Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                        2022г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 36 по описа за 2020г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иск на Ц.Л.С., в качеството на наследник по закон, възходяща на В.М.П., починала на 24.06.2020г., срещу В.П.Б., за присъждане на сумата 30000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 60.00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на виновното, противоправно поведение на ответника, който на 22.01.2016г., около 02.00ч, в гр.София, ЖК „**********, чрез затваряне на входна врата на апартамент 142 на посочения адрес, като притиснал десния, горен крайник на В.М.П., причинил по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в травматична ампутация на средната и крайната фаланги на втори пръст на дясната ръка, причинило на пострадалата постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, престъпление по чл. 133, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 ТК, за което е постановено Решение от 18.04.2019г. по НАХД № 5130/2018г. на СРС, влязло в сила на 11.11.2019г., ведно със законната лихва върху главниците считано от 22.01.2016г. – датата на увреждането, до окончателното им изплащане.

В исковата молба ищцата твърди, че в резултат на деянието претърпяла болки и страдания с голям интензитет, които продължават и към момента, респ. до смъртта и настъпила в хода на процеса - на 24.06.2020г. Твърди, че изпитва сериозни затруднения при извършване на всички, включително елементарни движения за задоволяване на ежедневните си нужди от битов и хигиенен характер и при извършване на работата си. Търпяла и търпи негативни изживявания от безвъзвратно промененият си външен вид, от това, че не може да си намери работа и осигури прехраната си. Търпяла и негативни изживявания като болка, страх и отчаяние.

Твърди, че във връзка с травмата претърпяла имуществени вреди изразяващи с в сторения разход за снабдяване със Съдебномедицинско удостоверение в размер на 60.00лв.

Ответникът В.П.Б.  не оспорва факта на настъпилия инцидент, при който, като затворил входната врата притиснал десния, горен крайник на В.М.П., причинил по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в травматична ампутация на средната и крайната фаланги на втори пръст на дясната ръка.

Възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която при опита му да затвори входната, външна врата на апартамента, в последния момент си пъхнала ръката между вратата и касата, при което вратата притиснала пръстите и, вследствие което се получила ампутацията. Излага, че с поведението си ищцата е допринесла за настъпване на резултата, т.к. употребявала наркотични вещества, лекарства, алкохол и била доста неадекватна.

Оспорва твърдените вреди по вид и интензитет.

Оспорва претендираните вреди по размер.

Претендира исковете да бъдат отхвърлени, а в евентуалност уважени в редуциран размер.

Съдът  след  като  съобрази  предметните  предели  на въззивното   производство   очертани   с   въззивната   жалба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:

С Решение от 18.04.2019г. по НАХД № 5130/2018г. на СРС, влязло в сила на 11.11.2019г. се установява, че ответника В.П.Б. на 22.01.2016г., около 02.00ч, в гр.София, ЖК „**********, чрез затваряне на входна врата на апартамент 142 на посочения адрес, като притиснал десния, горен крайник на В.М.П., причинил по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в травматична ампутация на средната и крайната фаланги на втори пръст на дясната ръка, причинило на пострадалата постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, престъпление по чл. 133, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 ТК.

От заключението по приетата СМЕ се установява, че вследствие претърпяната травма на 22.01.2016г., когато един от пръстите на ищцата В.М.П., на 37г.  - показалецът на дясната ръка е бил подложен на внезапен натиск между две ръбести повърхности, при упражнена внезапна и голяма сила, като пряка и непосредствена последица същата е получила: „Ампутация на средната и крайната фаланги на 2-ри пръст /показалеца/ на дясната ръка.“.

Веднага след инцидента е получила спешна помощ, където е било установено, че откъснатия показалец е висял само на сухожилието сгъвач и некротизиран. Това е наложило да бъде извършена „ампутация на нивото на горната част на основната фаланга на пръста“.

При прегледа е установено, че пострадалата е наркозависима и е била на лечение с Ривотрил „метадонова програма“.

Съгласно заключението ампутацията на пръст от ръката лишава пострадалия от възможност да работи с него при всички професии, да прави захват с него. Загубата на пръст е повратна в ортопедичната практика, т.к. почти няма сполучливи опити за присаждане на пръст от донор. Използват се само козметични протези с формата на загубеният пръст.

Ампутацията е довела на пострадалата: „постоянно разстройство на здравето неопасно за живота“, както и траен пожизнен козметичен и загрозяващ дефект на дясната ръка. Няма възможност за възстановяване в бъдеще. По време на лечението и възстановителния процес пострадалата е била с временна нетрудоспособност.

От показанията на свидетеля Б.М. П. се установява, че е брат на В.М.П.. За инцидента узнали от нея, на следващият го ден, когато тя се обадила на майка си от болницата. Тримата живеели заедно с майката, в жилището на последната. Видели я за първи път в болницата. Тя обяснила, че са и ампутирали пръста вследствие на някаква разпра, която станала на някаква врата. В началото сестра му си криела цялата ръка, още в болницата. Като се прибрала била друг човек. Криела се постоянно то тях. Не споделяла нищо с тях, била подтисната, не се хранела с тях. Имало периоди, когато изобщо не излизала от стаята си и не искала да влиза никой. След известно време се опитвала да си намери работа. Тя работела на ъгъла до блока в магазин преди това редовно, когато я повикат. След инцидента заради пръста не работела и не можела да си намери работа, защото не можела да пише. Сама се обслужвала. С храненето и било трудно, но се справяла. Б.бил приятел на сестра му. Не знаел дали след инцидента са продължили да се виждат. Към момента на инцидента тя не вземала наркотици, а била на лечение.

От показанията на свидетеля Б.Б.Х.се установява, че е племенник на ответника и лице, с което В.М.П. живеела на съпружески начала общо около 8 години, включително към момента на инцидента и след него. Случило се на рожденият му ден през 2016г. В. живеела в неговият дом, където празнували. Били В., вуйчо му – ответника и още едно лице в хола. В. вземала заместител на наркотици и изпила две питиета. Започнал спор между нея и вуйчо му. Свидетелят не присъствал и не разбрал какво точно се е случило. За инцидента узнал от В. на другият ден в болницата. Обяснила му, че затваряйки за пореден път вратата, защото седем или осем пъти според свидетеля си тръгвала, се случил инцидента.

При така установеното съдът намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдени вредоносен резултат. Вината се предполага до доказване на противното.

С Решение от 18.04.2019г. по НАХД № 5130/2018г. на СРС, влязло в сила на 11.11.2019г., са установени елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинените травматични увреждания на ищеца В.М.П..

Съдът намира заключението по приетата СМЕ за обективно и безпристрастно дадено, във връзка с останалите доказателства по делото, поради което го кредитира изцяло.

Цени показанията на свидетеля Б.М. П. при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра в частта, в която почиват на преки, непосредствени впечатления от преживяванията на ищцата В.М.П. след инцидента в болницата и по късно при възстановяването и в домът, в който са обитавали заедно. В останалата част, в която съдържат данни за фактическото осъществяване на инцидента не им дава вяра, т.к. не отразяват лични впечатления, а данни узнати от пострадалата В.М.П.. По изложената причина не дава вяра в частта относно осъществяването на инцидента и на показанията на свидетеля Б.Бойков Христов, които идентично цени при условията на чл. 172 ГПК. Показанията на последния не съдържат данни относно преживяванията на пострадалата след инцидента.

Въз основа заключението по СМЕ и показанията на свидетеля Б.М. П. приема за установено, че В.М.П. е търпяла твърдените физически и морални болки и страдания. Изпитвала е несъмнено предвид характера на увредата и безвъзвратно загубената част от крайник негативни изживявания като болка, страх и отчаяние. Изпитвала сериозни затруднения при извършване на всички, включително елементарни движения за задоволяване на ежедневните си нужди от битов и хигиенен характер и при извършване на работата си. Търпяла е негативни изживявания от безвъзвратно промененият си външен вид, от това, че не може да си намери работа и осигури прехраната си.

Недоказано е останало възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Не са събрани доказателства, от които да се направи несъмнен извод, че съгласно възражението на ответника В.М.П. е пъхнала ръката си между затварящата се врата и касата, с което е направила непредотвратимо за ищеца настъпването на вредоносния резултат. Не са събрани доказателства и за това, че поведението и към момента на инцидента е било неадекватно, т.к. е приела наркотични или други упойващи вещества, което е станало причина за настъпване на инцидента. Показанията на свидетеля Б.Б.Х.в тази част почиват на предположения и умозаключения въз основа на общите му впечатления от поведението на пострадалата в случаи различни от процесния, поради което съдът не ги кредитира. Установено е със заключението по СМЕ, че към момента на инцидента В.М.П. е  била наркозависима, но е била на лечение с Ривотрил „метадонова програма“, но не и, че вследствие това лечение е имала особено поведение, което е станало причина за инцидента.

Предвид горното предявения иск за неимуществени вреди се явява доказан по основание.

По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение разнородни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: касае се за жена в трудоспособна възраст - 37 години към датата на увреждането, починала на 24.06.2020г., претърпяла телесно увреждане с необратим характер. Изпитвала е несъмнено предвид характера на увредата и безвъзвратно загубената част от крайник негативни изживявания като болка, страх и отчаяние. Изпитвала сериозни затруднения при извършване на всички, включително елементарни движения за задоволяване на ежедневните си нужди от битов и хигиенен характер и при извършване на работата си. Търпяла е негативни изживявания от безвъзвратно промененият си външен вид, от това, че не може да си намери работа и осигури прехраната си.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 15000,00лв. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетения се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Предвид горното искът следва да бъде уважен за сумата от 15000,00лв. и отхвърлен за сумата 15000,00лв., която е разлика над присъдените 15000,00лв. до общо претендираните 30000,00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди.

Основателен е и иска за имуществени вреди в размер на 60.00лв., извършен разход за Съдебномедицинска експертиза.

Предвид основателността и доказаността на претенциите за неимуществени и имуществени вреди главниците следва да се присъдят ведно със законната лихва върху тях считано от датата на инцидента до окончателното им изплащане, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

По разноските:

Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят и на двете страни.

Ответникът не  поискал присъждане на разноски, затова съдът не присъжда такива в негова полза.

На основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищецът е освободен от държавни такси и разноски в производството, поради което такива не му се присъждат.

Претендираните от ищеца разноски са в размер на 1500,00лв., формирани от заплатен за защита от адвокат хонорар. Съдът, предвид изричното възражение на ответника за прекомерност и като съобрази фактическата и правна сложност на спора и направените искания намира, че претендираните разноски са в адекватен размер. Последният е съответен и на предвиденият минимум за разноските по подобен род дела в чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да заплати на ищеца сумата 752.00лв., представляваща сторените в производството разноски за защита от адвокат, съобразно уважената част от исковете.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 600.00лв., както и сумата от 200,40лв. - заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от исковете.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                               Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА В.П.Б., ЕГН **********,***,  ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Л.С., ЕГН **********, в качеството на наследник по закон, възходяща на В.М.П., починала на 24.06.2020г., от гр.София, ЖК „**********, сумата 15000.00 /петнадесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 60.00 /шестдесет/лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на виновното, противоправно поведение на ответника В.П.Б., ЕГН **********, който на 22.01.2016г., около 02.00ч, в гр.София, ЖК „**********, чрез затваряне на входна врата на апартамент 142 на посочения адрес, като притиснал десния, горен крайник на В.М.П., починала на 24.06.2020г., причинил по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в травматична ампутация на средната и крайната фаланги на втори пръст на дясната ръка, причинило на пострадалата постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, престъпление по чл. 133, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 ТК, за което е постановено Решение от 18.04.2019г. по НАХД № 5130/2018г. на СРС, влязло в сила на 11.11.2019г., ведно със законната лихва върху главниците считано от 22.01.2016г. – датата на увреждането, до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за неимуществени вреди за сумата 15000.00 /петнадесет хиляди/лв., която е горница над присъдените 15000.00 /петнадесет хиляди/лв., до общо претендираните 30000.00 /тридесет хиляди/лв., на основание  чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА В.П.Б., ЕГН **********,***,  ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Л.С., ЕГН **********, в качеството на наследник по закон, възходяща на В.М.П., починала на 24.06.2020г., от гр.София, ЖК „**********, сумата 752.00 /седемстотин петдесет и два/лв., представляваща сторените в производството разноски за защита от адвокат, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА В.П.Б., ЕГН **********,***,  ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 600.00 /шестотин/лв., както и сумата 200,40 /двеста, 0.4/лв. - заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от исковете.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните с въззивна жалба ПРЕД СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

                                                                                 

 

 

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: