Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение І-21 в открито заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 12080 по описа за 2020 година, прецени:
Делото е
образувано по предявени от В.В.Г., П.Г.Г., И.Г.Г. и И.Г.Г. срещу „З. „Б.и.“ АД ***
и А.Б.Б. искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД. По делото са
постъпили отговори от двамата ответници. Ответникът А.Б.Б. е предявил обратен
иск срещу ответника „З. „Б.и.“ АД ***.
Пълномощникът
на ищците В.В.Г., П.Г.Г., И.Г.Г. и И.Г.Г. излага, че на 20.12.2019 г. в гр. София ответникът А.Б.Б. при
управление на л.а. „Мерцедес“ с рег. № *******по бул. „Димитър Пешев“ със
скорост, несъобразена с конкретните пътни условия, видимостта и условията за
движение, превишена спрямо законовите изисквания, при приближаване на
пешеходеца В.Г.Г. не намалил скоростта и не спрял, вследствие на което
настъпило ПТП. При удара между МПС и пешеходеца, на последния били причинени
несъвместими с живота увреждания, довели до смъртта му. Във връзка с процесното
ПТП било образувано ДП № 11460/2019 г. на СДВР, пр.пр. № 24124/2019 г. на СГП.
Пълномощникът на ищците твърди, че ПКТП настъпило поради нарушение от водача на
чл. 5 ал. 2 т. 1 и чл. 16 от ЗДвПчл. 16 ал. 1 т. 1, чл. 20 ал. 1 и 2 и чл. 21
ал. 1 от ЗДП.
В исковата молба се твърди, че
ищците преживели изключително тежко смъртта на пострадалия В.Г.Г.. Ищцата В.В.Г.
била майка на пострадалия. Ищецът П. Негов Г. не бил биологичен баща на
пострадалия Г., но заедно с майка му отглеждани и възпитавали пострадалия още
от детска възраст и между двамата били изградени отношения на силна емоционална
връзка, сходни с теми между баща и син. Много силна била връзката, изградена
между пострадалия и неговите брат и сестра – ищците И.Г.Г. и И.Г.Г..
Поради това, ищците страдали изключително силно от загубата на пострадалия. На
ищците Г. и Г. смъртта на пострадалия В.Г., с когото имали силна емоционална
връзка като родители, им причинила силна мъка и огорчение и интензивни
отрицателни изживявания, значителни морални болки и психически сътресения.
Ищците И.Г. и И.Г. също претърпели неимуществени вреди от смъртта на брат им,
която оставила тежък отпечатък върху емоционалното им състояние. Ищците
изживявали стрес, потиснатост, безпокоийство, изострена чувствителност,
ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за
„разрив“ в отношенията с другите и живота като цяло. Загубата на близкия им
човек довела до развитие на остра стресова ситуация и душевно разстройство у
ищците.
За управлявания от
ответника А.Б.Б. л.а. „Мерцедес 200 С“ с рег. № *******, с който било причинено
ПТП, била сключена застраховка „гражданска отговорност с ответника „Б. и.“ АД.
Ищците предявили извънсъдебни претенции за застрахователни обезщетения: ищците В.В.Г.
и И.Г.Г. на 02.01.2020 г., ищцата И.Г.Г. на 12.03.2020 г. и ищецът П.Г.Г. на
15.06.2020 г. Обезщетения не били определени и изплатени от застрахователя.
На
основание изложените обстоятелства, пълномощникът на ищците прави искане до
съда да осъди ответника З. „Б.и.“ АД *** да заплати на всеки от ищците
застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на настъпила смърт на В.Г.Г. при ПТП на
20.12.2019 г., виновно причинено от застрахованото лице – ответника А.Б.Б., в
следните размери:
- в
размер на по 200 000 лева за ищците В.В.Г. и П. Н. Г., ведно със законната
лихва, считано от датите: за В.В.Г. от 02.04.2020 г. и за П.Г.Г. от
15.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумите;
- в
размер на по 26 000 лева за ищците И.Г.Г. и И.Г.Г., като част от претенции за
200 000 лева, ведно със законната лихва върху сумите от 26 000 лева,
считано от датите: за И.Г.Г. от 02.04.2020 г. и за И.Г.Г. от 12.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумите.
Ищците
искат осъждане на ответника А.Б.Б. на законна лихва върху обезщетенията за
неимуществени вреди в следните размери и за следните периоди:
-
на ищците В.В.Г. и П.Г.Г. – сумите от по 300 лева законна лихва върху
претендираните обезщетения от 200 000 лева за периода от 20.12.2019 г. до
01.04.2020 г. за ищцата Г., и от 20.12.2019 г. до 14.09.2020 г. за ищеца Г.;
-
на ищците И.Г.Г. и И.Г.Г. – сумите от по 100 лева законна лихва върху
претенднираните обезщетения от 26 000 лева за периода от 20.12.2019 г. зо
01.04.2020 г. за ищеца Г., и от 20.12.2019 г. до 11.06.2020 г. – за ищцата Г..
Ответникът
З. „Б.и.“ АД *** оспорва иска със следните възражения:
-
оспорване механизма на ПТП;
-
възражение, с твърдение за „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 от НК, с
твърдение за причиняване на ПТП изцяло поради виновното поведение на
пострадалия В.Г.;
-
възражение срещу правото на ищците И.Г., И.Г. и П.Г. да получат обезщетение,
поради липса на „изключението“, предвидено в ТР 1-2018-ОСНГТК;
-
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, с твърдение за данни, че
същият се е намирал на платонто за движение на необозначено за пресичане място
и не е имал право да престоява на пътя.
Ответникът
А.Б.Б. прави следните възражения:
-
възражение за недопустимо съединяване на исковете за застрахователно
обезщетение срещу „Б. и.“ АД, които се основават на договорна отговорност, с
искове за законна лихва срещу ответника Б., които искове са основани на
деликтна отговорност;
-
възражение за неоснователност на претенциите за законна лихва срещу ответника Б.,
с оглед липса на качество у последния на ответник по главните искове.
От събраните по делото доказателства
се установява следното:
На 20.12.2019 г. около 23:00 часа
л.а. „Мерцедес 200ЦЕ“ с рег. № *******, управляван от ответника А.Б.Б.,*** в
посока от бул. „Цариградско шосе“ в посока бул. „Искърско шосе“. При
приближаването на автомобила към района на № 3А, пострадалият В.Г.Г. предприел
пресичане на пътното платно отдясно наляво спрямо водача на автомобила. Водачът
на автомобила не реагирал своевременно на предприетото от пешеходеца пресичане
(обяснения по чл. 176 в с.з. на 16.12.2021 г.), поради което настъпил удар на
предната дясна част на автомобила с тялото на пешеходеца, последван от падане
на пешеходеца на платното пред автомобила. Вследствие удара пострадалият В.Г.Г.
получил съчетана травма: черепно-мозъчна травма, закрита гръдна травма и травма
на опорно-двигателния апарат, които увреждания причинили смъртта му.
Описаният
механизъм на ПТП се установява от приобщените към настоящото дело материали от
досъдебното производство, изготвената по делото съдебно-автотехническа
експертиза, частично от обясненията на ответника А.Б.Б., дадени по реда на чл.
176 от ГПК, и от съдебно-медицинската експертиза. Относимо към делото
обстоятелство е и установеното съдържание на алкохол, установено при аутопсията
и последващите химически изследвания – според заключението на вещото лице, при
пострадалия било установено съдържание на алкохол 3,64‰ в кръвта и 4,82‰
в урината. Горното
съответства на тежка степен на алкохолно опиване, съгласно заключението на
съдебни-медицинската експертиза, изготвена от вещо лице токсиколог (л.
211-214).
С
действията си при управление на МПС, като не е предприел своевременно
намаляване на скоростта и спиране, ответникът А.Б.Б. е нарушил общото правило
на чл. 20 ал. 2 изр. 2 от ЗДвП, като не е намалил скоростта и не е предприел
спиране при възникване на опасност за движението. Водачът е допуснал нарушение
и на чл. 116 от ЗДвП, като пир управление на МПС не е бил внимателен и
предпазлив към пешеходеца, предприел пресичане на пътното платно. По делото не
са събрани доказателства, изключващи вината на водача на МПС, поради което
съдът приема, че не е оборена презумпцията на чл.м 45 ал. 2 от ЗЗД.
Съдът
приема, че за механизма на настъпването на ПТП е допринесъл с поведението си и
пострадалият В.Г.Г.. Същият е нарушил общото правило на чл. 5 ал. 1 от ЗДвП, като
с поведението си е създал опасност за движението. Нарушението се изразява в
това, че същият като пешеходец – участник в движението, е бил с тежка степен на
алкохолно опиване – 3,63‰, характеризиращо се с нарушение на
коордринацията в движенията и загуба на равновесие и дезориентираност. Горното
го е поставило в невъзможност адекватно да преценява пътната обстановка и да
контролира действията си на пътя. Пешеходецът е нарушил и чл. 113 ал. 1 от ЗДвП, като е предприел пресичане не на обозначено за това място, въпреки
близостта си до пешеходна пътека – на 57 метра преди мястото на удара (скица
към САТЕ, гр.дело № 12080/2020 г. л. 152).
Виновно
причиненото от водача на автомобила ПТП и настъпилата вследствие на това смърт
на пострадалия имат характер на застрахователно събитие по смисъла на чл. 394
във вр. с § 1 т. 4 от ДР на КЗ и са основание за възникване на задължение на
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение за настъпилите
вреди.
Предявените
претенции срещу застрахователя „З.Б.и.“ АД като ответник по делото са по
200 000 лева за всеки ищец. При определяне на тяхната дължимост и техния
размер съдът следва да вземе предвид родствената връзка между пострадалия и
ищците, отношенията между тях и причинените на ищците болки и страдания
вследствие смъртта на пострадалия.
Ищцата
В.В.Г. е майка на пострадалия В.Г.Г.. Родителите спадат към най-близкия семеен
кръг на пострадалото лице, като връзките помежду им се характеризират с обич,
доверие и емоционална близост. Възходящите на пострадалия, какъвто е ищецът, търпят пряко, непосредствено
и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и
страдания от загубата му.
От показанията на
свидетелите Т.И.Б., Й.А.Й.и П.Н.Х.се установяват безспорно близки отношения
между пострадалия като дете и ищцата като родител, полагала непосредствени
грижи за пострадалия до пълнолетието му. Същевременно, установява се, че ищцата
В.В.Г. преди около 20 години се е преместила да живее в Долни Дъбник обл.
Плевенска, заедно с ищеца П.Г.Г., като често са посещавали пострадалия и
другите деца на ищцата в кв. Казичене. Независимо от това обстоятелство, съдът
намира, че тъй като пострадалият е дете на ищцата, а загубата на дете е тежък
шок за всеки родител, ищцата В.В.Г. има право на обезщетение за неимуществени
вреди, което съдът определя по справедливост на 80 000 лева. По делото не
се установява конкретно за ищцата В.В.Г. настъпването на изключително тежки
неимуществени вреди, изразяващи се в особено тежък емоционален и психически
стрес за ищцата. Свидетелят Б. дава показания, че ищците В.Г. и П.Г. били „в
шок, неадекватни“ и смъртта на пострадалия била за тях като „гръм от ясно небе“
(л. 143), а свидетелят Х.- че в ищците „имало промяна и доста тежко го
преживяват“ (л. 167). Горните показания не доказват претърпени неимуществени
вреди в по-висок размер, което да обуслови извод за по-висок размер на
справедливото обезщетение.
Така определеното
обезщетение следва да се намали, поради безспорно установеното съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия Г., с оглед участието му в
движението в неадекватно състояние на тежко алкохолно опиване и неправомерното
пресичане не на обозначеното място, с което е извършил описаните по-горе
нарушения. Степента на съпричиняване, с оглед обстоятелствата при настъпването
на ПТП следва да се определи на 50% и определеното като справедливо обезщетение
от 80 000 лева следва да се намали на 40 000 лева.
Искът, предявен
от ищцата В.В.Г. срещу ответника А.Б.Б. за заплащане на законна лихва върху
претендираното от ищцата обезщетение срещу ответното застрахователно дружество
е основателен. При непозволено увреждане, каквото в случая безспорно е
причинено, делинквентът се смята за забава и без покана, съгласно чл. 84 ал. 3
от ЗЗД. Лихвата се начислява върху обезщетението за непозволено увреждане, което
в случая се замества от застрахователното обезщетение. Обстоятелството, че
ищцата е предявила срещу застрахователното дружество иск по чл. 432 ал. 1 от КЗ
за изплащане на застрахователно обезщетение, не препятства нейното право да
предяви срещу ответника делинквент иск за заплащане на лихва за забава на
обезщетението. Отговорността
на делинквента не се дерогира от отговорността на застрахователя за изплащане
на застрахователно обезщетение, като право на ищцата е да насочи претенцията си
за това вземане към делинквента или към застрахователя. В случая своевременното
уведомяване от ответника Б. на застрахователя веднага след застрахователното
събитие е от значение за регресната претенция на застрахования към
застрахователя, но не и за осномвателността на претенцията за законна лихва,
отправена от ищцата към ответника Б..
Размерът на законната лихва за процесния период върху определеното от
съда обезщетение от 40 000 лева за периода 20.12.2019 г. – 02.01.2020 г.,
е 1155,56 лева. (www.calculator.bg). Искът, предявен от В.В.Г. срещу А.Б.Б. е основателен
в предявения размер от 300 лева.
Изцяло
неоснователна е претенцията за обезщетение, предявена от ищеца П.Г.Г.. Същият
не е биологичен баща на пострадалия, а от показанията на свидетелите се
установява, че този ищец е живеел на съпружески начала с майката на пострадалия
Г. от началото на 90-те години, или между шестнадесетата година и пълнолетието на
пострадалия. Поради това, независимо от показанията на свидетелите за полагани
от този ищец грижи за пострадалия Г., те не доказват установяване на
изключително близки отношения между този ищец и пострадалия като между родител
и дете. С оглед възрастта на пострадалия, при която ищецът Г. е заживял
съвместно с ищцата Г., съдът намира за преувеличено твърдението на свидетеля Б., че ищецът “ги
отгледа“ и „ги обгрижвал като баща“. Горното би било вярно за малко дете, но не
и за лице на възраст около пълнолетие. Същевременно, следва да се отчете и
установеното от показанията на свидетелите пребиваване на ищеца П.Г., заедно с
ищцата В.Г., в друго населено място през последните около 20 години преди
смъртта на пострадалия. Честите посещения на ищеца в населеното място, където е
живял пострадалия през този период, не обуславят извод за установени по-близки
отношения, сходни между тези на родител с дете. Поради това съдът намира за
недоказано установяването между ищеца П.Г.Г. и пострадалия Г. особено близка, трайна
и дълбока емоционална връзка, при каквато по изключение могат да бъде присъдено
обезщетение за неимуществени вреди (ТР 1-2016-ОСНГТК)
Изцяло
неоснователни са и претенциите за обезщетение, предявени от ищците И.Г.Г. и И.Г.Г..
Тези ищци са брат и сестра на пострадалия В.Г.Г. и са извън най-близките на
пострадалия, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, като възходящи,
съпруг и низходящи (4-61-ПП). Те подлежат на обезщетяване по изключение, при доказана
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания (ТР 1-2016-ОСНГТК). В тези случаи връзките между пострадалия и
неговите брат и сестра следва да са по-силни и дълбоки от връзката, която се
установява между братя или между брат и сестра. В показанията си свидетелите
твърдят, че пострадалият и ищците И.Г.Г. и И.Г.Г. са живели в едно домакинство
с пострадалия. За ищцата И.Г.Г. това се опровергава от данните за нейната
адресна регистрация, която е на различен адрес от този на ищеца И.Г.Г.. Дори
ако се приеме, че тази ищца е полагала грижи за домакинството на пострадалия,
както твърдят свидетелите, това не обуславя извод за изключително близка,
силна, дълбока и трайна емоционална връзка между ищцата Г. и пострадалия Г.. Такава
изключително дълбока емоционална връзка не се установява и между ищеца И.Г.Г. и
пострадалия. Не се установява и претърпени по-сериозни и по-тежки болки и
страдания у тези ищци извън характерните за загуба на близък роднина по
съребрена линия. Поради това съдът намира за неоснователни предявените от тези
ищци срещу ответника „З.Б.и.“ АД искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.
Неоснователността
на исковете по чл. 432 ал. 1 от КЗ, предявени от П.Г.Г., И.Г.Г. и И.Г.Г. обуславя
извод за неоснователност на исковете за заплащане на законна лихва върху
претендираните обезщетения, предявени срещу ответника А.Б.Б..
Мотивиран от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда
„Б. и.“ АД гр. София,
ЕИК *******, адрес за призоваване: гр. София бул. *******да заплати на В.В.Г.
ЕГН **********, адрес: *** сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
причинени от смъртта на В.Г.Г. при ПТП на 20.12.2019 г. в гр. София ул. „Д. П.,
виновно причинено от А.Б.Б. при управление на л.а. „Мерцедес“ с рег. № *******,
ведно със законната лихва от 02.04.2020 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска над тази сума до сумата от 80 000 лева поради съпричиняване
и над 80 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева като
неоснователен.
Осъжда А.Б.Б. ЕГН
**********, адрес: *** да заплати на В.В.Г. сумата от 300 лева законна лихва
върху обезщетение от 40 000 лева за периода 20.12.2019 г. – 01.04.2020 г.
Отхвърля
предявените от П.Г.Г.
ЕГН **********, адрес: ***, И.Г.Г. ЕГН **********, адрес: *** и И.Г.Г. ЕГН **********,
адрес: *** срещу „З.Б.и.“ АД *** искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ
за заплащане на сумите от по 200 000 лева лева застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта на В.Г.Г. при
ПТП на 20.12.2019 г. в гр. София като неоснователни.
Отхвърля
предявените от П.Г.Г. иск за сумата от 300 лева, И.Г.Г. и И.Г.Г. искове за
сумите от по 100 лева законни лихви върху претендирани обезщетения за
неимуществени вреди, срещу А.Б.Б. като неоснователни.
Осъжда „З.Б.и.“
АД *** да заплати на адвокатско дружество "Ч., П. и И.“ адвокатско
възнаграждение в размер на 1106 лева според уважената част от иска, а по сметка
на СГС държавна такса в размер на 1600 лева и разноски в размер на 40 лева,
според уважената част от исковете.
Осъжда А.Б.Б. да
заплати на адвокатско дружество "Ч., П. и И.“ адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева върху уважения иск, а по сметка на СГС държавна такса в
размер на 50 лева.
Осъжда В.В.Г. да
заплати на „З.Б.и.“ АД разноски в размер на 765 лева според отхвърлената част
от иска.
Осъжда П.Г.Г.И.Г.Г. и И.Г.Г. да заплатят на „З.Б.и.“ АД разноски в размер на по 3825 лева
всеки ищец, а на А.Б.Б. разноски в размер на по 100 лева всеки ищец, според
отхвърлените искове.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двумесечен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: