Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.10.2020 г.
СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
Като
разгледа докладваното от съдия Чомпалов ч.гр. дело
№ 9472/20
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 ал.2, т.7 ГПК. СГС е сезиран с жалба от „Т.С.“ ЕАД
срещу постановление за разноски от 06.08.2020 г. на ЧСИ М.П.по изп.дело N 20208510401317, с което е отказано
да се намали размерът на адвокатско възнаграждение на взискателите. Според
жалбоподателят, който е длъжник в изпълнението, постановлението за разноски на
съдебния изпълнител е незаконосъобразно, защото към момента на образуване на
изпълнителното дело в Наредба N 1 е било предвидено, че минималният размер на адвокатско възнаграждение за
образуване на изпълнително дело възлиза на 100 лв. Освен това не е налице да се
уговоря адвокатско възнаграждение за всеки от взискателите, защото е налице само
един изпълнителен титул. Поддържа се, че няма основание да се приемат разноски
за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнително дело, защото освен
подаване на молбата за образуване на изпълнително дело други изпълнителни
действия не са извършени. Иска се от жалбоподателя да се отмени постановлението
за разноски на съдебния изпълнител, както и да се намали размерът на таксата по
т.26 от ТТРЗЧСИ.
Ответниците по жалбата /взискатели
в изпълнението/ Л.Н.Г.и И.Л.Г.са подали становище, с което оспорват жалбата с
довода, че минималният размер на адвокатско възнаграждение възлиза на 200 лв.,
поради което взискателите имат право на разноски от 400 лв.
Представени са мотивите на съдебния
изпълнител, в които се сочи, че размерът
на приетите разноски за адв.възнаграждение на взискателя е съобразен с
предвидения минимален размер в Наредба N 1 от 09.07.2004 г., в редакцията действаща към издаване на
постановлението за разноски. Сочи се от съдебния изпълнител, че таксата по т.26
ТТРЗЧСИ е в размер на 83,29 лв. за всяко едно от вземанията, чието
удовлетворяване се търси по изпълнителното дело.
Изп.дело N 20208510401317 на ЧСИ М.П.е образувано по молба на Л.Н.Г.и И.Л.Г.въз основа на изп.лист
от 23.01.2020 г. на районен съд –гр.Дупница, по гр.дело N 2360/17 г., с който длъжникът
„Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати сумата от 660 лв., както и разноски пред
въззивния съд от 328,11 лв.
С молбата е посочен от взискателите начин
на изпълнение - „запор” върху банкови сметки на длъжника.
Представен е договор за правна защита и
съдействие от 28.01.2020 г., от който се установява, че между взискателите и адвокат
К. е уговорено адвокатско възнаграждение от по 200 лв. – за образуване на
изп.дело за събиране на разноски, присъдени по гр.дело N 2360/17 г.
С обжалваното постановление от 06.08.2020
г. съдебният изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение
на взискателя, както и на таксите в изпълнението.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет
на производството пред съда е постановление на съдебния изпълнител за разноски
в изпълнението.
Спорният по делото въпрос е за приложението
на чл.10, т.1 от Наредба N 1 от 09.07.2004 г., която норма урежда минималният размер на адвокатското възнаграждение за
образуване на изпълнително дело.
По делото е представен договор за правна
защита и съдействие от 28.01.2020 г., в който се сочи, че между двамата
взискатели и адвокат К. е уговорено адвокатско възнаграждение от по 200 лв. –
за образуване на изп.дело. Нормите на Наредба N 1 от 09.07.2004 г. имат материалноправен характер и следва
да се приложи тази редакция от Наредбата, която е била в сила към момента на подаване
на молбата за образуване на изпълнителното дело. Освен това договорът за правна
защита и съдействие има качеството на частен документ, който за трети лица не
се ползва с доказателствена сила относно посочената в него дата на сключване.
Повдигнатите от жалбоподателя доводи, че следва да се отчете редакцията на
чл.10, т.1 от Наредба N 1 от 09.07.2004 г. към момента на образуване на изпълнително дело имплицинтно
съдържа оспорване на датата на договора за правна защита и съдействие. В случая
жалбоподателят длъжник в изпълнението има качеството на трето лице по отношение
на договора за правна защита и съдействие, поради което спрямо него договорът
следва да се счита за сключен най-рано на 29.07.2020 г., когато е подадена
молбата за образуване на изпълнителното дело, към която е представен и
договорът – чл.181 ал.1 ГПК.
Към 29.07.2020 г., когато е подадена
молбата за образуване на изпълнителното дело, е била в сила редакцията на
чл.10, т.1 от Наредба N 1 от 09.07.2004 г., изм. ДВ. бр.45 от 15 Май 2020г., според която минималният
размер за образуване на изпълнително дело е 100 лв. Ето защо съдът намира, че на
всеки от двамата взискатели се дължи адвокатско възнаграждение от по 100 лв.,
т.е общо 200 лв.
Обжалваното постановление на съдебния
изпълнител е издадено на 06.08.2020 г., когато е била в сила новата редакция на
чл.10, т.1 от Наредба N 1 от 09.07.2004 г., и
доп. ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020 г., но тъй като нормите на Наредба N
1 от
09.07.2004 г. имат материалноправен характер, следва да се отчете редакцията,
действаща към момента на подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело
– 29.07.2020 г., към който момент се прие, че е достоверна и датата на
сключения договорът за правна защита и съдействие.
При
дълг в размер на 988,11 лв. се дължи пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в
размер на 98,81 лв. Таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е „пропорционална“, а според
нормата на чл.83 ал.1 ЗЧСИ пропорционалните
такси се събират в процент според материалния
интерес, който се равнява на размер на присъдената с изпълнителния
лист сума. Следователно няма основания таксата по т.26 да се изчислява и върху
възложените в тежест на длъжника разноски по изпълнението за адвокатско
възнаграждение.
В
т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е използван изразът "събраната сума", но с оглед
нормата на чл.83 ал.1 ЗЧСИ, която е по-висок по степен нормативен акт, съдът на
основание чл.15 ал.3 ЗНА намира, че таксата по т.26 от Тарифата следва да се начислява само върху материалния интерес,
който се определя от размера на подлежащото на принудително събиране вземане по
изпълнителния лист, което възлиза на 988,11 лв.
След прибавяне на ДДС размерът на дължимата
такса по т.26 от Тарифата възлиза на 118,57 лв. – общо за двете вземания по
изпълнителния лист.
С оглед на изложеното съдът намира, че
постановлението за разноски следва да се отмени и да се намали адв.възнаграждение
на взискателите до минималния размер от общо 200 лв. – за образуване на
изп.дело - чл.10, т.1 Наредба от 09.07.2004 г., както и да се намали размерът
на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ до сумата от 118,57 лв. – общо за вземанията по
изпълнителния лист. Причината за образуване на делото не е поведението на
взискателите, поради което в настоящето производство не следва да се присъждат
съдебни разноски в полза на жалбоподателя.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението за разноски от 06.08.2020 г. на ЧСИ М.П.по изп.дело N 20208510401317, с което е
отказано да се намали размерът на адвокатско възнаграждение на взискателите Л.Н.Г.и
И.Л.Г., както и размерът на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, и вместо това постановява:
НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 ГПК до размера от общо 200 лв. – по 100 лв. адвокатско
възнаграждение на всеки от взискателите Л.Н.Г.и И.Л.Г.по изп.дело N 20208510401317 на ЧСИ М.П.,
възложено в тежест на длъжника „Т.С.“ ЕАД, както и размерът на таксата по т.26
от ТТРЗЧСИ до сумата от 118,57 лв. – общо за вземанията по изпълнителния лист.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.