МОТИВИ:
Подсъдимият Ц.А.Д.
xxx, е обвинен в това, че на 09.05.2009 год. в гр. М., при условията на
опасен рецидив и след предварителен сговор с Ю.М.Т., Н.О.Г., А.В.М. и Ю.К.Ц. xxx,
чрез използване на техническо средство - ръчна ножовка за рязане на метал, отнел
от владението на „М.”АД - гр. С., производствена база - М., движими вещи - 218
м. меден ел. проводник „ПВА” със сечение 150 кв. м. на обща стойност 10 518.50
лева, без съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието не представлява маловажен случай - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Подсъдимите
Ю.М.Т., А.В.М. и подсъд. Ю.К.Ц. са обвинени в това, че на 09.05.2009 год. в гр. М., след предварителен сговор
помежду си и с Н.О.Г. и Ц.А.Д.,xxx, чрез използване на техническо средство -
ръчна ножовка за рязане на метал, отнели от владението на „М.”АД-гр. С., производствена
база М., движими вещи - 218 м. меден ел. проводник „ПВА” със сечение 150 кв. м.,
на обща стойност 10518.50 лева, без съгласието на ръководството, с намерение
противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай -
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4
и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Подсъдимият Н.О.Г. е обвинен в това, че на 09.05.2009
год. в гр. М., в условията на повторност и след предварителен сговор с Ю.М.Т., А.В.М.,
Ю.К.Ц. и Ц.А.Д.,xxx, чрез използване на техническо средство - ръчна ножовка за
рязане на метал, отнел от владението на „М.”АД - гр. С., производствена база М.,
движими вещи - 218 м. меден ел. проводник „ПВА” със сечение 150 кв. м., на
обща стойност 10518.50 лева, без съгласието на ръководството, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай -
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4,
т. 5 и т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание подсъдимите се явяват лично, като на подсъдимите Ю.Ц., Н.Г., подсъд. Ю.Т.
и подсъд. А.М. е назначен от съда и служебен защитник който да ги представлява
в производството по делото. Подсъдимият Ц.Д. се явява с упълномощен от него
защитник – адв. С. Й. от АК – М.. Подсъдимите правят самопризнания, като изцяло
признават фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
са изразили становище, че са съгласни да не се събират доказателства за тези
факти. Съжаляват за извършеното и молят съда да им наложи по – леки наказания. Защитникът
на подсъд. Ц.Д. моли съда да му наложи наказание “лишаване от свобода” за по –
кратък срок, към минимума на предвиденото в закана наказание, като отчете
наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства. Служебният защитник на
останалите подсъдими предлага на съда да постанови присъда с която признае
същите за виновни, като при определяне на наказанията приложи разпоредбата на
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и определи същите под най – ниския предел предвиден в
текста на закона. На подсъдимите Ю.Ц., Ю.Т. и подсъд. А.М. наложи наказание от
три месеца “лишаване от свобода”, чието изпълнение отложи на основание чл. 66, ал.
1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила, а
по отношение на подсъд. Н.Г., тъй като не може да намери приложение института
на условно осъждане наложи наказание “лишаване от свобода” за срок също от три
месеца, което наказание изтърпи ефективно.
Представителят на обвинението заявява, че установената
фактическа обстановка напълно съответства на изложената в обвинителния акт, поради
което и поддържа правната квалификация на деянията. Предлага на съда да признае
подсъдимите за виновни по повдигнатите обвинения и им наложи наказания, като
при определянето им задължително приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и определи същите под най – ниския предел предвиден в текста на закона. Предлага
на подсъд. Ц.Д. да бъде наложено от съда наказание “лишаване от свобода” за
срок от единадесет месеца, което наказание изтърпи ефективно при първоначален
строг режим на изтърпяване на наказанието, по отношение на подсъдимите Ю.Ц., Ю.Т.
и подсъд. А.М. определи наказание от десет месеца “лишаване от свобода”, което изпълнение
отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в законна сила. Предлага на съда по отношение на подсъд. Н.Г.
да бъде определено също наказание от десет месеца “лишаване от свобода”, което
подсъдимият изтърпи ефективно, при първоначален “общ” режим на изтърпяване на
наказанието.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. По делото на досъдебното производство е
изпълнена и съдебно – оценъчна експертиза.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка и логическо единство, а така също във връзка с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното:
На 08.05.09 год. петимата подсъдими, които са и приятели се
събрали в заведение, находящо се в кв. ”К.” в гр. М.. Както си говорели решили
да потърсят някъде метал, който да предадат на пункт за изкупуване на вторични
суровини. Петимата тръгнали в посока към индустриалната зона на града, като
преди това отишли до дома на подсъд. В., от където взели ръчна ножовка за
рязане на метал. Пристигнали до стената на база „Петрол”, прескочили я и
тръгнали по пътеката между цистерните. Стигнали до оградата, разделяща база
„Петрол” от производствената база на „М.”АД. Прескочили оградата и се озовали
на складовата площадка за готова продукция. След това преминали новата оградна
мрежа и се насочили между цеховете в базата. Недалеч от мястото, където
прескочили мрежата се намирал ремонтният цех. До външната стена бил складиран
ел. проводник с различни параметри и различен диаметър. Част от проводника бил
навит на специални макари, а друга част не бил навит, а бил сложен свободно на
земята, но пак навит. Петимата подсъдими започнали да режат кабела на парчета. След
това двама продължили да режат кабела, а другите трима от подсъдимите го
навивали. След като нарязали достатъчно количество и петимата взели навития на
окръжност ел. проводник и тръгнали обратно по същия път. Прескочили масивната
стена на база „Петрол” и скрили ел. проводника до отводнителен канал, минаващ
под пътя на това място. Подсъд. Ц. и Подсъд. Т. отишли до дома на подсъд. В. и
докарали неговите кон и каруца. В нея натоварили отнетия ел. проводник и го
закарали в дома на подсъд. В.. Вкарали кабела в една от стаите и започнали да
го „белят”- да свалят гумената изолация на медната жица в него. Получената
чиста мед поставяли в чували, които скрили под дрехи зад вратата в стаята. Петимата
зачакали да дойде подходящо време, за да транспортират медта в чувалите на
пункт за изкупуване на метали.
На
подаден анонимен сигнал в РУ на МВР-гр. М., че в дома на подсъд. В. е докарана
„медна жица” служители на полицията отишли на място, за да проверят
достоверността на сигнала и след като ги поканили да влязат вътре в дома на
подсъд. В. открили зад вратата чувалите, пълни с добитата от ел. проводника мед.
С
протокол за доброволно предаване подсъд. В. предал на органите на МВР 6 бр. землени
чували, съдържащи в тях медна тел с общо тегло 309.00 кг., които били върнати
на собственика срещу разписка.
Съгласно заключението на
вещото лице по изпълнената по делото на досъдебното производство съдебно -
оценъчната експертиза стойността на отнетите движими вещи - предмет на
престъплението възлиза на сумата от 10 518.50 лв., към момента на извършване на
деянието.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанията на
подсъдимите и от събраните на досъдебното производство доказателства по делото.
Производството по делото е разгледано по реда на чл. 370 и сл. от НПК. Съдът
приема самопризнанията на подсъдимите, които признават изцяло фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Самопризнанията им се подкрепят
от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което съдът с
определение в съдебно заседание по делото обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимите, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт на РП – М., на
основание разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК. Самопризнанията
им напълно съответстват на показанията на разпитаните свидетели на
досъдебното производство по делото, същите се
подкрепят от събраните по досъдебно производство № 523/2009год. на РУ на МВР – М.
писмени доказателства и доказателствени средства/протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум, протокол за доброволно предаване, разписка/.
Подсъдимият Ц.А. е осъждан многократно с
влезли в сила присъди, по НОХД№ 506/2002год. по описа на РС – М., по НОХД№ 540/2002год.
по описа на РС – М., по НОХД№ 388/2003год. по описа на РС – М., по НОХД№
18/2004год. по описа на МРС, по НОХД№ 63/2003год. по описа на ОС – М., по НОХД№
120/2005год. по описа на РС – М., по НОХД№ 483/2005год. по описа на РС – М., последната
от които преди деянието, предмет на настоящия обвинителен акт по НОХД№
472/2004год. по описа на РС – М. за деяние по чл. 195, ал. 1, т. 5 и 7 във вр. с
чл. 194, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание от три месеца лишаване от
свобода ефективно и деянието предмет на настоящия обвинителен акт е извършено
при условията на опасен рецидив, съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1, б. “б”
от НК.
Подсъдимият Н.О.Г. също
е осъждан многократно с влезли в сила присъди(видно от приетата като
даказателство по делото справка за съдимост), последната от които преди
деянието, предмет на настоящия обвинителен акт е по НОХД № 472/2004год. по
описа на МРС за деяние по чл. 195, ал. 1, т. 5 и 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от три месеца при първоначален "Общ" режим. Със
същата присъда е извършено и групиране на наказанията по влезлите в сила
присъди на подсъдимия Г. и определено общо наказание, най – тежкото от тях, което
да изтърпи ефективно.
Подсъдимите Ю.М.Т., Ю.К.Ц. и А.В.М. не са осъждани видно от
приетите като даказателство по делото справки за съдимост. Последният от тях е
реабилитиран.
С
оглед на установеното от фактическа страна и във връзка със съдимостта на
подсъдимите, съдът намира, че с деянията си подсъдимият Ц.А.Д. е осъществил от обективна страна съставът на престъплението по чл. 196, ал.
1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК:
на 09.05.2009 год. в гр. М., при условията на опасен рецидив и след
предварителен сговор с Ю.М.Т., Н.О.Г., А.В.М. и Ю.К.Ц. xxx, чрез използване на
техническо средство - ръчна ножовка за рязане на метал, отнел от владението на
„М.”АД - гр. С., производствена база М., движими вещи - 218 м. меден ел. проводник
„ПВА” със сечение 150 кв. м. на обща стойност 10 518.50 лева, без съгласието на
ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай. Подсъдимият Ю.М.Т. съставът на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр.
с чл. 194, ал. 1 от НК: на 09.05.2009 год. в гр. М., след предварителен
сговор с А. В. М., Ю.К.Ц. и с Н.О.Г. и Ц.А.Д.,xxx, чрез използване на техническо
средство - ръчна ножовка за рязане на метал, отнел от владението на „М.” АД-гр.
С., производствена база М., движими вещи - 218 м. меден ел. проводник „ПВА” със
сечение 150 кв. м., на обща стойност 10518.50 лева, без съгласието на ръководството,
с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява
маловажен случай. Подсъд. А.В.М.
съставът на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1
от НК: на 09.05.2009 год. в гр. М., след предварителен сговор с Ю.М.Т., Ю.К.Ц.
и с Н.О.Г. и Ц.А.Д.,xxx, чрез използване на техническо средство - ръчна ножовка
за рязане на метал, отнел от владението на „М.” АД-гр. С., производствена база М.,
движими вещи - 218 м. меден ел. проводник „ПВА” със сечение 150 кв. м., на обща
стойност 10518.50 лева, без съгласието на ръководството, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай. Подсъд.
Ю.К.Ц. също съставът на престъплението
по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК: на 09.05.2009
год. в гр. М., след предварителен сговор с Ю.М.Т., А. В. М. и с Н.О.Г. и Ц.А.Д.,xxx,
чрез използване на техническо средство - ръчна ножовка за рязане на метал, отнел
от владението на „М.” АД-гр. С., производствена база М., движими вещи - 218 м. меден
ел. проводник „ИВА” със сечение 150 кв. м., на обща стойност 10518.50 лева, без
съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието не представлява маловажен случай. А подсъд. Н.О.Г. съставът на престъплението по чл. чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7,
вр. с чл. 194, ал. 1 от НК: на 09.05.2009 год. в гр. М., в условията на
повторност и след предварителен сговор с Ю.М.Т., А.В.М., Ю.К.Ц. и Ц.А.Д.,xxx, чрез
използване на техническо средство - ръчна ножовка за рязане на метал, отнел от
владението на „М.” АД - гр. С., производствена база М., движими вещи - 218 м. меден
ел. проводник „ПВА” със сечение 150 кв. м., на обща стойност 10518.50 лева, без
съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието не представлява маловажен случай.
От
субективна страна деянията са извършени от подсъдимите с пряк умисъл –
съзнавали са общественоопасния характер на деянията, предвиждали са
общественоопасните последици и са искали настъпването на вредоносния резултат.
При определяне на наказанието съдът взе
предвид вида наказание, предвидено в съответните текстове на НК, разпоредбите
на общата част на същия закон касаещи материята, както и смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед индивидуализиране на
наказанието, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието, подбудите
за неговото извършване, степента на обществена опасност на подсъдимите, настъпилите
вредни последици, смекчаващите отговорността обстоятелства, съзнаването на
вината и съжаление за извършеното от подсъдимите лица, както и отегчаващите отговорността обстоятелства –високата степен на
обществена опасност на деянието, настъпилите общественоопасни последици.
Причини за извършване на деянието – ниско
правно съзнание и култура, незачитане на правото на собственост.
Съобразявайки
всички изисквания на закона, съдът намира, че на подсъд. Ц.А.Д. следва
да бъде наложено наказание в размер на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по
обвинението за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1
от НК, като на основание чл. 55, ал. 1,
т. 1 от НК съдът определи наказание под най – ниския предел предвиден в текста
на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК в случаите на чл. 372,
ал. 4 от НПК когато съдът постанови осъдителна присъда, то определя наказанието
при условията на чл. 55 от НК и без да са налице многобройни или изклюбителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, какъвто е настоящия случай. По
квалификацията по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1
от НК е предвидена долна граница на
наказанието – лишаване от свобода от три години, поради което и съдът приложи
текста на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – определи наказанието под най – ниския
предел.
На основание чл. 61 от ЗИНЗП определи първоначален
“строг” режим на изтърпяване на наказанието.
По отношение на подсъд. Ю.М.Т., съдът съобразявайки всички изисквания на закона, намира, че
на същия следва да бъде наложено наказание в размер на СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК съдът определи наказание под най – ниския предел предвиден в текста на
закона. Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК в случаите на чл. 372, ал. 4 от НПК
когато съдът постанови осъдителна присъда, то определя наказанието при
условията на чл. 55 от НК и без да са налице многобройни или изклюбителни
смекчаващи отговорността обстоятелства. По чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК е предвидена долна граница на наказанието – лишаване от
свобода от една години, поради което районният съд и по отношение на този
подсъдим приложи текста на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – определи наказанието под
най – ниския предел.
Тъй като в случая подсъдимият не е осъждан, като
съдебният състав намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправяне на подсъдимия не е наложително да изтърпи наказанието ефективно, то
са налице основанията за прилагане на института на условното осъждане, поради
което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на
наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
законна сила.
По отношение на подсъд. А.В.М., съдът отново съобразявайки
всички изисквания на закона намери, че на същия следва да бъде наложено
наказание в размер също на СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК съдът
определи наказание под най – ниския предел предвиден в текста на закона. В
случаите на чл. 372, ал. 4 от НПК когато съдът постанови осъдителна присъда, то
определя наказанието при условията на чл. 55 от НК и без да са налице
многобройни или изклюбителни смекчаващи отговорността обстоятелства. По чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. с чл. 194, ал.
1 от НК е предвидена долна граница на
наказанието – лишаване от свобода от една години, поради което и настоящият
състав на съда и по отношение на този подсъдим приложи текста на чл. 55, ал. 1,
т. 1 от НК – определи наказанието под най – ниския предел предвиден в текста на
закона.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи
изпълнението на наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане
на присъдата в законна сила. Подсъдимият не е осъждан, като съдът и по
отношение на него намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправяне на подсъдимия не е наложително да изтърпи наказанието ефективно, то
са налице основанията за прилагане на института на условното осъждане.
Съобразявайки
всички изисквания на закона, съдът намира, че на подсъд. Ю.К.Ц. следва да бъде наложено
наказание в размер на СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за извършеното от него
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и
т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като
на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК съдът определи наказание под най –
ниския предел предвиден в текста на закона. В чл. 373, ал. 2 от НПК е
предвидено, че в случаите на чл. 372, ал. 4 от НПК когато съдът постанови
осъдителна присъда, то определя наказанието при условията на чл. 55 от НК и без
да са налице многобройни или изклюбителни смекчаващи отговорността
обстоятелства. По чл. 195, ал. 1, т. 4
и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК е
предвидена долна граница на наказанието – лишаване от свобода от една години, поради
което районният съд и по отношение на този подсъдим приложи текста на чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК – определи наказанието под най – ниския предел. На
основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание за
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила. Тъй като
подсъдимият не е осъждан, като съдебният състав намира, че за постигане целите
на наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимия не е наложително да
изтърпи наказанието ефективно, то намери, че са налице основанията за прилагане
на института на условното осъждане и по отношение на този подсъдим.
А
по отношение на подсъд. Н.О.Г.
съдът на основание чл. 195, ал. 1,
т. 4, т. 5 и т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т.
1 от НК наложи наказание от ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът и тук
определи наказание под най – ниския предел предвиден в текста на закона, вземайки
предвид чл. 372, ал. 4 от НПК. Определи наказанието при условията на чл. 55 от НК и без да са налице многобройни или изклюбителни смекчаващи отговорността
обстоятелства. На основание чл. 61 от ЗИНЗП определи първоначален “строг” режим
на изтърпяване на наказанието за подсъд. Н.Г..
Така определените наказания, съдът намира, че
са от вид и характер да изпълнят целите на специалната и генералната превенция.
Целите на наказанието, както по отношение на подсъдимите, като ги мотивира
занапред да спазват законите и установения правен ред, така и по отношение на
останалите членове на обществото, като им въздейства предупредително и
възпитателно.
С оглед крайния
изход на делото съдът осъди подсъд. Ц.А.Д.,
Ю.М.Т., подсъд. А.В.М., подсъд. Ю.К.Ц.
и подсъд. Н.О.Г. да ЗАПЛАТЯТ по сметка на ВСС сумата от общо 40, 00 лева
разноски по водене на делото, както и сумата от по 5лв. за всеки един от тях
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
При
горния фактически и правен разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: