№ 2439
гр. Варна, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20213110112110 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковете на „СОЛИД МОНТАЖИ“ ООД,
ЕИК: *********, адрес: град Варна, ж.к. „Чайка", бл. 189, вх. партер, представлявано от
управителя Дечко Димитров Дечев срещу „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК:
*********, адрес: град Варна, ж.к. „Възраждане", ул. „Блян" № 2, партер,
представлявано от Донемира Стоянова Байкова-Петрова, за осъждане на ответника да
заплати на ищeцa
сумата от 1800 /хиляди и осемстотин/ лв., представляваща частичен иск от
общата сума от 4200 лева, представляваща претърпяната загуба в размер на законната
лихва от 10 % върху размера на запорираната сума - 28902.48 лева, за периода на
запора 21.12.2018г. – 24.06.2020г., поради невъзможността запорираната сума да бъде
използвана в търговския оборот
и сумата от 900,00 /деветстотин/ лв., представляваща частичен иск от общата
сума от 21914,48 лева, представляваща пропусната печалба от нереализирани поръчки
от фирмите „БРАЙТ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕИК *********, „ОНИКСТРЕЙД БГ” ООД ЕИК
*********, „АРТЕМИДА БСИ” АД ЕИК ********* и „ИЗОЛАЦИИ” ООД, ЕИК
*********, през периода на запора.
В исковата молба се твърди, че по внесена от „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ" ЕООД
искова молба е образувано т.д. №1924/2018 година на ВОС, 1-ви състав.
С нея ищецът е поискал налагане на обезпечителна мярка, представляваща запор
на банкова сметка на „СОЛИД МОНТАЖИ” ООД в Сосиете Женерал Експресбанк за
сумата от 31460.20 лева.
1
С Определение от 14.12.2018 година, ВОС допуснал обезпечение в искания
размер при внасяне на гаранция от страна на ищеца в размер на 3150.00 лева, която
била внесена и съдът издал обезпечителна заповед.
Със запорно съобщение от 21.12.2018 година по изпълнително дело №
20188080400754, ЧСИ Станислава Янкова наложила запор на банковата сметка на
„СОЛИД МОНТАЖИ" ООД за сумата от 31460.20 лева.
С Решение №741/29.07.2019 година, Варненският Окръжен съд отхвърлил
изцяло иска на „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като го осъдил да заплати на „СОЛИД
МОНТАЖИ" ООД сумата от 1540.00 лева разноски по делото. „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ"
ЕООД подало въззивна жалба, на основание на която било образувано в.т.д. №620/2019
година на Варненски Апелативен съд. С Решение №71/05.03.2020 година Варненският
Апелативен съд направил извод, че производството е образувано по нередовна искова
молба, обезсилил предходното решение и осъдил „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ" ЕООД да
заплати на „СОЛИД МОНТАЖИ" ООД сумата от 770.00 лева разноски по делото пред
Варненски Апелативен съд и 1540.00 лева разноски по делото пред ВОС. Решението на
Варненския Апелативен съд не било обжалвано и влязло в сила. С Определение
№1689/24.06.2020 година по т.д. № 1924/2018 година, Варненският Окръжен съд,
търговско отделение отменил наложеното обезпечение в размер на 31460.20 лева.
Ищецът твърди, че в резултат на наложеното по горепосоченото производство
обезпечение, по искане на „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, „СОЛИД МОНТАЖИ"
ООД претърпели сериозни загуби.
Твърди, че преките загуби се изразяват в невъзможността запорираната сума да
бъде използвана в търговския оборот на ищеца. /УМ от 12.08.2020г./ Поради това
счита, че на ищеца се дължи сума, равна на законната лихва от 10 % върху размера на
запорираната сума - 28 902,48 лева, за периода на запора 21.12.2018г. – 24.06.2020г.
/УМ от 26.08.2020г. и 21.09.2020г./
Сочи още, че обезпечителната мярка - запор на банковата сметка, е довела до
невъзможност „СОЛИД МОНТАЖИ" ООД да заплатят вече направени поръчки за
доставки, а липсата на оборотни средства принудила дружеството да не приема
поръчки и да не сключва договори за доставка, въпреки наличието на желание от
клиенти. „СОЛИД МОНТАЖИ" ООД отказало и не работило през 2019 и 2020 година -
периодът на наложения запор със своите постоянни клиенти „БРАЙТ ИНЖЕНЕРИНГ"
ООД, ЕИК *********, „ОНИКСТРЕЙД” БГ ООД ЕИК *********, „АРТЕМИДА БСИ”
АД ЕИК *********, „ИЗОЛАЦИИ” ЕООД ЕИК *********, които като клиенти през
2018 година са направили поръчки на обща стойност 73048.28 лева. Вследствие на
наложения запор тези фирми не са направили никакви поръчки през 2019 година. /УМ
от 12.08.2020г./.
Сочи още, че пропуснатите ползи поотделно са, както следва: „БРАЙТ
2
ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, ЕИК ********* - поръчка - 2492 лева, пропусната печалба - 747
лева; „ОНИКСТРЕЙД БГ” ООД, ЕИК *********-поръчка- 15455.88 лева, пропусната
печалба – 4636,00 лева; „АРТЕМИДА БСИ” АД, ЕИК *********- поръчка - 32115,60
лева, пропусната печалба – 9635,00 лева и „ИЗОЛАЦИИ” ООД, ЕИК ********* -
поръчка - 22984,80 лева, пропусната печалба – 6896,00 лева;
Пропусната печалба е изчислена на база на поръчките, направени за 2018 година.
/УМ от 26.08.2020г./
Посочените поръчки от посочените фирми са щели да бъдат направени през
процесния период, но поради наложения запор са отказани. /УМ от 21.09.2020г./
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който
излага, че счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Не оспорва, че с
определение №1689/24.06.2020 г. на ВОС, постановено по т.д. №1924/2018 г. е
отменено обезпечение, допуснато с определение №4456/14.12.2018 г. по същото т.
дело. Оспорва, че ищецът е претърпял вреди - съответно загуба в размер на 4200 лева.
Счита, че не е ясно, какъв е размерът на реално запорираната сума и на коя дата е била
запорирана тази сума, съответно от коя дата ищецът е бил лишен реално от
възможността да се разпорежда с нея. Твърди, че ищецът не е понесъл вреда в размер
на законната лихва, съответно липсва законов текст, който да предвижда присъждането
на обезщетение в размер на законната лихва при процесната хипотеза. Твърди, че
ищецът не е понесъл загуба в размер на 4200 лева, съответно че неговото имущество не
е било намалено с такава сума. Оспорва по основание и размер претенцията наищеца за
сумата от 21914,484 лева, че е претърпял вреди - съответно пропусната полза в размер
на 21914,48 лева, вкл., че не е работил през 2019 г. и 2020 г. Оспорва твърденията на
ищеца, че през 2019 г. фирмите „Брайт Инженеринг" ООД, „Оникстрейд БГ" ООД,
„Артемида БСИ" АД, „Изолации" ООД са щели да му възложат поръчки, от които той
щял да спечели 21914,48 лева. Сочи, че в тази част твърденията на ищеца се основават
на предположения, а не на реално установени факти. Твърди, че ищецът не е пропуснал
полза в размер на 21914,484 лева, съответно че не е пропуснал възможността неговото
имущество да бъде увеличено с такава сума.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 403, ал.1, от ГПК, във вр. с чл. 45 от ЗЗД
ищецът има право на вредите, понесени от неоснователно наложеното обезпечение, но
той следва да докаже понасянето на тези вреди, техния размер, както и че същите са в
пряка причинно-следствена връзка от наложеното обезпечение. В процесния случай
оспорва, че ищецът е понесъл вреди, че тези вреди са в претендираните от него
размери, както и че те са възникнали в резултат на поведението на ответника.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа иска и
моли за неговото уважаване.
Ответникът оспорва иска чрез процесуален представител и моли за неговото
3
отхвърляне. Излага доводи по същество в писмена защита.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че с
Определение №1689/24.06.2020 г. на ВОС, постановено по т.д. №1924/2018 г. е
отменено обезпечение, допуснато с определение №4456/14.12.2018 г. по същото т.
дело. Същото е приложено на л. 8 от гр.д.№ 8276/2020 г., като от него е видно, че е
отмененото обезпечение е било наложено като такова на висящи искове по гр.д.
№1924/2018 г. на ВОС до размера 31460,40 лв. (Определение от 14.12.2018 г. по
т.д.№1924/2018 г. – л.18). Представено е на л. 25 от гр.д.№ 8276/2020 г. извлечение от
банкова сметка на ищеца „Солид монтажи“ ООД , ЕИК *********, от която е видно, че
на 13.01.2020 г. крайното салдо по сметката е било в размер 28902,48 лв. На 08.04.2020
г. е постъпила сумата от 5256,00 лв., като крайното салдо за деня на дата 08.04.2020 г. е
било 34164,48 лв. Видно от Съобщение за налагане на запор изх.№ 31008/20.12.2018 г.
по изп. д. № 754/2018 г., на ЧСИ Илиана С.а до СОЛИД МОНТАЖИ ООД, въз основа
на обезпечителна заповед по гр.д. № 1924/2018 г. на ВОС е наложен запор на банкова
сметка на ищцовото дружеството за сумата от 31460,40 лв.
До отмяна на обезпечението се е стигнало след като с Решение №71/05.03.2020 г.
по в.гр.д. №620/2019 г. е обезсилено постановеното по гр.д.№1924/2018 г. на ВОС
Решение № 741/29.07.2019 г.
Предявен е иск с правно основание чл. 403, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно чл. 403, ал. 1 от ГПК вреди от наложено обезпечение на иск може да
претендира ответникът в обезпечителното производство в три изчерпателно изброени
от законодателя хипотези: ако обезпеченият иск бъде отхвърлен, ако не бъде предявен
в дадения на молителя по обезпечението срок или ако исковото производство по
обезпечения иск бъде прекратено. Отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е специфична
безвиновна деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато
обезпечението, при която вследствие на наложената обезпечителна мярка са
възникнали вреди за лицето, срещу което е допуснато обезпечението.
С решение по чл.290 ГПК № 101 от 05.08.2013 г., по т.д.№ 1029/2012 г. на І т.о.
на ВКС е прието, че в хипотезата на чл.403, ал.1 ГПК, ако наложената обезпечителна
мярка е запор на вземане към трето лице, при претендирани вреди – законна лихва
върху запорираното вземане, е необходимо ищецът да докаже, че то съществува и е
изискуемо.
В настоящия случай ищецът твърди, че върху сумата от 28902,48 лв., налична по
банкова сметка на ищцовото дружество, е наложена обезпечителна мярка на висящ иск
4
– ЗАПОР на банковата сметка да посочената сума.
С доклада по чл. 146 от ГПК съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да
установи че: че е било образувано дело, приключило с обезсилване на съдебното
решение, че по същото е допуснато обезпечение чрез запор на банкова сметка на
ищеца, че обезпечението е наложено и са запорирани вземания от банката на стойност
31460,20 лв., че за периода на запора между ищеца и посочените фирми „БРАЙТ
ИНЖЕНЕРИНГ" ООД, ЕИК *********, „ОНИКСТРЕЙД БГ” ООД ЕИК *********,
„АРТЕМИДА БСИ” АД ЕИК *********, „ИЗОЛАЦИИ” ЕООД ЕИК ********* са
щели да бъдат сключени твърдените от ищеца конкретни сделки за конкретни суми и с
конкретна печалба на ищеца, че договорите не са сключени поради наложения запор,
вкл. че ищецът не е разполагал с други оборотни средства, че на ищеца са нанесени
посочените по вид и размер вреди от ответника; че за предходните периоди (2017-2018
г.) ищцовото дружеството е сключило договори с посочените дружества в твърдените
размери, че тези дружества са редовни клиенти на дружество и са в трайни търговски
взаимоотношения с него, както и че те са имали обекти, на които да могат да вложат
предлаганите от ищцовото дружество материали (основание да сключат
неосъществените сделки); какъв е бил размерът на получената от него лихва от банката
по запорирания депозит за процесния период, като съдът изрично е указала на ищеца,
че не сочи доказателства за всички гореизброен факти.
От представеното запорно съобщение не се установя на коя дата е получено от
ищцовото дружество, още по-малко на коя дата е получено от банката, с оглед
установяване на момента на налагане на запора, съгласно разпоредбата на чл. 450, ал.3
от ГПК. Дори и да се приеме, че запорното съобщение е стигнало до банката, то, освен
че няма налични доказателства за датата на налагането на запора, няма такива и за
наличностите по банковата сметка към този момент, т.е. че по банковата сметка на
дружеството действително е била налична сумата от 28902,48 лв.
Представените извлечения от банкови сметки касаят периода от 01.01.2020 г. до
29.07.2020 г., т.е. две години след постановяване на определението за допускане на
обезпечението (14.12.2018 г.) като от действително е видно, че по банковата сметка към
01.01.2020 г. е била налична сумата от 28902,48 лв., като след превод на сумата от още
сумата 5262 лв. общата сума по сметка е достигнала 31460,20 лв. на 08.04.2020 г.
Последното пък от своя страна води до извода, че въпреки запора по банковата сметка
на дружеството са постъпвали суми, което би могло да означава, че към датата на
налагането му, наличностите по банковата сметка са били още по-малко, т.е. не може
да се заключи категорично, че към неустановената дата на запора по сметката на ищеца
е била налична сумата от 28902,48 лв.
Тъй като по делото изобщо не се установи, че по банковата сметка на ищцовото
дружество е била реално запорирана сумата от 28902,48 лв., респ. по-малка сума и че
5
съответно ищецът е бил лишен от ползването на тази сума, съдът намира, че ищецът
изобщо не успя да докаже настъпването на вредата.
Дори и да се приеме, че сумата е била налична по банковата сметка на ищеца, то
той не ангажира доказателства за размера на договорната лихва с банката, която той
получава по депозитната си сметка, за да може да бъде приспаднат от размера на
законната лихва, като по този начин бъде установен лихвеният процент, който му се
следва в настоящото производство, с оглед на избягване на евентуалното му
неоснователно обогатяване за сметка на ответника. Също не се ангажираха никакви
доказателства и във връзка с твърденията за пропуснати ползи, изразяващи се в
несключени договори с трети лица – не бяха представени стари, нито нови договори,
нито споразумения за прекратяване на такива договори с оглед възникнала
невъзможност за изпълнение от ищеца вследствие налагане на запора, не бяха доведени
за разпит допуснатите на ищеца свидетели.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че ищецът не успя при
условията на пълно и главно доказване да установи, че вследствие на наложения от
ответника запор е претърпял каквито и да било вреди, поради което предявеният иск се
явява изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати
съдебно-деловодните разноски, направени от ответника в настоящото производство и в
производството по гр.д. №1309/2021 г. на ВОС. В настоящото производство са
представени доказателства за направени разноски в общ размер на 1320,00 лв. за
адвокатско възнаграждение. В производството по гр.д. № 1309/2021 г. на ВОС ищецът
е направил разноски в общ размер от 200,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
От процесуалния представител на ищеца е направено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение, което следва да бъде
разгледано от съда, на осн. чл. 78, ал.5 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 2
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения дължимото се минимално адвокатско възнаграждение при дела с
материален интерес над 1000,00 лв. е 300,00 лв. плюс 7% за горницата над тази сума.
Изчислено съгласно цитираната разпоредба минималното адвокатско възнаграждение е
в размер на 419 лв. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.9 от Наредбата се дължи и
адвокатско възнаграждение в размер на 100,00 лв. за явяване на процесуалния
представител на ответника в три съдебни заседания, или общо сумата от 519,00 лв.
Поради изложеното направеното възражение за прекомерност се явява основателно и
като такова следва да бъде уважено, като адвокатското възнаграждение бъде намалено
до сумата от 519,00 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „СОЛИД МОНТАЖИ“ ООД, ЕИК: *********,
адрес: град Варна, ж.к. „Чайка", бл. 189, вх. партер, представлявано от управителя
Дечко Димитров Дечев срещу „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: *********,
адрес: град Варна, ж.к. „Възраждане", ул. „Блян" № 2, партер, представлявано от
Донемира Стоянова Байкова-Петрова, за осъждане на ответника да заплати на ищeцa,
на осн. чл. 403, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 45 от ГПК:
сумата от 1800 /хиляди и осемстотин/ лв., представляваща частичен иск от
общата сума от 4200 лева, представляваща претърпяната загуба в размер на законната
лихва от 10 % върху размера на запорираната сума - 28902.48 лева, за периода на
запора 21.12.2018г. – 24.06.2020г., поради невъзможността запорираната сума да бъде
използвана в търговския оборот
и сумата от 900,00 /деветстотин/ лв., представляваща частичен иск от общата
сума от 21914,48 лева, представляваща пропусната печалба от нереализирани поръчки
от фирмите „БРАЙТ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕИК *********, „ОНИКСТРЕЙД БГ” ООД ЕИК
*********, „АРТЕМИДА БСИ” АД ЕИК ********* и „ИЗОЛАЦИИ” ООД, ЕИК
*********, през периода на запора.
ОСЪЖДА „СОЛИД МОНТАЖИ“ ООД, ЕИК: *********, адрес: град Варна,
ж.к. „Чайка", бл. 189, вх. партер, представлявано от управителя Дечко Димитров Дечев
ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: *********, адрес: град Варна,
ж.к. „Възраждане", ул. „Блян" № 2, партер, представлявано от Донемира Стоянова
Байкова-Петрова сумата от 519,00 (петстотин и деветнадесет) лева, представляваща
направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 200,00 (двеста) лв.,
представляваща направени съдебно-деловодни разноски в производството по ч гр.д. №
1309/2021 г. на ВОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7