МОТИВИ по нохд № 709/2018 год. по описа на ОС-
Хасково:
С обвинителен акт Хасковската
окръжна прокуратура е повдигнала обвинение против подсъдимия М.Т., гражданин на
*****, живущ в **** затова, че на 12.VІ.2018 год. през ГКПП”Капитан Андреево”,
община Свиленград, област Хасково пренесъл през границата на страната от
Република Турция в Република България с товарен автомобил марка „Мерцедес”,
рег.№ **** без знанието и разрешението на
митниците предмети за търговски цели в големи размери на обща стойност
73 500 лв. – 2 940 бронзови монети на античния град Амисос от периода II - I в. пр.Хр., от които – 987 броя с
лице – глава на Арес и гръб – паразониум, 1 570 броя с лице – Егида и гръб – Нике, 11 броя с лице – глава на Зевс и гръб – орел върху
мълния, 280 броя с лице – глава на Митридат и гръб – пегас, 84 броя с лице – глава на Атина и гръб – Персей, 1
брой с лице – глава на Арес и гръб – Нике, 1 брой с
лице – глава на Дионис и гръб – циста мистика и 6
броя силно изтрити монети без достатъчно ясни изображения – престъпление
по чл.242 ал.1 б.”Д” от НК.
Подсъдимият не се явява, като
призовка за насроченото разпоредително заседание му е изпратена на посочения по
обвинителния акт съдебен адрес ***, където е кантората на неговия защитник адв. И.. След
установяване на обстоятелството, че не пребивава там, а е напуснал пределите на
страната въпреки наложената му забрана и отнемане на задграничния му паспорт,
неговият защитник депозира пред съда нотариално заверена в Република ***
декларация с надлежен превод на български език, с която той декларира пред
съда, че е получил препис от обвинителния акт
с превод на *** език, че е уведомен за насроченото разпоредително
заседание и въпросите по чл.248 от НПК, които ще се обсъждат на същото, че не
желае да участва лично в съдебния процес и няма да се явява на насрочените
съдебни заседания, че няма да се връща повече в България, че не желае да посочи
адрес за призоваване в *****, че желае делото да се разгледа в негово отсъствие
и при участието на неговия упълномощен защитник – адв.И.,
който да приема всички съдебни книжа.
Горното даде основание на съда да
пристъпи към разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия при условията и
законните предпоставки на чл.269 ал.3 т.4 б.”в” от НПК - подсъдимият се намира
извън пределите на страната, редовно е призовани не е посочил уважителни
причини за неявяването си, като неявяването му няма да стане пречка за
разкриване на обективната истина.
Разпитан на ДП в присъствието на
преводач и защитник, подсъдимият е заявил, че разбира обвинението, признава се
за виновен и е изразил съжаление за стореното от него.
Прокурорът намира обвинението
доказано от събраните доказателства. Намира, че подсъдимият е осъществил
деяние, съставомерно по чл.242 ал.1 б.“д“ от НК.
Пледира за признаването му за виновен и налагането на наказания – „лишаване от
свобода“ „не много по-ниско от минимума, който е три години“, чието изтърпяване
да се отложи по реда на чл.66 ал.1 от НК с подходящ изпитателен срок и „глоба“,
без да изразява становище за нейния
размер. Дава заключение да се отнемат в полза на държавата както предметът на
престъплението, така и превозното средство – влекач марка „Мерцедес”, рег.№ *****
като средство за извършване на престъплението, а да се върне на неговия
собственик ремарке марка „Тирсан“, рег.№ *****.
Упълномощеният защитник приема за
установена фактическата обстановка, поддържана по обвинителния акт. Пледира за
налагане на наказание при превес на смекчаващите обстоятелства, като изтъква
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, оказаното съдействие на
органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина.
Изразява становище, че подлежи на връщане не само ремаркето, но и самия влекач,
тъй като дружеството – собственик нямало отношение към извършеното от
подсъдимия – шофьор престъпление, а освен това било налице несъответствие между
стойността му и тежестта на престъплението. Отнемането противоречало и на
правото на ЕС и неговата Харта за основните права.
Като
съобрази събраните по делото
доказателства, Хасковският окръжен съд приема за установена следната фактическа
обстановка:
По
фактическата обстановка:
Подс. М. Т. е на **** год., гражданин на *****, където
живее постоянно, женен, неосъждан, грамотен с основно образование. По професия ****,
който от дълги години извършва *****. С добри, положителни лични
характеристични данни. Към м.юни 2018 год. работел за *** транспортна фирма ******,
като осъществявал ***** с товарна композиция, включваща влекач марка
„Мерцедес”, рег.№ *** с прикачено към него ремарке марка „Тирсан“,
рег.№ *****.
На 11.VI.м.г. подсъдимият трябвало да
замине за поредния си курс от *****, като трябвало да превози лешникова паста.
Дни преди да отпътува в Турция с него се свързало неустановено по делото лице,
което му предложило срещу възнаграждение да пренесе контрабандно до *** голямо
количество антични монети. Всички били автентични, представлявали
археологически обекти и културни ценности с висока научна и експозиционна
стойност. Произхождали от античния град Амисос от
периода II
- I
век пр.Хр. Общият им брой бил 2 940, от които - 987 броя с лице –
глава на Арес и гръб – паразониум, 1 570 броя с лице – Егида и гръб – Нике, 11 броя с лице – глава на Зевс и гръб – орел върху
мълния, 280 броя с лице – глава на Митридат и гръб – пегас, 84 броя с лице – глава на Атина и гръб – Персей, 1
брой с лице – глава на Арес и гръб – Нике, 1 брой с
лице – глава на Дионис и гръб – циста мистика и 6
броя силно изтрити монети без достатъчно ясни изображения.
Подсъдимият приел за изпълни
поръчката. Монетите били с общо тегло 24,850 кг, разпределени в три пластмасови
бутилки с обем от по литър и половина, срязани в горната си част, а всяка
бутилка била увита с черен плат и облепена с тиксо така, че съдържанието да остане
скрито.
Преди да отпътува за ****,
подсъдимият поставил трите бутилки във фабрична кухина под шофьорската седалка.
Същата била предназначена за багаж, инструменти и други принадлежности.
Практически представлявала долап, който се затваря с врата. Последната се
отваряла чрез натискане на бутон, разположен до седалката на водача, а достъп
до същия бил възможен само от вътрешността на шофьорската кабина. Бутилките
подсъдимият прикрил, като ги разположил между четири пластмасови плоскости и
сенник за автомобилното стъкло. За
стореното не уведомил никого.
На 12.VI.2018 год. сутринта подсъдимият
безпроблемно преминал през турския граничен пункт „Капъкуле“
и навлязъл на територията на Република България през ГКПП“Капитан Андреево“,
където се установил за гранична и митническа проверка на трасе „Входящи товарни
автомобили“
По това време на работа на
линията за проверка бил митническия служител свид.М.Р..
Същият пристъпил към рутинна проверка на товарната композиция и товара.
Подсъдимият му подал митническите документи за легално превозваната стока –
лешникова паста. Свидетелят го попитал
има ли нещо друго за деклариране, при което той отрекъл. В хода на проверката свид.Р.
накарал подсъдимия да отвори „долапа“, където забелязал три шишета от „Кока
кола“ 1,5 л, срязани през средата, увити в черни парцали и тиксо, което не
позволявало да се види съдържанието им. Свидетелят установил, че шишетата са
необичайно тежки. Запитал подсъдимият какво има в тях. Той заявил, че
съдържанието им е резервни части за автомобили. Свид.Р.
срязал едната бутилка и установил, че е пълна със старинни монети със зеленикав
цвят. Извикал колегата си свид.В.Н., показал му
находката си и го попитал какво според него е това. Последният веднага заявил,
че това са старинни монети. Двамата извадили и другите бутилки и уведомили
прекия си началник. Тъй като предположили, че се отнася за културно-исторически
ценности, извикали експерт от Регионалния исторически музей – Хасково, който
потвърдил предположението им.
За така извършената митническа
проверка митническите служители съставили на подсъдимия АУАН /т.II л.29/ и иззели античните монети,
товарната композиция –влекача и ремаркето, ведно с контактен ключ и
регистрационните им талони, които впоследствие били приобщени като веществени
доказателства по ДП с протокол за доброволно предаване /т.I л.70-79/. По-късно
административно-наказателното производство, образувано против подсъдимия с
издаването на акта, било прекратено на осн. чл.33
ал.2 ЗАНН – поради това, че се е установило извършването на престъпление.
От Протокол за оглед на
веществени доказателства /т.I л.80 – 82/ е видно, че общият брой на монетите е 2 940, всички имат
изображения и надписи и от двете си страни и зеленикаво покритие, заради което
някои не могат да бъдат разчетени.
Монетите са предадени за
археологическа, нумизматична и оценъчна експертиза, чието заключение /т.I. л.86 – 98/ установява, че
всички са автентични, представляват археологически обекти по смисъла на чл.146
ал.1 от НК. Групирани са според изображенията им /по иконографски тип/, както е
посочено и по обвинителния акт – 987 броя с лице – глава на Арес и гръб – паразониум, 1 570
броя с лице – Егида и гръб – Нике, 11 броя с лице –
глава на Зевс и гръб – орел върху мълния, 280 броя с лице – глава на Митридат и гръб – пегас, 84 броя
с лице – глава на Атина и гръб – Персей, 1 брой с лице – глава на Арес и гръб –
Нике, 1 брой с лице – глава на Дионис
и гръб – циста мистика и 6 броя силно изтрити монети без достатъчно ясни
изображения. Произхождат от древния град Амисос, днес
гр.Самсун на черноморския бряг на Турция, датирани са
от II
– I век пр. Хр. Обслужвали са регионалния пазар
на градската територия, не се срещат извън региона, поради което са голяма
рядкост. Отсечени са от бронз, в добро и средно физическо състояние.
Представляват изключително ценна за историческата наука колективна находка –
монетно съкровище Именно поради това, че съставляват съкровище, имат висока
научна и експозиционна стойност. Пак поради тази причина се оценяват еднакво,
независимо от различните номинали и емисии, како към стойността им следва да се
приложи коефициент 100% /да се удвои/ и
окончателната оценка на всяка монета възлиза на 25 лв. Общата стойност на
всички монети при това е 73 500 лв.
Със заключение на
стоково-оценъчна експертиза /т.I. л.115
– 117 от ДП/
стойността на товарния автомобил влекач марка „Мерцедес”, рег.№ ***** е
определена на 81 529.50 лв., а на прикаченото към него ремарке марка „Тирсан“, рег.№ **** – на 23 721.25 лв.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява безпротиворечиво от
събраните доказателства - показанията при разпита в съдебно заседание на
свидетелите Р. и Н., писмени доказателства- съдържащи се в Административно-
наказателна преписка №**** год. на Митница Бургас, протоколи за оглед на
веществени доказателства, заключения на
археологическа, нумизматична и оценъчна и на стоково- оценъчна експертизи,
които са убедителни, конкретни,
еднопосочни и непротиворечиви. Предвид обстоятелството, че
съдебното производство протече в отсъствието на подсъдимия, на осн. чл. 279 ал.2 предл. посл. вр. ал. 1 т. 2 от НПК бяха
прочетени обясненията му дадени, на досъдебното производство в присъствието на
защитник /т.I л.17 18 от ДП/, които са в унисон с
останалите доказателства и допринасят за цялостните изводи.
Ето защо съдът я възприема като
категорично доказана и няма колебания относно изводите си в тази насока.
По съставомерността
на деянието:
При така установената фактическа
обстановка се достига до следните изводи за авторството, вината, квалификацията
и съставомерността на деянието на подс.Т.:
Стореното от подсъдимия безспорно
е съставомерно по чл.242 ал.1 б.”д” от НК от
обективна страна.
С навлизането на територията на
ГКПП“Капитан Андреево“ на управляваната от подсъдимия товарна композиция, той е
пресякъл държавната граница и преминал от Република Турция в Република
България. Този въпрос е многократно обсъждан и изясняван от съдебната практика
и не се нуждае от особен коментар.
По време на митническата
проверка, осъществена от свид.Р., подс.Т.
му е представил митническа декларация само за легално превозваната от него
стока – лешникова паста. На изричен въпрос на свидетеля дали има нещо друго за
деклариране е отрекъл, като е премълчал за пренасяните антични монети, като по
този начин ги е пренесъл без знанието и разрешението на митниците.
Подсъдимият е бил единствен водач
на превозното средство. Неговото самопризнание на ДП, че е знаел за
натоварените монети, които сам, лично е укрил, се подкрепя от безспорно
установеното обстоятелство, че достъп до т.нар. „долап“ се осъществява
единствено чрез бутон, който се намира в кабината на водача на композицията.
Броят на контрабандно пренасяните
монети – 2 940 е значителен и красноречиво илюстрира обективния признак
„предмети за търговски цели“. Явно не би могло да се отнася за лични вещи,
сувенири, семейни ценности и пр.
Стойността им възлиза на
73 500 лв. и надхвърля размера на 70 МРЗ, който към момента на извършване
на деянието е възлизал на 35 700 лв., тъй като съгл. ПМС №**** год. минималната
работна заплата в страната през цялата 2018 год. е бил 510 лв. С това е
осъществен и обективният признак „в големи размери“.
За съставомерността на деянието от
субективна страна също няма особени съмнения. Тук
следва повторно да се оценят гореописаните обстоятелства - че подсъдимият е бил
единствения водач на товарната композиция и че единствен е имал достъп до
фабричната кухина, в която са укрити пренасяните предмети. Дългогодишният му
опит като шофьор, осъществяващ международни превози изключва вероятността да се
е объркал какво е длъжен да декларира и какъв е реда за преминаване на
границите. Монетите са явно укрити, което сочи, че е осъзнавал липсата на
разрешение от митниците.
Поради това и от субективна
страна деянието е съставомерно, като е извършено при
пряк умисъл- деецът е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, но въпреки това е искал настъпването тъкмо на неговите
общественоопасни последици. От представите му са се
обхващали всички признаци от състава на престъплението по чл.242 ал.1 б.“д“ от НК.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 242 ал.
1 б”д” от НК към момента на
извършване на настоящото престъплние се предвижда наказание
„лишаване от свобода” от три
до десет години и „глоба” от 20 000 до 100 000 лв.
При определяне на вида и размера
на наказанието, което да отмери
като адекватно за постигане на
прокламираните по чл.36 от НК цели, съдът
е длъжен на осн.
чл.54 ал.1 да отчете
степента на обществена опасност на деянието и дееца,
както и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, установени по делото.
Обществената опасност на личността дееца
е очевидно ниска, с нея са свързани
и смекчаващите обстоятелства-
чисто съдебно минало, добри и положителни характеристични данни, самопризнание и изразено съжаление за стореното.
Степента на обществена опасност
на деянието е по- висока, предвид най- вече голямото количество и висока стойност на инкриминираните предмети, които имат освен
това, както се изтъква по заключението на назначената археологическа, нумизматична и оценъчна експертиза висока
научна и експозиционна стойност и представляват ценна за историческата наука
колективна находка – монетно съкровище.
Като съобрази
всички относими към решаването на въпроса за
определяне на наказанието обстоятелства, съдът намери, че от една страна по
делото липсват предпоставки за приложението на чл.55 от НК, като смекчаващите
обстоятелства не биха могли да се оценят нито като изключителни, нито като така
многобройни, че и най- лекото, предвидено наказание да се окаже несъразмерно
тежко, но от друга, макар при условията на чл.54 от същия, то следва да се
определи при явен превес на смекчаващите обстоятелства. Поради това наложи
двете императивно предвидени наказания- „лишаване от свбода”
и „глоба” в минималните предвидени размери - съответно 3 години за първото и
20 000 лв. за второто. С оглед положителните данни за личността на подсъдимия, ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” не се налага за постигане целите на индивидуалната и генерална превенции, а именно-
поправително- превъзпитателен и предупредителен ефект, поради което
съдът го отложи по реда
на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срк от четири години, за
което не се констатират законни пречки.
По веществените
доказателства и разноските:
Предметът на престъплението – 2 940 бронзови монети на античния град Амисос от периода II - I в. пр.Хр., от които – 987 броя с
лице – глава на Арес и гръб – паразониум, 1 570 броя с лице – Егида и гръб – Нике, 11 броя с лице – глава на Зевс и гръб – орел върху
мълния, 280 броя с лице – глава на Митридат и гръб – пегас, 84 броя с лице – глава на Атина и гръб – Персей, 1
брой с лице – глава на Арес и гръб – Нике, 1 брой с
лице – глава на Дионис и гръб – циста мистика и 6
броя силно изтрити монети без достатъчно ясни изображения, на обща стойност 73
500 лв., се отне в полза на
държавата по силата на изричната, императивна разпоредба на чл.
242 ал.7 от НК.
На осн.
чл.242 ал.8 от НК съдът отне в полза на
държавата и превозното средство, послужило за превозване на стоките, предмет на
контрабандата, а именно товарен автомобил – влекач, марка „Мерцедес“, рег.№ ****.
По отношение на ремарке марка „Тирсан“, рег.№ ***** постанови същото да се върне на неговия собственик –
турското търговско дружество *****
В тази насока следва да се дадат някои
разяснения, като вкл. се обсъди искането на защитника на подсъдимия да не се
отнема товарния автомобил.
Съдебната практика е имала множество
поводи да обсъди как следва точно да се
прилага нормата на чл.242 ал.8 от НК и какъв е точния ѝ разум,
както по отношение на това кое е превозното или преносно средство, послужило за
превозване или пренасяне на стоките, така и за критерия кога стойността му не
съответства на тежестта на престъплението, като особено обстойно това е
направено в Решение №67/2009 год. по н.д.№772/2008 год. на I н.о.
По първия въпрос е указано, че следва
да се държи сметка за вида и особеностите на МПС-то, с което се превозва
контрабандна стока /или предмети/, като в случаите, когато се отнася за товарна
композиция, включваща товарен автомобил – влекач и прикачено към него ремарке,
какъвто е и настоящият, е нужно да се отчита, че ремаркето не разполага с
двигател и не може да се движи самостоятелно, ако не е теглено от влекач. Ето
защо, ако стоките или предметите са укрити и се пренасят в ремаркето, то на
отнемане подлежи цялата композиция. Ако обаче същите са само във влекача, то
прикачените елементи на композицията не подлежат на отнемане.
По втория въпрос разпоредбата изрично
разграничава случаите, в които превозното или преносно средство е, или не е
собственост на дееца. В първия случай отнемането е безусловно и това е логично.
Деецът следва да понесе неблагоприятните последици от отнемането наред с
наложените му наказания. Във втория случай е изискуема преценка на
съответствието на неговата стойност с тежестта на престъплението. Следователно
случаите, при които средството не е собственост на дееца са предвидени и
регулирани от правната норма. При тях отнемане не се допуска, ако стойността на
средството явно не съответства на тежестта на престъплението.
Като съобрази горните критерии и
указания, съдът постанови връщане на ремаркето „Тирсан“
на дружеството – негов собственик, тъй като контрабандно пренасяните предмети
се били укрити изцяло във влекача и то няма отношение към извършеното
престъпление.
Същевременно постанови отнемане на
влекача, тъй като неговата стойност – 81 529.50 лв. не е явно несъответна
на тежестта на престъплението. Дори само като стойност, същата не е
несъответна, а напълно съизмерима със стойността на контрабандата – 73 500
лв., като я надхвърля незначително – с едва около 11%. Относно преценката на
цялостната тежест на престъплението, то действително предметите не са пренасяни
в специално изработен тайник, нито престъпната
дейност е била високо организирана, включваща множество добре координирани и
премислени действия и т.н. Отнася се обаче за цяло монетно съкровище – автентични
предмети с много висока историческа, научна и експозиционна стойност поради
това, че са рядко срещани и в добро общо състояние. Броят им е значителен и
деянието е твърде дръзко.
На осн. чл.
189 ал. 3 от НПК направените по делото разноски в размер на 1 625.63лв.в полза на бюджета на ТД“Южна морска“ – Бургас при
Агенция „Митници“ и 20 лв. в полза на бюджета на сдъдебната
власт, бяха
поставени в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от изложеното
съдът постанови присъдата си.
Съдия: