№ 786
гр. Велико Търново, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г.
при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело №
20244110104072 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „С.“ ООД против В. А.
Е., с която се иска да бъде прието за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 10 200.00 евро, дължима по запис на заповед от 21.4.2022 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 1517/2024
г. по описа на Великотърновския районен съд.
Ищецът твърди, че с редовен от външна страна запис на заповед
ответникът се е задължил да му заплати сумата от 39 216.00 евро, както и че
падежът на менителничния ефект е настъпил, но плащане по същия липсва.
Особеният представител на ответника оспорва предявявания иск. Заявява,
че записът на заповед не е редовен от външна страна, че същият не е предявен
на ответника, както и че не е доказано настъпването на падежа.
В проведеното открито заседание ищецът не изпраща представител, като с
писмена молба поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване.
Особеният представител на ответника поддържа заявеното оспорване и
моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до
следните правни и фактически изводи:
Предявен е с иск за реално изпълнение на менителнично задължение,
възникнало в полза на ищеца от едностранна сделка запис на заповед.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че има
качеството на поемател по ценната книга, че същата е редовна от външна
1
страна и удостоверява изискуемо вземане в негова полза. С оглед абстрактния
характер на сделката, в производството по прекия иск, основан на записа на
заповед, не подлежат на доказване фактите, свързани с каузалните отношения
между издателя и поемателя, а и такива не са наведени по делото.
Ответникът следваше да докаже факта на погасяване на дълга.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за
основателен.
Видно от представената ценна книга, ответникът едностранно се е
задължил да заплати сумата от 39 216.00 евро с падеж на определен ден –
21.4.2023 г. Едностранната сделка е действителна с оглед удостовереното чрез
подписа съгласие за извършването й. Спазена е и изискуемата от закона форма
- записът на заповед съдържа задължителните за неговата валидност
реквизити, посочени в чл. 535 ТЗ. Ищецът се легитимира като поемател по
ценната книга и не се установи вземането да е джиросано.
С оглед на изложеното съдът приема, че представеният менителничен
ефект установява годно за изпълнение вземане – установено по основание и
размер, чиято изискуемост е настъпила.
Доколкото ищецът не претендира мораторна лихва до датата на подаване
на заявлението, то доказателствата относно предявяване на ценната книга
/действие, което би изключило забавата на кредитора/ са неотносими, поради
което съдът не ги обсъжда.
Възражението на особения представител, че записът за заповед не е
предявен на ответника, а оттам – и че не е доказано настъпването на падежа, е
неоснователно, доколкото падежът е на определен ден /21.4.2023г./, а не на
предявяване. Обстоятелството, че на бланката на ценната книга е оставено
място за посочване датата на предявяване следва да се счита неписано.
По разноските:
Предвид изхода на делото, в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищеца разноски за исковото производство в общ размер от
2 199.00 лева, както и разноските за заповедното производство в размер от
2 399.00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. А. Е., ЕГН ********** дължи на
„С.“ ООД, ЕИК ***, представлявано от Т. С. З., сумата от 10 200.00 евро –
частичен иск от обща претенция в размер на 39 216.00 евро, дължима по запис
на заповед от 21.4.2022 г., с падеж на 21.4.2023 г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 15.5.2024 г., за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 1517/2024 г. по описа на
Великотърновския районен съд.
2
ОСЪЖДА В. А. Е., ЕГН ********** да заплати на „С.“ ООД, ЕИК ***,
представлявано от Т. С. З., сумата от 2 199.00 лева, представляваща
направените в исковото производството разноски, както и сумата от 2 399.00
лева – разноски в производството по ЧГД № 1517/2024 г. по описа на
Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3