№ 148
гр. Н., 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело №
20213620101612 по описа за 2021 година
Делото е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД,
с цена на първия иск от 567,36 лева и цена на втория иск 378,24 лв., предявени от СТ. ЗЛ.
ИВ. с настоящ адрес:гр.Н., обл.Ш., чрез пълномощника й адв.М.В. М., вписан в АК-П.
против "Вива Кредит" ООД, ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:гр.София,
ж.к.."Люлин "№7, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл. АТЦ „Силвър център“ ет.2, офис 73Г.
В исковата молба се изнасят следните факти: Ищцата твърди, че е страна по договор за
потребителски заем Standart 30 №*** от *** г., сключен с ответното дружество. Съгласно
чл.1 ,л.3 т този договор се задължила да заплати такса за експресно разглеждане на
документите за отпускане на кредита в размер на 576,36 лева. Съгласно чл.2 от договора
трябвало да върне 1552,68 лева, с включената такса за експресно разглеждане, при размер
на заема от 800 лв., ГПР-49,51 %, годишен лихвен процент от 40,32 %, на 12 вноски. В чл.4,
ал.2 от договора се предвиждало и плащането на неустойка в размер на 378,24 лева. Така
общата сума за връщане нараснала до 1930,92 лева.Ищцата счита клаузата на чл.1, ал.3 от
договора си с ответника и тази на чл.4, ал.2 за нищожни на основание чл. 26, ал.1, предл.3 от
ЗЗД. поради неспазване нормите на чл.10а, чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и
по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. С подробно изложени аргументи ищцата моли съдът да постанови
решение,с което приеме,че клаузата ,съдържаща се в чл.1 ал.3 от Договор за паричен заем
Standart 30 №*** от *** г.,сключен между ищцата СТ. ЗЛ. ИВ. и ответника "Вива Кредит"
ООД,която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в
размер на 567.36лв. и клаузата,съдържаща се в чл.4 ал.2 от Договор за паричен заем Standart
30 №*** от *** г.,сключен между ищцата СТ. ЗЛ. ИВ. и ответника "Вива Кредит"
ООД,която предвижда заплащането на неустойка в размер на 378.24лв.,са нищожни на
1
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.22 във вр.с чл.10а,чл.11 и чл.19 от ЗПК,както и по
чл.143 ал.1 от ЗЗП
Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
В законовия срок е постъпил писмен отговор от ответната страна. В него се посочва, че
предявените искове са неоснователни, като се посочват следните твърдения за това: При
договарянето на неустойка, на ищцата била дадена възможност за избор между няколко
възможности. В конкретния случай непредоставянето на обезпечение поставяла
дружеството в риск от неизпълнение на задължението.Ищцата сама избрала финансова
услуга, която не изисква предварително осигуряване на обезпечение, с удобството бързо да
получи немалка парична сума в заем. Самата функция на неустойката била да обезпечи
изпълнението, да стимулира длъжника да бъде коректен при изпълнението. По сключения
договор ищцата заплатила само първата и частично втората погасителна вноска. За да
обезпечи изпълнението ответното дружество включило в самия договор съответни клаузи, с
които потребителят бил предварително запознат. Твърдението за висок размер на
неустойката противоречало на житейската и бизнес логика и не било в съответствие със
свободата на договаряне. Освен това ищцата имала законовата възможност в 14 дневен срок
да се откаже от кредита, но тя не го сторила и следователно се съгласила да плати и
договорената неустойка. Договорената неустойка не следвало да се включва в ГПР. По
отношение на допълнителната услуга по чл.1, ал.2, ищцата доброволно я
избрала.Експресното разглеждане на документи не било действие по усвояване или
управление на кредита.Липсата на законова регламентация на тази услуга не била случайна,
защото единствено финансовата институция била наясно и да остойности цената й.. С тези и
други аргументи се моли исковете да се отхвърлят, както и да се присъдят в полза на
дружеството сторените разноски, включително адвокатско възнаграждение.
С отговора е приложено пълномощно, не са направени искания.
В съдебно заседание ищцата не се явява,не изпраща представител.
Ответникът не се явява,не изпраща представител.
Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото и неоспорен от страните по автентичност и съдържание
Договор за паричен заем Standart 30 №*** /*** г., ответникът „Вива кредит“ООД е
предоставил на ищеца СТ. ЗЛ. ИВ. паричен заем в размер на 800.00лв.,който се е задължил
да му го върне в срок до 12 месеца,на 12 месечни вноски.Последната падежна вноска е
определена на ***г.Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40.32%.,ГПР е
49.51%.Общият размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане е
1552.68лв.,представляваща сбор от общия размер на заемната сума и общите разходи по
кредита ,при взети предвид допускания в т.8.
Според клаузата на чл.1 ал.3 от договора,“За извършената от кредитора допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем,заемателят дължи такса за
2
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 567.36лв.“
Страните са се споразумели /чл.4 ал.1 и 2 от договора/,че заемателят се задължава в 3-
дневен срок от усвояване на сумата по договора,да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения:1/поръчител-физическо лице,което на отговоря на определи условия
или 2/банкова гаранция,която е издадена след усвояване на паричния заем,в размер на
цялото задължение на заемателя по договора ,валидна 30 дни след падежа за плащане на
договора.Страните са се съгласили,че в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение,посочено в ал.1,заемателят дължи неустойка в размер на
378.24лв.Уговорили са неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка
от погасителните вноски,посочени в чл.2 ,ал.1 ,т.4,като в този случай дължимата вноска е в
размер на 160.91лв.,а общото задължение по договора става в размер на 1930.92лв.
Към момента на предявяване на иска /***./срокът на договора не изтекъл ,не са релевирани
доводи същият да е развален от някоя от страните,поради което следва да се приеме,че
същите са обвързани от правните последици на договорните клаузи.
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
Ищцата претендира прогласяване на нищожността на Договор за паричен заем Standart 30
№*** /*** г,сключен между нея и ответника„Вива кредит“ООД
на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.22 във вр.с чл.10а,чл.11 и чл.19 от ЗПК,както и по
чл.143 ал.1 от ЗЗП.
Съдът намира исковете за основателни и доказани,поради следните съображения:
Сключения договор за потребителски кредит има характер на потребителски кредит по чл.9
и сл.от ЗПК.,поради което,като условие за неговата действителност намират приложение
императивните изисквания,уредени в ЗПК.
В процесния договор - чл.1 ал.3 от договора,“За извършената от кредитора допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем,заемателят дължи такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на
567.36лв.“.Тази договорна клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.2 от ЗЗП..
Съдържанието на допълнителната услуга по съществото си не представлява реално
предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, които да носят
допълнителни ползи за кредитополучателя,за да бъде обосновано изискването на
възнаграждение. Тази клауза представлява такса по събиране и обслужване на кредита и по
естеството си е такава по управление на кредита.В чл.10а,ал.2 от ЗПК е установена
забрана за кредитора да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,свързани с
усвояване и управление на кредита.
Ето защо,съдът намира,че сключения между ищеца и ответника договор за кредит се явява
недействителен на основание чл.22 във вр.с чл.10а и чл.11 ал.1 т.10 и т.11 от ЗПК.
Тъй като тези пороци рефлектират върху действителността на договора,за конкретната му
клауза –чл.1 ал.3 ,то искът за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл.26 ал.1
от ЗЗД ,поради противоречие със закона –конкретно чл. чл.22 във вр.с чл.10а и чл.11 ал.1
3
т.10 и т.11 от ЗПК се явява основателен и доказан и като такъв следва да се уважи изцяло
Предвид гореизложеното,съдът намира,че предявения иск се явява основателен и изцяло
доказан и като такъв следва да се уважи.
Основателен се явява и иска да прогласяване нищожността на договорната клауза на чл.4
ал.1 и ал.2 . Аргументите за това са следните:
Оспорва се действителността на договорната клауза,предвиждаща заплащането на
неустойка за неизпълнение на договорно задължение ,която по смисъла си представлява
претендирано възнаграждение по гаранционна сделка/поръчителство/.Съгласно клаузите на
договора,заемателят се е задължил в 3-дневен срок да предостави на заемодателя
обезпечения,след които:1//поръчител-физическо лице,което да е навършило 21-годишна
възраст,да работи по безсрочен трудов договор,да има минимален стаж при настоящия си
работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход 1000 лева,през последните 5 години
да няма кредитна история в ЦКР или 2/банкова гаранция,която е издадена след усвояване
на паричния заем,в размер на цялото задължение на заемателя по договора ,валидна 30 дни
след падежа за плащане на договора.Страните са се съгласили,че в случай на неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение,посочено в ал.1,заемателят дължи
неустойка в размер на 378.24лв.
Така уговореното вземане противоречи на закона и добрите нрави. Разпоредбата на чл.16
от ЗПК е категорична и предвижда императивно задължение за кредитора да оцени
кредитоспособността на потребителя, преди да предостави кредит. Освен това,
предвиденият тридневен срок за намиране на поръчител,който да отговоря на всички
изброени условия,или пък да представи банкова гаранция при определени условия, прави
самото задължение практически неизпълнимо. Изложеното налага извода, че заемодателят
използва коментираната клауза единствено като средство за увеличение размера на главния
дълг, а не за постигане на присъщите цели. Ето защо неустойката се явява нищожна поради
противоречие с добрите нрави, на основание чл.26 от ЗЗД във вр.с чл.143 ал.1 от ЗЗП.
Поради изложеното,съдът намира ,че и този иск се явява основателен и доказан,поради
което следва да бъде уважен,така,както е предявен.
Следва на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр.с чл. във вр.с чл.22 във вр.с чл.10а,чл.11 и
чл.19 от ЗПК да прогласи нищожността на клаузата ,съдържаща се в чл.1 ал.3 от Договор за
паричен заем Standart 30 №*** от *** г.,сключен между ищцата СТ. ЗЛ. ИВ. и ответника
"Вива Кредит" ООД,която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на
документите в размер на 567.36лв.
Следва да основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.143 ал.1 от ЗПП да прогласи
нищожността на клаузата ,съдържаща се в чл.4 ал.2 от Договор за паричен заем Standart 30
№*** от *** г.,сключен между ищцата СТ. ЗЛ. ИВ. и ответника "Вива Кредит" ООД,която
предвижда а заплащането на неустойка в размер на 378.24лв.
С оглед изхода на делото и по арг.на чл.78 ал.1 от ГПК, съдът намира, че ответното
дружество следва да заплати на ищцата направените от нея разноски, в размер на 100.00лв.
4
– заплатена държавна такса. На пълномощника на ищцата следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител – адв. М.М. от АК- П. е
предоставил безплатна за ищцата правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА-
адвокатска помощ на материално затруднено лице. В този случай дължимото адвокатско
възнаграждение следва да бъде заплатено на адвоката. Същото е в размер на 600.00
лв./доколкото са предявени два иска/ и е в рамките на минималните размер по Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като следва да се заплати от
ответната страна./по арг.на чл.7 ал.2 т.3 /
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр.с чл. във вр.с чл.22 във вр.с
чл.10а,чл.11 и чл.19 от ЗПК нищожността на клаузата ,съдържаща се в чл.1 ал.3 от
Договор за паричен заем Standart 30 №*** от *** г.,сключен между ищцата СТ. ЗЛ. ИВ.
с ЕГН:**********,с адрес:гр.Н.,ул.*** и ответника „Вива Кредит“ООД,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:гр.София,р-н Люлин,жк.“Люлин
7“,бул.“Джавахарлал Неру“№28,бл.“АТЦ „Силвър център“ет.2 офис 73Г,представлявано от
*** Д.С.Д. ,която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на
документите в размер на 567.36лв.
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.143 ал.1 от ЗПП нищожността
на клаузата ,съдържаща се в чл.4 ал.2 от Договор за паричен заем Standart 30 №*** от
*** г.,сключен между ищцата СТ. ЗЛ. ИВ. с ЕГН:**********,с адрес:гр.Н.,ул.*** и
ответника „Вива Кредит“ООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление:гр.София,р-н Люлин,жк.“Люлин 7“,бул.“Джавахарлал Неру“№28,бл.“АТЦ
„Силвър център“ет.2 офис 73Г,представлявано от *** Д.С.Д. ,която предвижда
заплащането на неустойка в размер на 378.24лв.
ОСЪЖДА ответника „Вива Кредит“ООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление:гр.София,р-н Люлин,жк.“Люлин 7“,бул.“Джавахарлал Неру“№28,бл.“АТЦ
„Силвър център“ет.2 офис 73Г,представлявано от *** Д.С.Д. да заплати на ищцата СТ. ЗЛ.
ИВ. с ЕГН:**********,с адрес:гр.Н.,ул.*** направените по делото разноски в размер на
100.00лв. /сто лева/- заплатена държавна такса по делото.
ОСЪЖДА ответника „Вива Кредит“ООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление:гр.София,р-н Люлин,жк.“Люлин 7“,бул.“Джавахарлал Неру“№28,бл.“АТЦ
„Силвър център“ет.2 офис 73Г,представлявано от *** Д.С.Д. да заплати на адвокат М.В. М.
от Адвокатска колегия –П., съд.адрес: гр. П., бул.“***, адвокатско възнаграждение в размер
на 600.00лв. /шестстотин лева /, за процесуално представителство на ищцата по делото,на
основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –гр.Ш. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6