Р Е Ш Е Н И Е
№ 464 25.
03.2021г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на осемнадесети март, две
хиляди двадесет и първа година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР Д.
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА
НИКОЛОВА
секретар:
Г. Д.
прокурор:
Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАН дело № 495 по описа за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба от И.Д.С., ЕГН **********,
адрес: ***, против Решение № 260061 от 25.01.2021г., постановено по НАХД № 5030
по описа на Районен съд – Бургас за 2020г., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 20-0769-003492/25.09.2020г. на началник група към ОД МВР Бургас
Сектор „Пътна полиция”, с което на И.Д.С., ЕГН **********, адрес: *** за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева и „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН И.Д.С., ЕГН ********** е осъден да
заплати в полза на ОД МВР – Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на
80.00 лева.
Иска се отмяна на атакуваното решение и на
потвърденото НП. Излагат се доводи, че
решението е неправилно поради противоречие с материалния закон. Твърди се, че
първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод, че е доказана
субективната страна на вмененото му нарушение, тъй като същият не бил
своевременно уведомен за прекратената регистрация на управляваното от него МПС.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно
призован, не се явява лично и не представлява.
Ответникът по касацията ОД МВР – Бургас Сектор „ПП”,
редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не взема отношение
по жалбата.
Участващият в процеса представител на ОП - Бургас счита,
че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да
бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на
прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218
и чл.220
от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211,
ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния
акт, съгласно разпоредбата на чл.210,
ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212
от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради
следните съображения:
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния
съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е
приел от правна страна, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му, а
извършеното нарушение е установено по безспорен начин. Съдът е намерил, че не е
оборена доказателствената сила на акта, чрез представяне на съответните
доказателства. По изложените съображения е потвърдил оспорения пред него санкционен
акт, като законосъобразен.
Настоящият съдебен състав споделя установената от
районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея
правни изводи. Правилно въззивният съд е приел, че в случая са били налице
законовите предпоставки за издаване на наказателно постановление.
От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в
АУАН дата и място И.Д.С. е установен от контролни
длъжностни лица при Сектор „ПП” при ОД МВР - Бургас да управлява товарен автомобил
„Форд – Транзит Д”с рег.№ А3845КА, който не е регистриран по надлежния ред.
Автомобилът е придобит от С. с договор за покупко-продажба на МПС на 04.05.2020г.,
като същият не е изпълнил задължението си да го пререгистрира в КАТ – Бургас в
двумесечен срок от придобиването му и към момента на проверката – 07.07.2020г.,
автомобилът е бил с прекратена служебна регистрация, считано от 05.07.2020г. Нарушението
е квалифицирано по чл.140, ал.1 от ЗДвП и за
извършването му С. е санкциониран на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни
средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. Санкцията
за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, съгласно
която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. В чл.143, ал.15 от ЗДвП е
предвидено, че се прекратява служебно регистрацията на регистрирано ППС на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си
да регистрира превозното средство.
От събраните по делото
доказателства, в т.ч. и докладна записка вх.№ 765р-11663/04.09.2020г. и
показанията на свидетелите разпитани във въззивното производство, безспорно се
установява, че С. е бил наясно със задължението си да регистрира закупения
автомобил, но не го е изпълнил, с оглед на което регистрацията на автомобила е
била служебно прекратена от административния орган на основание чл.143, ал.15
от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, прекратяването на регистрацията се
извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система, като не е
предвидено задължението да се уведомява новия собственик на автомобила, да се
отнеме свидетелството за регистрация и да се свалят регистрационните табели.
Такива задължения не са предвидени и в Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр.105 от
2002г., изм., бр.67 от 2012г., бр.20 от 2018г.), за разлика от другите случаи
на служебно прекратяване на регистрацията.
Служебното прекратяване
на регистрацията на автомобила, на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП е законовата
последица от неизпълнението на задължението да се регистрира закупеният автомобил,
в предвидените срокове. Ето защо, С., управлявайки собствения си автомобил,
след като е знаел, че не е изпълнил това си задължение, е бил наясно с
предвидените от закона последици. Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква
конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. то
може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно
чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, като в настоящия случай разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вината. В този смисъл, следва
да се приеме, че касаторът е осъществил състава на вмененото му нарушение на
нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и правилно е ангажирана неговата административнонаказателната
отговорност, на посоченото основание. Да се приеме обратното би означавало да
се толерира неправомерното поведение на лицето и то да черпи права от него,
което е недопустимо.
Правилно районният съд е приел, че в случая не са налице и основания за
квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай” по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. По делото не са ангажирани доказателства, че извършеното
нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона
нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена
опасност, поради което правилно наказващия орган и първоинстанционния
съд не са приложили тази разпоредба.
Извършеното от касатора нарушение е безспорно доказано. Разпоредбата на
чл.189, ал.2 от ЗДвП постановява, че редовно съставеният АУАН възпроизвежда
фактически данни, които следва да се зачетат от съда. Така въведената
презумпция е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта факти е на
санкционираното лице. В настоящия случай, такива доказателства не са
представени, както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната
инстанция. Същевременно показанията на актосъставителя изцяло кореспондират с
фактите изложени в АУАН и възприети от наказващия орган при издаване на НП. При
тези обстоятелства, след като е анализирал представените по делото
доказателства, въззивният съд е формирал подробна и правилна фактическа
обстановка, която се възприема и от касационния състав.
Преценявайки фактите Районен съд Бургас е анализирал
правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи,
поради което неговото решение е правилно и законосъобразно.
С оглед изложеното, не се установиха наведените
касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да
бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.
Мотивиран от горното и на основание чл.221,
ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1 от ЗАНН, АдмС - Бургас, XIX касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260061 от 25.01.2021г., постановено по НАХД № 5030 по описа на Районен съд –
Бургас за 2020г.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.