Решение по дело №491/2022 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 153
Дата: 18 ноември 2022 г.
Съдия: Анна Георгиева Георгиева
Дело: 20225320200491
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Карлово, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20225320200491 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 4910949 на ОДМВР- Пловдив, на
основание чл.189 ал.4 във вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, на С. М. П., ЕГН
********** от гр. Х., ул. „Т.К.” № *** е наложена глоба в размер на 100 лв.,
за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Недоволно от електронния фиш е останало наказаното лице и чрез
упълномощен процесуален представител е депозирало жалба срещу него пред
съда в законоустановения 14-дневен срок. Моли да бъде отменен електронния
фиш като неправилен и незаконосъобразен, излага конкретни съображения. В
писмени становища, депозирани по делото, поддържа жалбата. Претендира
разноски.
Ответната по жалбата страна ОДМВР- Пловдив взема становище за
неоснователност на жалбата и потвърждаване на атакувания електронен фиш.
Претендира разноски.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, доколкото
електронният фиш е съставен срещу жалбоподателя в качеството му на
собственик. Жалбата е подадена в законоустановения в чл.189 ал.8 от ЗДвП
14-дневен срок. Извършеното плащане на наложената глоба, предвид норма
1
на чл.189 ал.9 от ЗДвП, която се явява специална спрямо общата такава на
чл.79Б от ЗАНН не касае допустимостта на процесната жалба. Ето защо съдът
намира жалбата за допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съдът на база на събраните писмени доказателства- електронен фиш
серия К № 4910949, копие от платежно нареждане, справка за собственост на
МПС, справка за нарушител/водач, писмо от РУ- Карлово, декларация по
чл.189 ал.5 от ЗДвП, договор за ползване, пощенски плик с клеймо, протокол
за използване на АТСС, фотоснимка на полицейски автомобил, протокол за
проверка на мобилна система за видеоконтрол, заповед № 8121к-
172/29.02.2016 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
инструкции за употреба на АТСС, клип № 27092, протокол пза проведено
обучение на мл. автоконтрольор Свиленов, справка от РУ- Карлово,
декларация, намери за установена следната фактическа обстановка:
С електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4910949 на ОДМВР-
Пловдив, жалбоподателят П. е бил наказан за това, че на 20.05.2021 г. в 15,05
часа, в с. К., ул. „П.“ до № ***, с посока на движение запад- изток, при
максимална разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч. и
отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. в полза на водача, с
МПС- товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № ****** е извършено нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
TFR1-М 612, като при разрешена скорост от 50 км/ч. е установена стойност
на скоростта 73 км/ч., като превишението на скоростта било 23 км/ч.
Собственик на когото е регистрирано МПС бил С. М. П., ЕГН ********** от
гр. Х., ул. „Т.К.” № ***. С посоченото е счетено, че П. е извършил нарушение
на чл.21 ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189 ал.4 във вр. чл.182 ал.1
т.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв.
Мобилната система за видеоконтрол TFR1- М612, с която било
отчетено нарушението преминала последваща проверка през месец март 2021
г., за което бил издаден Протокол от проверка № 5-33-21/31.03.2021 г., при
която било установено съответствие с одобрения тип. Със Заповед № А-
616/11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ бр.82 от
05.10.2018 г. и оповестена на електронната страница на ДАМТН в т.31 от
заповедта е определена периодичността на последващите проверки на
скоростомерите- една година За мобилната система за видеоконтрол на
20.02.2010 г. било издадено Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 със срок за валидност до ***.02.2020 г., което към
дата на проверката се явява одобрен тип, предвид разпоредбата на чл.30 ал.5
от Закона за измерванията, според който когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, като процесното, имайки предвид
резултатите от последващата проверка, се считат от одобрен тип.
Бил съставен протокол за използване на автоматизирано техническо
2
средство или система по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., в
който било отразено, че на дата 20.05.2021 г. мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M с № 612 заснела статични изображения с номера от
27089 до 27093, с начален час на работа 14,30 ч. и краен час на работа 16,00 ч.
и с място на контрол в с. К., ул. „П.“ до № ***, за отдалечаващи се
автомобили, от запад на изток, където е действало общо ограничение на
скоростта на движение от 50 км/ч.
Последвало издаване на електронен фиш срещу собственика на
автомобила С. П..
Съгласно извършената справка от РУ- Карлово в АИС АНД процесният
електронен фиш бил връчен на 13.07.2022 г., като на 22.07.2022 г. в РУ-
Карлово била получена декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП от И. М. П.,
съгласно която на 20.05.2022 г. в 15.05 часа същият е управлявал товарен
автомобил „Ивеко“ с рег. № ******. Към декларацията бил приложен и
договор за ползване на автомобила от 01.01.2021 г. С писмо от 05.08.2022 г.
снимковия материал и извадка за извършеното нарушение към процесния
електронен фиш били изпратени на РУ- Х. за предявяване на И. П..
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че
презумпцията на чл.188 ал.1 от ЗДвП се явява оборена, като са представени
доказателства, че не жалбоподателят, собственик на процесното МПС, е
извършил твърдяното с процесния електронен фиш нарушение, доколкото на
процесната дата и час товарния автомобил„Ивеко“ с рег. № ******, при
движение на който е констатирано нарушението на чл.21 ал.1 от ЗДвП е бил
управляван от лице, различно от собственика му, а именно И. М. П., поради
което жалбоподателя като собственик на процесния автомобил се явява
незаконосъобразно наказан за нарушение, което не е извършил. Посоченото
обосновава извод за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното
наказателно постановление и влече след себе си като последица отмяната му.
Направено е искане от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 300 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА вр.
чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от НМРАВ. В конкретния случай процесуалния
представител на жалбоподателя е посочил в представения по делото договор
за правна защита и съдействие, че осъществява безплатна адвокатска помощ и
съдействие на близък, каквато възможност му се предоставя от разпоредбата
на чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата. Съгласно разпоредбата на чл.38
ал.2 от същия закон „В случаите по ал.1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по- нисък от предвидения в наредбата по чл.36
ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.“ При това положение и съобразно
резултата от делото следва да бъде уважено искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 300
3
лв., който се явява и минималния, разписан в Наредба № 1 от 2004 г. на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4910949 на ОДМВР- Пловдив, на
основание чл.189 ал.4 във вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, с който на С. М. П.,
ЕГН ********** от гр. Х., ул. „Т.К.” № *** е наложена глоба в размер на 100
лв., за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив да заплати на С. М. П., ЕГН
********** от гр. Х., ул. „Т.К.” № *** сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща направени разноски за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в четиринадесетдневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен
съд- Пловдив.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
4