№ 4796
гр. София, 23.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20211110168399 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и 128 ГПК. Възраженията на
ответника, касаещи редовността на исковата молба, са неоснователни. По делото е
представено пълномощно, с което адвокат К.В. е упълномощен да представлява ищеца. По
аргумент от разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по
тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на представителна власт засяга
единствено вътрешното правоотношение между представителя и представлявания.
Систематичното място и граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД
сочат, че тя е установена единствено и изключително в интерес на мнимо представлявания.
Следователно, налага се изводът, че на ненадлежно представителство в производството
може да се позовава единствено представляваната страна, не и ответникът, за когото липсва
интерес от това. Същевременно, настоящият иск не е осъдителен, поради което и
разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК е неприложима, като следва да се има предвид и
обстоятелството, че в производството по ч. гр. д. № 29967/2021 г. по описа на СРС, 138 с-в, е
посочена банкова сметка, по която може да бъде платена сумата, предмет на предявения иск.
Предвид изложеното искането на ответника за изслушване на графологична
експертиза за установяване автентичността на подписа на ищеца следва да се отхвърли.
Същото се отнася и до искането му за задължаване на ищеца да представи удостоверение за
установяване титуляря на посочената банкова сметка.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и необходими, като
приемането им е допустимо.
Искането на ищеца за изслушване на съдебно-техническа експертиза следва да бъде
отхвърлено, доколкото обстоятелствата, чието установяване се цели с това доказателствено
искане, не се оспорват от ответника.
Искането по чл. 190 ГПК на ответника за задължаване на ищеца да представи билет
следва да бъде отхвърлено, тъй като соченият документ е представен с исковата молба.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи превод на
български език на всички документи на чужд език, към които няма превод. При
неизпълнение на указанията в срок съдът ще отхвърли искането за приемането им както
писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 29967/2021 г. по описа на СРС, 138 с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 24.03.2022 г., от 10.30
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящото
определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Предявен е установителен иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 г. за сумата от 400 евро /четиристотин евро/, представляваща
обезщетение на основание Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение на полет LB228 от
03.06.2018 г. от летище Москва, Внуково, до летище Бургас, ведно със законна лихва от
27.05.2021г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29967/2021 г. на СРС, 138 състав.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника, като е закупил
самолетен билет за полет от Москва до Бургас, който следвало да бъде изпълнен на
03.06.2018 г., с планиран час на кацане в 21:00 часа местно време. Твърди, че самолетът е
пристигнал на летище Бургас със закъснение от повече от три часа спрямо планираното
разписание. Твърди, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз има
право на обезщетение в размер на 400 евро съгласно чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети във връзка със
задължителната практика на Съда на Европейския съюз, тъй като полетът е бил с разстояние
над 1500 км, а именно 1611 км. Поддържа, че е подал искане за изплащане на обезщетение,
във връзка с което ответникът е направил извънсъдебно признание на вземането, но не го е
заплатил. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че
фактическият състав, от който възниква правото на обезщетение за ищеца по Регламент
(ЕО) 261/2004 г., не е осъществен – оспорва наличието на облигационно правоотношение,
оспорва ищецът да се е явил за регистрация 45 минути преди началния час за излитане, да се
е явил навреме за полета. Релевира възражение за погасяване по давност на сумата за
главница. Оспорват се и твърденията на ищеца, че от страна на ответника е извършено
извънсъдебно признание на вземането, предмет на настоящото производство. Ето защо моли
за отхвърляне на предявения иск. Навежда възражение за прекомерност на претендираното
от насрещната страна в производството адвокатско възнаграждение.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже съществуването на валидно
правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, в рамките на което ответникът
е изпълнил възложения полет, за който ищецът има потвърдена резервация, със закъснение
от над три часа, че се е явил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди
обявения час на излитане, както и размера на дължимото обезщетение. В тежест на ищеца
при релевираното в отговора на исковата молба възражение за давност е да докаже
настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на
давностния срок по отношение на претендираното в настоящото производство вземане за
главница. В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си
2
възражения, направени с отговора на исковата молба.
На основание чл. 153 ГПК като безспорни не подлежат на доказване обстоятелствата,
че ответникът е компания за въздушен транспорт с валиден лиценз за опериране, че полет
LB228 от 03.06.2018 г. от летище Москва, Внуково, до летище Бургас е осъществен с повече
от 3 часа закъснение, както и че разстоянието между летище Москва, Внуково, и летище
Бургас е над 1500 км.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3