№ 74
гр. В., 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на шестнадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г.П.Й.
при участието на секретаря И.С.К.
като разгледа докладваното от Г.П.Й. Гражданско дело № 20241300100397 по
описа за 2024 година
Делото е образувано по исковата молба на
В. Д. Т. с ЕГН **********, действащ лично и със знанието и съгласието
на майка си - М. Ц. Т. ЕГН ********** С АДРЕС: гр. В.,***,
ЧРЕЗ АДВОКАТ Т. Д. К. служебен адрес: гр. В. – ****
срещу:
1. Д. Т. В. ЕГН ********** Адрес: гр. В.,***
2. В. Б. Т. ЕГН ********** ,с. Ц., общ. В., обл. В. **
3. М. Ц. Т. ЕГН ********** гр. В., ****,
В исковата молба се твърди ,че ответниците Д. Т. В. и М. Ц. Т. са
вписани в Акта за раждане № 0388/26.07.2010 г. на В. Д. Т. като негови баща и
майка,но че Д. Т. В. не е биологичен баща на ищеца В. Д. Т., а е вписан като
такъв предвид презумпцията на чл. 61, ал.1 от Семейния кодекс.
Ответниците Д. Т. В. и М. Ц. Т. имали сключен граждански брак, за
което е бил съставен Акт за граждански брак № 211 от 07.06.1987 г.
През месец март 1991 година Д. Т. В. заминал за Канада и оттогава и до
настоящия момент спрял да поддържа връзка с ответницата М. Ц. Т.. М. Ц. Т.
не е ходила никога при него в чужбина и не е поддържала никакъв контакт с
него - още по-малко физически и полов такъв.
1
От 2005 година М. Ц. Т. заживяла на семейни начала с ответника В. Б. Т..
През 2009 година М. Ц. Т. заченала от ответника В. Б. Т. и на 23 юли
2010 година родила детето В. Д. Т. - ищец по настоящото дело.
За раждането на детето В. Д. Т. бил съставен Акт за раждане №
0388/26.07.2010 г., като предвид презумпцията на чл. 61, ал. 1 от СК,
ответникът Д. Т. В. бил вписан за негов баща.
През есента на 2010 година /няколко месеца след раждането на детето В.
Д. Т./ ответникът Д. Т. В. се върнал в България за кратко - с цел да се разведе с
М. Ц. Т..
С Решение № 10/10.01.2011 г. по гр. д. № 2489/2010 г. на Районен съд –
В. бил прекратен с развод гражданският брак между Д. Т. В. и М. Ц. Т.. След
постановяване на развода Д. Т. В. отново заминал за чужбина - неизвестно за
коя държава. Оттогава и до настоящия момент същият и ответницата М. Ц. Т.
не поддържали никакви контакти, като към настоящия момент нито на ищеца,
нито на неговата майка - М. Ц. Т. било известно в коя държава се намира
ответникът Д. Т. В..
Твърди се ,че на 13.06. 2011 г. М. Ц. Т.. чрез адв. К.К. завела гр.д. №
316/2011 г. по описа на Окръжен съд - В. с правно основание чл. 69 от СК и чл.
62, ал.2 от СК. Поради неотстранени нередовности в исковата молба (а
именно: невнесена определената и държавна такса за особен представител в
размер на 30 лв. ), производството било прекратено по отношение на иска по
чл. 69 от СК против В. Б. Т. - че същият е биологичен баща на малолетното
дете В. Д. Т..
Производството продължило по иска по чл. 62, ал.2 от СК срещу Д. Т. В. -за
признаване за установено, че Д. Т. В. не е биологичен баща на роденото от М.
Ц. Т. малолетно дете В. Д. Т..
С Определение от 27.02.2012 г. по гр.д. № 316/2011 г. на Окръжен съд -
В., било прекратено производството и по чл. 62, ал.2 от СК (поради
неизпълнени указания на съда - ищцата не е представила в двуседмичен срок
удостоверение за адресната регистрация на отв. Д. Т. В. по постоянен и
настоящ адрес.)
На 12.06. 2013 г. М. Ц. Т., чрез адв.К.К., завела гр.д. № 286/2013 г. по
описа на Окръжен съд - В. с правно основание чл. 62, ал.2 от СК срещу Д. Т.
2
В.. Поради неотстранени нередовности на исковата молба (а именно:
невнесена определената и държавна такса), с Определение № 415/02.10.2013г.
исковата молба била върната на М. Ц. Т. и производството било прекратено.
Сочи ,че с изменението на чл. 62, ал.4 от СК (Д.В. бр. 103 от 2020 г.) се
установила правната възможност детето да може да оспори бащинството от
навършването на четиринадесетгодишна възраст до една година от
навършването на пълнолетие.
Според разрешението, дадено в т. 2 от ППВС №5/1978 г. от 21.02.1979 г. ,
което макар и прието при действието на СК от 1968 г., е приложимо и към
действащия Семеен кодекс поради съдържащата се идентична уредба по
отношение на условията и сроковете за предявяване на иска по чл. 69, правото
на иск по чл. 69 от СК на детето не е ограничено от навършване на
пълнолетие, като то разполага с правото да го води от раждането си,
/действайки чрез своята майка и законен представител/, до три години от
навършване на пълнолетие.
Поради гореизложеното за В. Д. Т. ЕГН ********** се пораждал правен
интерес да заведе настоящия иск.
Иска се да бъде постановено съдебно решение,с което :
I.ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правна квалификация
чл. 62, ал.4 от СК, че В. Д. Т. ЕГН **********, роден на 23.07.2010 г., Акт за
раждане № 0388/26.07.2010 г., съставен в гр. В., общ. В., обл. В., НЕ Е
ЗАЧЕНАТ И НЕ ПРОИЗХОЖДА ОТ Д. Т. В. с ЕГН **********.
II. ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по иска е правна
квалификация чл. 69 от СК, че В. Д. Т. ЕГН **********, роден на 23.07.2010г,
Акт за раждане № 0388/26.07.2010 г., съставен в гр. В., общ. В., обл. В., Е
ЗАЧЕНАТ И ПРОИЗХОЖДА ОТ В. Б. Т. ЕГН **********.
III.ДА СЕ ПОСТАНОВИ на основание чл. 16, ал.2 във вр. с чл. 13 и чл.
14 от Закона за гражданската регистрация ПРОМЯНА НА БАЩИНОТО И
ФАМИЛНОТО ИМЕ НА ИЩЕЦА В. Д. Т. според името на биологичния му
баща В. Б. Т., а именно: от В. Д. Т. на В. В.ОВ Т..
Към исковата молба са приложени :
1. Удостоверение за раждане издадено въз основа на Акт за раждане
№ 0388/26.07.2010 г. на Община В.;
3
2. Решение №10/10.01.2011 г. по гр.д. № 2489/2010 г. на Районен съд -
В., за развод на Д. Т. В. и М. Ц. Т.;
3. Определение № 444/03.10.2011 г. по гр.д. № 316/2011 г. на Окр.съд -
В.;
4. Справка по гр.д. № 316/2011 г. на Окр.съд - В.;
5. Определение № 415/02.10.2013 г. по гр. д. № 286/213 г. на Окр.
Съд-В.;
6. Служебна бележка № 33/03.10.2024 г. издадена от Профилирана
природо- матехматическа гимназия „Екзарх Антим“ -гр. В.;
7. Удостоверение № 1/12.09.2024 г. издадено на М. Ц. Т. от нейния
работодател „МИТ-71“ ЕООД с ЕИК203917515, от което е видно какъв е
размерът на работната и заплата.
8. Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние;
9. Договор за правна защита и съдействие от 22.10.2024 г. и
Пълномощно от 22.10.2024 г. издадено от В. Д. Т. - лично и със знанието и
съгласието на майка му - М. Ц. Т..
В срока за отговор е постъпил писмен отговор от ответника Д. Т. В.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. В., **, чрез адвокат Д. С. К., вписан в регистъра
на Адвокатска колегия - В., назначена за особен представител с Определение
Рег. №72/06.02.2025 г.,адрес за връчване на призовки и съобщения,
включително - електронен адрес за връчване при условията на чл.38 и 88а от
ГПК: София 1680, ул. „***, тел.: + ***.
Сочи се ,че исковата молба е предявена от непълнолетното лице В. Д. Т.,
който оспорва произхода си от своя презумптивен баща, желае установяване
на произход от действителния му биологичен баща и като последица -
претендира промяна в имената си - бащино и фамилно.
Съгласно постановеното в Тълкувателно решение № 2 от 05.02.2015 г. по
тълк. д. № 2/2014 г. на Върховен касационен съд, ОСГК:
- презумпцията за бащинство може да бъде оспорена само по съдебен ред
чрез предявяване на иск при условията и в сроковете, предвидени в чл.62 от
Семейния кодекс (СК);
4
- искът е личен, а срокът за предявяването му е преклузивен;
- правото да оспорят презумпцията за бащинство принадлежи само на
изрично посочените в закона правни субекти - лицата, обвързани от
родствената връзка по силата на установената в чл.61 СК презумпция за
бащинство;
- със сега действащия СК законодателят е предвидил такава възможност и
за детето.
Видно от представените доказателства, детето-ищец е на 14 години,
предявяването на исковете е съпроводено от съгласието на неговата майка, а
ответникът е посочен като негов баща в представеното удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане. Исковата молба е подадена в
срока, установен в разпоредбата на чл.62, ал.4 от СК.
Липсват индиции, които да поставят под съмнение процесуалната
правоспособност на страните в настоящото производство. Доколкото това е
условие за допустимостта на гражданския процес като производство,се
поддържа,че исковете са допустими.
Особеният представител заявява ,че няма контакт с ответника, за чийто
особен представител е назначен и че не разполага с писмени доказателства
във връзка с настоящото производство и не прилага такива.
Горното, наред със спецификата на предявените претенции, в контекста
на изискванията за тяхното безспорно обосноваване, предполагащо
извършването на поредица от допълнителни действия и събирането на
специфичен набор от доказателства с участието на експерти от други
области,които на този етап не позволяват на особения представител да
формира и ангажира обосновано становище по основателността на
предявените искове.
Доколкото, в рамките на този процес, по правило, съдът не е обвързан от
исканията на родителите, нито от процесуалното им поведение, а преценява
всички обстоятелства и се произнася с оглед интересите на детето , се иска
съдът да разгледа предявените искове и да се произнесе по тях, след съвкупна
преценка на всички обстоятелства и на всички относими към настоящия
правен спор доказателства, на изслушаните експертизи, на обясненията на
вещи лица и на показанията на свидетели и при съобразяване със следните,
възприети от съдебната практика, разрешения:
5
От конституционно защитените общочовешки ценности, обявени в
преамбюла на Конституцията на Република България, свързани с произхода, са
равенството и справедливостта, а правата на личността, нейното достойнство
и сигурност са прогласени за върховен принцип.
Произходът на всеки човек - неговата биологична връзка с две лица, основана
на факта на зачеването и на факта на раждането - бил неотделим от
съдържанието на понятието „личен живот“ и бил проявление на най-интимно
личното. Произходът имал значение за идентичността и интегритета на
личността, за физическата и психическата стабилност, за емоционалната
устойчивост и цялостния духовен живот на всеки човек. Произходът бил
неразривно свързан с честта и достойнството и е в основата на
гражданскоправния статус на човека.
Съгласно трайното и непротиворечиво разбиране на българския съд,
произходът бил биологичната връзка на детето с родителите му, която била
въздигната в юридически факт, т.е. факт, с който законът свързва правни
последици. Той се подчинявал на принципа на истинност. Именно този
принцип е проява на стремежа на законодателя да се установи обективната
истина относно биологичната връзка на произход. Искът за неговото
установяване можел да бъде уважен само при съвкупното обсъждане на
доказателствата.
По отношение на бащинството, установено по презумптивен път - на
основата на прилаганата от римското право презумпция (баща е този, когото
бракът посочва), законодателят последователно в годините прецизирал
изключенията от презумпцията, разширявал кръга на активно легитимираните
да оспорят това бащинство лица, удължавал срока за предявяване на иска за
оспорване на бащинството, търсел точния баланс между различните хипотези
на презумптивното бащинство, установявал стриктно предмета на доказване.
Произходът на всеки човек и произтичащите от него отношения
неизменно били приемани като същностен елемент на правото на личен и
семеен живот по смисъла на чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека
и основните свободи.
Сочи ,че в практиката си Европейският съд по правата на човека
разглеждал въпросите на произхода, и в частност на възможността да се
определи или да се отрече правната връзка на един мъж с дете, като свързани с
6
правото на всеки на неприкосновен личен и семеен живот
Създадената възможност за оспорване на презумптивното бащинство
откривала възможност за много по-точен, съобразен с относимите
обстоятелства за всеки конкретен случай баланс на различните интереси и
права при установяване на произхода от бащата. Реализирането на
предоставените в тази връзка права откривало възможността за упражняване
или за освобождаване от упражняването на родителските права и задължения,
а родителството имало своето значение при формиране на идентичността на
човека, при изграждане на възприятието му за неговата собствена личност,
при създаването и развитието на отношенията му в семейството и с другите.
То било източник на възможности в духовния и емоционалния личен живот на
засегнатите лица и рефлектира върху тяхното достойнство и чест.
Поддържа ,че правно установеният произход бил предпоставка и за
следващите от произхода права и задължения на свързаните лица. Така, за
презумптивния баща също се явявало от значение да бъде издирен
действителния произход на детето-ищец, а делото да бъде решено при
приоритизиране на неговите интереси. Това би разрешило по окончателен
начин и свързаните с еднозначно установения произход съществени въпроси -
тези, свързани с упражняването на родителските права и с изпълнението на
родителските задължения. Съответно, при уважаването на исковите
претенции, ако резултатите от заключенията на допълнително извършените
специфични медицински експертизи предпоставят такъв изход на настоящия
спор, за ответника биха отпаднали поредицата от ангажименти, свързани с
бащинство, чийто носител той не е, установено по надлежния начин.
Горното било в унисон и с възприетото от съда разбиране, че когато
правните интереси на засегнатите лица не съвпадат, справедливият баланс на
интересите е гарантиран от задължаването на компетентния съд да реши
делото, като вземе предвид „интереса на детето“ като конституционна
ценност, изискваща приоритетна защита.
Най-добрите интереси на детето, съгласно чл.з, §1 от Конвенцията за
правата на детето, били първостепенно съображение във всички действия,
отнасящи се до децата, а чл.8, §1 задължава държавите - страни по
Конвенцията, да зачитат правото на детето да запази без незаконна намеса
своята самоличност и семейни връзки, както са признати от закона. Тези
7
задължения на държавата били обективирани на конституционно ниво в
разпоредбата на чл.14, която задължавала държавата да закриля децата и
семейството, както и в чл.34, ал.1, гарантиращ правото на всеки на личен и
семеен живот. Следователно, една правна норма, която урежда
правоотношенията във връзка с произхода, трябвало да отговаря на
изискването за балансиране на правата на детето, на майката и на съпруга на
майката, съответно и на претендиращия да е биологичен баща. Водещо за
балансирането обаче трябвало да е зачитането на най-добрите интереси на
детето („интереса на детето“ по израза на СК), защото именно детето и
семейството са основополагащи конституционни ценности.
Закрилата на детето изисквала неговите най-добри интереси да бъдат
приоритетно защитени. Най-добрите интереси на детето при установен
презумптивен произход били свързани както с правото му да знае
биологичния си произход, така и с правото му да бъде отглеждано и
възпитавано в среда, която има характеристиките на истински, действителни
семейни отношения, независимо дали те са изградени или не на основата на
биологичното родство.
Ако в периода на отглеждане и възпитание на детето презумптивният
баща е знаел за обстоятелствата, които опровергават бащинството му, той или
е приел факта и следващите от него правни последици, или е търсил начини
фактически да го отрече. Приемането на факта на презумптивното бащинство
и на неговите правни последици правело съществуващите отношения между
презумптивния баща, детето и майката с голяма степен на вероятност
съответни на съдържанието на понятията „семейство“ и „семеен живот“,
които Конституцията закриляла и които обективно били в съответствие с най-
добрите интереси на детето. Неприемането на факта на презумптивното
бащинство правело отношенията на презумптивния баща с детето (и майката)
с голяма степен на вероятност такива, че трудно изпълват конституционно
защитимото съдържание на понятията „семейство“ и „семеен живот“, поради
което и без санкцията на правото не допринасяли за защита на най-добрите
интереси на детето. Законът обаче задължавал компетентния съд да реши
спора в съответствие с „интереса на детето“.
Защитата на най-добрите интереси на детето бил принцип, установен в
националното ни право като проявление на конституционното задължение на
8
държавата за закрила на децата (чл.14), също така и на задължението на
държавата като страна по Конвенцията за правата на детето, която определя
като дете всяко човешко същество под 18 години. Вярно е, че СК не дава
дефиниция на понятието „дете“ и в контекста на произхода понятията „дете“ и
„родител“ не са обвързани с възрастта, а имат съдържание на правно призната
връзка между две лица, при която едното произхожда от другото, но
принципът за защита на най-добрите интереси на детето не се прилагал по
отношение на лица, навършили 18 години, тъй като те не са обект на особена
грижа от страна на държавата по смисъла на чл. 14 от Конституцията.
Развитието на способите за доказване на биологичното бащинство,
основано на научните постижения, направило установяването на биологичния
родител истински сигурно. Това заедно с промяната на ценностната оценка в
обществото на фактите, които оборват презумпцията, постепенно разширило
възможностите за установяване на биологичното бащинство, като в същото
време поставило пред законодателя предизвикателството да намери точния от
гледна точка на засегнатите лица и на обществото баланс между осигурената
от презумпцията правна сигурност и установяването на истината.
С решение № 211 от 30.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 995/2010 г., IV г. о.,
ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК било прието, че според правилото
на чл.3, т.3 от Закона за закрила на детето и във връзка с основното начало за
поставянето на децата под закрилата на държавата и обществото (чл.14 от
Конституцията на Република България), закрилата на детето се основава на
принципа за осигуряване на най-добрия интерес на детето. Съобразно вида
или характера на заявено искане, когато то касае и осигуряването на най-
добрия интерес на детето, съдът не е обвързан от исканията на родителите,
нито от процесуалното им поведение, а преценява всички обстоятелства и се
произнася с оглед интересите на детето.
Най-сетне, приемало се в практиката на Съда по правата на човека по
приложението на чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на човека
и основните свободи, че националният съд дължи да осигури справедлив
баланс между интересите на детето и тези на родителя и се подчертавало, че
водещ е интересът на детето.
Иска се да бъде постановено съдебно решение,което да се съобрази с
изразените от ответника доводи и съображения, постиженията и разбиранията
9
на формираната по отношение на предявените искове съдебна практика и
заключенията на допуснатите в това производство експертизи.
В срока за отговор е постъпил писмен отговор на от М. Ц. Т. ЕГН
********** Гр. В., ***
Изразява се становище ,че исковете са основателни и същите не се
оспорват .Не се оспорват обстоятелствата, на които се основава искът.
Подробно изложената в исковата молба фактическа обстановка отговаряла на
обективната истина и ответницата е напълно съгласна с така изложените
факти и обстоятелства.
Не се оспорват нито така предявените искове, нито фактите и
обстоятелствата, на които се основават исковете.
Поддържа,че действително Д. Т. В. НЕ Е БИОЛОГИЧЕН БАЩА НА
НЕЙНИЯ СИН В. Д. Т., а е вписан като такъв поради обстоятелството, че към
23 юли 2010 г. - датата на раждането на В., който е ицещ по настоящото дело
тя е била в брак с ответника.
Твърди,че през месец март 1991 година Д. Т. В. заминал за Канада, като
изоставил нея и тригодишното им дъщеря ,родена от брака - Д. Д.а Т.а. От
заминаването си той прекратил всякакъв контакт с нея и с дъщеря им Д., като
не изпратил нито веднъж някаква издръжка за дъщеря им. Ответникът М. Т. се
справяла сама с отглеждането, възпитанието и издръжката на дъщеря им Д..
Твърди,че никога не е ходила при Д. Т. В. в чужбина и че не е
поддържала никакъв контакт с него - нито е писма, нито физически, нито
полов такъв.
През 2005 година заживяла на семейни начала с втория ответник по
делото -В. Б. Т..
През 2009 година заченала от ответника В. Б. Т. и на 23 юли 2010 година
родила сина им В. Д. Т. - ищец по настоящото дело.
За раждането на детето В. Д. Т. бил съставен Акт за раждане №
0388/26.07.20210 г., като предвид презумпцията на чл. 61, ал. 1 от СК
ответникът Д. Т. В. бил вписан за негов баща.
Няколко месеца след като родила сина си В., ответникът Д. Т. В. се
върнал за кратко в България - през есента на 2010 година, с цел да се разведат.
Сочи ,че с Решение № 10/10.01.2011 г. по гр. д. № 2489/2010 г. на
10
Районен съд – В. бил прекратен с развод гражданският брак между Д. Т. В. и
ответницата Т.. След постановяване на развода Д. Т. В. отново заминал за
чужбина - неизвестно за коя държава, като оттогава и до настоящия момент
същият не се е обаждал нито на нея, нито на своята дъщеря, посочената по-
горе Д. Д.а Т.а, нито пък е изпращал издръжка на дъщеря си Д., а още по-
малко на водещия се на негово име В. Д. Т..
Съгласна е за доказване основателността на исковата претенция на
ищеца - В. Д. Т. да се допусне назначаването на поисканите от него съдебни
експертизи, със задачи така както са формулирани от него на стр. 3 и 4 от
исковата молба.
Изразява съгласие да бъдат допуснати до разпит при режим на
довеждане на посочените в исковата молба свидетели:
-Д. Д.а Т.а:
-БМК
-КИК .
Ответникът В. Б. Т. ЕГН ********** с.Ц., общ. В.,обл. В., *** е
депозирал в срок отговор на исковата молба ,в който изразява становище ,че
исковете са допустими и основателни.
Не оспорва обстоятелствата, на които се основава искът. Признава,че
подробно изложената в исковата молба фактическа обстановка отговаря на
обективната истина и че напълно е съгласен с така изложените факти и
обстоятелства.
Не оспорва така предявените искове, нито фактите и обстоятелствата, на
които се основават исковете.
Твърди, че Д. Т. В. не е биологичен баща на неговия син В. Д. Т. и че
биологичен баща на В. Д. Т. е той.
Твърди ,че през 2005 година заживял на семейни начала с М. Ц. Т. и че
през 2009 година тя заченала от него. На 23 юли 2010 година М. Ц. Т. родила
техния син, който бил кръстен на негово име - В..
В акта за раждане на сина им за негов баща бил вписан Д. Т. В., тъй като
М. Ц. Т. не се била развела с Д. Т. В.. От М. знаел, че същият е заминал за
чужбина - Канада, като бил прекратил всякакви връзки с М. и я бил изоставил
четиринадесет години преди да заживеят заедно с нея. Заявява категорично, че
11
откакто се събрали да живеят заедно с М. през 2005 г. и в годините след това,
включително и в годината на зачеването на сина им В. - 2010 година М. Ц. Т.
не е поддържала никаква връзка е Д. Т. В. - нито с писма, нито лично, нито е
ходила в чужбина при него.
Д. Т. В. се върнал за кратко в България - през есента на 2010 година, с
цел да се разведе с М.. Тогава синът им В. - ищец по настоящото дело ,бил
вече роден.
След като взе предвид събраните по делото писмени доказателства
,Съдът прие за установено следното :
Ответниците Д. Т. В. и М. Ц. Т. са имали сключен граждански брак, за
което е бил съставен Акт за граждански брак № 211 от 07.06.1987 г.
Д. Т. В. и М. Ц. Т. са вписани в Акта за раждане № 0388/26.07.2010 г. на
В. Д. Т. като негови баща и майка,като Д. Т. В. е вписан като такъв предвид
презумпцията на чл. 61, ал.1 от Семейния кодекс.
През месец март 1991 година Д. Т. В. заминал за Канада и оттогава и до
настоящия момент спрял да поддържа връзка с ответницата М. Ц. Т.. М. Ц. Т.
не е ходила никога при него в чужбина и не е поддържала никакъв контакт с
него - още по-малко физически и полов такъв.
От 2005 година М. Ц. Т. заживяла на семейни начала с ответника В. Б. Т..
През 2009 година М. Ц. Т. заченала от ответника В. Б. Т. и на 23 юли
2010 година родила детето В. Д. Т. .За раждането на детето В. Д. Т. бил
съставен Акт за раждане № 0388/26.07.2010 г., като предвид презумпцията на
чл. 61, ал. 1 от СК, ответникът Д. Т. В. бил вписан за негов баща.
През есента на 2010 година /няколко месеца след раждането на детето В.
Д. Т./ ответникът Д. Т. В. се върнал в България за кратко - с цел да се разведе с
М. Ц. Т..
С Решение № 10/10.01.2011 г. по гр. д. № 2489/2010 г. на Районен съд -
В., бил прекратен с развод гражданският брак между Д. Т. В. и М. Ц. Т.. След
постановяване на развода Д. Т. В. отново заминал за чужбина - неизвестно за
коя държава. Оттогава и до настоящия момент същият и ответницата М. Ц. Т.
не поддържат никакви контакти, като към настоящия момент нито на ищеца,
нито на неговата неговата майка - М. Ц. Т. е известно в коя държава се намира
12
ответникът Д. Т. В..
В с.з.на 26.05.2025 г. са разпитани свидетелите Б.К.М., ЕГН:**********
и К.К.И.-Т.А, ЕГН:**********, л.к.№***, изд. на 15.02.2022г. с адрес гр.В.,
***, без родство със страните.
Свидетелите установяват ,че М. К. има дъщеря от ответника Д. Т. В.
,който заминал за Канада през 1991 г. ,като до развода през 2010 г. не се
връщал в България.Двамата не поддържали каквато и да било
връзка,включително и по телефона. Ответникът Д. Т. В. не пращал дори пари
за издръжката на дъщеря си Д..Приблизително от 2005 г. М. К. заживяла на
семейни начала с В. Б. Т. ,като В. Б. Т. се грижел за Д. като за свое дете.От
съвместното съжителство се родил ищецът В. Д. Т. ,който и до настоящия
момент живее с двамата си родители заедно и има В. Б. Т. за свой баща .
При така установената фактическа обстановка съдът намира за
установено от правна страна следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 62 ал.4 от Семейния кодекс ,по
силата на който текст детето може да оспори бащинството от навършването
на четиринадесетгодишна възраст до една година от навършването на
пълнолетие.
Предявеният иск е допустим,тъй като е предявен от детето след
навършването на 14-годишна възраст .Правният интерес от предявяването му
се основава на твърдението, че роденото по време на брака дете не е заченато
от съпруга.
На основание Чл.63 СК при оспорване на бащинство като страни са
призовани майката, детето и съпругът .
След преценка на събраните доказателства съдът намира предявения иск
за основателен.Установи се по безспорен начин от събраните по делото
доказателства,че непълнолетният В. Д. Т. не е заченат от ответника Д. Т. В.
,тъй като към момента на вероятното зачеване майката М. Т. не е поддържала
никакви контакти с ответника Д. Т. В. и че в продължение на около 5 години
се е намирала във фактическо брачно съжителство с друго лице –В. Б. Т. ,който
приел детето като свое .
При тези данни презумпцията за бащинството на ищеца е оборена по
несъмнен начин, което дава основание за уважаване на предявения от него иск
по чл. 62, ал.4 СК. Следва да се приеме за установено, че ответникът Д. Т. В.
13
не е биологичен баща на детето В. Д. Т..
Следователно събраните доказателства напълно отричат възможността
така отразения факт на бащинството в акта за раждане на непълнолетното дете
да отговаря на действителността. Свидетелите установяват липсата на
каквито и да било контакти между ответника Д. Т. В. и майката на детето в
периода на вероятното зачеване, който може да бъде определен
приблизително и без експертиза – около 9 месеца преди датата на раждането.
Същевременно по безспорен начин се установи съжителство на майката с
друг мъж-В. Б. Т. по същото време, когото майката сочи като баща на детето.
Вторият обективно съединен иск е с правно основание Чл.69 ал.1 СК
,предвиждащ ,че произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от
майката или от детето .Произходът по смисъла на чл. 69 от СК е
биологичната връзка между детето и неговия баща, с която законът свързва
определени правни последици. Установяването на произхода по съдебен ред
чрез иска по посочената разпоредба е възможно и допустимо в случаите,
когато произходът не е установен чрез другите предвидени в закона правни
способи - презумпция за бащинство и припознаване. Предмет на съдебното
установяване в производството по чл. 69 от СК е зачеването на майката от
претендирания баща, като доказателствената тежест е върху ищеца - майката
и/или детето. Решението, с което се признава за установен произходът на едно
дете от определен биологичен баща, има ретроактивно действие към момента
на раждане на детето и от момента на влизането му в сила, както бащата, така
и детето, имат всички права и задължения, които законът свързва с
биологичната и правна връзка баща - дете. Произходът по смисъла на Чл.69
СК е биологичната връзка между детето и неговия баща, с която законът
свързва определени правни последици. Установяването на произхода по
съдебен ред чрез иска по посочената разпоредба е възможно и допустимо в
случаите, когато произходът не е установен чрез другите предвидени в закона
правни способи - презумпция за бащинство и припознаване. Предмет на
съдебното установяване в производството по Чл.69 СК е зачеването на
майката от претендирания баща, като доказателствената тежест е върху ищеца
- майката и/или детето. Решението, с което се признава за установен
произходът на едно дете от определен биологичен баща, има ретроактивно
действие към момента на раждане на детето и от момента на влизането му в
14
сила, както бащата, така и детето, имат всички права и задължения, които
законът свързва с биологичната и правна връзка баща - дете.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
начин,че ответникът В. Б. Т. е биологичен баща на детето В. Д. Т. ,тъй като
същият е живеел на съпружески начала с майката на детето М. Т. около 5
години преди раждането на детето ,след което е започнал да полага грижи за
него като за свое дете .Тримата живеят заедно ,като майката М. Т. и детето В.
Д. Т. считат ответника В. Б. Т. за баща на детето .
По силата на Чл. 70 СК когато съдът уважи иска по Чл.6 СК той
служебно постановява при кого от родителите да живее детето, мерки за
упражняване на родителските права, режима на личните отношения между
детето и родителите, както и неговата издръжка, като се прилага съответно
Чл.59 СК.В конкретния случай съдът намира ,че това не е необходимо ,тъй
като родителите живеят заедно с детето и полагат съвместно грижи за
неговото възпитание .
След влизане в сила на решението следва да се изпрати препис от него
на длъжностното лице по гражданско състояние при Община В. за
съответните промени в акта за раждане на детето В. Д. Т. с ЕГН ********** с
адрес: гр. В.,***,КАТО Д. Т. В. ЕГН ********** Адрес: гр. В.,ж.к. „Вида“ бл.
8, вх. В, ет.7, ап. 64 СЛЕДВА ДА БЪДЕ ЗАЛИЧЕН като негов баща и за баща
бъде вписан В. Б. Т. ЕГН ********** ,а името на детето следва ДА БЪДЕ
ПРОМЕНЕНО от В. Д. Т. на В. В.ОВ Т. .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
Такива не се претендират и не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения и на основание Чл.62 ал.4 СК,Чл.69 СК и
Чл.331-335 ГПК В.ския окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правна квалификация чл. 62, ал.4
от СК, че В. Д. Т. ЕГН **********, роден на 23.07.2010 г., Акт за раждане №
0388/26.07.2010 г., съставен в гр. В., общ. В., обл. В., НЕ Е ЗАЧЕНАТ И НЕ
ПРОИЗХОЖДА ОТ Д. Т. В. с ЕГН **********.
15
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска е правна квалификация чл. 69
от СК, че В. Д. Т. ЕГН **********, роден на 23.07.2010г, Акт за раждане №
0388/26.07.2010 г., съставен в гр. В., общ. В., обл. В., Е ЗАЧЕНАТ И
ПРОИЗХОЖДА ОТ В. Б. Т. ЕГН ********** ,с. Ц., общ. В., обл. В. ** .
ПОСТАНОВЯВА след влизане в сила на решението да се изпрати
препис от него на длъжностното лице по гражданско състояние при Община
В. за съответните промени в акта за раждане на детето В. Д. Т. с ЕГН
********** с адрес: гр. В.,***,КАТО Д. Т. В. ЕГН ********** Адрес: гр.
В.,*** СЛЕДВА ДА БЪДЕ ЗАЛИЧЕН като негов баща и за баща бъде вписан
В. Б. Т. ЕГН **********,а името на детето ДА БЪДЕ ПРОМЕНЕНО от В. Д. Т.
на В. В.ОВ Т. .
Внесеният депозит от 1000 лв. за възнаграждение на адв.Д. К. да бъде
изплатен по сметка BG90UNCR70001519796972.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
16