О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 112
гр. П., 23.02.2021 г.
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като постави на разглеждане гр.д. № 716/2020 г. по описа на ПпРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, предявена от адв. К.М. от ВТАК,
действащ като пълномощник на В.Н.Ц. ***, с адрес за призоваване и съобщения:
гр. ***, против С.К. ***, за упражняване на родителски права, местоживеене на
дете, режим на лични отношения и издръжка.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства. Направено е доказателствено искане за допускане на
гласни доказателствени средства – пет свидетели, при довеждане, както и за
служебно изискване на свидетелство за съдимост на ответника.
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК ответникът С.К.К. е подал писмен отговор чрез
пълномощник: адв. Д.П. ***, в който е изразил становище за неоснователност на
предявения иск. С отговора е направено и искане за определяне на привременни
мерки относно упражняване на
родителските права по отношение на детето Л..
Към
отговора са приложени писмени доказателства. Направено е доказателствено искане
за допускане на гласни доказателствени средства – трима свидетели, при довеждане.
Съдът намира,
че предявеният иск е допустим, родово подсъден на районен съд и местно подсъден
на Поповски районен съд.
Съдът прецени,
че приложените към исковата молба и отговора на ответника писмени
доказателства, както и поисканите от страните гласни доказателствени средства,
са относими, допустими и необходими за изясняване на делото от фактическа
страна, поради което следва да бъдат допуснати. Следва да бъде уважено и
доказателственото искане на ищцата за изискване на справка за съдимост на ответника.
Следва да бъде
насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, както и да
им бъде указана възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора.
С оглед
разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДетето, следва да бъдат уведомени Дирекция „***”
– отдел „***”– гр. П. и гр. Б. за образуваното гражданско дело по чл. 127, ал.
2 от СК, като същите следва да изпратят
представител или да представят по делото социални доклади, в които да изложат
обстоятелства, свързани с правната сфера на детето Л. К., ЕГН *********** –
социално-битови и материални условия на живот, при които живее; лица, с които
съжителства; влияние, което му оказва
съжителството с тези лица; емоционално състояние на детето; отношение на детето
към родителите му, привързаността към тях, желанието на детето при кой от
двамата родители да живее и др. съобразно предмета на делото.
Следва да бъде
указано и на двамата родители да се явят лично в съдебно заседание, с оглед
непосредственото им изслушване от съда, на основание чл. 59, ал. 6 от СК.
Следва да бъде
изготвен и съобщен и проектът за доклад по делото.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА съдебно заседание на 24.03.2021 г. –
13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ДСП – П. и ДСП – Б..
НАПЪТВА страните към постигане на
съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и
отговора писмени доказателства:
– заверено
копие на удостоверение за раждане на Л. К.,*** въз основа на акт за раждане № 28/26.06.2013
г., съставен в гр. П., обл. Т.; заверено копие на удостоверение № 12/01.10.220
г., издадено от ОУ „***“ – П.; заверено копие на удостоверение за раждане на Ц.
Ц., издадено въз основа на акт за раждане № 245/13.09.2006 г., съставен в гр. П.;
заверено копие на заявление за приемане на работа на домашен помощник №
**********-45 от 03.01.2020 г. заверено
копие на документ за трудова заетост и заплата на ищцата В.Н.Ц. с превод от
италиански на български език; заверено копие на определение за промяна на мярка
за неотклонение по чл. 299 от НПК, с превод от италиански на български език;
заверено копие на удостоверение за годишно изплатени заплати с превод от
италиански на български език;
–
заверено копие на удостоверение № РД-18-120/28.09.2020 г., издадено от СУ „***“
– Б.; заверено копие на удостоверение за завършен първи клас от началния етап
на основното образование, рег. № 3017-20/01.06.2020 г., издадено от СУ „***“ – Б..
ДОПУСКА до разпит по трима свидетели на всяка
от страните, при режим на довеждане, за доказване твърденията и възраженията им
в исковата молба и отговора.
УКАЗВА на родителите В.Н.Ц. ши С.К.К. да се явят
лично в съдебно заседание, с оглед непосредственото им изслушване от съда,
на основание чл. 59, ал. 6 от СК.
ДА СЕ ИЗИСКА справка за съдимост на С.К.К.,
ЕГН **********.
УКАЗВА на ответника да представи
за датата на насроченото открито заседание удостоверение за доходите си за
периода 04.10.2019 г. – 04.10.2020 г.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ Дирекция „***” – отдел „***”–
гр. П. и гр. Б. за образуваното
гражданско дело по чл. 127, ал. 2 от СК, като същите следва да изпратят представител или да представят по делото
социални доклади, в които да изложат обстоятелства, свързани с правната сфера
на детето Л. К., ЕГН *********** – социално-битови и материални условия на
живот, при които живее; лица, с които съжителства; влияние, което му оказва съжителството с тези лица;
емоционално състояние на детето; отношение на детето към родителите му,
привързаността към тях, желанието на детето при кой от двамата родители да
живее и др. съобразно предмета на делото.
СЪДЪТ
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1.Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и възражения:
Ищцата твърди
в исковата си молба, че с ответника са живели на съпружески начала и от
съвместното им съжителство било родено детето Л. К., роден на *** г. в гр. ***,
И..
Твърди, че
част от съвместния си живот страните са
живели в И., като ответникът постоянно я
тормозел. Същият бил изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ И. и бил
освободен от затвора на 28.10.2016 г.
Твърди, че
през 2018 г. се разделили и тя останала да живее в И. с Л., а ответникът се
върнал в Б., където се устроил да живее в Б.. Там заживял на съпружески начала
с друга жена.
Твърди, че
през м. май 2018 г. ищцата и детето се установили да живеят в гр. *** в И.,
където тя работела, а детето посещавало предучилищна група.
През лятото на
2019 г. Л. изкарал лятото в Б. при ответника, а през есента на същата година
ищцата поискала детето да й бъде заведено в И., но ответникът отказал и поискал
да го запишат да учи първи клас в българско училище. Ищцата се съгласила, като
отишла в началото на септември в гр. Б. и го приготвила за първи клас.
Уговорката между страните била след първи клас детето да бъде записано в
училище в И. при нея. Така Л. заживял при баща си.
Ищцата редовно
се прибирала в Б. и имала постоянен и необезпокояван контакт с детето, въпреки
раздялата с бащата. Редовно изпращала пари, купувала дрехи, обувки, храни на
сина си. Контактът между нея и детето
бил постоянен, като връзката била поддържана и по телефон, както и по интернет.
По време на пандемията бащата започнал да препятства контакта на детето с майка
му, като на моменти не позволявал на Л. да се чува с майка си.
Около седмица
преди предявяване на иска ищцата разбрала, че ответникът бил задържан от
полицията. Разговаряла с брат му и с приятелката му, уверила се, че детето й е
добре, организирала се и се завърнала в Б., за да прибере и да се грижи за
детето си. Впоследствие ищцата установила, че ответникът бил приведен в
затворническо общежитие и при тези
обстоятелства преценила, че тя ще отглежда детето си в гр. П., като за тази цел на 28.09.2020 г.
подала нежните документи и преместила
детето да учи в училище в гр. П.. Обадила се на приятелката на ответника, за да
й заяви, че отива да си прибере детето, но последната отказала да й го предаде
и извикала полиция. На следващия ден били извикани в ОЗД в ДСП – Б.,
където след проведени беседи Л. бил
предаден на ищцата.
Към момента на
подаване на исковата молба ищцата и детето живеели в гр. ***. Детето се
чувствало добре и било обгърнато с вниманието на майка си и роднините си.
При
това положение, като счита, че има правен интерес, моли да бъде постановено
решение, с което съдът да определи местоживеенето на детето при майката, на нея
да предостави упражняването на родителските права, да определи режим на лични
отношения на детето с бащата – всяка първа събота от месеца от 10.00 до 12.00
ч., в присъствието на полицай, да осъди ответника да заплаща месечна издръжка
на детето си в размер на по 300.00 лв. месечно от предявяване на иска до
настъпване на причини, обуславящи изменението или прекратяването й, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. Моли да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката. Претендира
разноски.
В едномесечния
срок и по реда на чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника чрез
пълномощник: адв. Д.П. ***, в който същият изразявал становище за
неоснователност на предявения иск, като моли същият да бъде отхвърлен и да му
бъдат присъдени разноските по делото.
Признава, че
детето Л. било родено в И.. Твърди, че няколко месеца след раждането му
родителите му и то се върнали в Б. и
установили да живеят в гр. П., но след това ответникът заминал за Б..
Когато
ответникът се върнал в гр. П. през м. май 2013 г. заварил сина си сам на
двора, изложен на слънце, в проходилка,
а баба му била в къщата в нетрезво състояние. От нея бащата разбрал, че ищцата
е оставила детето на майка си и заминала сама за И., без да го уведоми за това.
Тогава ответникът взел сина си при себе
си в Б., гледал го сам около 4-5 месеца, след което отишъл в И., от където
прибрали ищцата и всички се установили да живеят в гр. Б., кв. **, в къща под
наем. Така живели до 2016 г., когато ответникът бил арестуван, екстрадиран в И.
и впоследствие оправдан. След като излязъл от затвора в И., в края на 2016 г.
ответникът се върнал веднага в Б., за да търси сина си и майка му, но тогава
установил, че ищцата била напуснала къщата в гр. Б., разпродала обзавеждането и
се установила със сина си в гр. П.. Тогава родителите решили и заминали заедно
отново за И. с намерение да се установят там трайно. Започнали работа и това
продължило до Великденските празници на 2018 г., когато ищцата заедно с детето
се върнала в Б.. Ответникът продължил да работи в И., изпращал пари и си
мислел, че отношенията им с ищцата са
нормални, докато последната му заявила, че се разделят. Тогава той напуснал
работа и се върнал в Б., за да изяснят отношенията си, но установил, че през
това време ищцата отново се е върнала в И. заедно с детето. То ходело на детска
градина в И. до лятото на 2018 г., когато ищцата съобщила на ответника да я
чака на Централна автогара – С., за да вземе сина им. Ответникът действително
ги посрещнал, заедно с пълнолетния си син и съпругата му, взел Л. в гр. Б. и от
тогава, в продължение на две години – до 29.09.2020 г. когато детето било
отведено в гр. П., същото живяло с баща си и неговата приятелка – Х. Ж..
През периода,
в който детето живяло с баща си, му били осигурени спокойствие, грижи, както и
били задоволени всичките му потребности. Ходело на училище, учело се отлично,
имало подходяща среда. От друга страна баща му
му осигурявал връзка и контакт с майката, а когато тя се връщала в
страната, водила детето за по няколко дни в П.. Финансовото участие на майката
в издръжката на детето било епизодично и се изразявало в изпращане на дребни
суми пари от време навреме. Майката с поведението си показвала, че е доволна от средата и начина на живот на Л.,
осигурени му от бащата и неговата приятелка. Постъпката й при отвеждането на
детето в П. била изненадваща, странна и
будеща притеснение, а рязката промяна в живота на детето не била в негов
интерес.
Изненадващото
пристигане на ищцата в дома на ответника на 28.09.2020 г. и изразеното намерение веднага да отведе
детето си в П., шокирало всички и най-вече самото дете. Освен това ищцата не
проявила никаква деликатност и съобразяване, като заявила на детето, че баща му
е в затвора, който факт не му бил известен до този момент.
След
отвеждането на Л. в П., същото първоначално било объркано и разстроено, но
впоследствие ответникът усетил промяна в отношението му към него, вероятно под
влияние на майката. Детето заявило на
баща си, че искало да отиде в И. заедно с майка си, че пушело цигари, псувало,
сбило се с друго дете. В даден момент блокирало обажданията от баща си и
неговата приятелка и отказало контакт с тях.
Твърди,
че ищцата имала пълнолетен син и
непълнолетна дъщеря от предходна връзка. Те били отгледани от нейната майка
заради почти непрекъснатото пребиваване на ищцата в И.. Ответникът изразява
съмнение, че подобна съдба щял два има и Л., тъй като майката не можела да му осигури
спокоен и нормален живот, съобразен с
възрастта и потребностите му.
Предвид
изложеното, счита, че майката няма нужния капацитет, за да осигури адекватни
грижи, внимание и възпитание на детето. Бащата бил този, който винаги се
стремял да осигури спокоен живот на сина си, дори и във времето, когато
изтърпявал наказание. Поведението на майката представлявало възползване от
ситуацията, в който бащата изпаднал и не било в интерес на детето. През
годините, когато детето било при баща си, последният не бил предприемал съдебни
процедури по предоставяне на родителски права, въпреки пълното основание да ги
иска, за да неа се възползва от отсъствието на майката, нито бил настройвал
детето срещу нея.
Оспорва изцяло
всички изложени в исковата молба обстоятелства и моли предявените искове да
бъдат отхвърлени, като на него да бъдат предоставени родителските права по
отношение на детето, ведно със законните последици и да му бъдат присъдени
разноски.
Моли, до
приключване на делото, да бъдат постановени привременни мерки по упражняване на
родителските права, като съдът да определи детето да живее при баща си.
2. Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 127,
ал. 2 от СК, съединен с иск за издръжка – по чл. 143, ал. 2 от СК.
3. Права и обстоятелства, които се признават: ответникът
признава, че с ищцата са живели на съпружески начала и че от съвместното им
съжителство е родено детето Л., както и
не оспорва, че родителите са разделени. Няма други безспорни обстоятелства.
Няма признание на права.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от
доказване: горепосочените.
5. Разпределение на доказателствената тежест:
Всеки от родителите, претендиращ упражняването на
родителските права, носи тежестта да докаже по-добрите си родителски
качества – възпитателски качества, полагани до момента грижи и отношение към
детето, желание от страна на родителя, привъзраност на детето към родителя,
възможности за помощ при отглеждането и възпитанието на детето от трети
лица–близки на родителя, социално обкръжение, възможностите си за осигуряване
на по-добри битови и материални условия за отглеждане на детето, както и че
предоставянето на упражняването на родителските права по отношение на детето на
съответния родител, гарантира в по-висока степен интересите на същото.
В иска по чл. 143, ал. 2 от СК ищцата носи
тежестта
да докаже нуждите на детето и възможностите на родителите да дават издръжка.
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните,
като на ищцата да се връчат и препис от писмения отговор, подаден от ответника,
ведно с приложените към него доказателства.
СЪДИЯ: