Р Е
Ш Е Н
И Е
№20 25.01.2023 г. град Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в
публично съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЗЛАТКО
МАЗНИКОВ
при секретар Пенка Маринова и
с участието
на прокурор Маргарита Д. като
разгледа
докладваното от съдия Златко Мазников касационно
административно дело № 649 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1, изречение
второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по касационна жалба на С.А.Ч. ***,
подадена чрез назначения му процесуален
представител адв. К.В.-Д. ***, срещу решение № 319 от 15.07.2022 г.,
постановено по адм. дело № 661/2021 г. по описа на Административен съд Стара
Загора.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е
неправилно, поради необоснованост, тъй като фактическите положения, приети за
установи от съда, не се подкрепяли от доказателствата по делото (обобщени, всичките му оплаквания се
свеждат до това, че съдът неправилно е кредитирал с доверие представените от
ответника писмени доказателства и показанията на св. Славов, а не е дал вяра на
показанията на св. И., които ги оборвали) – касационно основание по чл. 209, т. 3
от АПК, предвид което моли същото
да бъде отменено, като бъде постановено друго,
с което да бъдат уважени изцяло предявените от него искове.
Ответникът
по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.Т.-С., оспорва жалбата и моли обжалваното
решение, като правилно и обосновано, да бъде оставено в сила.
Окръжна прокуратура Стара Загора,
чрез участващия по делото прокурор Маргарита Д., дава мотивирано заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, и предлага същото да бъде
оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и извърши на основание чл. 218, ал.
2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният
акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред Административен съд Стара
Загора се е развило по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 285, ал. 1
във връзка с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС по исковата молба на С.А.Ч. ***,
изтърпяващ към онзи момент наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Стара
Загора, с която срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София в
условията на обективно съединяване са предявени два иска с правно основание чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС, както следва: иск за присъждане на обезщетение в размер на
40000 лева за претърпени от С.Ч. неимуществени вреди поради „умишленото му
заразяване“ с COVID-19,
дължащо се на бездействието на ответника по отношение прилагане на установените
в страната противоепидемични мерки и липсата на здравен контрол в Затвора Стара
Загора, и иск за присъждане на обезщетение в размер на 5000 лева за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на лошите битови условия, в
които е бил поставен по време на изолацията му за периода 20.10.2021 г. до
03.11.2021 г., поради заболяване от COVID-19. Като обстоятелства,
обосноваващи твърдяната незаконосъобразна административна дейност на ответника по
първата искова претенция, се сочи неизпълнение на нормативно установените
задължения за осигуряване спазването на противоепидемичните мерки (носенето на предпазна маска, спазване на дистанция
от 1,5 м. между лишените от свобода, периодична дезинфекция на помещенията), както и осъществяването на противоепидемичен
контрол (липса на регулярно и адекватно установяване
на контактните лица на болни от коронавирус и съответно поставянето им под
карантина). Вторият иск за обезвреда се основава на
твърдения, че през периода, през който ищецът е бил поставен в изолация заради
заболяването си от коронавирус, е бил принуден да съжителства с още 9 лица в
изключително тясно помещение, в което освен това не е имало тоалетна, мивка и
течаща вода, а карантинираните лица са били принудени да ползват кофа за
задоволяване на физиологичните си нужди, нямало възможност за добро
проветрение, поради наличието на само един малък прозорец, и през по-голяма
част от времето помещението било заключено, което препятствало възможността да
се търси медицинска помощ.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявените от С.Ч. искове, като недоказани и
неоснователни.
Подложеното на касация
решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на искове,
подлежащи на разглеждане от административен съд, като произнасянето е извършено
от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на субективните и обективни
предели на предявените искове.
Проверяваното решение е и
правилно, като не страда от пороци, които биха обусловили отмяната му, а
възраженията на касатора в противната насока не могат да бъдат споделени.
За да
постанови обжалваното решение, съдът e приел за установено от фактическа страна, че:
на 20.10.2021 г. по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Стара
Загора ищецът бил прегледан в Медицинския център при затвора по повод на
оплаквания за отпадналост, главоболие, повишена температура и кашлица; бил му направен
бърз антигенен тест, отчел положителен резултат за COVID-19, и бил насочен за рентгенография на бял дроб и PCR; при извършеното тестване в УМБАЛ „Тракия“ тестът му
отново отчел положителен резултат за COVID-19, а от образното
изследване била установена начална интерстициална пневмония, поради което на
21.10.2021 г. бил настанен за лечение в специално определено за целта помещение
(изолатор) в Затвора Стара
Загора и му било проведено лечение с широкоспектърен антибиотик и Бромхексин,
способствало за благоприятен изход от заболяването му;
по време на престоя
си от 21.10.2021 г. до 03.11.2021 г. в специално обособеното помещение за
настаняване на болни с коронавирус ищецът ползвал общ санитарен възел и баня,
намиращи се извън сектора за изолация, като достъпът до течаща топла и студена
вода, както и ползването на тоалетните бил осигурен 24 часа в денонощието под
контрола на дежурните служители от НОС, а помещението, в което Ч. е бил
настанен с още 6 (шест) лишени от свобода било с квадратура 24,70 кв. м.,
оборудвано било с пет прозореца с размери 80/150 см, три от които отваряеми,
климатик, осем броя легла, две маси за хранене и осем стола; на карантинираните
лица бил провеждан престой на открито, при желанието им да се възползват от
такъв, осигуряван им е бил и достъп до магазина на затвора чрез възможност след
предварителна заявка да си закупят нужните им продукти;
в съответствие с
дадените препоръки от Националния оперативен щаб за коронавируса и предписанията
на РЗИ-Стара Загора отговорните институции и органи своевременно предприели необходимите
действия в местата за лишаване от свобода, в т.ч. и в Затвора Стара Загора, за организирането
и прилагането на профилактични и противоепидемични мерки за недопускане
разпространението на COVID-19 в местата за лишаване от свобода, като
бил създаден и кризисен щаб в затвора, който да следи стриктно за изпълнение на
въведените мероприятия, както и за осигуряването на необходимите дезинфектанти,
защитни средства и технически пособия, като същият осъществявал възложените му
задачи регулярно, в частност – били преустановени свижданията на лишените от
свобода от корпуса на затвора с техните близки, като същите са се провеждали по
Skype връзка по определен график, преустановени били
всички общогрупови и специализирани дейности с лишените от свобода, всички
новопостъпили лишени от свобода се настанявали за срок от 14 дни в предприемно
отделение, преустановено било извеждането на лишените от свобода от корпуса към
затворническите общежития, учебните занятия се провеждали под дистанционна
форма на обучение, въведена била нова организация за хранене, като били
определени отделни сервитьори, които да разнасят храната единствено на
карантинираните лишени от свобода, лишените от свобода, които имали контакт с
храна и хранителни продукти, задължително следвало да носят ръкавици, на лишените
от свобода били осигурени и разпределени по групи миещи препарати и
дезинфектанти, както и защитни маски за лице, и др.;
Тази
фактическа обстановка изцяло се споделя от касационната инстанция, като
съответстваща на събраните по делото доказателства (заповеди на зам.-министъра на
правосъдието и началника на Затвора Стара Загора, справки от началника на
Затвора Стара Загора и директора на Медицинския център към Затвора Стара
Загора, разпореждания на Главния директор на ГДИН, протоколи от проведени заседания
на Кризисния щаб в Затвора Стара Загора, предписания на
РЗИ-Стара Загора, договори за възлагане на обществени поръчки от ГДИН с предмет
„Доставка на почистващи препарати и сапуни“, показанията на разпитаните
свидетели Р.М.С.и Г.И.И.),
обсъдени подробно и задълбочено от първоинстанционния съд поотделно и в
съвкупност.
В случая,
както вече беше отбелязано, всички оплаквания на касатора се свеждат най-общо до
това, че фактическите положения, приети за установи от първоинстанционния съд,
не се подкрепят от доказателствата по делото, тъй като съдът неправилно
кредитирал с доверие представените от ответника писмени доказателства и
показанията на св. Славов, като установяващи възприетите от него факти и
обстоятелства, и не е дал вяра на показанията на св. И., които ги оборвали. Тези
оплаквания обаче не могат да бъдат споделени и не се споделят от касационната
инстанция, тъй като първоинстанционният съд в мотивите на решението си е ценил
събраните доказателствата според действителната им доказателствена стойност и
тяхната взаимовръзка, излагайки обосновани аргументи защо кредитира с доверие
едни от тях, а други – не, в частност – обосновано и правилно е приел, че
показанията на св. Славов установяват реалното изпълнение на предприетите от
затворническите власти профилактични и
противоепидемични мерки, удостоверени с представените по делото писмени
доказателства, респективно – кредитирал е с доверие същите, като кореспондиращи
помежду си и взаимно допълващи се, и не е дал вяра на противоречащите им
показания на св. И., тъй като са изолирани от останалия доказателствен материал
по делото и не намират подкрепа в него, съобразявайки и обстоятелството, че
този свидетел сам е заявил, че води дело със сходен предмет, поради което твърденията
му по спорните въпроси по делото са повлияни и от качеството му на ищец в
производство по чл. 284 и сл. от ЗИНЗС.
Предявените
от С.Ч. искове правилно са
били квалифицирани като искове по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно която
разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, т.е. на нарушения на забраната
осъдените, респективно – задържаните, да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение, включително на нарушения по
смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС – поставянето им в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Следователно отговорността на държавата по
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а
именно: 1. допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията
нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС; 2. нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС да е при или по
повод изпълнение на наказание „лишаване от свобода” или на мярка „задържане под
стража”; 3. претърпяна вреда (имуществена
и/или неимуществена)
и 4. причинна връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение
на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат.
Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно – липсата
на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за
възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства
възможността да се реализира отговорността на държавата в исково производство
по чл. 203 и сл. от АПК.
При така очертаната
фактическа и правна рамка на предмета на делото първоинстанционният съд правилно
е извел и решаващите си изводи за недоказаност и неоснователност на исковете, с
които е бил сезиран, приемайки, че при анализа на събраните доказателства:
не се установяват твърдените
от ищеца незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация, довели
до заразяването му с COVID-19 – липса на адекватен контрол в затвора
на заболелите лица и установяването на контактните им лица с оглед на
карантиниране на последните, неспазване на изискуемата дистанция от 1,5 м между
лишените от свобода и неосъществяване на периодична дезинфекция на лицата и
помещенията, а напротив – представените от ответника писмени доказателства и
показанията на св. Славов оборват тези твърдения и установяват по несъмнен
начин, че в Затвора Стара Загора са били взети своевременни, адекватни и
достатъчно по обем превантивни мерки за ограничаване разпространението на
заболяването, като лишените от свобода са били запознати с утвърдените
стандартни профилактични мерки, които да спазват, т.е. заболяването на С.Ч. от COVID-19 не се дължи на занижен противоепидемичен
контрол в Затвора Стара Загора, респективно липсва един от елементите от
правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС (твърдяното увреждащо бездействие на
служители на ответната дирекция), предвид което първият от предявените
искове (за сумата от 40000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на „умишленото заразяване“ на Ч.
с COVID-19, дължащо се на бездействието на ответника по
отношение на прилагане на установените в страната противоепидемични мерки и
липсата на здравен контрол в Затвора Стара Загора) правилно е бил отхвърлен, като недоказан и
неоснователен;
се установява, че
спрямо С.Ч. са били приложени своевременни и адекватни медицински мерки –
диагностика и лечение, способствали за благоприятен изход от заболяването му, като
конкретните битови условия, при които той е бил поставен за период от 13 дни по
време на наложената му изолация заради заболяването му от COVID-19, съответстват на предписанията на чл. 43, ал. 2
и ал. 3 от ЗИНЗС (минималната жилищна площ за един лишен от свобода
не може да бъде по-малка от 4 кв. м., като всяко място за лишаване от свобода
трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие) и чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС (в спалните помещения на местата за лишаване от
свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, като на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода), т.е. не могат да бъдат определени като такива,
нарушаващи забраната по чл. 3, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС, а доколкото
ищецът е търпял известни ограничения, надхвърлящи обичайните, свързани с
изпълнението на наказанието (например заключване на помещението, та дори
и такива, които ищецът твърди, но не са доказани по категоричен начин –
пренаселеност в резултат на настаняването му в помещение за изолация с лица в
повече от посочените в справката на началника на затвора в тази насока), същите, освен че са били с краткосрочен характер (само за периода на изолация), са били обусловени от обективни и извънредни
обстоятелства (епидемия) и са имали за цел опазване на човешкия живот и
здраве, предвид което и вторият от предявените искове (за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди в резултат на лошите битови условия, при
които Ч. е поставен по време на изолацията му от 20.10.2021 г. до 03.11.2021
г., поради заболяване от COVID-19 – пренаселеност на населението, в което
е бил изолиран, липса на санитарен възел и течаща вода в помещението, липса на
възможност за добро проветряване, ограничаване на достъпа до медицинска помощ,
поради заключване на помещението, в което е бил поставен) правилно е бил отхвърлен, като недоказан и
неоснователен.
Предвид
изложените съображения съдът намира, че касационната жалба е неоснователна. Не
са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение,
като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение
на закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви, Старозагорският
административен съд на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 319 от
15.07.2022 г., постановено по адм. дело № 661/2021 г. по описа на
Административен съд Стара Загора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.