Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 320
гр. Перник, 20.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
В присъствието на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА и прокурора РОСИЦА РАНКОВА, като разгледа
административно дело № 206/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 – 207 от АПК, във вр.
с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от **** ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ****, представлявано
от А.К.Б. – управител против Национална агенция за приходите, със седалище: гр.
София, ул. Аксаков № 21.
Ищецът твърди, че с наказателно постановление №
0230181/01.02.2018 г. издадено от заместник – директор на ТД на НАП - София, на
основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС му е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв. Сочи, че наказателното постановление е отменено с
Решение № 219/06.08.2019 г. по АНД № 1722/2018 г. по описа на Районен съд -
Перник. Твърди, че в хода на съдебното производство е упълномощил адвокат,
който да го представлява, за което е
сключил договор за правна защита и съдействие, в изпълнение на който е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Сочи, че заплатеното адвокатско
възнаграждение представлява претърпяна от него имуществена вреда в резултат на
отмененото, поради незаконосъобразност наказателно постановление.
Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени
съдебно разноски, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на
администрацията – наказателно постановление № 0230181/01.02.2018 г. издадено от
заместник – директор на ТД на НАП - София, отменено с решение № 219/06.08.2019
г. по АНД № 1722/2019 г. по описа на Районен съд - Перник, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
28.02.2020 г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на
направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника и на
Окръжна прокуратура – Перник.
В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е
постъпил писмен отговор от ответника – Национална агенция по приходите. Искът е
оспорен като неоснователен. Посочено е, че ищецът не е претърпял вреди, тъй
като не е заплатил уговореното адвокатско възнаграждение. Искането към съда да
отхвърли иска. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на уговореното
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК
Окръжна прокуратура – Перник не е изразила становище.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител адв. С. заявява, че поддържа иска. Моли съда да го уважи.
Претендира присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание ответникът – Национална агенция за
приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. оспорва иска по
изложените в отговора и в съдебно заседание съображения. Моли съда да го
отхвърли. Претендира присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание Прокуратурата на Република България,
чрез прокурор Росица Ранкова от Окръжна прокуратура – Перник, изразява
становище за основателност на предявения иск. Предлага на съда да го уважи.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
Искът е предявен от надлежно легитимирана страна по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ срещу надлежен ответник съгласно чл. 205 от АПК, във вр. с чл.
2, ал. 2 от ЗНАП.
Разгледан по същество е основателен по следните
съображения:
За уважаването му, в тежест на ищеца е да установи, че акт
на администрацията, чийто адресат е той,
е отменен като незакосъобразен и че в резултат на издаването му е претърпял
имуществени вреди.
От изисканото и представено АНД № 1722/2018 г. по описа на
Районен съд – Перник, с решение № 219/06.08.2019 г., постановено по АНД №
1722/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, влязло в сила на 03.09.2020 г.,
е отменено наказателно постановление № 0230181/01.02.2018 г., издадено от
заместник – директор на ТД на НАП - София, с което на основание чл. 185, ал. 2,
във вр. с ал. 1 от ЗДДС на ищеца е наложена имуществена санкция в размер на 500
лв. Затова настоящият състав приема, че е налице първата предпоставка за
уважаване на предявения иск – отменен по съответния ред акт на
администрацията.
Видно от приложеното АНД № 1722/2018 г. по описа на
Районен съд - Перник в съдебното производство ищецът е бил представлява от адв.
К.С.. Като негов процесуален представител той се е явил в проведеното открито
съдебно заседание, получавал е призовки и съобщения. Тези процесуални действия
са извършени въз основа на упълномощаване от ищеца от 14.09.2019 г. и сключен
на същата дата договор за правна защита и съдействие, приложен по
административно-наказателното дело. За предоставената му правна помощ и
съдействие, ищецът е заплатил на адвокат С. в сумата от 300 лв. Това е отразено
в представения договор. Във връзка с възражението на ответника за отсъствие на
реално плащане, ищецът е представил и хронологичен опис и копие на фактура №
50172/14.09.2019 г., от които се установява за заплащането на процесната сума
са съставени съответните счетоводни документи и е отразена в счетоводството на
получателя. Затова, съдът приема, че в
резултат на издаването на незаконосъобразния акт на администрацията, ищецът е
претърпял имуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени.
Предвид изложеното съдът намира за изцяло основателен
предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 300 лв.
Основателен е и акцесорният иск за присъждане
на законната лихва за забава. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с §
1 от ДР на ЗОДОВ при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Вземането на ищеца няма определен ден на
изпълнение, затова по силата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответникът е в забава от
деня на поканата. В настоящия случай забавата е настъпила с постъпването на
исковата молба в съда – 28.02.2020 г. От този момент ответникът дължи заплащане
на обезщетение върху присъдената главница. Затова предявеният акцесорен иск е
основателен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в
тежест на ответника следва да се възложат, направените от ищеца разноски в
настоящото съдебно производство – 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение
и 50 лв. – държавна такса Неоснователно е възражението на ответника по чл. 78,
ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. То е заплатено въз основа на договор за
правна защита и съдействие, сключен на 25.02.2020 г. Към този момент са
действащи нормите на чл. 8, ал. 1, във
вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията от ДВ бр. 28 от 28.03.2014 г. Съгласно
тях минималният размер на адвокатското възнаграждение за осъществената правна
защита и съдействие е 300 лв. Това е и правната норма с оглед на която следва
да бъде съобразено направеното от ответника възражение за прекомерност по чл.
78, ал. 5 от ГПК. Видно е, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в
минимално предвидения размер съгласно чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/
ДВ бр. 28 от 28.03.2014 г./. Затова следва да бъде присъдено в пълния му
размер.
Мотивиран от горното, Административен съд –
Перник
Р Е Ш И
ОСЪЖДА
на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК Национална
агенция за приходите, със седалище: гр. София, ул. Аксаков № 21 да заплати на ****
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ****,
представлявано от А.К.Б. – управител по банкова сметка ***: ***, BIG:
BUINBGSF сумата от 300 лв. /триста
лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени съдебни
разноски, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на администрацията –
наказателно постановление № 0230181/01.02.2018 г. издадено от заместник –
директор на ТД на НАП - София, отменено с решение № 219/06.08.2019 г. по АНД №
1722/2019 г. по описа на Районен съд - Перник, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2020 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ Национална
агенция за приходите, със седалище: гр. София, ул. Аксаков № 21 да заплати на ****
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ****,
представлявано от А.К.Б. – управител по банкова сметка ***: ***, BIG:
BUINBGSF сумата от 350 лв. /триста и
петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:/п/