МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 31 от 14.07.2015 г.
по НОХД № 190 по описа за 2015
г. на Окръжен съд –
Стара Загора
Обвинението против подсъдимия Д.И.У., с ЕГН ********** е в това, че в периода месец юни 2014 г. – 18.07.2014г. в гр.Стара Загора, в качеството
му на длъжностно лице – Надзирател І-ва степен в Затвора – Стара Загора, първа
категория, поискал и приел дар – сумата от 200 лева, който не му се следва, от
лишения от свобода Х.Н.М., ЕГН **********, за да наруши службата си, като в нарушение
на забраната по чл.294, т.6 от ППЗИНЗС извърши услуга на лишения от свобода Х.Н.М.,***
– Стара Загора и му предаде вещи, които е забранено да притежава и ползва, а
именно: мобилен телефон марка «Самсунг», модел GT-Е-1200, черен на цвят, с IMEI 354 214/05/786419/0 и частите за него – батерия за
мобелен телефон, марка «Samsung» с обозначение АВ46344LU 800 mAh S/N: BD2BB16US/1-B АК и парче кабел, черно на цвят, изрязано от едната страна, а от другата
завършващо с букса за зареждане, съвместима с марката и модела на горепосочения
мобилен телефон, като това нарушение не съставлява престъпление – престъпление по чл.301, ал.2, предл.първо, вр. ал.1 от НК.
В пледоарията си
прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и описаната в обвинителния акт
фактическата обстановка. Предлага на съда да определи на подсъдимия наказание
“лишаване от свобода” в размер на две години, при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като счита, че са налице предпоставките по чл.66
от НК за приложение на института на условното осъждане, като се определи пет
годишен изпитателен срок. Прокурорът пледира за налагане на кумулативно
предвиденото наказание “глоба” в размер на 2000 лева, както и да му бъде отнето
правото да заема държавна длъжност към Министерство на правосъдието и
Министерство на вътрешните работи през времето на изпитателния срок.
Защитниците на
подсъдимия Д.У. – адв. С.Ч. и адв. П.Г. ***,
в хода на съдебните прения считат, че обвинението не е доказано по безспорен и
несъмнен начин и молят съдът да постанови присъда, с която да признае
подзащитния им за невинен и да го оправдае по повдигнатото обвинение.
Подсъдимият Д.И.У. поддържа пледоарията на защитниците си.
В последната си дума заявява, че е невинен и смята, че следва да бъде оправдан.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Д.И.У. е роден на *** г. в гр. К., живущ ***. Подсъдимият У. е български гражданин, женен, с две деца, с висше
образование, неосъждан.
Подсъдимият У. със Заповед на Началника на Затвора
- Стара Загора № А-24/26.04.1995г. е назначен на длъжността «Надзирател» по
щата на затвора, считано от 01.05.1995г. (л.106 от ДП). Считано от 28.11.2012 г.
със Заповед № Л-8255/30.10.2012г. на Главния директор на ГД “ИН“ подсъдимият Д.У. е
бил назначен на длъжност Държавен служител, «Надзирател І-ва степен» в Затвора – Стара Загора, І-ва
категория. Тази длъжност е заемал и през месеците юни и юли 2014 г., времето на
извършване на инкриминираното деяние, за което е предаден на съд.
По това време в Затвора – Стара Загора изтърпявал
присъда от три години лишаване от свобода свидетелят Х.Н.М..*** – Стара Загора на 28.05.2012 г. като обвиняем с МН «Задържане под
стража» по ДП № 51/2012 г. на РУП – Хасково, като с Определение от 07.08.2012
г. по НОХД № 382/2012 г. на ОС – Хасково, влязло в сила на същата дата, е
осъден на три години «лишаване от свобода» за грабеж, като от същата дата е
приведено в изпълнение наложеното наказание. Свидетелят М. *** – Стара Загора
условно предсрочно на 06.08.2014 г. с Определение по ЧНД № 329/2014 г. по описа
на ОС – Стара Загора с остатък 4 месеца и 20 дни, като му е определен 6 месечен
изпитателен срок и му е наложена една порбационна мярка «Задължителни
периодични срещи с пробационен служител» за срок от 6 месеца (видно от справка
изх. № 1191/26.06.2015 г. на Началника на Затвора – Стара Загора - л.50-51 от
делото). Лишеният от свобода М. *** бил разпределен в трета група и настанен в
спално помещение - килия № 23. Видно от същата справка и от приетите месечни
наряди на постовите надзиратели при Затвора – Стара Загора за 2014 г., подсъдимият
Д.У. през 2014 г. е изпълнявал длъжността «Надзирател» като постови на пост 5А
- трета група през периодите от 01.01.2014 г. до 31.03.2014 г. и от 01.06.2014
г. до 27.07.2014 г.
Свидетелят М. и подсъдимият У. се познавали
още от 1996 г., от предишен престой на свидетеля М. *** – Стара Загора. Тъй като знаел, че от свидетеля М. често били
изземани тайно внесени в затвора телефони, между подсъдимият У. и свидетеля М. възникнали отношения по повод
нерегламентирано внасяне на друг мобилен телефон (който не е предмет на
обвинението) по инициатива на подсъдимия още при застъпването му като надзирател
в трета група през първия период на 2014 г.. Непосредствено след поемане на
поста «Надзирател» на трета група в началото на м. юни 2014 г. подсъдимият Д.У. провел разговор със свидетеля М. дали не иска
телефон. Свидетелят М. заявил, че не желае телефон, при което подсъдимият У. му казал „щом
не искаш, значи имаш” и направил нерегламентирано претърсване на килията му за намиране
и изземване на мобилен телефон (не по установения в Затвора ред - в
присъствието на още един надзирател и със съставяне на протокол за извършеното
действие). След като не открил мобилен телефон, подсъдимият У. предложил на лишения от свобода М. да му внесе такъв срещу сумата от
300 лева. Свидетелят М. му отказал като заявил, че не желае, тъй като много често надзирателите му
ги изземвали и това му струва доста пари, като му обяснил също, че в момента не
разполага с финансова възможност. След няколко дни подсъдимият У. отново
предложил на свидетеля М. да му внесе телефон срущу 300 лева, от които 200 лева са лично за него
за извършената услуга, а останалите 100 лева са за да закупи телефон. Поради
липса на средства, свидетелят М. се свързал със своята приятелка от гр. Кърджали - свидетелката М.Р.Н., за да й поиска пари. Свидетелят Х.М. обяснил на свидетелката Н., че
един надзирател – подсъдимият Д.У., му искал 300 лева, за да му внесе
мобилен телефон, като й разяснил, че от тази сума надзирателя иска 200 лева
лично за себе си, за услугата и 100 лева за да купи телефон, който ще внесе в
затвора и ще му го предаде да го ползва. На въпроса на свидетелката Н. защо
точно на него предлага, свидетелят Х.М. й казал, че тъй като го знаел, че
често ползвал мобилни телефони в затвора в нарушение на забраната за това, и тъй като последният
мобилен телефон са му го взели преди няколко дни, затова подсъдимият У. искал
да му внесе телефон срещу заплащане. Свидетелката Н. казала на свидетеля М., че не
може да му прати пари, защото няма в момента финансова възможност, както и че
това е незаконно. Скоро свидетелят М. отново се свързал със свидетелката Н.,
като й обяснил, че натискът от страна на наздирателя спрямо него продължава,
като дори го заплашил, че ако не намери парите, ще изготви докладни записки за
най-лекото провинение, за да бъде наказан.
След този разговор с
приятелката си, свидетелят М. решил, че трябва да потърси съдействие от затворническата
администрация за преустановяване
незаконните действия на подсъдимия като надзирател и поискал среща със Заместник
началника на Затвора – Стара Загора, свидетеля
С.К.. Свидетелят К., изпълняващ длъжността Зам. началник по
режима и надзорно охранителната дейност в Затвора – Стара Загора приел по
устна молба лишения от свобода М., като при проведената среща М. разказал за упражнявания
спрямо него натиск от страна на надзирателя Д.У. и за исканата парична сума за
да му внесе забранена вещ – мобилен телефон. Свидетелят К. незабавно се свързал
с Й.П. - Началник Група «Оперативно обслужване на местата за лишаване от
свобода» при ГД «Криминална полиция» към МВР – София, и му докладвал за
подадения от лишения от свобода сигнал срещу действията на надзирателя У.. Проведена
била среща между свидетелят М. и полицейския служител Попов, като свидетелят М. получил
уверение, че ще бъдат предприети незабавни действия по случая и бил посъветван да
пусне жалба до Окръжна прокуратура – Стара Загора. При проведената среща свидетелят М. предоставил на
Й.П. телефонния номер и адреса на приятелката си свидетелката Н. за установяване
на контакт с нея.
Свидетелят М. на
27.06.2014 г. изготвил жалба по случая до Окръжна прокуратура – Стара Загора,
която е входирана на 30.06.2014 г. (л.8 от ДП). С Постановление от 02.07.2014
г. на прокурор в ОП - Стара Загора е възложено на ГД «КП», Сектор «ООМЛС» да
извърши проверка по образуваната преписка, която е извършена от Йордан Попов
(л.7 от ДП).
След депозиране на
жалбата свидетелят
М. осъществил
контакт с подсъдимия
У.,
като в разговор М. уведомил У., че исканите пари за телефона ще му бъдат
предоставени от негова приятелка - М.Н. *** подсъдимият поискал сумата да му
бъде изпратена с пощенски запис на
негово име до поискване, в Пощенска станция – Стара Загора – Централна. При проведения разговор свидетелят М. дал на подсъдимия У. номера на
мобилния телефон на свидетелката Н. за да държи връзка с нея за изпращането на парите.
След проведения разговор с подсъдимия У., свидетелят М. се чул отново по телефона със свидетелката Н. и й казал, че трябва да
намери и изпрати с пощенски запис на подсъдимия Д.И.У. до поискване исканата от него парична сума,
като й съобщил имената му.
Междувременно полицейският
служител Й.П., в изпълнение на възложената му проверка по случая, след
проведения разговор със свидетеля М. и със свидетеля С.К. ***, се свързал по телефона
със свидетелката
Н.
и си определили среща в гр. Кърджали, по време на която тя му разказала всичко, което знаела по случая
от разговорите си с М.. На 16.07.2014 г. между двамата се провела втора среща в
гр. Кърджали, по време на която Н. се съгласила да съдейства при разследването
и на същата дата подала жалба до ОП – Стара Загора, с която и тя сигнализирала
за случая.
На
17.07.2014 г. в гр. Кърджали от Й.П. била предоставена на свидетелката Н. сумата
от 200 лева, за което
е изготвена разписка приложена на л.13 от ДП, в която предоставените банкноти
са описани по номинал и сериен номер, както е вписано и основанието за
предоставянето им – да бъдат изпратени чрез пощенски запис до подсъдимия Д.И.У.. В
разписката е посочено, че при неусвояване на записа от адресата, сумата от 200
лева следва да бъде върната от получателя Н. на Й.П.. Свидетелката Н. след
получаване на парите и придружавана от полицейския служител П., посетила
Пощенска станция – Кърджали, Централа и с телеграфен запис изпратила получената
сума от 200 лева до получател подсъдимия Д.И.У., до поискване, до Пощенска
станция – Стара Загора, Централна, което се установява от Известие за експресен
превод за 200 лв. – заверено ксерокопие (л.34 от ДП), оригинал на Разписка за
изпращане на телеграфен запис с № PS6600003WOКС от 17.07.2014 г. (л.12 от ДП) и от писмо на Български пощи
ЕАД изх. № 588/24.07.2014 г. (л.33 от ДП).
В късния
следобед на същия ден, човек с непознат мъжки глас се свързал със свидетелката Н. от телефон с номер 042 670 252, за който в хода на
разследването е установено, че е стационарен номер на „БТК“ ЕАД с адрес на
поста гр. Стара Загора, кв. „Три чучура“ 9000 (посмо на БТК – л. 165 от ДП). От
показанията на свидетелката Н. се установява, че мъжът й се е представил за У.
и е поискал потвърждение дали е изпратила сумата. Н. му отговорила, че е изпратила 200 лева и обаждането
прекъснало. На 18.07.2014 г. в гр. Стара Загора, в Пощенска станция – Център,
на подсъдимият Д.И. У. била изплатена сумата от 200 лева по
телеграфен запис с подател свидетелката М.Р.Н. ***. Видно от издадената Разписка за изплащане на телеграфен
запис с № PS6600003WOКС от 18.07.2014г. удостоверяваща плащането (приложена в копие на
л.30 от ДП, а в оригинал в джоб, прикачен на кората на ДП), сумата от 200 лв. била
изплатена и получена лично от подсъдимия У. срещу установяване на самоличността му
и вписване в разписката на ЕГН и данните от документа му за самоличност –
личната карта на получателя У.. Това, че изплащането на сумата по пощенския
запис, изпратен от свидетелката Н. е станало лично на подсъдимия Д.У. се
удостоверява и от официалното писмо на Директора на Дирекция «Финанси и
икономика» при Български пощи ЕАД изх. № 11-03-25/13.08.2014 г. (л.29 от ДП), с
което на разследващия орган е бил изпратен оригинала на разписката.
Тъй
като свидетелката Н. не разполагала с останалите 100 лв., които се искали от
подсъдимия за закупуване на мобилен телефонен апарат, в телефонен разговор със
свидетеля М. го уведомила за това и му предложила да изпрати свой мобилен
апарат марка „Samsung“, който бил
използван, но работел. М. обсъдил това с подсъдимия У., който приел така
предложеното, като отново поискал телефона да бъде изпратен по пощата в гр.
Стара Загора, с пратка на негово име, до поискване. М. отново уведомил чрез
телефонен разговор свидетелката Н. за начина, по който следва да изпрати
телефона.
С
постановление от 18.07.2014 г. на разследващия следовател по вече образуваното
ДП е възложено извършването на действия по разследването на Й.П. – началник
група «ООЗ» при Сектор «ООМЛС» - ГД «КП» - София – описване на вещественото
доказателство – мобилния телефон, който свидетелката Н. възнамерявала да изпрати на подсъдимия У.. В
тази връзка свидетелката Н. отново се срещнала с Й.П. в гр. Кърджали и му
показала своя мобилен телефонен апарат, предназначен за изпращане по пощата в изпълнение
на уговорката със свидетеля М.. От Й.П. в присъствието на две поемни лица бил
извършен оглед на мобилния телефон и батерията за него, за което действие по
разследването е изготвен по надлежния процесуален ред Протокол за оглед на
веществени доказателства от 18.07.2014 г. (л.95 от ДП). В изготвения Протокол
вещите са подробно описани с идентифициращите ги признаци, както следва: мобилен
телефон марка „Samsung“, модел GT-E-1200, черен на цвят, с IMEI 354 214/05/786419/0, и един
брой батерия за мобилен телефон, марка „Samsung“ с обозначение AB463446BU 800 mAh S/N: BD2BB16US/1-B AK. След това свидетелката Н.
опаковала с мек плик мобилният телефон, заедно с батерията и придружавана от П.
отново посетила Централна пощенска станция – Кърджали и ги изпратила до
Централната поща в гр. Стара Загора, до поискване, на името на подсъдимия Д.И.У..
Това, че в Централна поща – Кърджали на 18.07.2014 г. е приет малък
пакет, подаден от М.Н. с получател Д.У. и пощенска станция за получаване Стара
Загора се установява от издадената Разписка № 175 - PS6600003VRTB за изпращане на малък пакет ( приложена на л. 8 в
копие и в оригинал на л.94 от ДП ), както и от писмо на Български пощи ЕАД, ПС
– Кърджали изх. № 601/04.08.2014 г. (л.37 от ДП). Изпратеният малък пакет до
поискване от ПС - Кърджали е доставен на гише в ПС – Стара Загора лично на подсъдимия Д.У. на
21.07.2014 г., видно от писмо на Български пощи ЕАД, Пощенска станция – Стара
Загора изх. № ПС-01-1357 от 06.08.2014 г. и Опис на препоръчани пратки за разнос 242Е от
19.07.2014 г. (приложени на л.25-27 от ДП, а оригинала на описа е приложен в
джоб, прикачен на кората на ДП).
Видно
от приетото като писмено доказателство по делото заверено копие на месечен
наряд на постовите надзиратели при Затвора – Стара Загора за времето от 01.07.
– 31.07.2014 г. подсъдимият У. след като е получил изпратените му с малък пакет
мобилен телефон и батерия към него е бил на работа на 24.07.2014 г. (четвъртък)
– дневна смяна от 09,00 ч. до 21,00 ч. и на 25.07.2014 г. (петък) като в 21,00
ч. е встъпил в нощна смяна, която е продължила до 09,00 ч. на 26.07.2014 г. (събота).
В
този период, без да е установен в хода на разследването точния момент на внасянето,
подсъдимият У. е
успял да внесе на територията на Затвора – Стара Загора получените от свидетелката
Н. мобилен телефон и зарядно устройство, към които добавил и парче кабел, черно на цвят, изрязано от едната страна,
а от другата завършващо с букса за зареждане, съвместима с марката и модела на
горепосочения мобилен телефон (което същото е приобщено като веществено
доказателство по делото). Внесените в затвора вещи, притежанието на които е
забранено от лишените от свобода, подсъдимият У. предал на свидетеля М. на 26.07.2014 г. сутринта, в
6,10 часа, като предаването е станало в клуба на отделението, в което бил
настанен лишения от свобода М.. Този клуб се намира на един и същи етаж с килия
№ 23, в която бил настанен М. и се използва от лишените от свобода за
развлечение и почивка, като помещението не се заключва. Във въпросната сутрин
след като подсъдимият У. отключил килия № 23, свидетелят М., който бил буден и
очаквал предаването на телефона, получил знак от надзирателя У., подаден му с
глава да се отправи към клуба. Свидетели на тези действия не е имало, тъй като
останалите лишени от свобода, настанени в същата килия, все още спяли.
Подсъдимият, след като отключил още няколко килии, също се отправил към
помещението на клуба, като вътре в него извадил гореописания мобилен телефон с
батерията и парчето от зарядно устройство от една кутия с маргарин и го предал
на свидетеля М.. Кутията
от маргарин подсъдимият извадил от вътрешния джоб на лятното униформено яке, с
което бил облечен, и каквото безспорно се доказа от показанията на свидетеля Сетослав
К. и Ж.Ж. е включено в лятната униформа на надзирателите. Вещите били увити в
найлонова торбичка. Свидетелят М. се върнал в килията, в която бил настанен и в
шкафчето си прибрал телефона с принадлежностите му. Тъй като било съботен ден и
ръководството на затвора почивало, свидетелят М. е нямало на кого да предаде
получените от подсъдимия У. забранени за притежание вещи.
На
27.07.2014 г. водещият разследването следовател и полицейския служител П. посетили
Затвора – Стара Загора и след като уведомили дежурния на този ден главен
надзирател - свидетеля Ж.Г.Ж. за образуваното досъдебно производство потърсили
съдействието му за извършване на претърсване и изземване на забранени вещи в
килия № 23, в която бил настанен лишения от свобода М.. Свидетелят Ж. преди да
пристъпи към претърсване и изземване, поканил всички лишени от свобода,
настанени в посочената килия, да предадат доброволно намиращи се в тях
забранени вещи, при което свидетелят Х.М. извадил процесния мобилен телефон и
частите за него и ги предал доброволно. В дежурната стоя на затвора от
следователя бил изготвен Протокол за доброволно предаване от 27.07.2014 г. (
л.54 от ДП) , в който предадените от лишения от свобода М. забранени вещи са
подробно описани. При съпоставка на вещите, описани в Протокола за доброволно
предаване и в Протокола за оглед на веществени доказателства от 18.07.2014 г.
се установява, че предадените от лишения от свобода М. мобилен телефон и
батерия за него са идентични с тези, които са изпратени от свидетелката Н. на
подсъдимия У. с колетна пратка на 18.07.2014 г., изпратена му с Разписка № 175 - PS6600003VRTB и получени лично от подсъдимия на 21.07.2014 г.
Със Заповед № Л-7715 от
31.07.2014 г. на Главния директор на ГД “ИН” към МП срещу подсъдимия Д.И.У. е
било образувано дисциплинарно производство във връзка с допуснати тежки нарушения
на служебната дисциплина, имащи отношение към същия случай. Със Заповед №
Л-7717 от 31.07.2014 г. на Главния директор на ГД “ИН” към МП подсъдимия У. е
бил отстранен временно от длъжността “Надзирател І-ва степен” в Затвора – Стара
Загора, І-ва категория. След проведеното разследване в хода на дисциплинарното
производство е постановена Заповед № Л-11445 от 15.12.2014 г., с която на
подсъдимия У. е наложено дисциплинарно наказание уволнение от заеманата
длъжност “Надзирател” и е прекратено служебното му правоотношение, считано от
датата на връчване на заповедта – 30.12.2014 г.
Съдът намира, че гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин : от показанията на
свидетелката М.Н., дадени в хода на ДП пред съдия от ОС – Стара Загора
(Протокол от 21.07.2014 г. по ЧНД № 314/2014 г. по описа на ОС – Стара Загора –
л.15-16 от ДП) и прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.281,
ал.1, т.2, предл.2 от НПК, които се поддържат от свидетелката, от дадените от
свидетелката Н. показания при отговорите на въпроси на страните и на съда в
хода на съдебното следствие, показанията й при предявяване на веществените
доказателства; от показанията на свидетеля Х.Н.М., дадени в хода на ДП пред
съдия от ОС – Стара Загора (Протокол от 30.07.2014 г. по ЧНД № 322/2014 г. по
описа на ОС – Стара Загора – л.18-20 от ДП) и прочетени в хода на съдебното
следствие на основание чл.281, ал.1, т.2, предл.2 от НПК, които се поддържат от
свидетеля, както и от дадените от свидетеля М. отговори на въпросите на
страните и на съда в хода на съдебното следствие, от показанията му при
предявяване на веществените доказателства и тези дадени при проведените
допълнителни разпити на свидетеля М. по искане на защитата и служебно по
инициатива на съда, както и тези от проведената очна ставка с подсъдимия У.; от
показанията на свидетеля С.К. – Зам. началник по режима и надзорно
охранителната дейност в Затвора – Стара
Загора; от показанията на свидетеля Ж.Г.Ж.
- който е бил дежурен главен надзирател на 27.07.2014 г.; от писмените и
веществените доказателства по ДП, посочени при обсъждане на фактическата
обстановка; от служебно изисканите от Началника на Затвора – Стара Загора и приетите
в хода на съдебното следствие като писмени доказателства по делото - Писмо – справка изх.№ 1191 от
26.06.2015г. издадено от И.К. - Началник на Затвора – гр.Стара Загора; 17бр.
протоколи за извършени обиск и претърсвания на помещение № 23 в Затвора
гр.Стара Загора, обитавано от л.св.Х.Н.М. на датите: 16.01.2014г.;
26.01.2014г.; 05.02.2014г.; 10.02.2014г.; 17.02.2014г.; 23.02.2014г.;
24.02.2014г.; 03.03.2014г.; 07.03.2014г.; 10.03.2014г.; 12.03.2014г.;
21.03.2014г.; 23.03.2014г.; 05.06.2014г.; 23.06.2014г.; 05.07.2014г. и
06.07.2014г.; месечен наряд на постовите надзиратели при Затвора – гр.Стара
Загора за времето от 01.01.2014г. до 31.01.2014г.; месечен наряд на постовите
надзиратели при Затвора – гр.Стара Загора за времето от 01.02.2014г. до
28.02.2014г.; месечен наряд на постовите надзиратели при Затвора – гр.Стара
Загора за времето от 01.03.2014г. до 31.03.2014г. – утвърдени от Началника на
Затвора – гр.Стара Загора; месечен наряд на постовите надзиратели при Затвора –
гр.Стара Загора за времето от 01.06.2014г. до 30.06.2014г. – утвърдени от
Началника на Затвора – гр.Стара Загора; месечен наряд на постовите надзиратели
при Затвора – гр.Стара Загора за времето от 01.07.2014г. до 31.07.2014г. – утвърдени
от Началника на Затвора – гр.Стара Загора; Заповед № Л-7715 от 31.07.2014г.
издадена от МП ГД”ИН”- гр.София за
образуване на дисциплинарно производство срещу полицай Д.И.У.; Заповед № Л-7717
от 31.07.2014г. издадена от МП ГД”ИН”- гр.София за временно отстраняване от
длъжност на полицай Д.И.У.; Заповед № Л-11445 от 15.12.2014г. издадена от МП
ГД”ИН”- гр.София за налагане на дисциплинарно наказание “Уволнение” на Д.И.У. –
надзирател І-ва категория в Затвора –
гр.Стара Загора на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР във вр. с чл.13, ал.2,
т.4, предл.3 от ЗИНС и Кадрова справка
на полицай І-ва степен Д.И.У.-
надзирател І-ва степен в Затвора в гр.Стара Загора І-ва категория, издадена от гл.инспектор Св.К. ***; както и
писмените доказателства по ДП приобщени към
доказателствата по делото, по реда на чл.283 от НПК – справка за съдимост,
декларация за СМП, кадрова справка, длъжностна характеристика, служебна
характеристика, списък на разрешените вещи в МЛС.
Подсъдимият Д.У. в хода на съдебното следствие даде частични обяснения по
обвинението, в които обясни процедурите по законосъобразното провеждане на част
от действията на надзирател, включени в правата и задълженията на заеманата
длъжност. Обясни разположението на килиите, в частност и на килия № 23, в която
е бил настанен свидетеля М. и клуба на трета група. Даде обяснения за начина,
по който служителите на затвора влизат на работа, минавайки през металодетектор
и за начина, по който лишените от свобода провеждат разговори от стационарните
телефони на затвора. Подсъдимият У., в дадените обяснения оспори на 26.07.2014
г. да се е срещал с лишения от свобода Х.М. и да му е предавал мобилния телефон
с батерията за него и частта от зарядно устройство. Подсъдимият неколкократно
бе поканен от съда да даде обяснения по съставомерните факти на повдигнатото му
обвинение, като същият отказа да даде обяснения. Същият отказа да даде
обяснения и при предявяване на веществените доказателства.
Съдът, след като подложи на внимателна оценка събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намира възражението на защитата за
недостоверност на показанията на свидетеля Х.М. поради тяхната заинтересованост
за неоснователно, поради следното:
Показанията на свидетелят Х.Н.М. са последователни и непротиворечиви и
взаимнодопълващи се в хода на цялото проведено до момента наказателно
производство. Показанията на свидетелят М. от досъдебната фаза, дадени пред
съдия, които се приобщиха към доказателствения материал по делото чрез
прочитането им, са подробни и изчерпателни, описващи в логическа
последователност инкриминираното поведение на подсъдимия У. – негов надзирател.
Тези му показания изцяло кореспондират на заявеното от свидетеля М. в хода на
съдебното следствие при проведените допълнителни разпити и на дадените от него
показанията по време на очната ставка с подсъдимия У., както и на показанията
му, дадени при предявяване на веществените доказателства, като непротиворечиво
в хода на всички тези действия по разследването заявява и поддържа едни и същи
факти и обстоятелства, а именно, че подсъдимият Д.У. през месец юни 2014 г. е
поискал от него първоначално сумата от 300 лв. за да му внесе забранени вещи –
мобилен телефон и частите за него, като впоследствие се е съгласил на сумата от
200 лв. и предоставяне на телефона от сводетелката Н., като по искане на
подсъдимия и парите, и забранените вещи - веществени доказателства по делото,
са му били изпратени от свидетелката Н. по пощата чрез пощенски запис и с малък
пакет до поискване на негово име в Централна пощенска станция – Стара Загора.
Свидетелят М. безпротиворечиво установява, че мобилния телефон, батерията и
парчето кабел – част от зарядно устройство, които доброволно е предал на
разследващите са му предоставени от подсъдимия Д.У. на 26.07.2014 г. в 6,10
часа в клуба на ІІІ-то отделение. Поради обстоятелството, че свидетелят М. е
лишен от свобода и заради данните по делото за допускани от него нарушения на
правилата в МЛС не може априори да се приеме недостоверност на показанията му.
Показанията на свидетелят М. се подкрепят изцяло от показанията на свидетелката
Н., както и от показанията на безпристрастните свидетели С.К. и Ж.Ж. (двамата
колеги на подсъдимия) и кореспондират на писмените и веществени доказателства –
разписки за изпратен и получен телеграфен
запис, разписка и опис за изпратен и получен малък пакет, на официалните
писма, изготвени от Български пощи ЕАД, на писмото на Началника на Затвора –
Стара Загора, на протоколите за извършени обиски и претърсвания на помещение №
23 на трета група, както и на месечния наряд на постовите надзиратели за м. юли
2014 г. и на протокола за доброволно предаване от 27.07.2014 г.
Съдът намира, че по делото не са налице данни за заинтересованост на
показанията на свидетеля М. в своя полза или във вреда на подсъдимия У., а
доколкото защитата в тази връзка се позовава на постановено по отношение на
свидетеля М. УПО през м. август 2014 г. следва да се отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл.437, ал.1, т.1 и 2 от НПК предложенията за предсрочно
освобождаване могат да правят Окръжния прокурор или Комисията по чл.17 от ЗИНЗС.
Лишеният от свобода, в случая свидетеля М., не е измежду кръга на лицата, които
могат да инициират това производство, поради което твърдението за
заинтересованост на показанията на този свидетел на това основание се явява
неоснователно.
Поради изложените съображения, съдът изцяло кредитира с доверие
показанията на свидетеля Х.М..
Съдът намира за достоверни и незаинтересовани и показанията на
свидетелката М.Н., тъй като същите от една страна кореспондират на гласните
доказателства по делото – показанията на свидетеля М., а от друга страна
съответстват на събраните писмени и веществени доказателства по делото, касаещи
предоставянето и изпращането на паричната сума до подсъдимия У., начините за
това, размера на сумата, както и изпращането и получаването на малкия пакет,
съдържащ забранените вещи, предназначени за предаване от У. на М..
Съдът дава кредит на доверие и на показанията на свидетелите С.К. и Ж.Ж.,
и двамата колеги на подсъдимия, тъй като същите безпристрастно, достоверно и
непротиворечиво възпроизвеждат фактите, за които свидетелстват.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
С оглед на приетата за установена фактическа обстановка съдът намери за
безспорно установено по делото, че по описания начин, с деянието си от обективна и субективна страна подсъдимият Д.И.У. е осъществил състава на престъплението по
повдигнатото му обвинение - по чл.301, ал.2, предл. първо,
вр. ал.1 от НК, като в периода месец юни
2014 г. – 18.07.2014 г. в гр. Стара Загора, в качеството му на длъжностно лице
– Надзирател І-ва степен в Затвора – Стара Загора, първа категория, поискал и
приел дар – сумата от 200 лева, който не му се следва, от лишения от свобода Х.Н.М.,
ЕГН **********, за да наруши службата си, като в нарушение на забраната по
чл.294, т.6 от ППЗИНЗС извърши услуга на лишения от свобода Х.Н.М.,*** – Стара
Загора и му предаде вещи, които е забранено да притежава и ползва, а именно:
мобилен телефон марка «Самсунг», модел GT-Е-1200, черен на цвят, с IMEI 354 214/05/786419/0 и частите за него – батерия за
мобелен телефон, марка «Samsung» с обозначение АВ46344LU 800 mAh S/N: BD2BB16US/1-B АК и парче кабел, черно на цвят, изрязано от едната страна, а от другата
завършващо с букса за зареждане, съвместима с марката и модела на горепосочения
мобилен телефон, като това нарушение не съставлява престъпление.
От
обективна страна деянието е осъществено и чрез двете форми на изпълнителното
деяние по чл.301, ал.1 от НК, тъй като безспорно установено по делото е, че
подсъдимият У. през м. юни 2014 г. е поискал от лишения от свобода М. и на
18.07.2014 г. е приел от него, опосредено чрез свидетелката Н., дар – сумата от
200 лв., която не му се следва. Деянието от обективна страна е осъществено и с
оглед длъжностното качество, което подсъдимият е имал и изпълнявал по време на извършване
на деянието – Надзирател в Затвора – Стара Загора (доказано от заповедите за
назначаване и преназначаване, длъжностна характеристика, справката от Началника
на Затвора – Стара Загора и месечните наряди на постовите надзиратели в Затвора
– Стара Загора). Безспорно е доказано, че по време на инкриминираното деяние
през периода от м. юни 2014 г. до 18.07.2014 г. подсъдимият У. е изпълнявал
службата си на Надзирател в Затвора – Стара Загора и се явява длъжностно лице,
изпълняващо срещу заплащане служба в държавно учреждение по смисъла на чл.93,
т.1, б. «а» от НК.
Доказано
по несъмнен начин е, че подсъдимият У. лично е приел сумата от 200 лв. и е
установил фактическа власт върху нея, като тази сума не му се е следвала, тъй
като липсва валидно правно основание или отношение, на което да е получена.
Напротив, основанието за получаването й е неправомерно – за да наруши
служебните си задължения като
наруши забраната по чл.294, т.6 от ППЗИНЗС и извърши услуга на лишения от
свобода М.,*** - Стара Загора вещи, чието притежаване и ползуване от лишените от свобода е забранено съгласно
чл.93, т.3 от ЗИНЗС а именно: един брой мобилен
телефон марка „Самсунг", модел GT-E-1200, черен на цвят, с IMEI 354
214/05/786419/0; един брой батерия за мобилен телефон, марка „Samsung" c обозначение AB463446BU 800 mAh S/N:
BD2BB16US/1-B AK, и парче кабел, черно на цвят, изрязано от едната страна, а от другата завършващо с букса за зареждане на мобилен телефон,
съвместима с марката и модела на горепосочения
мобилен телефон – веществени доказателства по делото, които да предаде на
изтърпяващия наказание лишаване от свобода Х.Н.М..
Неследващата се облага, която подсъдимият У. е поискал
и получил от лишения от свобода Х.М. е функционално свързана с правомощията –
права и задължения на заеманата длъжност “Надзирател” като част от надзорно охранителния състав на
Затвора – Стара Загора,, произтичащи от
длъжностната характеристика, ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Подсъдимият У., като длъжностно лице от надзорно охранителния
състав на Затвора – Стара Загора, е следвало да съблюдава спазването на реда и дисциплината в Затвора, а не да ги нарушава. За успешното изпълнение на длъжностните му функции от
него като част от надзорно-охранителния състав в Затвора – Стара Загора, съгласно чл.293, т.1 и 2 от
ППЗИНЗС се е изисквало стриктно да спазва законите на Република България и да познава нормативните актове във връзка с изпълнение на
наказанието „лишаване от свобода”. Именно в тази връзка му е била известна и
забраната по чл.93, т.3 от ЗИНЗС - лишените от свобода да притежават и ползват мобилни телефони и части за
тях. Това, че притежаването на такива вещи е забранено на лишените от свобода е
било известно на подсъдимия У. и от вмененото му с Длъжностната
характеристика на „Надзирател-І степен” задължение по време на дежурство да
изземва от лишените от свобода забранени вещи.
Подсъдимият У., в качеството си на длъжностно лице «Надзирател» - служител от надзорно-охранителния състав на
Затвора – Стара Загора, съгласно разпоредбата на чл.294, т.6 от ППЗИНЗС е имал задължението
да не върши услуги на лишените от свобода. Това си задължение същият е нарушил,
като е приел да внесе и предаде на лишения от свобода М. забранени вещи - мобилен телефон, с батерията към него и част от зарядно
устройство.
Тъй като в настоящият случай неследващия се дар е поискан и приет от дееца
за да наруши службата си, като наруши забраната
по чл.294, т.6 от ППЗИНЗС е
осъществен квалифицирания състав по чл.301, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Безспорно
е, че това нарушение, което подсъдимият У. е следвало да извърши след
получаване на сумата от 200 лева само по себе си не съставлява престъпление, за което същият
би могъл да носи наказателна отговорност.
По безспорен начин е установено по делото, с оглед
на приетата фактическа обстановка, че именно подсъдимият Д.У. на 27.07.2014г. е
предал на лишения от свобода М. процесните вещи, за които е знаел, че са
забранени за притежание и ползване от лишените от свобода и с това си активно
действие, извършено по време на нощната смяна е осъществил състава на
нарушението по чл. чл.294, т.6 от ППЗИНЗС. Това е достатъчно за ангажиране на отговорността му по квалифицирания
състав по чл.301, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
В тази връзка, съдът намира за неоснователно становището на защитата, че
вината на подсъдимият не е доказана по несъмнен начин, тъй като липсвали
доказателства подсъдимият да е внесъл забранените вещи. Съдът счита, че въпреки
липсата на преки доказателства за внасянето на забранените вещи от подсъдимия и
точния момент, в който това се е случило, от събраните такива, установяващи по
несъмнен начин действията на подсъдимия в тяхната последователност – по
поискването и приемането на подкупа от 200 лв. с обещанието да наруши
служебните си задължения като надзирател, извършвайки услуга на лишения от
свобода М. чрез осигуряването на мобилен телефон и принадлежностите за него –
забранени за притежание вещи, получаването на тези вещи лично от лице извън
затвора, което се намира в приятелски отношения точно с този лишен от свобода,
установяването на фактическа власт върху тези вещи и по-късно предаването им
точно на свидетеля М., както и липсата на доказателства да е прекъсвана
фактическата власт, упражнявана от У. върху вещите води до единственият
възможен извод, че подсъдимият ги е внесъл на територията на Затвора – Стара
Загора преди предаването им.
От субективна страна деянието е извършено виновно
от подсъдимия, под формата на пряк умисъл, като същият е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е
искал настъпването им.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на
законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
Съгласно първия
принцип в специалната част на закона за извършеното от подсъдимия Д.И.У. престъпление по чл.301, ал.2 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода до осем години и глоба до десет хиляди лева.
При определянето
и индивидуализацията на наказанието съдът обсъди и анализира обществено опасния
характер на деянието, личността на този подсъдим, подбудите за извършване на
деянието, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия У. обстоятелства съдът отчете чистото
му съдебно минало, затрудненото му материално състояние предвид дисциплинарното
уволнение, последвало извършеното деяние и оставането на подсъдимия без работа
и доходи, както и семейното му положение – има две малолетни деца, за които
като родител следва да се грижи и издържа.
Като отегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът отчете недобрите характеристични данни, установени от изготвената кадрова справка
рег. № 1452 от 29.07.2014 г. (л.49 от ДП) и служебната характеристика рег. №
1451 от 29.07.2014 г. (л.51 от ДП).
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид по-високата степен на
обществена опасност на деянието с оглед на заеманата от подсъдимия длъжност и
местоработата му към момента на извършване на деянието – надзирател в Затвора
гр. Стара Загора. Съдът отчете ниска
степен на обществена опасност на подсъдимия като деец.
Съдът отчете като причини и условия за извършване на престъплението
незачитането на установения в страната правов ред и желанието му да се облагодетелства по неправомерен начин.
С оглед на
гореизложеното, съдът индивидуализира и
наложи наказанието «лишаване от свобода» при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства значително под средния размер, а именно в размер на
една година и шест месеца.
Съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на подсъдимия Д.У., който е млад семеен човек, баща на две
малолетни деца, и извършеното престъпление е първо и следва да се приеме като
инцидентно в живота му, определеното наказание «лишаване от свобода» не е
наложително да бъде изтърпяно ефективно. С оглед на това и при наличието на
материалноправните предпоставки по чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението
на наказанието за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Съдът наложи на подсъдимия У. и кумулативно предвиденото в разпоредбата на
чл.301, ал.2 от НК наказание «глоба» в размер на 2000 лева, който определи при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и като отчете утежненото
семейно и имотно състояние на дееца.
Съдът, на основание
чл.301, ал.4 от НК и с оглед императивния характер на нормата, във вр. с чл.37, ал.1 т.6 от НК постанови по
отношение на подсъдимия Д.И.У. и наказанието “лишаване от правото да упражнява
държавна длъжност” в ГД ”Изпълнение на наказанията” към Министерство на
правосъдието и в Министерство на вътрешните работи. При определяне срока на
това наказание съдът отчете превеса на смекчаващите отговорността на У.
обстоятелства и границите на срока на наказанието, поставени в чл.49, ал.2 от НК и го индивидуализира и наложи за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
По отношение на веществените доказателства по делото: мобилен телефон марка «Самсунг», модел GT-Е-1200, черен на цвят, с IMEI 354 214/05/786419/0 и батерия за мобелен телефон,
марка «Samsung» с обозначение
АВ46344LU 800 mAh S/N:BD2BB16US/1-B АК съдът постанови да се върнат на собственика им М.Р.Н., след влизане в сила на
присъдата; парче кабел, черно на цвят, изрязано от едната страна, а от другата
завършващо с букса за зареждане, съвместима с марката и модела на горепосочения
мобилен телефон съдът постанови да се отнеме в полза на Държавата и да се
унищожи като вещ с незначителна стойност. Останалите веществените доказателства - Оригинал на Опис на препоръчани
пратки за разнос 242Е от 19.07.2014 г.; Оригинал на Разписка за изплащане на
Телеграфен запис с № PS6600003WOКС съдът постанови да се върнат на Пощенска станция при «Български пощи» ЕАД – Стара Загора,
а Оригинал на Разписка за изпращане на
телеграфен запис с № PS6600003WOКС от 17.07.2014 г.; Разписка №
175 - PS6600003VRTB за изпращане на малък пакет от 18.07.2014 г. да се върнат на Пощенска станция при «Български пощи» ЕАД – Кърджали.
С оглед постановената осъдителна присъда и на
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия Д.И.У. направените по делото разноски, като го осъди да
заплати в полза на Съдебната
власт по бюджетната сметка на ОП - Стара Загора сумата от 380 /триста и
осемдесет/ лева - разноски направени в хода на досъдебното производство и в
полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Окръжен съд – Стара Загора
сумата от 20 /двадесет/ лева - разноски по делото, направени в хода на
съдебното следствие
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: