№ 110
гр. гр.Велинград, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско
дело № 20225210101005 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 439 ГПК
Образувано е по искова молба, депозирана от В. Р. М., ЕГН **********,
чрез процесуалния си представител- адв. К. Б., ЕГН ********** против „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София общ. Столична, район Витоша, ж. к. „Малинова долина“, ул. „Райчо
Петков- Казанджията“ №4-6, представляван от управителите Р. М. Т. и Т. В.,
с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с
който ищецът иска да се признае за установено спрямо ответника, че не му
дължи заплащане на сумата от 11217,70 лв. представляваща главница, за
която е издаден изпълнителен лист от 31.08.2009г. по ч. гр. д. № 4805/2009 г.
от Районен съд Плевен, поради изтичането на установената от закона
петгодишна давност.
В исковата молба ищецът излага фактически твърдения, че въз основа
на цитирания изпълнителен лист, взискателят „Райфайзенбанк/България/ ЕАД
е образувал изпълнително дело № 20108410403567 по описа на ЧСИ Неделчо
М., рег.№841 в КЧСИ, РД- СГС. Твърди, че с изпълнителният лист от
31.08.2009 г. ищеца е осъден да заплати на взискателя „Райфайзенбанк
България“ ЕАД сумата от 11217,07 лв.- главница, ведно с 1708,12 лв.-
просрочена редовна лихва от 25.08.2008 г. до 05.08.2009 г.; с 1061,51 лв. –
просрочена наказателна лихва от 25.05.2008 г. до 27.08.2009 г. и законна
лихва върху главницата от 28.08.2009 г. до изплащане на вземането, както и
разноски по делото в размер на 279,75 лв. държавна такса и 529,00 1 лв.-
юрисконсулско възнаграждение. Излага, че последното годно изпълнително
1
действие спрямо него е извършено на 25.03.2013г., а на 08.11.2018 г.
изпълнителното дело е било прекратено от ЧСИ М., от което следва, че до
момента на депозиране на настоящата молба е изтекъл петгодишния
давностен срок по отношение на вземането, обективирано в процесния
изпълнителен лист. Твърди, че вземането на взискателя „Райфайзенбанк
България“ ЕАД е било цедирано на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, поради
което ответното дружество се явява понастоящем кредитор по вземането му.
Поддържа се, че вземането на ответното дружество е погасено по давност на
25.03.2018 г., който факт е настъпил след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издаден изпълнителния лист от 31.08.2009 г. по
ч.гр.д. № 4805/2009 г., по описа на Районен съд Плевен, поради което моли
искът да бъде уважен. Ангажира доказателства. Претендира разноски. В срока
по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който оспорва
наличието на правен интерес от страна на ищеца от водене на настоящото
дело и счита, че следва да бъде прекратено. Излага, че след като
изпълнителното производство спрямо ищеца е прекратено, поради погасяване
на вземането, то търсената защита по реда на чл. 439 ГПК не би могла да бъде
реализирана. Твърди, че срещу ищеца няма висящ изпълнителен процес, нито
са предприемани принудителни изпълнителни действия, а самата възможност
в бъдеще ответното дружество да предприеме такива е абстрактна и не може
да обоснове наличието на правен интерес от страна на ищеца. Възразява
срещу претендираните разноски, като излага, че трябва да бъдат възложени в
тежест на ищеца поради липса на поведение дало повод от страна на
ответното дружество за завеждане на делото. В условията на евентуалност
прави възражение относно размера на предявените разноски, като
прекомерен.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са
настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекла
погасителна давност), които водят до погасяване на установеното със сила на
пресъдено нещо изпълняемо право на ответника.
Съдът следи служебно за правният интерес от предявения отрицателен
установителен иск. Ищецът основава иска си на обстоятелства, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, следователно допустимостта на същия произтича
от разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК. Длъжникът в изпълнителното
производство има интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния
лист, тъй като с положително решение по отрицателния установителен иск би
могъл да постигне прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал.1, т.7 ГПК.
2
Длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи
изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително
основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от
това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен
титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по
всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да
иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото
само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред
съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният
изпълнител не може да я зачете. Перемцията не изключва принудителното
изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов
способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
поискания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращия
се у него изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата
перемция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като
номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона.
В този смисъл- Определение № 21 от 7.01.2016 г. на ВКС по гр. д. №
5540/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 903/2021 г., III г. о., ГК и др..
Отделно от това в случая е представена справка за кредитна
задлъжнялост, видно от която ответното дружество е вписано като кредитор
на ищеца за процесната сума на основание цесия в негова полза. Предвид
изложеното и при съобразяване доводите в отговора на исковата молба съдът
счита, че ищецът има правен интерес да води настоящия иск и възраженията
на ответника, че искът е недопустим са неоснователни.
Между страните не се спори, а и от представените писмени
доказателства се установява, че Райфайзенбанк/България/ ЕАД е взискател по
ИД № 20108410403567, по описа на ЧСИ Неделчо М., образувано на
основание изпълнителен лист от 31.08.2009 г. по ч. гр. Д. № 4805/2009 г. от
Районен съд- Плевен, като последното годно изпълнително действие спрямо
ищеца е извършено на 25.03.2013 г., а на 08.11.2018 г. изпълнителното дело е
било прекратено. Ответното дружество се легитимира като кредитор по
вземането по процесния изпълнителен лист по силата на сключен договор за
цесия между него и първоначалния кредитор, респективно взискател по
изпълнителното дело- „Райфайзенбанк България“ ЕАД.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. В теорията и съдебната
практика последователно се застъпва становището, че при т. нар.
„перемпция“ прекратяването настъпва по силата на закона, като не е
необходим изричен акт на съдебния изпълнител, а издаденото от последния
постановление има само декларативен характер.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи
3
от момента на предприемане на действия за принудително изпълнение, и то
независимо от по-нататъшната съдба на тези действия. Перемирането е
основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по
изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите
принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана
давността за изпълняемото право – този ефект се запазва и се отчита при
възражение за изтекъл давностен срок.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че в
хода на изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемане
на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо дали същото е поискано от взискателя или е предприето
по инициатива на съдебния изпълнител) – насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др.
По общо правило продължителността на давностния срок в
изпълнителното производство се определя от изпълнителното основание, с
което е установено правото на принудително изпълнение, като съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК, когато съдебното решение влезе в сила
почва да тече нова давност, която винаги е 5 г.. Следователно в общия случай
продължителността на давността в изпълнителното производство е винаги 5
г., а началото на давностния срок започва да тече от влизане в сила на съдебно
решение. В хипотезата когато правото е установено със Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК или Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК, след ТР № 2/26.06.2015 г., ТД № 2/2013 г., ОСГТК, относно
продължителността и началото на давностния срок в изпълнителното
производство, съдебната практика приема, че при оспорване от длъжника,
проверката дали вземането съществува следва да се извърши в общ исков
процес, като при положителен отговор отново ще се стигне до съдебно
решение - в тази хипотеза новата давност почва да тече от влизането в сила на
това съдебно решение и е винаги 5 г.. При липса на възражение от длъжника и
след изтичане на срока за това, издадената Заповед за изпълнение влиза в
сила, но заповедното производство няма установително действие за
4
съществуване на вземането и правните последици на акта на съда не се
приравняват на съдебно решение, постановено в исков процес, тъй като
влезлия в сила съдебен акт се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на
присъдено нещо, поради което разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира
приложение. В мотивите на ТР № 2/26.06.2015 г., ТД № 2/2013 г., т.
14 ОСГТК, е пояснено, че ГПК урежда заповедното производство като част от
изпълнителния процес и затова подаването на Заявление за заповед за
изпълнение не прекъсва давността. На молбата за издаване на Изпълнителен
лист също не може да бъде придадено действие да прекъсва давността,
поради едностранния характер на производството за издаване на
Изпълнителен лист.
В настоящият случай в исковата молба не са изложени обстоятелства по
отношение на изпълнителното основание, с което е установено правото на
принудително изпълнение, но от събраните по делото писмени доказателства
безспорно се установява, че последното изпълнително действие по изп. дело
№ № 20108410403567, по описа на ЧСИ Неделчо М., образувано въз основа
на процесния изпълнителен лист, е извършено на 25.03.2013 г.. Следователно
предвид заявеното в исковата молба следва да се приеме, че от този момент е
започнала да тече давността по чл.117 ал.2 ЗЗД, която изтича на 25.03.2018 г..
Предвид изложеното съдът намира, че предявения отрицателен
установителен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските
На основание чл. 78 ал.1 и предвид основателността на иска по чл. 439,
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
в производството, съгласно представените доказателства и списък по чл. 80
ГПК, в размер на сумата 1410 лева. Възражението на ответника с правно
основание по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно предвид цената на иска и
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.3 от Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд Велинград и сумата от 448,71 лв., представляваща
държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439,
предявен от В. Р. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к.
Строгозия, бл. 133, вх. А, ет.1, ап. 2 против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София общ. Столична,
район Витоша, ж. к. „Малинова долина“, ул. „Райчо Петков- Казанджията“
№4-6, представляван от управителите Р. М. Т. и Т. В., че В. Р. М., ЕГН
5
********** не дължи на ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *********, сумата от
11217,70 лв. представляваща главница, за която е издаден изпълнителен лист
от 31.08.2009г. по ч. гр. д. № 4805/2009 г. от Районен съд Плевен, поради
изтичането на установената от закона петгодишна давност
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София общ. Столична, район Витоша, ж. к.
„Малинова долина“, ул. „Райчо Петков- Казанджията“ №4-6, представляван
от управителите Р. М. Т. и Т. В., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА
ЗАПЛАТИ на В. Р. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к.
Строгозия, бл. 133, вх. А, ет.1, ап. 2, сумата от 1410 лева, представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София общ. Столична, район Витоша, ж. к.
„Малинова долина“, ул. „Райчо Петков- Казанджията“ №4-6, представляван
от управителите Р. М. Т. и Т. В., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Велинград, сумата от 448,71 лв., представляваща държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6