Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 10.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І
г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и осми март, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня
Ружина,
като изслуша докладваното от
съдията гр. д. № 11183 по описа на състава за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, който е обективно съединен при
условията на евентуалност с иск с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. с чл.430 от ТЗ.
Ищецът „Б.Д.“ ЕАД твърди, че със Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
15.05.2018г. по описа на 76 с-в при СГС, ответницата е
бил осъдена да заплати 16 172,88
евро, главница по Договор за ипотечен кредит от 09.11.2008г., заедно
със законна лихва върху сумите считано от 04.05.2018г. до окончателното
изплащане, да заплати договорна лихва за периода от 28.06.2010г. до
03.05.2018г. в размер на 8 486,68 евро, да заплати обезщетение за забава за
периода от 03.01.2013г. до 03.05.2018г. в размер на 301,80 евро, да заплати заемни такси в размер на 473,65 евро, както и направените в заповедното производство
съдебни разноски. Въз основа на издадената заповед
за изпълнение бил издаден изпълнителен лист и било образувано изпълнително дело №20188480400457 по
описа на ЧСИ Росица Апостолова, но подаденото от длъжника в заповедното производство възражение по реда на чл. 414 от ГПК от
17.07.2018г., мотивирало
правния интерес на ищеца да предяви специалния установителен
иск по реда на чл. 422, ал.1 , вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК. Източник на процесното паричното
задължение на ответницата, което ищецът се домогва да установи, било
правоотношение по сключения между страните в настоящия процес Договор за кредит от 09.11.2008г. Изпълнявайки задълженията си по
договора, банката предоставила
на кредитополучателя сума в размер от 18 000 евро със срок на издължаване
от 360 месеца, считано от 13.11.2008г. – датата на разрешаване на кредита. Според клаузите на договора,
уговорената възнаградителна лихва се формирала като сбор от базов лихвен процент в размер на 4,69% и
стандартна надбавка от 3,10 процентни пункта – общо 7,79%. На 24.02.2011г.
страните сключили допълнително споразумение, в което бил договорен гратисен
период за издължаване на главницата от 6 месеца без изменение за крайния срок
на издължаване; при настъпване на предсрочна изискуемост капитализираните суми
до момента отново се считали за дължима лихва, а банката се отказвала от
вземането си за наказателни лихви в размер на 890,34 евро, а начислените заемни такси в размер на 18,49 евро следвало да се прехвърлят,
като дължими за следващ период. В полза на кредитора била учредена и договорна ипотека върху недвижим имот. Поради допусната
забава в плащанията на дължимите погасителни вноски над 90 дни на основание
чл.20.2 от Общите условия към договора за кредит за банката възникнало правото
да обяви кредита за предсрочно изискуем, считано от 30.04.2018г. и тя упражнила това право надлежно,
доколкото едностранното писмено изявление било връчено на упълномощен
представител на адресата - на 27.04.2018г. Съгласно чл.20.2 от Общите условия от датата на
обявяване на предсрочна изискуемост по кредита главницата се олихвявала с
договорения лихвен процент, увеличен с три процентни пункта, а до пристъпване
към събирането на дължимите суми по съдебен ред остатъкът по кредита се
олихвявал с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10
процентни пункта. При изложените
фактически твърдения, ищецът претендира да бъде установено съществуването на
парично задължение на Н.Д.И., за сумата
от 16 172,88 евро, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за ипотечен кредит от
09.11.2008г. и Допълнително споразумение от 03.11.2008г., заедно със законната лихва върху същата сума,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 04.05.2018г. до окончателно погасяване на задължението, за сумата
от 8 486,68 евро представляваща договорна лихва за периода от 28.06.2010г. до 03.05.2018г., за сумата от 301,80 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 03.01.2013г. до
03.05.2018г., за сумата
от 473,65 евро, представляваща неплатени заемни такси. С
оглед очаквания благоприятен изход на спора ищцовото дружество претендира и за осъждане на ответницата, да му
заплати и направените съдебни
и деловодни разноски в настоящото производство, както и направените разноски в заповедното
производство. При условията на евентуалност, ако съдът приеме за неоснователен и
отхвърли иска за установяване на вземането, поради извод за ненастъпила
предсрочна изискуемост, ищецът поддържа, че ответницата е била надлежно уведомена за предсрочната
изискуемост, считано от датата
на завеждане на исковата претенция – 17.08.2018г. В този случай, при
условията на евентуалност, ищецът
претендира да бъде осъдена ответницата, да му заплати
следните суми (след
изменение в размера на исковете с допълнителната искова молба): главница в размер на 16 172,88 евро, ведно
със законна лихва, считано от 17.08.2018г. до окончателното плащане;
възнаградителна лихва в размер на 8 891,86 евро, начислена за периода от
05.05.2012г. до 16.08.2018г.; санкционираща лихва в размер на 316,22 евро,
начислена върху главницата в периода от 07.01.2013г. до 16.08.2018г.; заемни
такси в размер на 473,65 евро, от които 355,21 евро такса за управление, 60
евро такса за изискуемост и 61,44 евро заплатени застрахователни премии. С
оглед очаквания благоприятен изход на спора,
ищцовото дружество претендира и за осъждане на ответницата, да му заплати и направените пред настоящия съд разноски.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Приетият като
доказателство Договор за ипотечен кредит от 09.11.2008г. установява, че банката
ищец е отпуснала на кредитополучателя -ответницата Н.Д.И. банков кредит, при
условия на кредитиране, които са регламентирани в самото съдържание на договора
и в Общите условия, които са неразделна част от договорното съдържание. Предоставената
на кредит сума е в размер от 18 000 евро със срок на издължаване
от 360 месеца, считано от 13.11.2008г. – датата на разрешаване на кредита. Според клаузите на договора,
уговорената възнаградителна лихва се формирала като сбор от базов лихвен процент в размер на 4,69% и
стандартна надбавка от 3,10 процентни пункта – общо 7,79%. На 24.02.2011г.
страните сключили допълнително споразумение, в което бил договорен гратисен
период за издължаване на главницата от 6 месеца без изменение за крайния срок
на издължаване; при настъпване на предсрочна изискуемост капитализираните суми
до момента отново се считали за дължима лихва, а банката се отказвала от
вземането си за наказателни лихви в размер на 890,34 евро, а начислените заемни такси в размер на 18,49 евро следвало да се прехвърлят,
като дължими за следващ период. В полза на кредитора била учредена и договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ апартамент № 100
на адрес – гр. София, ж.к. „******, заедно с припадащите се 0, 570% идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.
В т.20.2. от
приетите като доказателства Общи условия е изрично уредена възможността за
реализиране на правото на банката, да превърне задължението на кредита в
предсрочно изискуемо, а също и предпоставките за упражняване на това право на
кредитора (при допускане на забава в плащанията на главница и/или лихви над 90
дни). В клаузата се
посочва, че до предявяване на исковата молба за събиране на дължимата сума
остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент увеличен с
надбавка от 10 процентни пункта.
По делото е
представено и прието като писмено доказателство Извлечение от счетоводни книги
по сметка № 16410891 от 04.05.2018г. по Договор за ипотечен кредит от
09.11.2008г.г., в което са описани дължимите суми от страна на
кредитополучателя към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
Приетият като
доказателство погасителен план и ГПР към договора и Приложение Тарифа с такси по кредити на „Б.Д.“
ЕАД също са неразделна част от договора,доколкото определят принципа на
формиране на размера на част от вземанията, чието съществуване ищецът се
домогва да установи.
Заключението на
изслушаната и приета без оспорване съдебно-икономическа експертиза, изготвена
от вещо лице С.И., дава следното заключение по подлежащите на установяване
факти:
Усвоеният размер на кредита
възлиза на 18 000 евро. Падежната дата за внасяне на главница и лихва е
определена да е 2-ро число на всеки месец, а прегледаните от вещото лице банкови счетоводни документи сочат следното
постъпление на суми за погасяване на кредита: На 02.12.2008г. е постъпила
месечна погасителна вноска в размер на 124 евро. На 02.02.2009г. е постьпила сума в размер на 308,21лв.
На 09.03.2009г. са постъпили 20.91лв. На 03.04.2009г. са постъпили 280,97лв. На
24.04.2009г. са постъпили 204,74 евро На 24.04.2009г. са постъпили 10, 39 евро
и 44,45 евро. На 24.04.2009г. са постъпили 1,92 евро. На 24.04.2009г. са постъпили 159,45евро На
02.05.2009г. са постъпили 1,20 евро. На 06.07.2009г.
са постъпили 170,35 лв. На 06.07.2009г.
са постъпили 195,80 лв. На 06.07.2009г.
са постъпили 441,63 лв. На 31.07.2009г.
са постъпили 50, 32 евро. На 02.08.2009г. са постъпили 171,79 евро.
На 02.09.2009г. са постъпили 146,29 евро. На 01.10.2009г. са постъпили 25,17 евро. На
02.10.2009г. са постъпили 89,99 евро. На 18.12.2009г. са постъпили 43,57 евро. На
02.03.2010г. са постъпили 178,08 евро. На 05.05.2010г. са постъпили 180,72 евро.
На 01.06.2010г. са постъпили 169,87 евро. На 01.07.2010г. са постъпили 84,93 евро. На
30.11.2010г. са постъпили 380 евро. На 01.12.2010г. са постъпили 25,08 евро. На
24.02.2011г. са постъпили 340 евро.
Според банковите счетоводни документи, на
24.02.2011г. кредитното задължение е преструктурирано, като към дължимата
главница е била капитализирана сумата от 876,08 евро и е извадена вноската по
главница в размер на 100 евро, които са били внесени на 24.02.2011г. Получена е
нова главница, която е в размер на 17 926,08 евро. Капитализираната сумата от
876,08 евро е получена, като от дължимата договорна лихва в размер на 1034,43
евро към 24.02.2011г. е извадена постъпилата вноска от 240 евро и са прибавени
текущата лихва за периода 02.02.-24.02.2011г. в размер на 81.64 евро. С преструктурирането на кредита е договорен
шестмесечен гратисен период със заплащане на месечна лихва, без да се променя
крайният срок на погасяване. Размерът на лихвата е изменен от 7,79% на 8,29%.
Погасяването на кредитното задължение е
продължило след преструктурирането в следната последователност и обеми: На
02.03.2011г. са постъпили 35,22 евро. На 02.04.2011г.
са постъпили 1,03 евро. На 04.04.2011г. са постъпили 131,18 евро. На 06.06.2011г. са постъпили 122,57 евро. На
20.06.2011г. са постъпили 135,90 евро. На 30.06.2011г. са постъпили 62,19 евро. На
02.07.2011г. са постъпили 12,60 евро. На 10.08.2011г. са постъпили 145,75 евро.
На 02.09.2011г. са постъпили 106,08 евро. На 04.11.2011г. са постъпили 47,84 евро. На
28.11.2011г. са постъпили 200 евро. На 27.12.2011г. са постъпили 200 евро. На 26.01.2012г.
са постъпили 200 евро. На 22.03.2012г. са постъпили 190 евро. На
02.05.2012г. са постъпили 190 евро. На 30.05.2012г. са постъпили 190 евро. На 29.06.2012г.
са постъпили 200 евро. На 27.07.2012г. са постъпили 200 евро. На
31.08.2012г. са постъпили 200 евро. На 01.10.2012г. са постъпили 190 евро. На
01.11.2012г. са постъпили 200 евро. На 03.12.2012г. са постъпили 200 евро. На 07.01.2013г.
са постъпили последните
суми за погасяване на кредитното задължение.
При това,
след анализ на счетоводните данни, вещото лице счита, че месечна вноска
за падеж 02.12.2008г. е внесена в срок, месечна вноска за падеж 02.01.2009г. е
внесена с 112 дни закъснение, месечна вноска за падеж 02.02.2009г. е внесена с
81 дни закъснение, месечна вноска за падеж 02.03.2009г. е внесена с 53 дни
закъснение, месечна вноска за падеж 02.04.2009г. е внесена с 22 дни
закъснение, месечна вноска за падеж
02.05.2009г. е внесена с 65 дни закъснение,
месечна вноска за падеж 02.06.2009г. е внесена с 34 дни закъснение, месечна вноска за падеж 02.07.2009г. е
внесена с 29 дни закъснение, месечна вноска за падеж 02.08.2009г. е внесена в
срок, месечна вноска за падеж 02.09.2009г. е внесена в срок, месечна вноска за падеж 02.10.2009г. е
внесена в срок, месечна вноска за падеж 02.11.2009г. е внесена със 120 дни
закъснение, месечна вноска за падеж 02.12.2009г. е внесена със 154 дни
закъснение, месечна вноска за падеж
02.01.2010г. е внесена със 150 дни закъснение,
месечна вноска за падеж 02.02.2010г. е внесена със 149 дни закъснение,
месечна вноска за падеж 02.03.2010г. е внесена с 273 дни закъснение, месечна вноска за падеж 02.04.2010г. е
внесена с 242 дни закъснение, месечна вноска за падеж 02.05.2010г. е внесена
частично / внесена е евро лихва при дължима лихва в размер на 112, 96евро, но
главница не е внесена/, месечна вноска за падеж 02.03.2011г. е внесена в срок, месечна вноска за падеж 02.04.2011г. е
внесена в срок, месечна вноска за падеж
02.05.2011г., месечна вноска за падеж 02.07.2011 г. е внесена с 39 дни
закъснение, месечна вноска за падеж 02.08.2011г. е внесена с 8 дни закъснение,
месечна вноска за падеж 02.09.2011од. е внесена с 87 дни закъснение, месечна
вноска за падеж 02.10.2011г. е внесена с 86 дни закъснение, месечна вноска за
падеж 02.11.2011г. е внесена с 55 дни закъснение, месечна вноска за падеж
02.12.2011 г. е внесена с 55 дни закъснение, месечна вноска за падеж
02.01.2012г. е внесена с 56 дни закъснение, месечна вноска за падеж
02.02.2012г. е внесена с 49 дни закъснение, месечна вноска за падеж
02.03.2012г. е внесена с 61 дни закъснение, месечна вноска за падеж
02.04.2012г. е внесена с 58 дни закъснение, месечна вноска за падеж
02.05.2012г. е внесена с 58 дни закъснение, месечна вноска за падеж
02.06.2012г. е внесена с 55 дни закъснение,
месечна вноска за падеж 02.07.2012г. е внесена с 60 дни закъснение, месечна вноска за падеж 02.08.2012г. е
внесена с 60 дни закъснение, месечна вноска за падеж 02.09.2012г. е внесена с
60 дни закъснение, месечна вноска за падеж 02.10.2012г. е внесена с 62 дни
закъснение, месечна вноска за падеж 02.11.2012г. е внесена с 31 дни закъснение,
месечна вноска за падеж 02.12.2012г. е внесена с 36 дни закъснение и месечна
вноска за падеж 02.01.2013г. е внесена частично. На 07.01.2013г. са били
внесени хронологически
последните суми за погасяване на кредита, в размер на 30,43 евро, което е част
от дължима лихва в размер на 118.17 евро.
Периодът на забава, изчислен към датата на
подаване на заявление заявление за издаване на заповед за изпълнение е 1939 дни. В счетоводството на банката,
датата на предсрочната изискуемост е отразена на 30.04.2018г.
Направените от вещото лице изчисления
сочат, че неиздължената сума /главница/ по договор за ипотечен кредит от
09.11.2008 г., към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение е в размер на 16 172, 88 евро.
Неплатената договорна лихва по договор за ипотечен кредит от 09.11.2008 г., към
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение е в размер
на 8523,12 евро. Дължимата
санкционираща лихва и обезщетение за забава към датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение е в размер на 302,13 евро. Дължими от длъжника такси, съгласно Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните на Б. „Д.” ЕАД
възлизат общо на 473 евро.
Приетата като доказателство покана с изх.№ 01-20-01987/16.03.2018г.
която е отправена от „Б.Д.“ ЕАД до Н.Д.И. /на стр.54 от делото/, сочи
недвусмислено за волеизявлението на банката- кредитор, насочено към обявяване
на кредита за предсрочно изискуем.
Като писмено доказателство по делото е представена и приета
Разписка /на стр.55 от делото/ в която е удостоверено, че споменатата покана е
връчена на Н.Д.И., чрез пълномощник И.Г.Ш.. Обстоятелството, че поканата е била
приета от Ш.на 27.04.2018г. впрочем не се оспорва и от ответницата, както се
установява от направените от в хода на процеса писмени изявления от нейно име.
Приетото като доказателство Пълномощно с нотариална
заверка на подписа на упълномощителя Н.Д.И. /на стр.58 от делото/ установява,
че пълномощникът И.Г.Ш. е бил изрично овластен да я представлява пред „Б.Д.“
ЕАД във връзка със сключени договори за банкови кредитити, включително да
получава книжа.
По делото е представено и прието като писмено
доказателство съобщение с приложен препис от Разпореждане, постановено от СРС,
получено от ищеца на 27.07.2017г., в което му е оказана възможността да предяви
установителен иск по реда на чл.422 от ГПК в едномесечен срок от получаването.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна
до следните правни изводи:
По допустимостта
на предявения иск:
В изпълнение на
указанията на районния съдия, заявителят в заповедното производство и
ищец в настоящото е предявил положителен установителен иск за установяване
съществуването на вземането, предмет на произнасяне в Заповедта за изпълнение
на парично задължение по чл.417 от ГПК. След като извърши проверка за спазване
на преклузивния срок, предвиден в разпоредбата на чл.422 от ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че искът, с който настоящия съд е сезиран е процесуално
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По
основателността на предявения иск:
Съдът е сезиран с иск за установяване на вземане, за
което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК.
Тъй като предмет на делото по настоящия специален
установителен иск по чл. 422 от ГПК не е просто вземането, произтичащо от
договора за кредит, а е всъщност точно онова вземане, което основано на
представения в заповедното производство документ по чл.417, т.2 от ГПК -
извлечение от счетоводните книги на банката - заявител, произнасяйки се, съдът
ще трябва да прецени дали, споменатото вземане съществува, така както и било
заявено, отчитайки и настъпилите факти към момента на приключване на съдебното
дирене в настоящия процес, с изключение на онези, които са настъпили в процеса
на принудителното изпълнение (виж т.9 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2014
г., ОСГТК на ВКС ).
С оглед посочването в исковата молба на кредитното
правоотношение, като източник на заявените вземания - чието съществуване ищецът
се домогва да установи - в хода на съдебното дирене ищецът "Б.Д.“ ЕАД носи
тежестта да установи три основни групи от факти:
Първата група е свързана с правното действие на
кредитното правоотношение, произтичащо от процесния Договор за ипотечен кредит
от 09.11.2008г. г., обезпечен с ипотека.
Втората група е свързана с твърдението на заявителя /ищец
в настоящото производство/ за настъпила предсрочна изискуемост на кредитното
задължение, след наличие на основание за това и посредством изрично отправено
изявление, което е породило правни последици, достигайки до длъжника преди да
бъде подадено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Третата група от факти има отношение към установяване на
размера на заявеното вземане, вкл. настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение факти, повлияващи върху съществуването на
вземането и/ или неговия размер (виж т. 11-12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по ТД
№ 4/2014 г., ОСГТК на ВКС ).
Анализирайки внимателно съвкупността от събраните
доказателства, настоящият състав на съда счита за доказани твърденията на ищеца
- които имат отношение към установяване на посочени по- горе три групи от факти,
мотивиращи извод за основателност на предявения в хипотезата на чл. 422 от ГПК
специален установителен иск за съществуване на вземането, за което е издадена
заповед за незабавно изпълнение.
Възникването и съдържанието на кредитното правоотношение
бе установено пряко - посредством приетите в хода на съдебното дирене писмени
доказателства, обсъдени по- горе в мотивите на съдебното решение и косвено-
посредством заключението на съдебно-икономическата експертиза, което се
основава на счетоводни записвания в банката.
Приетата като доказателство писмена покана от "Б.Д."
ЕАД, отправена до Н.Д.И., но получена от пълномощника й И.Г.Ш., мотивира
извода, че банката е упражнила надлежно правото си да обяви предсрочна
изискуемост на кредита (виж т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС ).
Действително, ответницата оспорва редовността на
действията на банката- кредитор, които са довели до настъпването на предсрочна
изискуемост на кредитното задължение – но релевираните от нея доводи са
неоснователни. Уместно е в тази насока да се отбележи, че за настъпването на правните последици на предсрочна изискуемост е правно релевантен факта на достигане на волеизявлението на
адресанта /банката- кредитор/, до адресата /длъжника/ тоест, от съществена
важност е волеизявлението, с което е упражнено потестативното право на
предсрочна изискуемост да е било възприето от длъжника. Начина на достигане на
това волеизявление не е от съществено значение, тъй като за достигане на това
воелизявление могат да бъдат използвани много различни технически способи, вкл.
различни пощенски оператори, технически електронни съобщения или други подобни.
Само по себе си, обстоятелството, че банката – кредитор е избрала да използва съдебен
изпълнител, а не нотариус или пощенски оператор, за да съобщи изявлението си за
предсрочна изискуемост, не опорочава упражняването на това право, доколкото бе
установено, че волеизявлението е достигнало до адресата /длъжницата/,
посредством връчване на изрично упълномощено от нея лице.
При този извод, съдът следва да приложи правните
последици на настъпилата предсрочна изискуемост, като приеме че процесните
задължения действително са станали изискуеми преди падежите, предвидени в
погасителния план т.е. че лицето, конституирано като длъжник в заповедното
производство, вече дължи плащането на всички неизплатени вноски.
При това обаче, заслужава да се отбележи изрично
обстоятелството, че ответницата не релевира възражение за неравноправни клаузи.
Внимателният преглед на събраните доказателства мотивира съда да приеме, че при
процесното кредитно правоотношение не се откриват клаузи, които съществено и
неоправдано да нарушават равновесието между правните възможности на страните в
правоотношението. Действително, банката - кредитор т.е. ищецът "Б.Д."
ЕАД е предвидила възможността да увеличава едностранно лихвения процент.
Клаузите, регламентиращи тази възможност обаче не са неравноправни, понеже от
една страна споменатата възможност е обусловена като изключение от общото
правило, а от друга страна - тя е поставена в зависимост от настъпването на
определено условие. В процесния договор за банков кредит, от който ищецът черпи
правата си, в действителност са уговорени и санкционни клаузи т.е. такива,
които предвиждат настъпване на неблагоприятни последици за длъжника, в случай
на забава и/ или неизпълнение на поетите договорни задължения. Сами по себе си
обаче, тези санкции не могат да бъдат приемани като "неравноправни
клаузи", понеже прилагането им е обусловено от поведението на длъжника,
като страна в правоотношението. Не всяка договорна клауза, която предвижда
санкция за потребителя е "неравноправна" и следователно -
недействителна. Предвидените в процесния договор за кредит санкции, са
съразмерни с риска, който кредиторът би понесъл в случай на договорно
неизпълнение и това е така, доколкото кредиторът (банка) по дефиниция
съществува за да оперира с чужд, заемен (т.е. на вложителите), а не със
собствен капитал. За да възприеме този извод, настоящият състав на съда
съобрази, че съгласно чл. 4, § 1 от Директива 93/13 на ЕП и Съвета,
"..преценката за неравноправност на дадена клауза се извършва като се
отчита характерът на стоките или услугите, за които е сключен договорът и се
вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на
самото сключване, както и всички останали клаузи в договора.." (виж
Решение от 16.01.2014 г. по дело С-226/12 на Съда в Люксембург).
По всички изложени съображения, предявения иск за
установяване на вземането следва да бъде уважен изцяло, по отношение за
заявените вземания за главница и лихви, посочени в издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 11.08.2016
г., включително и за законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
плащане на задължението.
Отделните елементи на задължението, заедно с техния
размер също бе установено посредством заключението на съдебно- икономическата
експертиза, което съдът кредитира, тъй като е обосновано и ясно, а при това не
бе оспорено при изслушването му. Основовайки се на изводите на експертизата,
съдът приема, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - ответницата дължи на ищеца непогасена главница в размер на 16 172, 88 евро. Неплатената договорна лихва по договор за ипотечен
кредит от 09.11.2008 г., към датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение е в размер на 8
523,12 евро. Дължимата санкционираща лихва и обезщетение за забава към
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение е изчислена в размер на 302, 13 евро /но с исковата молба се претендира по- малка сума
от 301, 80 евро/. Дължимите от
длъжника такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на Б. „Д.”
ЕАД възлизат общо на 473
евро, следователно,
в часдтта за горницата над тази сума и до претендирания в исковата молба размер
от 473, 65 евро - искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
При
изложените по- горе изводи за основателност на специалния установителен иск по
чл. 422 от ГПК, предявеният от Б.
„Д.” ЕАД срещу Н.Д.И.
осъдителен иск следва да бъде оставен без разглеждане, тъй като не е настъпило
вътрешнопрооцесуалното условие, което обуславя разглеждането му по същество.
По претенцията за разноски:
Ищцовото
дружество е представило списък по реда на чл.80 от ГПК, въз основа на който
претендира възстановяване на направените разноски в настоящото производство, а
именно сумата от 978, 51 лева за заплатена държавна такса за установителен иск,
сумата от 840 лева - депозит за изготвяне на съдебно-икономическа експертиза и 300
юрисконсултско възнаграждение. По делото са приложени надлежно изготвени банкови
документи за извършени плащания на направените разноски, с изключение на тези
по чл. 78, ал.8 от ГПК, които не следва да се доказват. В заключение, съдът
намира, че ищецът е легитимиран да получи от ответницата, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК общо сумата от 2118 лева съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд и сумата от 1144 лева
съдебни разноски, направени в заповедното производство пред Софийски районен
съд.
Няма основание да
бъдат присъдени,претендираните от ищеца пред Софийски градски съд разноски в
размер на сумата от 2029, 17 лева, представляващи заплатена държавна такса по
предявения при условията на евентуалност осъдителен иск, тъй като този иск не
бе разгледан по същество. Предявяването на иска, като евентуален, е
предоставено изцяло на волята на ищеца и ответникът не би следвало да понесе
процесуална санкция за разноските по този иск, доколкото липсва произнасяне по
същество.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО при условията на чл. 422 от ГПК, съществуващото вземане на "Б.Д.
" ЕАД с ЕИК ********* и седалище *** срещу
Н.Д.И. с ЕГН ********** за сумата от 16 172, 88 евро /шестнадесет хиляди сто седемдесет и две евро и 88 евроцента/, главница по Договор за ипотечен кредит от
09.11.2008г. и Допълнително споразумение от 03.11.2008г., заедно със законната лихва върху същата сума,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 04.05.2018г. до окончателно погасяване на задължението, за сумата
от 8 486,68 евро /осем хиляди четиристотин осемдесет и шест евро
и 68 евроцента/ представляваща
договорна лихва за периода от 28.06.2010г. до 03.05.2018г., за сумата от 301,80 евро /триста и
едно евро и 80 евроцента/, представляваща обезщетение за забава за периода от 03.01.2013г. до 03.05.2018г. и за сумата от 473 евро/четиристотин седемдесет и три евро/, представляваща
неплатени заемни такси, за които вземания
е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 15.05.2018 г. в производството по ч. гр. д. № 28687/2018
г. съгласно описа на 76 състав при Софийски районен съд, като
като ОТВХВЪРЛЯ предявения установителен иск
за съществуване на вземането за заемни
такси в останала част - над 473 евро
и до пълния размер на иска за установяване на задължение за заемни такси от
473, 65 евро.
ОСЪЖДА Н.Д.И. да заплати на "Б.Д.
" ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от
2118 /две хиляди сто и осемнадесет/ лева съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд и сумата от 1144 /хиляда
сто четиридесет и четири/ лева съдебни разноски, направени в заповедното
производство пред Софийски районен съд.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба, пред Апелативен съд - София, до изтичане на
двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: