Р Е Ш Е Н И Е №229
Гр.
Сливен, 20.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенски
районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на двадесет и втори април
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА МАРИНОВ
при секретаря ХРИСТИНА ПАНАЙОТОВА, след като разгледа
докладваното от председателя АНД №434 по описа за 2019г., за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е образувано по повод жалба против НП №F429019/12.11.2018г., издадено
от Директора на офис С. на ТД на НАП- Б., с което на жалбоподателя е наложено на
основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване наказание „Глоба” в
размер на 50 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от същия кодекс. Моли съда да
отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно
заседание, жалбоподателят редовно и своевременно призован се явява лично и моли
съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Органът, издал обжалваното наказателно
постановление редовно и своевременно призован за съдебно заседание изпраща свой
представител, който моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди
наказателното постановление като законосъобразно.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят К.
бил самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО. Той подал молба на
18.10.2018г. за въвеждане на липсващи декларации като били приложени декларации
образец 1, декларации образец 6 и протоколи.
Жалбоподателят
като самоосигуряващо се лице е следвало да подаде в компетентната Териториална
дирекция на НАП данни с декларация образец №1 относно „Данни за осигуреното
лице” за месец юли 2018г. Това е следвало той да стори в законоустановения срок
по чл.3, ал.1, т.2, б. „а” от Наредба №Н- 8 от 29.12.2005г., издадена от
Министъра на финансите, а именно до 25- то число на месеца следващ месеца, за
който се отнасят данните. Тази декларация образец 1 за месец юли 2018г. е била
подадена в ТД на НАП- Бургас, офис С. и приета с протокол с вх. №13980 от 15.10.2018г.
Тъй като декларацията не е била подадена до крайния срок за месец юли 2018г. до
25.08.2018г. служител от ТД на НАП- гр. Бургас, офис С., св. А.А. за
извършеното нарушение съставила на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение. Свидетел по съставянето на акта станала колежката й,
св. В.Б..
На 22.10.2018г. в
ТД на НАП- Б., Офис С. било подадено възражение вх. №14369 от същата дата, в
което жалбоподателят твърди, че след регистрирането му като земеделски
производител от 20.03.2015г. до месец септември 2018г. винаги е плащал
осигуровките и данъка след подаване на данъчната декларация като никой не го е
предупредил за подаване на декларации образец 1 и образец 6, както и че едва
след покана на НОИ за подаване документи за пенсиониране, се оказало, че
трудовият му стаж не е зачетен заради декларации образец 1 и образец 6.
Въз основа на съставения акт за установяване
на административно нарушение, впоследствие Директорът на офиса в гр. Сливен на ТД на НАП- гр. Бургас издал обжалваното наказателно
постановление като наложил на жалбоподателя Т.К. на основание чл.355, ал.1 от Кодекса
за социално осигуряване административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в законоустановения
седемдневен преклузивен срок от лице имащо правен интерес от обжалването. Разглеждайки
същата по същество съдът констатира, че доводите на жалбоподателя в нея са
основателни. Безспорно се установи от приложените по делото доказателства извършеното
от жалбоподателя нарушение на закона, тъй като той като самоосигуряващо се лице
е следвало да подаде в офиса в гр. С. на Териториалната дирекция на НАП- гр. Б.с
декларация образец 1 за месец юли 2018г. Тази декларация е следвало да бъде
подадена до 25.08.2018г., тъй като това е срока определен в чл.3, ал.1, т.2, б.
„а” от Наредба №Н- 8/29.12.2005г., издадена от Министъра на финансите. Това не
е било направено в този срок, а от показанията на разпитаните свидетели е
видно, че декларацията образец 1 за месец юли 2018г. е била подадена от данъчно
задълженото лице на 15.10.2018г. и е била приета с посочения по- горе протокол
с входящ номер 13980. Съдът намира, че като не е била подадена въпросната
декларация в предвидения от закона 25- дневен срок е била нарушена разпоредбата
на чл.5, ал.4, т.1 от КСО.
Неправилно обаче наказващият
орган не е преценил, че се касае за нарушение, което може да се квалифицира
като „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. С извършеното нарушение
липсва реално нанесена щета за фискалната система, декларацията образец 1 е
подадена със закъснение, при което общественоопасните
последици за обществото са ограничени до минимум, освен това с оглед липсата на
данни за повторност на нарушението, характерът на деянието, при което
закъснението в подаването на декларация образец 1 не е довело до неблагоприятни
последици за фиска съдът намира, че изпълнителното деяние не засяга съществено
целите и предмета на кодекса за социално осигуряване и покрива белезите на
„маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В настоящия случай следва да се
вземе предвид и обстоятелството, че нарушението е било установено след подадена
от страна на жалбоподателя молба за въвеждане на липсващи декларации образец 1.
На административнонаказващия орган е предоставена възможност да освободи
от административна отговорност извършителя в случаите на „маловажност” на
нарушението. Прилагането на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН не може да се базира на преценка по целесъобразност. В този смисъл, при маловажни случаи на административни
нарушения административнонаказващият орган следва да приложи чл.28 от ЗАНН. В
настоящия случай компетентният орган не е отчел степента и тежестта на
извършеното нарушение и макар, че наложената санкция е в предвидения от закона
минимален размер, същата се явява тежка за жалбоподателя и би изиграла
отрицателно въздействие върху него, вместо да осъществи целите на
административното наказание. Съдът счита, че е следвало
административнонаказващият орган да предупреди нарушителя, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание
за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона.
В този смисъл е Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС,
постановено по т. н. д. №1/2007г. по описа на ВКС.
Ръководен
от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №F429019/12.11.2018г.,
издадено от Директора на Офис- С.на ТД на НАП- Бургас, с което на Т.И.К. с ЕГН **********
***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на
основание чл.355, ал.1 от КСО за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от същия кодекс
във връзка с чл.3, ал.1, т.2, б. „а” от Наредба №Н- 8/29.12.2005г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените лица при тях, както и
самоосигуряващите се лица като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен
срок от получаването му от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: