РЕШЕНИЕ
гр. София, 24.02.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито
заседание на двадесет и четвърти
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Ангелов ч. гр. д. № 15353 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 6 вр. с чл.
274 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалба на Г.Н. срещу
разпореждане от 11.07.2019 г. по изп. дело № 20199210400429 на ЧСИ с рег. №
921, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за
прекратяване на изпълнителното производство, по което тя е длъжник. В жалбата
се посочва, че повече от две години от образуване на изпълнителното
производство взискателите не са поискали извършването на изпълнителни действия, поради което на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК производството е прекратено по право, като
съдебният изпълнител е следвало да постанови това с нарочен акт.
Ответниците по жалбата и взискатели в
изпълнителното производство И.Н.и Велика Ничева не изразяват становище по
жалбата.
В мотивите си по отношение на подадената жалба съдебният
изпълнител изразява становище за нейната неоснователност, като счита, че не са
налице предпоставките за прекратяване на производството на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК.
След като се
запозна с доказателствата по делото и становищата на жалбоподателката и на
съдебния изпълнител, съдът намира следното:
Изпълнителното производство е образувано на
02.08.2013 г. по описа на ЧСИ рег. № 814 по молба на И.Н.и В.Н.въз основа на
издадения срещу жалбоподателката Г.Н. изпълнителен лист
от 25.05.2013 г. С молбата за образуване на производството взискателите са
възложили на съдебния изпълнител да определя начина на изпълнението съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Последователно производството е преобразувано по описа на
ЧСИ с рег. № 905, ЧСИ с рег. № 790 и ЧСИ с рег. № 921, като към настоящия
момент производството се води по описа на последния.
С молба от 13.09.2013 г. взискателите са поискали
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката при
работодателя ѝ ЕТ „Е.Е.Д.-М.Г.“. Във връзка с
тази молба съдебният изпълнител на два пъти е предприел действия по налагане на
запора. Изготвено е запорно съобщение до посочения работодател от 13.09.2013
г., за което обаче няма данни да е било връчено. След подадена молба от
взискателите от 03.11.2014 г., с която се иска да бъде извършена справка за
имуществото и за работодателя на жалбоподателката, съдебният изпълнител е
направил необходимите проучвания и е изпратил ново запорно съобщение от
18.11.2014 г. до друг установен работодател на жалбоподателката
– „К.“ ЕООД. Това съобщение също не е достигнало до адресата си – залепено е
уведомление по реда на чл. 47 ГПК, при което всъщност следва да се счита, че
съобщението е връчено на основание чл. 50, ал. 2 ГПК (поради посоченото в него,
че не адреса не е открит офис или обозначение на дружеството). Така и двата
запора върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката не са постигнали
резултат, тъй като не е осъществена реална връзка с адресата им, а липсата на
плащания по запорите е видно и от липсата на отбелязвания върху изпълнителния
лист за постъпили суми по изпълнението.
С последваща молба от 10.09.2015 г. взискателите
са поискали от съдебния изпълнител да извърши опис на движимите вещи в дома на
жалбоподателката. Описът не е извършен, тъй като със съобщение от 11.09.2015 г.
съдебният изпълнител е уведомил взискателите, че с оглед на обстоятелствата при
връчването на поканата за доброволно изпълнение до жалбоподателката (която е
връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК) не е известно кое
лице живее в жилището, на което е адресът на жалбоподателката, поради което
съдебният изпълнител не може да опише имуществото, намиращо се в това жилище.
На 15.03.2016 г. съдебният изпълнител е наложил
запор върху три моторни превозни средства, собственост на жалбоподателката,
като на същата дата е изпратено и ново запорно съобщение до работодателя
ѝ „К.“ ЕООД. На 12.05.2016 г. съдебният изпълнител е изпратил две искания
до службите по вписванията в гр. Мездра и в гр. Плевен за вписване на
възбрани върху 13 недвижими имота, притежавани от ищцата (изцяло или отчасти),
а на 31.05.2016 г. е изправно и още едно искане за вписване на възбрана върху
жилище на жалбоподателката в гр. София. Всички посочени възбрани са вписани и
запорите върху превозни средства също са наложени, видно от върнатите по изпълнителното
дело съобщения от съответните служби. С молба от 05.12.2016 г. взискателите са
поискали да бъде изнесен на публична продан възбраненият
имот на жалбоподателката в гр. София. По тази молба съдебният изпълнител е
насрочил опис и оценка на имота за 13.01.2017 г., макар да не става ясно дали
описът е извършен.
Впоследствие на 30.04.2018 г. съдебният изпълнител
е изпратил запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД за налагане на запор върху
вземанията на жалбоподателката по банкови сметки и банкови касетки в тази
банка. Този запор е наложен, макар че, видно от отговора на банката, върху тези
вземания са наложени и други запори.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, изпълнителното производство се прекратява. Посоченият двугодишен
срок се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. След
прекъсването на срока, т.е. след предприемането на съответното действие,
започва да тече нов двугодишен срок, в който да бъдат предприети следващи
изпълнителни действия. Действия по изпълнението са насочването на изпълнението
към определено имущество чрез налагане на запор или възбрана, извършването на опис
и оценка на вещ, постъпването на парични суми от плащания от трети задължени
лица (в този смисъл са мотивите към т. 10 на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС).
От същество значение е, че двугодишният срок по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се прекъсва с предприемането на съответно изпълнително
действие, а не с успешното провеждане на изпълнителния способ. Това е така, тъй
като взискателят, а и съдебният изпълнител, не могат винаги да разполагат с
информация дали имуществото, спрямо което се предприема изпълнение, действително
съществува – напр. при предприет опис на движими вещи в имота на длъжника, не е
ясно предварително дали в имота действително се намират такива вещи, или при
запор върху вземания по банкови сметки не е известно дали длъжникът има
наличност по сметките. Въпреки това, дори и предприетото изпълнително действие
да не доведе до постъпления по изпълнителното дело, то пак представлява
надлежно извършено действие по изпълнението, а последица от безплодността на
това действие е само обстоятелството, че длъжникът няма да отговаря за
разноските по извършването му (в този смисъл т. 5 на ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС). Поради това всяко поискано от взискателя и съответно предприето от
съдебния изпълнител изпълнително действие, както и изпълнителните действия,
предприети по инициатива на съдебния изпълнител при възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, независимо от резултата им, представляват изпълнителни действия, които
прекъсват срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съответно след извършването
им започва да тече нов двугодишен срок.
Макар от гледна точка на взискателя за
прекъсването на този срок да е достатъчно той да поиска извършване на
изпълнително действие, тъй като само във възможностите на съдебния изпълнител е
реално да го извърши, все пак, за да прекъсне срока, действието трябва да бъде
предприето от съдебния изпълнител. Именно поради това взискателят може да
обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши поискано изпълнително действие
(чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК). В случая взискателите са поискали с молба от 10.09.2015
г. извършване на опис на движими вещи, което по същество е отказано от съдебния
изпълнител и действието не е предприето. Взискателите
не са обжалвали този отказ, поради което следва да се приеме, че те са се
отказали от това си искане и съответно с молбата от 10.09.2015 г. не е
прекъснат срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Този срок обаче, който за първи път е прекъснат с
първата молба на взискателите от 13.09.2013 г., след това отново е прекъснат на
18.11.2014 г., когато по своя инициатива съдебният изпълнител е изпратил
запорно съобщение на новоустановения работодател на
жалбоподателката. Както се посочи по-горе, с молбата за образуване на
изпълнителното производство взискателите са възложили на съдебния изпълнител да
определя начина на изпълнението, поради което с така изпратеното съобщение
срокът е прекъснат. Без значение е обстоятелството, че са били налице
затруднения по връчването на запорното съобщение, което връчване в последна
сметка е прието въз основа на законова фикция, поради което не се е достигнало
и до получаване на постъпления въз основа на запора. Както се посочи,
достатъчно е да бъде наложен запор, което става с получаване, дори и съгласно
законова фикция, на запорното съобщение, за да се приеме, че има извършено
изпълнително действие.
По този начин към 2016 г., когато са извършени
най-интензивните изпълнителни действия по делото, не е бил изтекъл двугодишният
срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Последно този срок е прекъснат през
посочената година с молбата на взискателите от 05.12.2016 г. за изнасяне на
имот на жалбоподателката на публична продан, по която молба е насрочен опис на
имота. Впоследствие срокът отново е прекъснат с наложения по инициатива на
съдебния изпълнител запор върху вземания по банкови сметки на жалбоподателката
от 30.04.2018 г., поради което и към настоящия момент срокът не е изтекъл.
Поради това и жалбата следва да се остави без уважение.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата на Г.Н.Н. срещу разпореждане от 11.07.2019 г. по изп.
дело № 20199210400429 на ЧСИ с рег. № 921, с което е оставено без уважение
искането за прекратяване на изпълнителното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.