Решение по дело №206/2020 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 юли 2020 г. (в сила от 5 август 2020 г.)
Съдия: Лора Рангелова Стефанова
Дело: 20207160700206
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

320

гр. Перник, 20.07.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          АДМИНСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:                                        

                                                СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

 

          В присъствието на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА  и прокурора РОСИЦА РАНКОВА, като разгледа административно дело № 206/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 203 – 207 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.

          Предявен е иск с правна квалификация чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК.

          Съдът е сезиран с искова молба, подадена от **** ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ****, представлявано от А.К.Б. – управител против Национална агенция за приходите, със седалище: гр. София, ул. Аксаков № 21.

          Ищецът твърди, че с наказателно постановление № 0230181/01.02.2018 г. издадено от заместник – директор на ТД на НАП - София, на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. Сочи, че наказателното постановление е отменено с Решение № 219/06.08.2019 г. по АНД № 1722/2018 г. по описа на Районен съд - Перник. Твърди, че в хода на съдебното производство е упълномощил адвокат, който да го представлява, за което  е сключил договор за правна защита и съдействие, в изпълнение на който е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Сочи, че заплатеното адвокатско възнаграждение представлява претърпяна от него имуществена вреда в резултат на отмененото, поради незаконосъобразност наказателно постановление.

          Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени съдебно разноски, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на администрацията – наказателно постановление № 0230181/01.02.2018 г. издадено от заместник – директор на ТД на НАП - София, отменено с решение № 219/06.08.2019 г. по АНД № 1722/2019 г. по описа на Районен съд - Перник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2020 г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

          Исковата молба с приложенията е връчена на ответника и на Окръжна прокуратура – Перник.

          В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е постъпил писмен отговор от ответника – Национална агенция по приходите. Искът е оспорен като неоснователен. Посочено е, че ищецът не е претърпял вреди, тъй като не е заплатил уговореното адвокатско възнаграждение. Искането към съда да отхвърли иска. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение.

          В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК Окръжна прокуратура – Перник не е изразила становище.

          В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. С. заявява, че поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на направените разноски.

          В съдебно заседание ответникът – Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. оспорва иска по изложените в отговора и в съдебно заседание съображения. Моли съда да го отхвърли. Претендира присъждане на направените разноски.

          В съдебно заседание Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Росица Ранкова от Окръжна прокуратура – Перник, изразява становище за основателност на предявения иск. Предлага на съда да го уважи.

          Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

          Искът е предявен от надлежно легитимирана страна по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу надлежен ответник съгласно чл. 205 от АПК, във вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗНАП.

          Разгледан по същество е основателен по следните съображения:

          За уважаването му, в тежест на ищеца е да установи, че акт на  администрацията, чийто адресат е той, е отменен като незакосъобразен и че в резултат на издаването му е претърпял имуществени вреди.

          От изисканото и представено АНД № 1722/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, с решение № 219/06.08.2019 г., постановено по АНД № 1722/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, влязло в сила на 03.09.2020 г., е отменено наказателно постановление № 0230181/01.02.2018 г., издадено от заместник – директор на ТД на НАП - София, с което на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС на ищеца е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. Затова настоящият състав приема, че е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск – отменен по съответния ред акт на администрацията. 

          Видно от приложеното АНД № 1722/2018 г. по описа на Районен съд - Перник в съдебното производство ищецът е бил представлява от адв. К.С.. Като негов процесуален представител той се е явил в проведеното открито съдебно заседание, получавал е призовки и съобщения. Тези процесуални действия са извършени въз основа на упълномощаване от ищеца от 14.09.2019 г. и сключен на същата дата договор за правна защита и съдействие, приложен по административно-наказателното дело. За предоставената му правна помощ и съдействие, ищецът е заплатил на адвокат С. в сумата от 300 лв. Това е отразено в представения договор. Във връзка с възражението на ответника за отсъствие на реално плащане, ищецът е представил и хронологичен опис и копие на фактура № 50172/14.09.2019 г., от които се установява за заплащането на процесната сума са съставени съответните счетоводни документи и е отразена в счетоводството на получателя.  Затова, съдът приема, че в резултат на издаването на незаконосъобразния акт на администрацията, ищецът е претърпял имуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени.

          Предвид изложеното съдът намира за изцяло основателен предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лв.

Основателен е и акцесорният иск за присъждане на законната лихва за забава. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ДР на ЗОДОВ при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Вземането на ищеца няма определен ден на изпълнение, затова по силата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответникът е в забава от деня на поканата. В настоящия случай забавата е настъпила с постъпването на исковата молба в съда – 28.02.2020 г. От този момент ответникът дължи заплащане на обезщетение върху присъдената главница. Затова предявеният акцесорен иск е основателен.

 С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в тежест на ответника следва да се възложат, направените от ищеца разноски в настоящото съдебно производство – 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 50 лв. – държавна такса Неоснователно е възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. То е заплатено въз основа на договор за правна защита и съдействие, сключен на 25.02.2020 г. Към този момент са действащи нормите на  чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията от ДВ бр. 28 от 28.03.2014 г. Съгласно тях минималният размер на адвокатското възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие е 300 лв. Това е и правната норма с оглед на която следва да бъде съобразено направеното от ответника възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Видно е, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в минимално предвидения размер съгласно чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ ДВ бр. 28 от 28.03.2014 г./. Затова следва да бъде присъдено в пълния му размер.

Мотивиран от горното, Административен съд – Перник

 

Р  Е  Ш  И

 

              ОСЪЖДА на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК Национална агенция за приходите, със седалище: гр. София, ул. Аксаков № 21 да заплати на **** ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ****, представлявано от А.К.Б. – управител по банкова сметка ***: ***, BIG: BUINBGSF  сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени съдебни разноски, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на администрацията – наказателно постановление № 0230181/01.02.2018 г. издадено от заместник – директор на ТД на НАП - София, отменено с решение № 219/06.08.2019 г. по АНД № 1722/2019 г. по описа на Районен съд - Перник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2020 г. до окончателното плащане.

          ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ Национална агенция за приходите, със седалище: гр. София, ул. Аксаков № 21 да заплати на **** ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ****, представлявано от А.К.Б. – управител по банкова сметка ***: ***, BIG: BUINBGSF  сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                      СЪДИЯ:/п/