№ 11438
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря Л.П.П.
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20221110121688
по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79 ,ал.1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания по отношение на ответника за сумата 519,64 лв.,
представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от
16.08.2018 г. до 20.12.2019 г., ведно със законна лихва за периода от
14.01.2022 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 61,39
лв. за периода от 16.09.2018 г. до 20.12.2019 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1827/2022 г. на
СРС, 153 състав. Ищецът претендира разноски за заповедното и исковото
производство.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за предоставяне на В. услуги при Общи
условия, съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Твърди ответникът
да има качеството на потребител на В. услуги, които са му предоставени за
обект, находящ се в гр.С.., ап. 60, като ответникът не заплатил стойността на
услугите, поради което следвало да заплати наред с тяхната стойност и
обезщетение за забава.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Твърди от 2019 г.
да не е собственик на процения апартамент и в същия да не е потребявана
1
вода през исковия период, тъй като е необитаем. Посочва, че не е откривал и
не е титуляр на договорната сметка, посочена от ищцовата страна. Моли
исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ.
В тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на В.
услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, като
през исковия период ищецът е доставял такива в претендираните количества в
посочения обект, чиято стойност е в размер на претендираните суми.
При установяване на горните предпоставки ответникът носи тежестта
да докаже погасяване на задължението си чрез плащане.
По отношение на облигационните отношения между страните.
Съгласно § 1, т. 2, б. „а” и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги „потребители”
по смисъла на закона са юридически и физически лица – собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В. услуги;
юридически и физически лица – собственици или ползватели на имоти в
етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи „потребители” на В.
услугите са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост.
В този смисъл е уредено качеството „потребител” и в Общите условия
на ищцовото дружество, в които е посочено още, че потребител може да бъде
и наемател на имота, за който се предоставят В. услугите.
Ответникът не оспорва, че до 2019 г. е бил собственик на процесния
имот. Това се потвърждава от приетото и неоспорено от страните заявление
до ФИРМА за промяна на титуляр на партида от 28.10.2019 г. Видно от
същото като нов собственик на имота се е легитимирало лицето Веселин
Борисов с нотариален акт № . от 30.09.2019 г., том ., рег. № ., по нот. дело №
2
./2019 г. на нотариус № . в НК. Същото е закупило имота от ответника Н. на
30.09.2019 г., което се потвърждава и от приетия по делото споразумителен
протокол с нотариална заверка на подписите.
Следователно се установява за нуждите на процеса, че до 30.09.2019 г.
собственик на имота е бил ответникът А. П. Н., който се явява и потребител
на водоснабдителни и канализационни услуги за периода 16.08.2018 г. -
30.09.2019 г., предоставени за процесния апартамент 60, находящ се в гр. С...
Предоставянето на В. услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В. оператори, като в границите на една обособена територия
само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал.
2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В. услуги на
територията на гр. София е ищцовото дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
получаването на В. услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая ищецът не
е представил доказателства общите му условия да са влезли в сила, доколкото
са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, за да се извърши
преценка съобразно нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата, която посочва, че в
срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които
не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие
заявление, в което да предложат различни условия. В случая обаче не са
релевирани подобни възражения, нито има данни, че ответникът е упражнил
правото си да възрази срещу Общите условия. Следователно между страните
по делото са били налице договорни отношения по продажба на
водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите
условия за процесния апартамент с клиентски № ., в периода 16.08.2018 г. -
3
30.09.2019 г.
По отношение на количеството и цената на изразходваната вода през
исковия период.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. количеството
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва
чрез монтираните на всяка водопроводно отклонение водомери, а за сгради -
етажна собственост - въз основа на измереното количество, отчетено по
общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време,
което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за
същия период от време на всички индивидуални водомери след общия
водомер, като първо се отчита общият водомер в присъствието на
представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните
водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от Наредбата.
Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата отчетените данни се установяват
чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен случаите на отчитане по електронен път.
Съгласно чл. 32, ал. 5 от Наредбата при разлика в отчетеното
количество вода по ал. 2 и в сбора на отчетите по индивидуалните водомери
по ал. 3, по-голяма от 20 на сто, в 7-дневен срок операторът уведомява
упълномощения представител на етажната собственост. При подаване на
молба от упълномощения представител на етажната собственост в 10-дневен
срок от уведомяването за установяване на причините операторът определя
комисия, в която се включват молителят и представители на оператора.
Съгласно чл. 39, ал. 3 от същата Наредба, по изключение,
разпределението на изразходваното количество вода и отчитането на
отведената и пречистената вода се извършват съобразно броя на обитателите
на жилищата. При липса на индивидуални водомери или неизправни такива,
месечното количество изразходвана питейна вода се определя, както следва -
по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател (чл. 23, ал. 4 и ал. 5, т. 1 ОУ от 2006 г., респ. чл. 25,
ал. 4 и ал. 8, т. 1 ОУ от 2016 г.).
Според заключението на приетата по делото съдебно - счетоводна
експертиза в процесния апартамент не са водени водомери на отчет през
4
исковия период. Потреблението е водено изцяло на база, но не е спазен
алгоритъмът, заложен в чл. 39 от Наредбата. Начислявани са и общи нужди
над 20 % от допустимата консумация.
Следователно в нарушение на чл. 32, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. и чл.
25, ал. 5 от ОУ, където е определена границата за надвишение с до 20 %,
ищецът е разпределил на ответника общи нужди в по-голям размер над 20 %
от реалното потребление за периода без да уведоми клиентите, за да могат да
подадат молба за назначаване на комисия за установяване на причините за
разпределение на вода за общи нужди в по - голям процент.
Според вещото лице при правилно приложение на алгоритмите по чл.
32 и чл. 39 от Наредбата и общо за периода 16.08.2018 г. – 30.09.2019 г. е
консумирана 168 куб. метра вода на стойност 417,62 лв. за процесното
жилище /вж. приложение 2 към заключението/.
Направеното в срок правопогасяващо възражение на ответника за
погасяване на претенциите по давност е частично основателно.
Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по
тълкувателно дело №3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна
енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са
налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения
с посочен в Общите условя падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. В Общите условия, действащи
през исковия период, е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях В. услуги в 30-дневен срок след датата
на фактуриране. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва
да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на
падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Следователно задълженията на
ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали
като срочни – както вече бе отбелязано според чл. 33, ал. 2 от общите условия
2016 г. месечните суми за вода са били дължими в 30-дневен срок след датата
на фактурирането им. Т.е. за погасени по давност следва да се считат всички
месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години назад, считано от датата подаване на исковата молба/заявлението -
5
14.01.2019 г., като се отчете обаче, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г. /, т.е. преди 07.11.2018 г., или вземането за
доставена ТЕ до 19.09.2018 г., като непогасено по давност в случая е
вземането за доставена ТЕ за периода 20.09.2018 г. - 30.09.2019 г., което е на
стойност 375,28 лв.
Ответникът не доказа погасяване на това задължение, с оглед на което
искът за главница следва да се уважи до размера 375,28 лв. и за периода
08.10.2018 г. - 30.09.2019 г., като се отхвърли до пълния предявен размер
519,64 лв. и за периодите 16.08.2018 г. - 19.09.2018 г. и 01.10.2019 г. –
20.12.2019 г.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на
главен дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на
главен дълг.
По аргумент от чл. 119 ЗЗД лихва не се дължи върху погасената по
давност главница, с оглед на което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
Съгласно клаузата на чл. 44 ОУ от 2016 г., при неизпълнение в срок на
задължението за плащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В.
оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден
след настъпване на падежа. Дължимите лихви, изчислени от съда по реда на
чл. 162 ГПК върху уважените главниците от падежа на всяка една от тях, за
периода 17.11.2018 г. – 20.12.2019 г., са в общ размер на 44,34 лв., до която
сума акцесорната претенция следва да се уважи и да се отхвърли до пълния
предявен размер и период.
На ищеца следва да се присъди и законна лихва върху уважената
главница от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.01.2022 г.
до окончателното плащане.
По разноските.
6
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни.
На ищеца следва да се присъдят съобразно уважената част от исковете
306,94 лв. за заплатени държавна такса, депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и 54,17 лв. за
заплатени държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство.
На ответника следва да се присъдят съобразно отхвърлената част от
исковете 83,34 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
производство.
По отношение на искането на ответника за присъждане на разноски,
сторени в заповедното производство за адвокатско възнаграждение, съдът
счита, че когато по повод на подадено възражение се развива исков процес,
защитата на длъжника се осъществява в последния, за което той има право на
разноски, като осъщественото представителство в заповедното производство
няма самостоятелно значение и не може да е основание за присъждане на
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че А.
П. Н., ЕГН ********** дължи на „ФИРМА” АД, ЕИК .. на основание чл. 79
,ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ сумата 375,28 лв., представляваща
неизплатена сума за потребена вода за апартамент 60, находящ се в гр. С..,
през периода 20.09.2018 г. - 30.09.2019 г., ведно със законна лихва от
14.01.2022 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата 44,34 лв. мораторна лихва за периода 17.11.2018 г. – 20.12.2019 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 1 827/2022 г. на СРС, 153 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
над присъдената сума 375,28 лв. до пълния предявен размер 519,64 лв. и за
периодите 16.08.2018 г. - 19.09.2018 г. и 01.10.2019 г. – 20.12.2019 г.и иска за
лихва над присъдената сума 44,34 лв. до пълния предявен размер 61,39 лв. и
за периода 16.08.2018 г. – 16.11.2018 г.
ОСЪЖДА А. П. Н., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал.
7
1 ГПК на „ФИРМА” АД, ЕИК .. сумите 306,94 лв. разноски за исковото
производство и 54,17 лв. разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „ФИРМА” АД, ЕИК .. да заплати на основание чл. 78, ал. 3
ГПК на А. П. Н., ЕГН ********** сумата 83,34 лв. разноски за исковото
производство
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8