Определение по дело №139/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и да да се произнес,взе предвид следното:

С присъда №17/14.02.2011г.,постановена по н.ч.х.дело № 83/2009г., Елховския районен съд е признал подсъдимата С. Т. Ж. от Г.Б., с ЕГН-*, за невиновна в това, че през месец юни 2008година, в писмо до М. на З. и х., с копие до Председателя на АЗПБ, Директора на ДФ „З.", К. по з. и г. в Народното събрание, вестник "1* ч." и О. д. "З. и г."-Г.Я., и копие до Телевизия „С.", е разпространила позорни за честта и достойнството на тъжителя А. Я. М. от Г. Я. обстоятелства, като му е приписала престъпления - рекет или изнудване, измама и участие в организирана престъпна група с думите: "Лицето продължава да тормози и рекетира земеделските производители и собственици на земя в няколко общини"; "Считаме, че ще бъдат доказани измамите на А. Я. М. и организираната от него група", както и разпространила неверни и позорни обстоятелства за тъжителя: "Той подаде жалба до Вас чрез подставените му лица и след като заплашваше с уволнения служителите в Общинска служба и Областната дирекция беше допуснат да очертава и кандидатства за плащане по СЕПП в реални граници", поради което и на основание чл. 304 НПК яе оправдал по това обвинение в престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.2, предл.2-ро, във вр. с чл.147 от НК. Отхвърлил е предявения от тъжителя А. Я. М. от Г.Я., с ЕГН *, граждански иск за заплащане на основание чл. 45 от ЗЗД на обезщетение в размер на 10 000.00 /десет хиляди/ лева за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на деянието - болки, страдания и неудобства от разпространените клеветнически твърдения, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан. Осъдил е тъжителя М. да заплати на подсъдимата Ж. , направените по делото разноски в размер на 300лева,а на РС Е.-20лв.-разноски.

Недоволeн от така постановената присъда е останал тъжителя М., който чрез повереника си - А.В.К., я обжалва изцяло, както в наказателната и в гражданската част, а също и в частта относно присъдените разноски, като счита, че същата е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, и е необоснована. Направените от ЕлРС изводи за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна не намирали опора в събрания доказателствен материал и съдът не бил успял да направи разграничение между правото на сигнал и клеветата, в резултат на което се е стигнало до съществено нарушение на правото на частният тъжител да докаже обвинението. Направените от съда правни доводи не намирали опора нито в закона, нито в съществуващата съдебна практика, а изводите на ЕлРС относно неоснователността на гражданският иск били незаконосъобразни. С оглед на това моли да се постанови съдебен акт, с който да се отмени изцяло атакуваната присъда на РС-Г.Е., и да бъде постановена друга, с която подсъдимата С. Ж. да бъде призната за виновна по повдигнатите й с тъжбата обвинения, като се уважи гражданския иск по справедливост и му бъдат присъдени направените по делото разноски в двете съдебни инстанции.По тази жалба, с Решение№7/13.06.2012г. по в.н.ч.х.дело №1342/2011г.на ОС Стара Загора, атакуваната присъда е отменена изцяло и е прекратено производството,както в наказателната,така и в гражданската част. С Решение №431/11.12.2012г.по н.дело №1359/2012г. ВКС на РБ е отменил Решение №7/13.06.2012г. на ОС Стара Загора,в частта с която е отменена първоинстанционата присъда №17/2011г. на РС Е. в гражданската част и е прекратено производството по гражданския иск и е върнал делото за ново разглеждане само в гражданската част на въззивен съд от стадия на съд.заседание.

С оглед гореизложеното,в съдебно заседание А.В.К. моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебния акт на Районен съд – Е. в частта относно гражданския иск и да постанови, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за непозволено увреждане. Счита, че с подписването на жалбата подсъдимата е осъществила фактическия състав на деликта. Нейното деяние било противоправно, защото с подписването на тази жалба, същата е опозорила честта и достойнството на доверителя й. Излага подробни съображения,като претендира и направените разноски.

Въззиваемата С. Т. Ж. редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Окръжният съд, с оглед посочените по-горе Решения на ОС Стара Загора и ВКС на РБ на практика е десезиран с наказателната част на атакуваната присъда на РС Е. и дължи произнасяне само в гражданската й част.Прочее, за да се произнесе по обжалваната присъда в частта й, с която предявеният граждански иск от частния тъжител против подсъдимата е отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан, съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд, след като е признал за невиновна и оправдал подсъдимата по предявеното й обвинение по частен ред, респ. с оглед изложеното относно несъставомерността на деянието и признаването на подсъдимата за невиновна в извършване на престъпление клевета спрямо А. М., поради факта, че по делото не било установено по безспорен и несъмнен начин Ж. виновно да е извършила престъпно деяние, причинило неблагоприятни последици за тъжителя,които да съставляват неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване на основание чл.45 от ЗЗД, е отхвърлил предявения от тъжителя М. против подсъдимата Ж., граждански иск за заплащане на обезщетение в размер на 10 000.00 лева за претърпените от него болки, страдания и неудобства в резултат на разпространените клеветнически твърдения, ведно със законната лихва,считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

Този извод на съда не се споделя от настоящата инстанция.

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него анализ и преценка на наличните, събрани и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства, е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата.Същата е доста пространна и като цяло правилна и вярна. На практика тази инстанция приема, че фактическа обстановка кореспондира на събраните по делото доказателствени материали. По отношение на преценката на същия настоящата инстанция няма принципни и съществени забележки, освен това, че районният съд е допуснал на места смесване на излагането на фактите с анализ на доказателствата, което в изолирани случаи води до затруднение да се прецени какво точно се приема за установено.

Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до констатации, които конкретизират и допълват изводите на първата инстанция относно фактите. От внимателния анализ, както на гласните доказателствени материали, съдържащи се в обясненията на подсъдимата Ж. и в показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от приобщените към делото писмени доказателствени материали, вкл. и процесната жалба, подписана от 51 земеделски производители, въззивната инстанция приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.05.2008 г. в Г.Б. се провела среща на земеделски производители и животновъди от територията на общината, както и от съседни общини от района на област Я., със заместник - министъра по земеделието и храните - Д. П. На срещата са присъствали депутатът М. С., кметът на община Б. Х. Х., началника на ОС „З. и г.” Г.Б. - св. Д. С., както и служители от общинската администрация. Темата на срещата била във връзка с мерките в малките селскостопански райони, обсъждане и разглеждане на проблеми в областта на селското стопанство в района на община Б.. На тази среща са присъствали тъжителят и подсъдимата. По време на срещата бил поставен проблема, възникнал във връзка с идентификацията по КВС и получилите се застъпвания между земеделски имоти, предмет на идентификация от различни земеделски производители. Последвали изказвания на земеделски производители във връзка с този проблем, станал дебат, част от земеделските производители заявили, че имат застъпвания с тъжителя А. М., след което присъстващия на срещата зам. министър П. призовал земеделските производители да поставят проблемите в писмен вид. По време на дебата за застъпванията отношение е взел и тъжителят М., присъствал на срещата като представител на "Елана фонд за земеделска земя", като призовал земеделските производители, които желаят да обработват земи на фонда, да посетят офиса му в Г. Я. и да сключат договори за наем за тези земи.След тази среща е подготвена жалба/ с неизвестен автор/която е предоставена на желаещите да я подпишат.

Жалбата, подписана от 51 земеделски производители, между които и подсъдимата Ж. е била адресирана до министъра на земеделието и храните и е със следното съдържание: „Господин министър идентифицирахме си обработваемите площи за 2008 г. След като приключихме с посочването на площите и подадохме заявленията си в ОРА. се появи лицето А. М.. Първо очерта комасирано площи, за които има договори с ЕЛАНА ФОНД и ВИТИС АГРО. Впоследствие поиска да очертава в реални граници имотите по договорите с ЕЛАНА и ВИТИС АГРО. След като му беше отказано от Общинската служба - Г.Б., той подаде жалба до Вас чрез поставените му лица и след като заплашваше с уволнения служителите в Общинската служба и Областната дирекция, беше допуснат да очертава и кандидатства по СЕПП в реални граници. С това идентифициране той показа площи, които даже не знае къде са, от кого се обработват и с какво са засяти. За някои от площите имаме сключени арендни договори, вписани в Елховския Районен съд. Лицето М. не фигурира в нито едно от заявленията, по простата причина, че е длъжник на ДФ „З.”. М. работи с поставени лица които са: С. Д. Х., Х. Х. К., И. А. Т., „С. А. А." Е., С. Г. Г., В. М. Т., В. Ж. Т., С. Д. К.. По същия начин лицето М. получи плащания за 2007г., чрез поставените си лица, без да обработва площите. Молим за Вашето съдействие, да бъде направена проверка на организираната от М. група, дали те наистина обработват заявените от тях площи. За целта настояваме при евентуална проверка да участват кметовете по места и земеделските производители.До сега сме подавали сигнали, но въпреки уверенията, че ще бъде проверен, това не се осъществява и лицето продължава да тормози и рекетира земеделските производители и собствениците на земя в няколко общини. Смятаме, че жалбата ни ще бъде взета под внимание, и че ще бъдат доказани измамите на А. Я. М. и организираната от него група.”Няма спор по делото,а и самата подсъдима изрично заявява,че е подписала тази жалба.

На 02.06.2008година в М. на з. и х. била внесена въпросната жалба на земеделски производители на територията на Община Б.. Жалбата е била депозирана в министерството от П. С. Г.. В Асоциацията на земеделските производители в България /АЗПБ/ копие от жалбата е получено на 02.06.2008 година.Няма данни процесната жалба да е постъпвала в ДФ "З." Установено е, че копие от депозираната в МЗХ жалба е било изпратено с писмо изх. N913-3550 от 14.07.2008 година на Изпълнителния директор на ДФ"З."- РА и е разпоредено извършване на проверка. Изпратеното копие от жалбата до Комисията по земеделието и горите в Народното събрание, също адресат на жалбата, е била препратено по компетентност на МЗХ. Във вестник „168 часа не е получаван документ, озаглавен "Жалба на земеделски производители на територията на община Б., обл, Я.", подписана от 51 лица. В О. д. "З." - Г. Я. - друг адресат на жалбата, същата е постъпила на 03.06.2008 година. В телевизия "Скат" жалбата на земеделските производители е била получена по факса на телевизия "Скат" на 10.10.2008 година.

В процесната жалба се съдържат изразите: „Лицето продължава да тормози и рекетира земеделските производители и собственици на земя в няколко общини" и „Считаме, че ще бъдат доказани измамите на А. Я. М. и организираната от него група", отнасящи се до частния тъжител А. Я. М.. На практика на тъжителя М. се приписват престъпленията изнудване /рекет/, измама и участие в организирана престъпна група /за извършване на измами/. Настоящата инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд по отношение на това,че „..налице е съвпадение на отделни думи използвани в жалбата с такива,включени в състава на някое престъпление по смисъла на НК”,но използването им, разгледано в контекста на цялото съдържание на жалбата ”…смислово,граматически и логически,има друг смисъл”

Вярно е, че в НК не съществува понятието „рекет”, но съществува престъплението „изнудване” по чл.213а или 214 от НК. В обществото понятието „рекет” е придобило гражданственост, когато се описват действия, осъществяващи признаците на престъплението „изнудване” по чл.213а или 214 от НК. Следователно използването в жалбата на думата „рекетира” вместо „изнудва” означава, че с тази дума на тъжителя е приписано престъпление по чл.213а или 214 от НК. Като е използвано точно това понятие, в жалбата се е имало предвид, че тъжителят осъществява такива действия, които са описани като „рекетиране”, а юридически се квалифицират като „изнудване”. В тази връзка следва да се посочи, че за да бъде осъществено престъплението „клевета” по чл.147, респ. квалифицираното такова по чл.148 от НК, чрез изпълнително деяние под формата на приписване на престъпление, не е необходимо деецът да е очертал съответното престъпление с всички съставомерни негови признаци, респ. да е конкретизирал престъплението с точно посочване на правната му квалификация, а е достатъчно да е приписал на пострадалия извършването на такива действия, от които може да се направи извод за извършено престъпление от особената част на НК, макар и не напълно конкретизирано.

Използваното понятие „измама” и свързването му с тъжителя М. не оставя съмнение, че се касае за твърдение, че той е извършил такива деяния. От начина на формулиране на изречението и от структурата на същото не може да се направи извод само за изказано предположение или заостряне на вниманието на една евентуална проверка, а е съвсем ясно, че е налице категорично твърдение за извършено престъпление „измама”. Текста следва да се тълкува съвсем еднозначно в смисъл на твърдение за извършени такива престъпления, а не за предположение. Предположение би било налице само ако в текста се настояваше за проверка с цел да се установи дали евентуално тъжителят не е извършил измами, а не и когато в този текст се съдържат недвусмислено и категорично твърдение, че такова престъпление е извършено. От друга страна, извършването на измама представлява престъпление по чл.209 от НК. Настоящата инстанция не споделя и това тълкуване на съдържащия се в жалбата израз. Не е налице несъответствие между текста в жалбата и този посочен в тъжбата, нито е налице субективна интерпретация на израза „организирана от него група”, тъй като в случая районният съд е тълкувал този текст неправилно, едностранчиво и изолирано от останалия текст в изречението. Текстът: „Считаме, ... , че ще бъдат доказани измамите на А. Я. М. и организираната от него група.”, води до несъмнения извод, че твърдените измами са извършвани от А. М. и организираната от него група, т.е. налице е организирана група за извършване на измами. С други думи, налице е твърдение, че М. участва в организирана престъпна група по смисъла на чл.321а от НК за извършване на престъпления - измами. Следователно на тъжителя М. се приписва извършването на престъпление и по чл.321а от НК.

Твърдението, че дадено лице е извършило престъпление е частен случай на разгласяване на позорно обстоятелство. В случая от обективна страна, тези твърдения са клеветнически във вид на приписване на престъпление. Тези твърдения са неистински. В българската правна система, както и във всяка друга демократична система, действа принципа за невиновност на което и да е лице до доказване на противното с влязла в сила присъда. Съгласно чл.31 ал.3 от Конституцията на РБ, обвиняемият се счита за невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда. Същият текст е възпроизведен и в чл.16 от НПК. Тези текстове на практика възпроизвеждат чл.6 т.2 от ЕКПЧОС, която съгласно чл.5 ал.4 от КРБ има приоритет над вътрешното ни право. Следователно, съгласно установения от международните актове и от вътрешното ни право стандарт на доказване, истинността на приписаните престъпления може да бъде доказана само по един единствен начин - чрез наличие на влязла в сила присъда срещу М. за изнудване, измама и за организиране на група за измами. След като такава присъда няма, твърденията са неистински. Съгласно свидетелството за съдимост и справката за съдимост на А. М., същия не е осъждан за подобни престъпления. В този смисъл твърденията в „жалбата” на 51 лица, между които и подсъдимата Ж. - че тъжителят е извършил и извършва такива престъпления са неистински. Изнасянето на твърдения, че тъжителят извършва или е извършил престъпления представлява и разгласяване на позорни за него обстоятелства.

Предвид изводите, които настоящата инстанция направи относно съставомерността на деянието на подсъдимата Ж. по чл.148 ал.2, във връзка с ал.1 т.2, предл.2-ро, във връзка с чл.147 от НК и събраните доказателства за претърпените неблагоприятни за тъжителя последствия в резултат на жалбата против него, доказан по своето основание се явява предявеният от тъжителя против този подсъдимата граждански иск, с който се претендира присъждане на обезщетение за претърпени от това престъпление неимуществени вреди, макар размерът на претендираното обезщетение да е значително завишен.

Несъмнено е, че жалбоподателят е претърпял неблагоприятни последици от неимуществен характер свързани с това, че пред съответните институции, а впоследствие и пред обществото името му е било компрометирано и почтеността му е била поставена под съмнение. Това се е отразило и на здравословното му състояние, доколкото се е наложило тъжителят да търси специализирана медицинска помощ от лекар. Констатирани били хипертонична и нервна кризи и се наложило предприемане на лечение. Изнесеното за тъжителя повлияло негативно в контактите и взаимоотношенията с хората въобще, както и в бизнес средите в частност. С оглед на изложеното, според настоящия съд справедлива компенсация за тези претърпени от жалб¯подателя М. вреди от неимуществен характер, пряка и непосредствена последица от деянието на подсъдимата Ж., представляващо непозволено увреждане, би било обезщетение в размер на 1000 лв. В този смисъл и до този размер следва да бъде уважен гражданския иск на тъжителя А. М. против подсъдимата, като в останалата му част претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния й размер от 10000 лв. правилно е била отхвърлена. Следва да се присъди и законната лихва върху уважената част от гражданския иск считано от 01.06.2008 г., до окончателното изплащане на присъдената сума.

В тази връзка следваприсъдата да бъде изменена в гражданската й част, като бъде отменена в частта й, с която предявеният от частния тъжител и граждански ищец против подсъдимата граждански иск е отхвърлен за сумата от 1 000 лв., вместо което следва подсъдимата Ж. да бъде осъдена да заплати на тъжителя М. сумата в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.06.2008 г., до окончателното й изплащане. Следва да бъде отменена обжалваната присъда и в частта й, с която частния тъжител М. е осъден да заплати на подсъдимата Ж. направените пред първоинстанционния съд разноски в размер на 300 лв., вместо което следва подсъдимата да бъде осъдена да заплати на частния тъжител М. направените по делото разноски пред всички съдебни инстанции, в размер на 2983лв.

В останалата й част, извън наложителните изменения и отмяна в посочените по-горе части, първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена.

При този изход на делото, подсъдимата Ж. следва да бъде осъдена да заплати по сметката на Окръжен съд Кърджали сумата от 50 лв. представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск.

Водим от горното и на основание чл.88 ал.1,във вр.с чл.334 т.3 и чл.334 т.6, във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Присъда № 17/14.02.2011 г., постановена по н.ч.х.дело № 83/2009 г. по описа на Елховския районен съд в частта,с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявения от частния тъжител и граждански ищец А. Я. М. от Г.Я., с ЕГН * против подсъдимата С. Т. Ж. от Г.Б., с ЕГН-*, граждански иск за заплащане на основание чл. 45 от ЗЗД на обезщетение в размер на 1000.00 /хиляда/ лева за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на деянието - болки, страдания и неудобства от разпространените клеветнически твърдения, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане; както и в частта, с която е осъден тъжителя А. Я. М. от Г.Я., с ЕГН * да заплати на подсъдимата С. Т. Ж. направените по делото разноски в размер на 300.00 /триста/ лева,а по сметка на ЕРС 20/двадесет/лева разноски, вместо което постановява:

ОСЪЖДА С. Т. Ж. от Г.Б., У.”. В. №16 с ЕГН-*, да заплати на А. Я. М. от Г.Я., У.”.№ *, с ЕГН *, сумата в размер на 1000 /хиляда/ лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.06.2008 година до окончателното й изплащане; както и да му заплати сумата в размер на 2983 лв., представляваща разноски пред всички инстанции.

ОСЪЖДА С. Т. Ж. от Г.Б.,У.”. В.№* с ЕГН-*, да заплати по сметка на Окръжен съд Г.Кърджали сумата в размер на 50лв., представляваща държавна такса върху уважената част на гражданския иск.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.