Р Е Ш
Е Н И Е №64
гр. Сливен, 19.04.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Радост
Гърдева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №169
по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба против Решение №147/08.02.2019г. по гр.д.№638/2018г. на Сливенски районен
съд, с което: 1. осъдени са Т.К.П. и Х.Р.П., като родители на Р.Х.П. да
заплатят на И.В.А. със съгласието на баща му В.С.А. сумата от 11000лв. на основание чл.48, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.52 от ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
непозволено увреждане – причинена средна телесна повреда на 10.07.2017г.,
изразяваща се в счупване на дясната ръка и причинения стрес, като пряка и
непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на П., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
увреждането – 10.07.2017г. до окончателното й изплащане, като иска за разликата
от уважената част до пълния претендиран размер от 20300лв. е отхвърлен като
неоснователен; 2. осъдени са Т.К.П. и Х.Р.П., като родители на Р.Х.П. да
заплатят на И.В.А. със съгласието на баща му В.С.А. сумата от 1707лв. на основание чл.48, ал.1 от ЗЗД, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на непозволеното –
заплатено адвокатско възнаграждение по ДП №728/2017г. на ОД на МВР – Сливен и
заплатени медицински услуги и консумативи, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба - 12.02.2018г.
до окончателното й изплащане. С Решението ответниците са осъдени да заплатят
съответната държавна такса и разноски за вещо лице по сметка на СлРС.
Въззивната жалба е подадена
от ответниците в първоинстанционното производство Т.К.П. и Х.Р.П. чрез
пълномощника адв. Д.Д., като с нея се
обжалва решението в неговите осъдителни части.
В жалбата си, въззивниците чрез пълномощника си адв. Д. посочват, че
обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, противоречащо на събраните по делото доказателства. Посочват, че
определените от районния съд обезщетения са завишени, не са съобразени с
получените увреждания и със срока на възстановяване от оперативните
интервенции. Молят въззивният съд да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение в обжалваните осъдителни части и да определи
справедлив размер на обезщетение по предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищеца в
първоинстанционното производство И.В.А. със съгласието на баща му В.С.А. чрез
пълномощник адв. Д.Д., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2, вр.
с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба,
въззиваемият чрез пълномощника адв. Д.
оспорва подадената жалба като неоснователна. Въззиваемият намира решението на
първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, подробно мотивирано, с
направен обстоен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Обезщетението за неимуществени вреди е определено правилно и справедливо,
съобразно получените увреждания и срока за възстановяване. Моли въззивния съд
да потвърди обжалваното решение и да присъди направените пред въззивната
инстанция разноски.
С
въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за
въззивната фаза на производството.
В с.з., въззивниците Т.К.П. и Х.Р.П., редовно призовани, не се явяват.
Представляват се от процесуален представител по пълномощие адв. Д.П., редовно
преупълномощен от адв.Д., който поддържа подадената въззивна жалба на
съображенията изложени в нея и моли за уважаването й. Моли съда да намали
размера на присъденото обезщетение, като го определи по справедливост.
В с.з., въззиваемият И.В.А., редовно призован, не се
явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Д., който
оспорва жалбата и поддържа изложените в отговора съображения за нейната
неоснователност. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в
обжалваните части като правилно и законосъобразно. Излага съображения в тази
насока. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция
разноски.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект,
имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен
съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно,
а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в обжалваната част.
При
извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред първоинстанционния съд
доказателства, намира, че първоинстанционното решение е законосъобразно и правилно в обжалваните части.
Този състав на въззивния
съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така,
както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ и ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на
районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми,
приложими към настоящия спор.
Първоинстанционният съд е
бил сезиран с предявени при условията на пасивно субективно и обективно
кумулативно съединяване искове за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на непозволено увреждане, извършено от
непълнолетното дете на ответниците, в размер на 20300лв. и за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, следствие непозволеното увреждане в размер на
1707лв., намиращи правното си основание в чл.48, ал.1 от ЗЗД.
Предмет на въззивното производство е първоинстанционното
решение в неговите осъдителни части, т.е. частите, с които искови претенции са
уважени.
Първоинстанционното решение, в частта, с която
исковата претенция по чл.48, ал.1 от ЗЗД относно обезщетението за неимуществени
вреди е отхвърлена над размера от 11000лв. до пълния претендиран размер от
20300лв., не е обжалвано и като такова е влязло в сила.
Първоинстанционният съд,
въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и
обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал
съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на
предявените искове. Направил е доклад по
делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и
равна възможност за защита в производството. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им
правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Изложените във въззивната
жалба оплаквания са неоснователни.
Съгласно
чл. 48, ал. 1 от ЗЗД, родителят носи
отговорност за лошо възпитание и недостатъчен контрол, които са довели до
извършването на деликт от непълнолетното дете. Отговорността на родителите е
презумптивна и представлява една гражданскоправна санкция за недобре изпълнен
родителски дълг по възпитанието и контрола на невършилите пълнолетие деца, произтича
от неуспешното изпълнението на родителските им функции и родителския дълг, на
задължението по отглеждане и възпитание на ненавършилите пълнолетие и
неупражняване на необходимия надзор, за да се предотврати извършването на
деликта.
Следва
да са установени и основните кумулативни елементи на деликта, извършен от
непълнолетното дете - деяние /действие или бездействие/, противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.
Съгласно
разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Поради това, с оглед влязлата в сила Присъда №214 от 14.12.2017г. по НОХД №1369/2017г. на Сливенски районен съд, съдът приема за безспорно
установено извършването на деянието от страна на непълнолетния Р.Х. Пеливанов,
като на 10.07.2017г. като е разбирал свойството и значението на деянието и е
могъл да ръководи постъпките си, причинил на малолетното дете И.В.А. средна
телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясната ръка в областта на долната
трета на предмишницата с клинични и рентгенологични данни за закрито напречно
счупване на лъчевата и лакътната кости със значителна дислокация на костните
фрагменти, представляваща „трайно затрудняване движенията на десния горен
крайник“.
В
случая е безспорно установено, че ответниците са родители, упражняващи
родителски права върху непълнолетния Р.П., който живее при тях, като не са
наведени, респ. установени обстоятелства, при които отпада отговорността им
/чл.42, ал.2 от ЗЗД – не са били в състояние да предотвратят настъпването на
вредите/.
С
оглед посочените, като установени на база прилагане разпоредбата на чл.300 от ГПК, обстоятелства, остава по делото да бъде установена причинената вследствие
на престъпното деяние вреда и причинната връзка между нея и деянието. В тази
насока, въззивният съд споделя правните изводи на първоинстанционния съд и препраща към тях, като няма да ги
преповтаря. Следва да се отбележи, че във въззивната жалба няма и наведени в
тази насока оплаквания.
Основният елемент на непозволеното увреждане е
вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане.
Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на
благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и
здраве, душевност и психическо състояние. Съгласно
разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая се твърдят
причинени неимуществени вреди, свързани с увреждане на телесната цялост и
здраве на ищеца, пострадал от извършеното противоправно деяние – престъпление,
както и имуществени такива, свързани с направени разходи за заплащане на медицински
услуги и консумативи, както и за заплащане на адвокатско възнаграждение на
повереника на ищеца в наказателното производство.
От заключението на назначената и изслушана от първоинстанционния съд
съдебно-медицинската експертиза се установява по безспорен начин, че в резултат
на деянието на непълнолетния Р.П., ищецът И.А. е получил контузия на главата с
наличие на болезнен травматичен оток и кръвонасядане в челната област; контузия
на десния крак с наличие на повърхностно охлузване на кожата в областта на
коляното и горната трета на подбедрицата и контузия на дясната ръка с клинични и рентгенологични данни за напречно
счупване на лъчевата и лакътната кости на предмишницата в областта на долна
трета над гривнената става със значителна дислокация на костните фрагменти.
Разходите за консумативи
и медицински услуги, както и заплащането на адвокатско възнаграждение в
наказателното производство /в досъдебното такова/ са установени от приетите
като доказателства по делото и неоспорени от ответниците разходни документи.
С оглед изложеното, съдът приема, че е установено наличието на вреда
под формата на накърняване на телесната цялост и здраве на ищеца, както и направени
разходи за медицински услуги, консумативи и заплатено адвокатско
възнаграждение, както е установено и наличието причинна връзка между
противоправното деяние и вредите.
С оглед изложеното съдът е мотивиран и приема, че са
налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане, обуславящи
ангажирането на отговорността на ответниците, неупражнили в достатъчна степен
родителски контрол над непълнолетния Р.П. за обезщетяване на вредите, причинени
от него на ищеца И.А..
По отношение на имуществените
вреди, съдът споделя извода на районния съд за тяхното безспорно установяване в
размера от 1707лв., поради което няма да го повтаря подробно по отделните
видове разходи и размер. Исковата претенция за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди е изцяло основателна и правилно и законосъобразно е уважена в
пълния претендиран и установен по делото размер.
Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост,
съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му
следва да се определя съобразно претърпените телесни увреждания – характер,
брой, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения
за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта на
законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените
болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.
При
определяне на дължимото обезщетение, в случая, съдът взе предвид установения
факт, че на И.А. в резултат на деликта са причинени няколко леки телесни
повреди – контузия на главата с травматичен оток и кръвонасядане в челна
област, контузия на десен крак с охлузвания на кожата в областта на коляното и
горна трета на подбедрицата, както и средна телесна повреда – счупване на горен
десен крайник, което е причинило „трайно затрудняване движенията на десния
горен крайник“.
Съдът съобрази възрастта на ищеца
към момента на увреждането – бил е малолетен, на 13-годишна възраст. Взе
предвид характера, продължителността и интензитета на изпитваните от него болки
и страдания, безспорно изключително силни в момента на увреждането и първите
дни от лечението. Съдът отчете, че оздравителните процеси са протекли при ищеца
по-дълго от обичайните срокове за възстановяване от подобни увреждания,
обусловено главно от характера на
увреждането /напречно счупване на лъчевата и лакътната кости на предмишницата
със значителна дислокация на костните фрагменти/ и несполучливия първоначален
опит за консервативно лечение. Съдът отчете извършването на оперативно лечение
и последващите две допълнителни оперативни интервенции за отстраняване на
металните остеосинтезиращи материали. Възстановителния период е продължил
половин година, в т.ч. рехабилитация и раздвижване на ръката, като се отчете и
настъпилата неизбежна мускулна хипотрофия, в резултат на продължителното
обездвижване на крайника. Отчете и отразения от вещото лице факт, че след
отстраняване на металната плака от лъчевата кост на дясната ръка, на местата на
винтовете са останали дефекти в костното вещество под формата на канали, които
са довели до отслабване на здравината на костта в тази област, принудило
пострадалия да щади крайника от физически натоварвания за срок не по-малък от
месец и половина.
През периода на
възстановяване, ищецът не можел да се грижи сам за себе си, за храненето, обличането и личната си хигиена, като
разчитал основно на ежедневните грижи на майка си.
Настоящият
състав, както и първоинстанционния съд отчете и психологичния и емоционален
отзвук у пострадалия на извършения над него побой, като същият се затворил в
себе си, не излизал навън без родителите си, изпитвал недоверие спрямо другите
деца, станал дистанциран и изпитвал притеснения от евентуални срещи с Р.П..
Съобразявайки посочените обстоятелства, оказващи влияние при
определяне на дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен
еквивалент на причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на общата
сума от 11000лв., както правилно при точното спазване принципа на
справедливостта го е определил и първоинстанционния съд. Този размер не е
завишен, напротив, адекватно обезщетява претърпените от ищеца значителни
неимуществени вреди и справедливо ги овъзмездява. Изложените във въззивната
жалба оплаквания са изцяло неоснователни в тази насока.
На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД върху обезщетението
следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от датата на
увреждането.
Като е достигнал до същите правни изводи по отношение
на двете искови претенции, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен акт, който следва да се потвърди в обжалваните части. Решението
на СлРС не страда от пороци, които да водят до неговата неправилност и
незаконосъобразност.
Правилно и законосъобразно
е възлагането върху ответниците на разноските, направени от съда за вещо лице,
както и заплащането на дължимата държавна такса, на основание чл.78, ал.6 от ГПК
Отговорността за разноски
за въззивното производство, с оглед изхода на спора по въззивната жалба –
нейната неоснователност, следва да се възложи на въззивниците, като те понесат
своите разноски така, както са ги направили и заплатят на въззиваемия
направените от него разноски в доказания размер от 250лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №147 от
08.02.2019г. по гр.д.№638/2018г. на Сливенски районен съд в обжалваните части, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Т.К.П.
с ЕГН ********** и Х.Р.П. с ЕГН **********, двамата от ********* да заплатят на И.В.А. с ЕГН ********** ***,
със съгласието на баща му В.С.А. с ЕГН **********, сумата от 250лв., представляваща направени във въззивното
производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението, в частта относно иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от същото на страните, при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Решението, в частта относно иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.