РЕШЕНИЕ
№ 514
гр. Плевен, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско
дело № 20244400500712 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд №967 от 11.07.2024г.,
постановено по гр.д.№880/2024г.по описа на същия съд е отхвърлен като
неосноватлене предявения от И. К. А., ЕГН ********** от с. ***, общ. Д.
Дъбник, обл. Плевен, ***, иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр.
чл.63, ал.1 от ЗС, за признаване за установено спрямо ответника Ц. П. П., ЕГН
********** от гр. Плевен, обл. Плевен, ***, че ищецът е носител на вещно
право на строеж и има правомощието за построяването на самостоятелен
обект на собственост - ГАРАЖ, със ЗП от 24.00 кв.м., който следва да бъде
разположен на мястото на разрушена сграда с идентификатор *** по КККР на
гр.Плевен, общ. Плевен, обл.Плевен, одобрени със Заповед №РД-18-
71/06.06.2008 г. на ИД на АГКК; адрес на сградата: гр.Плевен, ***;
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, по плана на гр. Плевен,
въз основа на валидно учредено право на строеж и наследствено
правоприемство.
Със същото решение на ПРС е отхвърлен като неоснователен
1
предявения от И. К. А., ЕГН **********, от с. ***, общ. Д. Дъбник, обл.
Плевен, ***, иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл.63, ал.1, вр.
чл.79 от ЗС за признаване за установено спрямо ответника Ц. П. П., ЕГН
**********, от гр. Плевен, обл. Плевен, ***, че ищецът е носител на вещно
право на строеж и има правомощието за построяването на самостоятелен
обект на собственост ГАРАЖ, със ЗП от 24.00 кв.м., който следва да бъде
разположен на мястото на разрушена сграда с идентификатор *** по КККР на
гр.Плевен, общ. Плевен, обл.Плевен, одобрени със Заповед №РД-18-
71/06.06.2008 г. на ИД на АГКК; адрес на сградата- гр.Плевен, ***;
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, по плана на гр. Плевен,
въз основа на изтекла придобивна давност.
С решението на ПРС на основание чл.78, ал.3 от ГПК И. К. А., ЕГН
**********, от с. ***, общ. Д. Дъбник, обл. Плевен, *** е осъден да заплати
на Ц. П. П., ЕГН **********, от гр.Плевен, обл. Плевен, ***, сумата от
2375лв., съставляваща направени по делото разноски.
Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба
от ищеца пред ПРС И. К. А. ,който чрез своя пълномощник адвокат Б. Б. от
ПАК го обжалва като неправилно и постановено в нарушение на материалния
закон.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени във
въззивната жалба.В заключение моли Окръжния съд на основание чл.271 ал.1
ГПК да отмени изцяло като неправилно решението на ПРС и да постанови
друго,с което да бъде уважен предявения главен иск по чл.124 ал.1 ГПК във
вр.чл.63 ал.1 ЗС,алтернативно да се уважи предявения евентуален иск по
чл.124 ал.1 ГПК във вр.чл.63 ал.1 ЗС вр.чл.79 ал.1 ЗС.Претендират се и
направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
В съдебното заседание на 30.10.2024г.,на което бе даден ход по
същество,въззивникът лично и чрез своя пълномощник адвокат Б. Б. от ПАК
поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи, като се отмени
атакуваното първоинстанционно решение и бъде постановено друго,с което
предявеният иск бъде уважен.Претендират се и направените по делото
разноски за двете съдебни инстанции,съгласно представен списък по чл.80
ГПК.
Въззиваемият Ц. П. П. чрез своя пълномощник адвокат М. С. от ПАК е
депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема
2
становище,че жалбата е неоснователна,а решението на ПРС е
правилно,обосновано ,не противоречи на материалния закон и не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Подробни доводи и
съображения в тази насока са изложени в писмения отговор.В заключение
въззиваемият моли Окръжния съд да остави без уважение въззивната жалба
на И. А. и да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното
решение на ПРС. Претендират се направените разноски за въззивната
инстанция.
В съдебното заседание на 30.10.2024г.въззиваемият Ц. П. чрез своя
пълномщник адвокат М. С. от ПАК оспорва подадената възивна жлба по
изложените в отговора съображения,като моли съда да постанови решение,с
което да бъде потвърдено решението на ПРС.Претендират се и разноските за
настоящата инстанция.
Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за
установено следното :
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени от
ищеца И. А. срещу Ц. П. главен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във
вр.чл.63 ал.1 ЗС,с който ищецът претендира ,че е носител на вещното право на
строеж и има правомощието за построяване на самостоятелен обект на
собственост-гараж със ЗП от 24 кв.м.,с идентификатор ***, която сграда е
разрушена и е била построена в поземлен имот с идентификатор *** с
адм.адрес на имота гр.Плевен ,*** ,въз основа на валидно учредено право на
строеж и наследствено правоприемство.При условие на евнтуалност е
предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр.чл.63 ЗС и чл.79 ЗС,с
който ищецът претендира да бъде признато спрямо ответника,че е носител на
вещното право на строеж на гореописаната сграда-гараж,която е разрушена,
въз основа на давностно владение.
Пред възивната инстанция не са събирани нови доказателства.При
съвкупна преценка на всички събрани пред първоинстанционния съд гласни и
писмени доказателства,Окръжният съд изцяло споделя изложените от ПРС
3
съображения за отхвърляне както на главния иск с правно основание чл.124
ал.1 ГПК във вр.чл.63 ал.1 ЗС,така и на предявения в условията на
евентуалност иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр.чл.63 ал.1 ЗС във
вр.чл.79 ЗС.
Безспорно по делото е,че ищецът И. К. А. е единствен наследник по
закон на своите родители: К. Г. А., поч.на 04.01.1999г. и Х. Л. А.а, поч.на
22.05.2011г.
Не се спори,че с договор от 05.08.1968г.за покупко- продажба на
недвижим имот и учредяване право на строеж,обективиран в нотариален акт
№162, том IV, дело № 1501/1968 г.на нотариус при ПРС,родителите на ищеца
К. А. и Х. А.а са закупили от Д. Л. със съгласието на съпругата му И. Л.а 86
кв.м. ид. части от дворно място,цялото от 308 кв.м., находящо се в гр. Плевен,
ул.***, съставляващо парцел *** по плана на гр. Плевен.Съгласно същия
договор продавачите са учредили право на строеж на родителите на ищеца за
построяването на втори етаж върху съществуващата в дворното място къща,
със самостоятелен вход от към ***.
Безспорно е,че преди сключване на горепосочената сделка,между
страните по нот.акт ,на 30.07.1968г.е сключен писмен договор ,подписан от
един свидетел,в който е постигната договореност за продажбата на ид.части от
дворното място на родителите на ищеца, уговорени са условията във връзка с
учредяване на правото на строеж на втори жилищен етаж ,договорена е
продажна цена и срокове за плащане - до 05.08.1968г, срещу задължение на
продавачите да прехвърлят имота в нот. форма.Извършено е и разпределение
на ползването на свободната част от имота.Съгласно т. 10 от този писмен
договор , страните са си дали съгласие едни на други да си построят отделни
гаражи в частите от дворното място,определени за реално ползване.
Уговорено е, че ако техническите власти не разрешат такова разделно
построяване на гаражи, страните се съгласяват да изградят общ гараж с две
отделни гаражни клетки.Правилни са изводите на ПРС,че този договор от
30.07.1968г. има характер на предварителен договор между страните.
От събраните доказателства не се установява да е сключен договор в
нот. форма ,с който да е учредено право на строеж на родителите на ищеца за
изграждане на гараж.Безспорно е,че строителството на процесния гараж е
реализирано от родителите на ищеца.На К. и Х. А.и е издадено строително
4
разрешение №84/16.03.1971г.,като не е спорен факта,че последните са
построили процесния гараж в УПИ XI 4376 в стр. кв. 80 по плана на
гр.Плевен.
Безспорно е,че притежаваните по наследство от ищеца И. К. А.
недвижими имоти:86/306 кв.м. ид.ч. от УПИ, находящ се в гр. Плевен, ***,
съставляващ имот Х 4376, кв. 80 по плана на гр. Плевен, поземлен имот с
идентификатор ***, с площ от 314 кв.м.,заедно с целия втори етаж от
изградената в имота двуетажна жилищна сграда, със самостоятелен вход от
към ул.“***“,съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
***,1,2 , са изнесени на публична продан по изп. дело №1254/2010г. по описа
на ЧСИ Т.К.а.С постановление за възлагане на недвижим имот от
04.07.2013г.на ЧСИ Т.К.а по изп.д.№1254/2010г.гореописаните недвижими
имоти са възложение на ответника Ц. П. П..Постановлението за възлагане е
влязло в сила на 22.07.2013г.,от който момент въззиваемият Ц. П. е придобил
собствеността на имотите-идеални части от дворнто място и втория етаж на
двуетажната жилищна сграда.Няма спор,че за гореописаните имоти
ответникът Ц. П. се е снабдил и с констативен нотариален акт за собственост
на недвижим имот,придобит чрез публична продан №177,том ІХ,рег.
№7580,дело №985 от 2013г. на нотариус С. И./л.56/,с който Ц. П. е признат за
собственик на гореописаните имоти ,придбити чрез публична продан.Видно
е,че както в постановлението за възлагане на ЧСИ К.а,така и в издадения по-
късно констативен нот.акт за собственост №177/2013г.процесният недвижим
имот ГАРАЖ, не фигурира.Гаражът е нанесен в кадастралната карта на гр.
Плевен,като имот с идентификатор ***, находящ се в поземлен имот с
идентификатор *** по плана на гр. Плевен, с адрес на имота ***, със ЗП от 24
кв.м.
От представената справка от Община Плевен, Дирекция ПМДТ се
установява, че процесният имот-гараж е деклариран от ответника Ц. П. като
негова собственост, с декларация от 24.08.2017 г.
Безспорно е,че ответникът Ц. П. П. е признат за собственик на
основание давностно владение върху процесната сграда-гараж,с
идентификатор *** с адрес на имота гр. Плевен, ***, с площ от 24 кв.м., с
предназначение- гараж с констативен нотариален акт от 16.04.2019г., №61,
том І, рег.№ 690, нот. дело№ 50/2019г. на нотариус В. П./л.58/.Нот. дело
5
№50/2019г. на нотариус В. П.,по което е съставен гореописания нот.акт е
изискано и приложено по делото.
Няма спор,че процесната сграда-гараж с идентификатор *** е
разрушена към 14.11.2023г.,за което е съставен нарочен протокол/л.42/.
Премахването на гаража е по искане на ответника Ц.П.,който с молба от
06.11.2023г.е уведомил кмета на Община Плевен,че ще събори гаража,тъй
като е опасен и може да предизвика нежелани инциденти./ л.79/.След
разрушаването, премахването на гаража ответникът е уведомен с писмо от
началника на СГКК гр.Плевен,че сградата е заличена от кад.карта и
кадастралния регистър ,съгласно чл.53а,т.3 от ЗКИР на дата 15.11.2023г.
Безспорно е,че между същите страни е образувано друго дело –гр.д.
№6192/2023г.по описа на ПРС ,образувано на 01.11.2023г./л.6-8/,по предявен
иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК от И. А. срещу Ц. П. ,с претенция да
се признае за установено,че ищецът е собственик на процесния гараж,ПИ с
идентификатор *** с площ от 24 кв.м. по наследство и давносто владение.С
определение на ПРС№130/10.01.2024г.е прекратено производството по гр.д.
№6192/2023г.,като съдът е приел,че искът е недопустим,тъй като с
разрушаването на сградата се е погасило и правото на иск за защита на
собственост.Това определение не е обжалвано и е влязло в сила.
Съгласно чл. 63, ал.1 от ЗС, собственикът може да отстъпи на друго
лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на
постройката,а ал.2 предвижда,че собственикът на земята може да прехвърли
отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка.
Съобразно нормата на чл.66, ал. 2 от ЗС, правото на строеж не се погасява, ако
постройката или част от нея погине, освен ако в акта за учредяването е
предвидено друго. Разпоредбите на чл.63 ал.1 и ал.2 ЗС не са променяни,като
са били в същата редкация и към 1968г.Правото на строеж е изключение от
общия принцип на приращението по чл. 92 от ЗС, съобразно който,
собственикът на земята е собственик и на построеното върху нея. За да
съществува собственост върху постройка, отделно от правото на собственост
върху земята, върху която е построена, е необходимо правото на строеж да е
валидно учредено,при спазване на изискуемата от закона нотариална форма
.Правилни са изводите на ПРС,че нот.форма за учредяване право на строеж е
била приложима и към 1968 година, към която се твърди, че е налице
6
учредяване на право на строеж, в полза на наследодателите на ищеца.
Съобразно действащата към онзи момент норма на чл. 4, ал.1 от Закон за реда
на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти /отм. 30.03.1973г./
правото на собственост се прехвърля и другите вещни права се учредяват или
прехвърлят с издаването на нотариален акт, който се подписва само от
нотариуса. В чл.18 от ЗЗД също е предвидена нотариална форма, като форма
за действителност на сделките с недвижими имоти и вещни права върху тях. В
конкретната хипотеза със сключения договор от 30.07.1968г.,който е в
обикновена писмена форма, наследодателите на ищеца и обещателите
/доколкото този договор има характера на предварителен договор за покупко-
продажба и за учредяване право на строеж върху втори етаж от
съществуващата сграда/, са си дали взаимно съгласие за построяването на
гаражи/респ. общ гараж с две отделни гаражни клетки. Въззивната инстанция
изцяло споделя изложените от ПРС съображения,че със сключването на този
писмен договор, в полза на родителите и наследодатели на ищеца, не е
учредено валидно право на строеж ,в изискуемата нотариална форма за
построяване на процесния гараж.Писменият договор е сключен на
10.07.1968г.Към този момент наследодателите на ищеца все още не са имали
качеството на съсобственици на ид.части от дворното място,доколкото са
придобили такива,респ.86 кв.м.ид.части от дворното място,цялото от 308
кв.м.няколко дни по-късно,на 05.08.1968г., ведно с валидното учредяване на
право на строеж на втори жилищен етаж ,съгласно договора обективиран в
нот.акт №162/1968г.Както вече бе посочено,съгласно този нот.акт в полза на
наследодателите на ищеца не е учредено право на строеж за построяването на
гараж.Няма данни по делото,нито такива твърдения да е налице последващо,
валидно учредяване на правото на строеж, с предмет – процесния гараж, в
полза на наследодателите на ищеца.В случая ,както е приел и
първоинстанционният съд не намира приложение посочената от ищеца норма
на чл. 55 от ЗПИНМ, съобразно която строежът в съсобствен парцел може да
се разреши и по искане само на един от съсобственици, въз основа на
надлежни планове за цялостно застрояване на парцела, които да предвиждат
отделно жилище или жилищна постройка за всеки от съсобствениците,
съответни на дела им в съсобствеността.Същата касае разрешението за строеж
в съсобствен парцел,а както вече бе посочено,към датата
10.07.1968г.родителите на ищеца не са били съсобственици на парцела.
7
След като в полза на родителите и наследодатели на ищеца не е налице
валидно учредено право на строеж в изискуемата нотариална форма за
действителност за изграждане на процесната сграда-гараж, същото не е част
от наследствената маса, преминала към ищеца, при откриване на наследството
на неговите родители и същият не е носител на вещното право на строеж
върху процесния гараж. Съгласно чл. 66, ал.2 от ЗС, при погиване на вещта
/събарянето на гаража е безспорно и към датата на приключване на съдебното
дирене същият не съществува/, правото на строеж не се погасява, но тази
норма намира приложение само в хипотезата на валидно учредено право на
строеж, каквото в случая не е налице.
Неоснователно е направеното от ответника пред ПРС Ц. П.
възражение,че същият като собственик на ид.части от дворното място е
придобил собствеността върху процесния гараж по приращение,на основание
чл.92 ЗС. Изложените в същия смисъл съображения на ПРС изцяло се
споделят от въззивната инстанция и са в съответствие със задължителното за
съдилищата ТР №5/18.05.2017г.на ОСГК на ВКС по т.д.№5/2015г.,в което е
прието, че при придобиване на правото на собственост върху недвижим имот,
на основание публична продан, ако в постановлението за възлагане на
съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата
не е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е
описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена
публична продан, и ако същата представлява самостоятелен обект на правото
на собственост, не намира приложение правилото на чл. 92 от ЗС, за да се
приеме, че по силата на постановлението за възлагане е придобита
собствеността и върху сградата. В случая е безспорно,че съгласно
постановлението за възлагане на ЧСИ Т.К.а от 04.07.2013г., по изп. дело
№1254/2010г.,въззиваемият е придобил собствеността върху 86/306кв.м. ид.ч.
от УПИ, съставляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 314
кв.м, заедно с целия втори етаж, от изградената в имота двуетажна жилищна
сграда,като няма спор,че процесният гараж, с идентификатор ***, не
фигурира в постановлението за възлагане.Към момента на публичната продан
е безспорно,че гаражът е съществувал, не е бил предмет на проданта и
принудително изпълнение към него не е било насочвано, същият не е описван
и оценяван. В издадения по-късно констативен нот. акт за собственост
№177/2013г., в полза на ответника, процесният гараж като самостоятелен
8
обект, също не е включен. Независимо от липсата на валидно учредяване на
право на строеж, строителството на гаража е реализирано и същият
съставлява самостоятелен обект на право на собственост и е могъл да бъде
предмет на самостоятелно разпореждане.След като този самостоятелен обект
,не е бил предмет на публичната продан и сградата не фигурира в
постановлението за възлагане,ответникът като купувач по публичната продан
не е придобил собствеността на този гараж по приращение,съгласно чл.92 ЗС.
С оглед изложеното предявеният главен иск с правно основание чл.124
ал.1 ГПК ,с който се претендира да бъде признато за установено спрямо
ответника Ц. П., че ищецът И. А., е носител на право на строеж и има
правомощието за построяването на самостоятелен обект на собственост -
ГАРАЖ, със ЗП от 24.00 кв.м., който следва да бъде разположен на мястото на
разрушена сграда с идентификатор *** ,с адрес на сградата гр.Плевен,
***;разположена в поземлен имот с идентификатор ***, по силата на валидно
учредено право на строеж в полза на неговите наследодатели и по силата на
наследствено правоприемство е неоснователен е следва да бъде
отхвърлен.Изводите на ПРС в тази част изцяло съвпадат с тези на въззивната
инстанция,поради което по отношение на главния иск решението на ПРС като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Поради отхвърляне на главния иск,съдът дължи произнасяне по
евентуално предявения с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл.63,
ал.1, вр . чл. 79, ал.1 от ЗС,с който ищецът претендира да бъде признато за
установено спрямо ответника, че е носител на вещното право на строеж върху
процесната сграда-гараж и правомощието да построи същата,със ЗП от 24
кв.м.,която е разрушена,с твърдения,че е бил собственик на
сградата,придобита на основание давностно владение,вкл.с присъединяване
владението на неговите родители.Окръжният счита,че така,както е предявен
този евентуален иск е недопустим,но с оглед разпоредбата на чл.271,изр.второ
ГПК забраняваща да се влошава положението на жалбоподателя,следва да се
произнесе по основателността на иска, така както се е произнесъл и
ПРС,приемайки,че искът е допустим..
Окръжният съд изцяло споделя съображенията на ПРС за
неснователност и на този иск.Съгласно гореописания констативен нот.акт за
собстевност №61, том І, рег.№ 690, нот. дело 50/2019г. на нотариус В. П. от
9
16.04.2019г.,въззиваемият Ц. П. е признат за собственик на гаража на
основание давностно владение.В писмения отговор на последния също е
направено възражение ,че е собственик на гаража на основание
явно,непрекъснато и необозпокоявано владение , продължило повече от 10
години .При предявен положителен установителен иск за собственост на
основание давностно владение и направено от ответника правоизключващо
възражение на същото основание- изтекла придобивна давност, всяка от
страните следва да докаже положителните факти, от които черпи правата си, в
който смисъл ПРС правилно е разпределил доказателствената тежест между
страните.Доколкото владението не се основава на правно основание ,годно да
направи всяка от страните собственик,същото е недобросъвестно и съгласно
чл.79 ал.1 ЗС ,за да се придобие собствеността върху сградата-гараж ,всяка от
страните следва да се установи твърденията си за непрекъснато владение в
продължение на 10 години.
Правилно и в съотвествие със събраните по делото докзателства,ПРС е
приел че в полза на наследодателите на ищеца- К. Г. А.- поч. 04.01.1999г. и Х.
Л. А.а, поч. 22.05.2011г.,считано от реализирането на строежа на гаража през
1971 г., е изтекла придобивната давност и наследодателите са придобили
собствеността върху имота,въпреки че няма данни те да са се позовавали на
тази придобивна давност.В този смисъл и с оглед на направеното от ищеца
твърдение за присъединяване на неговото владение към владението на
неговите наследодатели и съгласно чл. 82 от ЗС,следва да се приеме, че към
откриване на наследството и към датата на влизане в сила на постановлението
за възлагане -22.07.2013г., ищецът И. А. се легитимира като собственик на
процесната сграда-гараж, на основание давностно владение,продължило
повече от 10 години,с присъединяване владението,осъществявано и от
неговите родители и наследодатели.
Спорен е въпросът,след извършване на публичната продан,
продължил ли е ищецът да владее необезпокоявано процесния гараж
,осъществено ли е от ответника необезпокоявано владение върху имота за
период от 10 години, с което е отблъснал владението на ищеца и което да е
основание за придобиването му по давност.
За установяване твърденията за осъществявано владение върху гаража
в производството пред ПРС са събрани гласни доказателства. От показанията
10
на свидетеля К. Б. се установява,че е участвал в изграждането на гаража през
1971г.при изливането на стоманобетонната плоча на самия гараж,който
представлява масивна постройка, с излята стоманобетонна плоча,измазан
отвън и отвътре,с изолация на покрива.Свидетелят посочва, че не си спомня
кога ответникът Ц. П. се е нанесъл в имота,тъй като по това време е ходил на
село и дълго време не са живели в града,като твърди,че веднъж, след 2014 г. е
видял ищеца И. А. да мете пред гаража разни строителни материали,който
обяснил, че прави ремонт на плочата на гаража. Същият установява , че през
2014-2015г., е влизал веднъж в гаража, по молба на ищеца, за да сортират
резервни авточасти ,като посочва, че в гаража е имало много вещи, било е
трудно да се влезе и минава през него,като в гаража е имало канал, покрит с
дъски, но е било претъпкано с багаж и не е имало място ищецът да вкара
колата си,че в гаража е имало легло, маса, гардероб. Свидетелят твърди,че
след 2019г. е виждал ищеца да отваря гаража и да влиза вътре, че не е виждал
друг човек да влиза в гаража,като не познава ответника П. и не е виждал
дървен материал, велосипеди и детски колички вътре в гаража.Знае, че И. е
работил в гр. Севлиево,като посочва, че не познава свидетелите В. П. и К. Г..
От показанията на свидетеля Д. П. се установява, че от години
познава ищеца, съседи са, познава и ответника. Същият посочва, че гаражът е
построен през 1971 г. от родителите на ищеца,като е съставлявал масивна
постройка. През 2013-2014г. се е виждал с ищеца А. пред гаража,който му е
показвал свои вещи, прибрани вътре, след като е напуснал етажа от къщата,че
в този период 2013-2024г.е виждал ищеца да отключва и заключва гаража
,като не е виждал друго лице да отключва и влиза вътре. Свидетелят твърди,че
е виждал колите на ответника П. пред гаража,а не вътре в него,че не е виждал
П. да ползва гаража, да внася или изнася вещи от там,като през последните 5
години, не е виждал друг да отключва гаража, освен ищеца А..Същият
установява,че преди е влизал в гаража и в него е имало легла, маса, етажерки,а
през 2014г. А. е правил ремонт на гаража и освен ищеца не е виждал друг да
го ремонтира, в т.ч и ответника.Свидетелят не е виждал ищеца да предава
ключовете от гаража на друго лице и последният не му е споделял за
това,като той самият е уведомил А. за събарянето на гаража.Свидетелят П. е
заявил,че не познава свидетелите В. П. и К. Г..
От показанията на свидетелката М.К.,която живее на семейни начала с
ищеца се установява, че го познава от 16-17 години, ходила е в имота,като
11
преди публичната продан, ищецът е държал колата си вътре, а след това е
пренесъл свои вещи от етажа.Същата посочва, че в гаража е имало легло ,
етажерка, столове, маса, рафтове с резервни части и е било много подредено,а
до събарянето му, гаражът е изглеждал като стая. Свидетелката установява,че
ищецът не е предавал ключовете от гаража на никого,вещите вътре са били
само негови и същите са се намирали вътре при събарянето на
гаража.Същата твърди,че А. е правил ремонт на гаража през 2014г. и не знае
друг да е правил ремонт,като през 2013г, когато ответникът е закупил имота,
тя е присъствала,когато И. си е изнасял багажа от етажа.Посочва, че в периода
2013-2020г., А. е работил в гр. Севлиево, но в почивните дни се е прибирал в
гр. Плевен- при нея в ж.к. ***, но е посещавал и гаража,като от 2019г.досега
е ходила заедно с него до гаража,той е имал ключове и необезпокоявано е
отключвал.
На другия полюс са показанията на втората група свидетели,посочени
от ответника.Свидетелят В. П. посочва, че е съсед на имота, познава и двете
страни.Същият установява, че след закупуването на имота от Ц.П.,той е
започнал да прави ремонт на втория етаж,като свидетелят му е помагал да
разтовари изолация в гаража. Посочва, че към онзи момент в гаража не е
имало нищо,една от вратите на гаража е била пропаднала,а Ц. е затворил и е
сложил резе.Свидетелят установява,че през годините единствено и само Ц. П.
е виждал в гаража ,познава И. ,но не го е виждал да идва в имота,че гаражът е
ползван само от ответника П. ,който е оставял вътре дърва за отопление и
велосипедите на децата.Посочва, че гаражът е бил тухлен, но е започнал да се
разпада, стърчали са железа,отгоре е имало изолация,направена от ответника
,че в гаража е имало канал,но през 2013г. П. го е запълнил .Свидетелят не е
присъствал при събрянето на гаража,но е разпитван от нотариус В. П. за
издаването на нот.акт,като ответникът не му е споделял да има спорове за
този гараж.Същият не познава свидетелката М. К..
От показанията на свидетеля Д.П., брат на ответника Ц.П. се
установява, че след като през 2013г. брат му е закупил имота от съдия-
изпълнител , е дал възможност на ищеца за 10-ина дни да си изнесе
багажа,като И. е дал на брат му връзка с ключове –за входната врата/портата/,
за етажа от къщата и за гаража. Посочва, че веднага след това са започнали с
ремонт,трябвало е да сменят гредите на покрива,закупили са 40-50 броя греди
,които са вкарали в гаража,за да не бъдат откраднати.Свидетелят твърди,че
12
тогава гаражът е бил празен, имало е само найлони, шишета,
боклуци.Същият посочва,че е помагал на брат си за ремонта на
гаража,козирката му е била“обрушена“,правена е и хидроизолация на
покрива,тъй като плочата е била спукана и е влизало вода, запълнили са
канала на гаража.
В съдебното заседание на 18.06.2024г.пред ПРС на основание чл. 174,
изр.второ ГПК, свидетелят Д. П. и ищецът И. А. са поставени в очна ставка,
досежно обстоятелството предавал ли е ищецът ключ от гаража на ответника
Ц.П.,при която никой не е променил позицията си, като ищецът е твърдял,че
не е давал ключ от гаража на ответника,а свидетелят,че такъв е предаден.
Свидетелката К.Г. установява, че е съсед на имота, дели ги една
ограда, познава страните,като гаражът от 2013г.е ползван от Ц. П., когато е
дошъл да живее там. Същата посочва,че в гаража Ц. е държал строителни
материали за ремонта, а след това и дърва за огрев,че ответникът е направил
ремонт на гаража -хидроизолация на плочата, но постройката е била в много
лошо състояние, стърчали са арматурите ,тухлите са се събаряли.От
показанията на тази свидетелка се установява,че от 2013г., не е виждала
ищеца А. да идва в гаража, да отключва или да прави ремонт,че гаражът се
ползва само от Ц., който го заключва,че когато вратите са били отворени е
виждала вътре в гаража дърва,детски колички ,строителни материали,но не е
виждала легло и маса. Посочва, че през 2013г.Ц. е помогнал на И. при
изнасянето на багажа, като голяма част от мебелите са били оставени в една
градинка. Същата посочва, че е разпитвана от нотариус В. П.,тъй като Ц. е
искал да си узакони гаража.
От показанията на свидетелката В. Ц. се установява, че е съсед на
имота, дели ги една ограда, познава страните,знае,че през 2013г.Ц. е купил
къщата и земята на И..Същата посочва, че след закупуването на имота , Ц. е
правил ремонт на покрива на гаража,сложил е изолация ,виждала го е да
изнася от вътре строителни материални, детски тротинетки,
колелета.Свидетелката твърди, че към 2013г., е живяла в Италия, върнала се е
за около 5-6 месеца в България, след което пак е заминала за Италия,като се е
прибрала окончателно през 2016г. и от тогава не е виждала ищеца А. да идва в
имота, да отключва гаража или да прави ремонт. Посочва, че преди
събарянето на гаража,същият не е бил в добро състояние.През 2019г. е
13
разпитвана като свидетел при нотариус В. П.,като Ц. й е казал,че няма нот.акт
за гаража.Същата не знае да е имало някакви спорове за гаража.
Окръжният съд споделя изложените от ПРС съображения,че като
начална дата на владението на ответника следва да се приеме датата на
влизане в сила на постановлението за възлагане 22.07.2013г.,а не датата на
издаването му- 04.07.2013г., както се твърди в писмения отговор по чл.131
ГПК.Владението върху процесния гараж , установено от ответника е
недобросъвестно, доколкото не се установява да е владял на правно
основание, годно да го направи собственик- по аргумент на чл. 70, ал.1 от ЗС.
Съдът вече изложи съображения,че гаражът не е предмет на публичната
продан и съответно не придобит с постановлението за възлагане,а от друга
страна ответникът не е придобил собствеността върху гаража по приращение
на основание чл.92 ЗС.За да се установи право на собстевност върху
процесната сграда-гараж ,на основание чл. 79, ал.1 от ЗС следва да бъде
доказано непрекъснато владение на имота в продължение на 10 години. При
съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателсва,съдът приема,че въззиваемият Ц. П. е осъществил такова
непрекъснато и необезпокоявано вадение върху гаража за периода от
22.07.2013г.до 22.07.2023г.и е придобил собствеността върху процесната
сграда на основание давностно владение,продължило 10 години.В тази насока
въззивната инстанция кредитира с по-голямо доверие показанията на втората
група свидетели ,посочени от ответника като житейски логични и
непротиворечиви. Показанията на тази група свидетели,които са съседи на
процесиня имот се основават на непосредствените им впечатления и същите
категорично установяват,че от 2013г.,когато е започнал да живее в
имота,придобит чрез публична продан, ответникът Ц. П. е започнал да ползва
и процесния гараж ,ищецът се е изнесъл от имота,ответникът е започнал да
прави ремонт на втория етаж от къщата, като е използвал гаража за склад на
строителни материали, впоследствие е направил ремонт на гаража ,като е
поставил хидроизолация,запълнен е канала,а по-късно е схранявал в гаража
дърва за огрев и други вещи.Показанията на първата група
свидетели,посочени от ищеца съдът кредитира в частта,в която установяват
,че гаражът е построен през 1971г.от родителите на ищеца И. А. ,но не
кредитира в останалата им част относно осъществяваното от ищеца владение
14
върху гаража,след влизане в сила на постановлението за възлагане на дата
22.07.2013г. От показанията на тази група свидетели- К. Б., Д. П. и М. К. не се
установява по категоричен и несъмнен начин, че след публичната продан,
ищецът е продължил да владее необезпокоявано процесния гараж.Както
правилно е приел и ПРС показанията на свидетеля Б. датират от 2014г.,като
същевременно същият посочва,че не познава ответника Ц. П., при
положение,че същият живее в имота от 2013 г.Налице е и противоречие в
показанията на тези свидетели относно състоянието на вътрешната подредба
на гаража- свидетелят Б. твърди , че гаражът е бил претъпкан с много
вещи,през него не е можело да се минава, а свидетелката К. посочва,че в
гаража е било много подредено, като стая за живеене.
Към датата на издаване на констативния нот.акт №61/2019г.,с който
ответникът е признат за собственик на гаража по давностно владение-
16.04.2019г.,в полза на ответника не е изтекъл 10 годишния срок за
придобиване на имота на основание давностно владение, съгласно чл.79 ал.1
ЗС.За периода 22.07.2013г.до 22.07.2023г. ответникът е ползвал процесния
гараж и е упражнявал фактическа власт върху имота,като е налице
обективният признак на владението.Налице е и субективния признак на
владението,същият е държал гаража като свой.Снабдяването на ответника с
констативен нот.акт за собственост по обстоятелствена проверка
/независимо,че към този момент придобивната давност не е изтекла/ ,
декларирането на гаража като собствен пред Община Плевен, Дирекция
ПМДТ през 2017г., нанасянето на имота в кадастралната карта на гр. Плевен,
като самостоятелен имот с идентификатор ***., представляват действия,с
които въззиваемият Ц. П. е манифестирал своите собственически намерения
спрямо гаража.
Предявяването на установителен иск за собственост върху процесния
гараж от ищеца,с депозираната на 01.11.2023г.искова молба по предходно
образуваното между страните гр.д.№6192/2023.по описа на ПРС/прекратено
,поради липса на предмет/,както и подадения от ищеца сигнал до полицията
във вр.с разрушаване на гаража,безспорно са действия,които също
манифестират собственически намерения на ищеца,но тези действия са
извършени след като в полза на ответника е изтекъл 10 годишния период
,изтекъл на 22.07.2023г.,т.е. след като същият вече е придобил собствеността
на гаража на основание давностно владение.
15
С оглед изложеното съдът приема,че ответникът е доказал
възражението си,че е придобил собствеността върху гаража на основание
непрекъснато и необезпокоявано давностно владение,продължило 10
години.Предявеният от ищеца евентуален иск с правно основание чл.124 ал.1
ГПК вр.чл.63 ал.1 ЗС вр.чл.79 ЗС,че е носител на вещното право на строеж и
на правомощието да построи гараж с площ от 24 кв.м., с твърдения,че ищецът
е придобил собстевността върху имота по давносдтно владение,впоследствие
разрушен е неоснователен и следва да бъде отхвърлен,в който смисъл са и
изводите на ПРС.
Изводите на ПРС за отхвърляне както на главния иск,така и на
предявения евентуален иск ,съвпадат с тези на въззивната инстанция,поради
което и на основание чл.271 ГПК,решението на ПРС следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.3 ГПК въззивникът следва
да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция в
размер на 1 200лв.за адв.възнаграждение,изплатено изцяло и в брой ,съгласно
договор за правна защита от 24.09.2024г.
Водим от горното,Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.271 ал.1 ГПК решението на
Плевенски Районен съд,ХІІ-ти гр.с.№967 от 11.07.2024г.,постановено по гр.д.
№880/2024г. по описа на същия съд .
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК И. К. А., ЕГН ********** от
с.***,Община Долни Дъбник ,***, със съдебен адрес за призоваване:адвокат
Б. Б. от ПАК, гр.Плевен, *** ДА ЗАПЛАТИ на Ц. П. П. ,ЕГН ********** от
гр.Плевен,*****,със съдебен адрес за призоваване: адвокат М.
С.,гр.Плевен,*** деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 1
200лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17