Р Е
Ш Е Н
И Е260045/26.1.2021г.
гр. ЯМБОЛ.26.01.2021.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на .........12.10.2021г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................Й.П.…...................................……................и
в присъствието на
прокурора.....................................................................................………като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА………………….....гр.дело N .3871… ..
по описа
за 2018год. и за да се произнесе взе предвид
следното........................................................................
Производството
по делото е образувано по молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, с която желаят
да се установи съществуването на вземане им срещу длъжника И.В.А. в размер на
4473.52 лева (четири хиляди четиристотин седемдесет и три лева и петдесет и две
ст.), представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски
кредит № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. С
последна уточнителна молба вх.№ ***г. ищецът е пояснил, че в цената на иска са
включени всички задължения, които произтичат от неизпълнението по процесния договор на длъжника И.В.А., които са общо в
размер на 4473.52лв., което включва отделни неизплатени задължения за
главница в размер на
1766.24лв., представляваща отпусната сума по заема, договорно възнаграждение в
размер на 706.56лв. и възнаграждение пакет от допълнителни услуги в размер на
2000.72лв.
Ищеца твърди, че вземането му
произтича от сключен на 19.06.2017г. Договор за потребителски кредит No ***между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор
и И.В.А. като длъжник
Договорът
е сключен при следните параметри:
Сума на
кредита: 2000 лв.;
Срок на
кредита: 24 месеца;
Размер на
вноската: 123.64 лв.;
Падеж на
вноската: двадесети ден от месеца;
Годишен
процент на разходите (ГПР): 49.S9 %;
Годишен
лихвен процент: 41.17 %;
Лихвен
процент на ден: 0.11%;
Общо
задължение по кредита: 2967.36 лв.
По избран
и закупен пакет от допълнителни услуги:
Възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги: 2400.96 лв.;
Размер на
вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 100.04 лв.
Общо
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
Общо
задължение: 5368.32 лв.;
Общ
размер на вноска: 223.68 лв.;
Дата на
погасяване: 20-ти ден от месеца.
Съгласно
Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от
него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с
които длъжникът внимателно се е запознал преди подписване на договора, приема и
няма забележки към тях и се задължава да ги спазва, за което полага подписа си
под клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно
Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в
ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на
Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на
кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК
съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се разяснения
и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при
желание за ползването му клиентът подписва Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги.
Твърди,
че „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си
по договора, като на 19.06.2017г. превежда паричната сума в размер на 2000 лв.
по посочена от длъжника И.В.А. банкова сметка (***: ***, с дата 19.06.2017г.).
От своя
страна длъжникът поема задължение по Договор за потребителски кредит № ***,
като го сключва за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в
размер на 223.68 лв. и падежна дата всяко 20-то число на месеца.
На
25.10.2017г. И.В.А. подава Заявление за промяна на погасителен план по ДПК № ***,
с което желае да отложи една погасителна вноска. На 13.11.2017г. между
"ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД и длъжника е сключен Анекс № ***, за
отлагане на една погасителна вноска, която се пада № *** от погасителния план. И.В.А.
се задължава да изплаща задължението си по процесния
договор по нов погасителен план, който се променя от 24 на 25 погасителни
вноски. Годишният процент на разходите след сключването на Анекса е в размер на
45,69%. Останалите клаузи на Договора за потребителски кредит № *** не са
засегнати и остават непроменени.
Предвид
факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е
направил само четири пълни погасителни вноски и една непълна, последната от
които с дата 20.11.2017г., като след изпадането в забава и съгласно уговореното
и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски
кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече
от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща
на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други.". На 13.03.2018г.
договорът е прекратен автоматично от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и е
обявена неговата предсрочна изискуемост. На 30.03.2018г. И.В.А. е изпратено
уведомително писмо, с което той е информиран, че договорът е едностранно
прекратен и задължението е обявено за предсрочно изискуемо.
Съгласно
уговореното в ОУ при прекратяването на ДПК на основание т.12.3 от Общите
условия, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план,
включващи и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за
забава и такси.
Към
настоящия момент размерът на погасеното от И.В.А. задължение по ДПК № *** е в
общ размер на 900.40 лева (деветстотин лева и четиридесет ст.). С плащанията си
длъжникът е погасил част от номинала по заема в размер на 894.80 лева
(осемстотин деветдесет и четири лева и осемдесет ст.). Сумата от 5.60 лева (пет
лева и шестдесет ст.) е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита,
на основание т.12.1 от ОУ: „ В случай, че клиентът просрочи плащането на
месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 %
годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото
плащане.".
Претендира
законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането.
Ответникът
се е съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който
момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си
да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.
Поради
неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд- гр.Я. По
заявлението е образувано ч.гр.дело № ***г. След като длъжникът е депозирал
възражение срещу издадената от съда заповед за изпълнение, на дружеството е
дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено
от заявителя на 27.08.2018г., което обуславя предявяването на настоящият иск.
В
срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез ***.Ж. Г., с който оспорва
предявеният иск по основание и размер.
Не оспорва, че между страните има
сключен договор за потребителски кредит №*** от 19.06.2017г., за предоставяне
на сума по кредита в размер на 2000лв. , която сума ведно с договорената лихва
е договорено да се изплати на 24-ри месечни вноски.
На първо място счита иска за недопустим
и неоснователен, тъй като и по заповедното производство ч.гр.д.№***г. по описа
на ЯРС, и в настоящето гражданско производство, не са представени доказателства
за обявената предсрочна изискуемост по договора за кредит. Действително,
съгласно дадените с TP №4/18.06.2014 г. по тълк. дело
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК
разрешения, е необходим документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало
волеизявлението на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем. Към ИМ е
приложено уведомление, че кредиторът е уведомил длъжника за настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита, но не става ясно как е изпратено това
уведомително писмо до длъжника и по какъв начин същото е достигнало до него.
Ищецът е посочил, в ИМ че в т. 12.3
от ОУ към договора за кредит, при просрочието на една месечна вноска повече от 30 календарни
дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата
предсрочна изискуемост, без да е необходимо да се изпраща уведомление, покана
или друг документ до длъжника. Въпреки това обаче ищецът изпраща уведомително
писмо което безспорно не е достигнало до ответника, но с което явно се цели да
се отклони вниманието от неравноправната клауза, инкорпорирана в т. 12.3 в ОУ към договора за кредит.
Посочената клауза явно противоречи на константната съдебна практика, както и на
дадените разрешения по този въпрос в горецитираното
тълкувателно решение.
Ето защо счита, че
посочената разпоредба от ОУ е неприложима, поради противоречието и с т.18 от
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК наВКС.
Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са
налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Безспорно е, че
упражняването на това потестативно право се нуждае от
нарочно за целта волеизявление на кредитора. Предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви вземането по договора за кредит за предсрочно изискуемо. С оглед на
така установената практика, следва да бъде прието, че правилото на чл. 60, ал.
2 от ЗКИ има императивен характер, поради което не може да бъде дерогирано по съглашение между страните по договора.
На последно място, счита предявеният иск за лихва и
възнаграждение е неоснователен и поради следните съображения: Съгласно чл.9 ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото
то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. В нашето
законодателство не е регламентиран максимален размер на договорната лихва,
каквато е процесната, но според практиката на ВКС,
максималният размер на същата, е ограничен от втората хипотеза на чл.9 ЗЗД,
касаещи добрите нрави. Според ВКС, за противоречащи на добрите нрави, се считат
сделки с които неправомерно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване
на друг. Прието е, че противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, а когато тя е уговорена по друг начин, както е в настоящия
случай не следва да надвишава двукратния размер. След като законът ограничава
свободата на договаряне в рамките на добрите нрави, следва и търговците,
страните по сделките и съдът да се съобразяват с тях. Ето защо претендираното плащане в размер на 2400.96лв.,
представляващо възнаграждение за пакет от допълнителни услуги е неоснователно
по размер . С оглед горните съображения, ответника моли иска да се
отхвърли като недопустим и неоснователен, както и недоказан
по размер.
След
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът е представил искане за
отпускане на потребителски кредит профи кредит
стандарт № *** подадена от И.В.А. на 19.06.2017г. за кредит от 2000лв., срок на
кредита от 24 месеца, размер на месечна вноска 223.68лв. Представен е
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити подписан от ответника., както и допълнителна преддоговорна
информация, приложения към него. Представен е сключен с ответника договор за
потребителски кредит №***г. за кредит в размер на 2000лв., срок на кредита от
24 месеца, ГПР 49.89%, годишен лихвен процент 41.17%, дължима сума по кредита
2967.36лв. В същия е уговорено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги от 2400.96лв., размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги
100.04лв., общо задължение по кредита и по пакет от допълнителни услуги
5368.32лв. Изготвено е споразумение за предоставяне на пакет от допълнитени услуги, подписано от страните. Ищеца е
представил и общите условия към договора за потребителски кредит и погасителния
план към договора. С предовно нареждане от
19.06.2017г. ищецът е превел по сметката на ответника в ЦКБ сумата от 2000лв.
Представен е анекс № *** към договора, сключен на 13.11.2017г. между страните,
с който вноски №*** се отлагат , като
страните са се съгласили кредита да се погасява по нов погасителен план, който
е приложен към анекса. За задълженията на ответника ищецът е представил
извлечение по сметката на кредита, според което остатъчното задължение по ДПК
към 26.09.2018г. е в размер на 4473.52лв. За това задължение ищецът е изпратил
на ответника уведомително писмо от 30.03.2018г.
От
приложеното ч.гр.д. № ***г. на ЯРС се установява, че по същото е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г., с който
длъжникът И.В.А. е осъден да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД сума в общ
размер на 4524.81 лв., от които: 4473.52 лв. – главница по Договор за
потребителски кредит № *** от 13.03.2018 г., такси за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 30.00 лв. за периода от 21.09.2017г. до 13.03.2018 г.,
законова лихва за забава в размер на 21.29 лв. за периода от 21.09.2017г. до
13.03.2018 г, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.07.2018 г., до окончателното изплащане на задължението,
както и платена държавна такса в размер на 90.05 лв. и 150.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.По нея длъжникът е депозир възражение, поради което с разпореждане № ***г.
съдът е дал на заявителя указания за предявяване на устоновителния
си иск в едномесечен срок. Това разпореждане е било връчено на заявителя на
27.08.2018г., като последния е депозирал иска си в съда 27.08.2018г. в законоустановения срок.
При така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.422,ал.1
от ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК и чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Съдът
намира предявеният иск за допустим, т.к. е предявен от надлежно легитимирана
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона
едномесечен срок от уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да
предяви иска.
По делото не се спори и се установи от представените писмени
доказателства факта на сключен договор за потребителски кредит № ***от
29.09.2016г. с ответницата при
посочените в молбата условия. Видно от представеното преводно нареждане сумата
по договора е била преведена на ответницата по нейната банкова сметка.
Съдът
намира, че предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит не е
настъпила към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Страните
по договора за заем за потребление по ЗЗД могат съгл. чл.9 от ЗЗД , уреждаща договорната свобода, да уговорят възможността
кредиторът да иска изпълнение на задължението за връщане на заетата сума преди
първоначално определения срок и предпоставките за предсрочната изискуемост. Изключено
е обаче предварително да уговорят, че при неплащане или настъпването на други
обективни обстоятелства целият заем става предсрочно изискуем, без да е
необходимо волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост,
тъй като такава уговорка противоречи на характера на предсрочната изискуемост
на преобразуващо право на кредитора, което се упражнява с негово едностранно
волеизявление и чието действие настъпва с достигането му до длъжника при
наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока,
уговорени в договора или предвидените в закона /виж. Реш. №***г. по т.д. №***г., ТК, II т.о./. С оглед изложеното, ЯРС счита, че уговорената между
страните предсрочна изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо
волеизявление на кредитора, което да е достигнало до длъжника. В случая е
налице такова изявление, но липсват доказателства то да е било получено от
насрещната страна. При липсата на данни за изпращане на уведомлението, не може
да се фингира получаването му съобразно клаузата на
ОУ. Поради това не са настъпили последиците, предвидени в ОУ. Длъжникът
не е изгубил преимуществото на срока, договорен първоначално в негова полза.
Същевременно
обаче е настъпил крайният падеж на вземанията, а именно 20.07.2019г.. Съгласно
задължителната съдебна практика- ТР №8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, допустимо е
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост
на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК. ВКС излага в мотивите на решението, че дори
когато в производството не бъде доказано, че претендираното
вземане е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не
може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло
искът при безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по отношение
на вече падежираните вноски. В случая според
представения погасителен план, приложен към сключеният Анекс №*** към договора последната вноска е била на датата 20.07.2019г.,
поради което към настоящият момент всички вноски по кредита са падежирали. В цитираното ТР ВКС е разяснил, че предсрочната изискуемост на вземането по договор за
кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение
преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието,
от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната
изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали
на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения ВКС е приел,
че позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на
претенцията, предявена по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. Правното основание, на
което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор. Предсрочната изискуемост е подвид
на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от
всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е
възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. В тълкувателното
решение се сочи, че поначало предсрочната изискуемост не може да бъде приложена
по отношение на вече падежираните към момента на
обявяването й вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила. По
отношение на вноските с настъпил падеж по погасителния план към датата на
подаване на заявлението, предсрочна изискуемост не се твърди и съответно
тяхното присъждане в последващото производство по
чл.422 ГПК не може да се разглежда като произнасяне извън заявеното от
кредитора основание.
Следователно,
след като всички вноски по процесния договор са падежирали - някои преди подаване на заявлението, а останалите
– след това, ответника дължи връщане на заетата сума. От представеното извлечение по сметката към
договора за потребителски кредит и погасителния план към анекс №*** от договора
се уснановява вида и размера на задълженията на ответника
които, предвид липсата на доказателства за изплащането им са дължими. Искът
следва да се уважи ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаване на заявлението
– 27.07.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.
При този
изход на делото ответника дължи на ищеца направените по настоящото производство
и тези по заповедното производство разноски, които са: съответно по настоящото
производство – 89.47лв. – платена държавна такса и 300лв. –юрисконсултско
възнаграждение., а по заповедното производство платена държавна такса в размер
на 90.05 лв. и 150.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното , съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422
от ГПК в отношенията между страните , че И.В.А. ЕГН ********** *** дължи на
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр.С., с ЕИК ***, със седалище: гр.С., бул.”България”
№49, бл.53Е, вх.В сума в общ размер на 4473,52 лв. по Договор за потребителски
кредит № *** от 13.03.2018 г., което включва отделни неизплатени задължения за главница в размер на
1766.24лв., представляваща отпусната сума по заема, договорно възнаграждение в
размер на 706.56лв. и възнаграждение пакет от допълнителни услуги в размер на
2000.72лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
27.07.2018г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г., издадена по ч.гр.д. № *** по описа на ЯРС за 2018г.
ОСЪЖДА И.В.А. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД
направените по настоящото дело разноски в размер на 389,47лв., като и направените в заповедното
производство разноски в размер на 90,05лв. платена държавна такса и 150.00 лв.
– юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: