Р Е Ш Е Н И Е
№ 44
гр.Габрово,
21.03.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на деветнадесети
март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при секретаря МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и в присъствието на прокурора ЖЕНИ ШИКОВА като разгледа докладваното от съдията РАЧЕВ адм. д. № 47 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по искова
молба на М.С.К. ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв. М.И. ***, сочена
и като съдебен адрес против Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи /ОД на МВР/ - Габрово, ул. Орловска № 50.
Претендира
се обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 75.- лева,
ведно с лихвата върху главницата от завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, както и присъждане на деловодните
разноски по настоящото производство. Вредата, чието репариране се претендира,
представлявала разходи за адвокатски услуги по договор за правна защита и
съдействие от 17.10.2018г. за
представителство по АНД № 361/2018г. по описа на Севлиевския районен съд /150.-
лева/ /л.16/.
В
съдебно заседание ищецът, не се явява, постъпило е писмено становище адв. И., с
което поддържа иска и развива доводи в негова подкрепа.
Ответникът
по исковата молба – Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи
/ОД на МВР/ Габрово, ул. Орловска № 50 не се представлява. Постъпил е писмен
отговор от упълномощен юрисконсулт, в който изразява позиция че искът е
допустим, но неоснователен тъй като наказателното постановление не било
отменено изцяло, а само частично.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Габрово в заключението си твърди че искането е
справедливо, и че същото следва да бъде уважено.
Административен
съд – Габрово, след като прецени допустимостта на исковата молба и изложените в
нея доводи, както и данните по делото, приема за установено следното:
Искът
е процесуално допустим, подаден от надлежна страна, а разгледан по същество следва
да бъде уважен по следните съображения:
По
жалба на ищеца в Районен съд – Севлиево е образувано АНД № 361/2018 г. Жалбата
е насочена срещу НП № 18-0341-000453 от 29.06.2018г. издадено от Началник
сектор при ОД на МВР – Габрово, РУ Севлиево, с което на ищеца в настоящото
производство са наложени две санкции – по т.1 за нарушение на чл. 42, ал.2, т.1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и по т.2 за нарушение на чл. 123,
ал.1, т.2, б. „а“ от същия закон.
С
Решение № 161/13.11.2018г., постановено по посоченото дело, е потвърдено посоченото
Наказателно постановление в частта му по т.1 и е отменено същото в частта му по
т.2. Жалбоподателят по посоченото дело /ищец в настоящото производство/ е ползвал
адвокатска защита. По делото е приложен
посочения по-горе договор за правна защита и съдействие, по същия е платен
хонорар в размер 150.- лева.
Съгласно Тълкувателно постановление по т. 1 по ТД 2/2014
на Общото събрание на колегиите на ВАС и Гражданската колегия на ВКС, видът на
акта, според критериите в АПК /т.е. индивидуален, общ или нормативен/ не е
определящ за това дали вредите от наказателните постановления да се търсят по
реда на ЗОДОВ. ЗОДОВ е приложим за вреди от отменени наказателни постановления,
тъй като нормата на чл. 1 от закона изобщо не поставя изисквания какъв да е
отмененият акт, стига той да е незаконосъобразен, да е акт на държавен или
общински орган и да е резултат от административна дейност. Дейността по
издаване на наказателни постановления е административна и това е достатъчно
вредите от нея, да се търсят по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Налице
са всички предпоставки сочещи основателност на предявения иск.
С
нарочен съдебен акт е отменено /частично/ наказателно постановление, което
както бе посочено представлява действие на администрацията. За да реализира
защитата си срещу посоченото незаконосъобразно действие ищецът е сторил
разходи, в случая за правна защита и съдействие. Налице е причинна връзка между
незаконосъобразното действие на администрацията и понесените вреди. Вярно е, че
в случая адвокатската защита не е задължителна, но не може да се очаква от
всеки правен субект да познава позитивното право дотолкова, че да има
способността да защитава сам интересите си в съда. Вярно е също, че
процесуалния закон, по който е проведено успешното оспорване на наказателното
постановление не предвижда възстановяване на направените разноски след отмяна
на наказателното постановление. Тази законова празнота обаче не следва да се
интерпретира като законова забрана да бъдат присъдени направените деловодни
разноски. Приложимият към производствата по НАХД пред районните съдилища закон
– НПК, със своя чл. 12 прокламира “равенство на страните в съдебното
производство”. Съгласно чл. 189, ал.3 от
същия кодекс, “когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да
заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите
разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от
частния обвинител и гражданския ищец”. Прави впечатление, че осъденият поема
всички разноски – както сторените от държавата в лицето на досъдебните органи и
съда, така и от участващите в процеса граждански ищци и частни обвинители.
Точно за да бъде спазен принципа на чл. 12 от НПК за равенство на страните,
точно за да бъде опазено усещането за справедливост, което е върховен дълг на
правораздавателните органи, оправданият подсъдим или лицето срещу което е било
издадено отмененото впоследствие НП, следва да бъде обезщетен за всички разходи
които е понесъл във връзка с производството. В подкрепа на този извод са
другите два процесуални закона – ГПК и АПК. Сторените деловодни разноски от страната
спечелила делото се присъждат в нейна полза още със съдебния акт, приключващ
производството. Присъждането на тези разноски има обезщетителна функция – да
бъде възстановено статуквото в патримониума, на спечелилата делото страна, към
момента преди неговото провеждане. Заради това, че е била принудена да се
защитава от незаконосъобразно поведение и в тази връзка е похарчила известни
средства, те следва да й бъдат възстановени. При присъждането на деловодните
разноски по тези два кодекса, никой никога не поставя въпроса, че адвокатската
защита не е задължителна.
Настоящият
състав намира, че de lege ferenda законодателят
следва да допълни чл. 189 НПК предвиждайки, присъждането на сторените от
оправдания подсъдим разноски, в негова полза.
Основния въпрос който стои за решаване по настоящия спор,
е следва ли да бъде уважен иска, при положение че наказатентото постановлнеие е
отменено частично а не изцяло. Според настоящия състав отговорът на този въпрос
е положителен. На практика срещу ищеца са издадени две наказателни
постановления материализирани в един акт - НП № 18-0341-000453 от 29.06.2018г.
издадено от Началник сектор при ОД на МВР – Габрово, РУ Севлиево. За две
нарушения са наложени две санкции. Отмяната на наказателното постановление в
едната му част означава че е налице отменен незаконосъобразен акт плод на
административна дейност. В този смисъл Решение № 15984 от 19.12.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 9533/2018 г., III о.
С
оглед изложеното и при положение че договорът за правна защита и съдействие установява
заплатени 150.- лева адвокатско възнаграждение, на ищеца следва да бъде
присъдена половината от тази сума – 75.- лева, толкова колкото е претенцията
предявена с исковата молба.
С
оглед този резултат, следва да бъде уважена и претенцията за заплащане на
сторените от ищеца деловодни разноски за това производство в общ размер 310.0
лева от които 10.- лева държавна такса и 300.- лева адвокатски хонорар равен на
минималния такъв по чл.8, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното, на основание чл.1 от ЗОДОВ и чл.203 и сл. от АПК, настоящия състав
на Административен съд – Габрово
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на
Министерството на вътрешните работи /ОД на МВР/ Габрово, ул. Орловска № 50 да
заплати на М.С.К. ЕГН **********,*** сумата 75.- /седемдесет и пет/ лева
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, върху
присъдената сума, считано от завеждането на исковата молба /20.02.2019г./ до
пълното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните
работи /ОД на МВР/ Габрово, ул. Орловска № 50 да заплати на М.С.К. ЕГН **********,***
сумата 310.- /триста и десет/ лева деловодни разноски по настоящото
производство.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен от съобщаването му.
Препис от настоящото да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: