измамливи действия да получава имотни облаги. Съдът все предвид, че се касае за възрастни
хора, за които е изключително трудно да спестяват парични средства, фактът, че е
използвано доверието и обичта към техните деца, за да бъдат въведени в заблуждение и
поддържайки заблуждението да се разпоредят с парични средства в полза на подсъдимия,
който да се обогати по неправомерен начин.
Съдът оцени като смекчаващо обстоятелство това, че подсъдимият изрази съжаление
за извършеното от него и съдейства на разследването. Съдът намери, че справедливото
наказание спрямо подсъдимия е в размер на 6 /шест/ години „лишаване от свобода“. Същото
съдът намали с една трета съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК, поради което осъди
подсъдимият да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години. Така
определеното наказание съдът намира, че ще способства за постигане на целите на
наказанието да се поправи и да се превъзпита извършителят и да се въздейства
предупредително и превъзпитателно върху останалите членове на обществото.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б „б“ ЗИНЗС наказанието „лишаване от свобода“
следва да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, тъй като не са изтекли повече от 5
години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е
било отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс, в който смисъл съдът определи
първоначалния режим на изтърпяване на наказанието.
Съгласно разпоредбата на чл. 211, ал. 1 НК съдът може да постанови конфискация до
10
½ от имуществото на виновния.
В конкретният случай, като взе предвид обстоятелството, че няма данни подсъдимият
да притежава движимо и недвижимо имущество, съдът не му наложи наказанието
конфискация.
За престъплението по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.1, бук. „А”, вр.
чл.26, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ за срок от две
до десет години.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл.55 НК. Изразеното съжаление и признанието на вината съдът
не може да определи като изключително смекчаващо обстоятелство като същото вече е
отчетено от законодателя при определяне на наказанието при условията на чл. 373, ал. 2
НПК вр. чл. 58а НК. Действително следва да се обърне внимание, че подсъдимият още
изначално е съдействал на органите на разследването, направил пълни самопризнания и
изрази съжаление. Следва обаче да се отчетат отегчаващи вината обстоятелства и това са
осъжданията извън квалифициращия признак, както и това, че се касае за възрастни хора, за
които отнемането на не малки по размер парични суми, води след себе си до значителни
затруднения за тях в ежедневието им, включително и затруднявайки и дори лишавайки
някои от тях от възможността за провеждане на адекватно лечение, предвид ноторно
известните ниски размери на пенсиите в държавата. Изложените обстоятелства сочат на
значително висока обществена опасност на извършеното престъпление и обществено
оправдават искането на прокуратурата за засилена наказателна репресия срещу подсъдимия.
Съдът намери за отегчаващо обстоятелство и това, че се касае за продължавано
престъпление, което сочи на трайна престъпна дейност.
Съдът намери, че справедливото наказание спрямо подсъдимия, което ще постигне
целите на наказанието, като се отчита направеното от него самопризнание, съдействието на
разследването, формално изразеното съжаление, както и изложените отегчаващи
обстоятелства, е в размер на 4 години „лишаване от свобода“. Същото съдът намали с една
трета съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК, поради което осъди подсъдимия да
изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б „б“ ЗИНЗС наказанието „лишаване от свобода“
следва да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, тъй като не са изтекли повече от 5
години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е
било отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс, в който смисъл съдът определи
първоначалния режим на изтърпяване на наказанието.
Съгласно разпоредбата на чл. 196, ал. 2 НК съдът може да постанови конфискация до
½ от имуществото на виновния.
В конкретният случай, като взе предвид обстоятелството, че няма данни подсъдимият
да притежава движимо и недвижимо имущество, съдът не му наложи наказанието
конфискация.
На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът като взе предвид, че престъпленията по чл. 211,
предл. трето, вр. чл. 209, ал. 1, вр.чл.26, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, бук. „А“ от НК и чл. 196, ал.1,
т.1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.1, бук. „А”, вр. чл.26, ал.1 от НК, са извършени в
условията на съвкупност, определи едно общо най-тежко наказание на подсъдимия от 4
/четири/ години „лишаване от свобода“, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б „б“ ЗИНЗС
да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
По гражданските искове:
11
По отношение на предявените срещу подсъдимия граждански искове за обезвреда на
причинените на пострадалите имуществени вреди в следствие извършеното престъпление,
съдът намери тези претенции за безспорно установени и категорично доказани по
основание, предвид решението по въпросите за извършеното престъпление, неговото
авторство и вината на дееца. Установени са безспорно противоправното деяние, вината на
подсъдимия, вредата и причината връзка между деянието и вредата.
Размерът на исковете се установява от събраните по делото доказателства, този
размер беше изцяло признат от подсъдимия. Размерът на гражданските искове напълно
съвпада с този на повдигнатото обвинение, поради което съдът установи всички
предпоставки за уважаване на исковете.
По отношение на иска, предявен от гражданския ищец М. съдът взе предвид, че
сумата в размер на 580 лева е предадена доброволно от подсъдимия и се намира на
съхранение в банкова касата. Подсъдимият е посочил, че тази сума е отнета от св. Г.М.,
поради което и съдът постанови да бъде върната на свидетеля, а гражданският иск за тази
сума, поради нейното възстановяване, се отхвърли. Предвид посоченото съдът осъди на
основание чл. 45 ЗЗД подс. ЦВ. В. К., ЕГН: ********** да заплати на Г. В. М., роден на
***г. сумата в размер на 2600 /две хиляди и шестстотин/ лева, ведно със законна лихва
върху тази сума от датата на увреждането 18.10.2021 г. до окончателното изплащане, а
отхвърли иска за сумата над 2600 лева до пълния предявен размер от 3180 лева.
По отношение на гражданския иск на Ст. П. Ст. и В. АТ. СТ., от събраните
доказателства безпротиворечиво се установява, че е била отнета сумата общо в размер на
3256 лева. От събраните доказателства, че установява, че двете лица са събирали паричните
средства съвместно, не може да се определи приносът на всяко едно в събирането на сумата,
касае се за общо имущество на съпрузите, поради което и съдът постанови да им бъде
върната общо сумата и осъди на основание чл. 45 ЗЗД подс. ЦВ. В. К., ЕГН: ********** да
заплати на Ст. П. Ст., род. на *** г. и В. АТ. СТ., родена на *** г. сумата общо в размер на
3256 (три хиляди двеста петдесет и шест) лева, ведно със законна лихва върху тази сума от
датата на деянието 24.07.2021 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
По ДП са направени разноски, поради което и съдът осъди на основание чл.189, ал.3
от НПК подсъдимия ЦВ. В. К., ЕГН: **********, да заплати по сметка на ОД на МВР
Бургас сума общо в размер на 214,05 /двеста и четиринадесет лева и пет стотинки/ лева,
направени по делото в хода на досъдебното производство разноски, в това число - 39 лева за
съдебно –оценителна експертиза, 48,30 лева – за техническа експертиза и 126,75 лева за
техническа експертиза.
Съдът осъди подс. ЦВ. В. К., ЕГН: ********** да заплати по сметка на Районен съд
Бургас държавна такса в размер на 130,24 лева (сто и тридесет лева и двадесет и четири
стотинки) изчислена върху размера на уважения иск на Ст. П. Ст., род. на *** г. и В. АТ.
СТ., както и сумата от 5лв./пет лева/ държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист. Осъди подс. ЦВ. В. К., ЕГН: ********** да заплати по сметка на
Районен съд Бургас държавна такса в размер на 104 /сто и четири/ лева изчислена върху
размера на уважения иск на Г. В. М., както и сумата от 5лв./пет лева/ държавна такса, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По веществените доказателства:
Съдът постанови веществените доказателства 580 /петстотин и осемдесет/ лева,
предадени за съхранение в банкова касета обслужвана от ОД МВР Бургас (л. 33, том 2 ДП)
да бъде върната на правоимащото лице Г. В. М., роден на ***г.
Веществените доказателства 1 брой визитна картичка т. 2, л. 196, както и дискове л.
137, том 1 в прозрачен джоб, л. 32 том 2 в прозрачен джоб, л. 20, том 3 в хартиен плик да
12
останат приложени по делото за срока на съхранение в архив, след което да се унищожат
заедно с делото по реда на ПАС.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
13
Съобщи за изтекли лични данни