№ 35
гр. Враца, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело №
20211400900110 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба вх.№ 1254/03.08.2021 г. на
С. К. М., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, с която против ЗД „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, е
предявен осъдителен иск за сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени
вследствие смъртта на неговия брат В. А. О.. Претендира се и присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на
застрахователя – 15.09.2020 г. до окончателното издължаване на сумата.
В исковата молба се сочи, че на 03.08.2016 г. около 14:50 часа на
главен път I-1 /E-79/, км. 136+500, преди разклона за с. Бели извор, водачът
на лек автомобил марка и модел „Рено Клио“ с рег. № СА *** НТ - И. Т. П.,
при предприета маневра изпреварване, навлизайки в пътната лента на
насрещно движение удря движещия се там в обратна посока товарен
автомобил ТИР с влекач марка "Скания", с рег.№ СТ *** ВА и прикачено към
него полуремарке, тип самосвал, с рег.№ СТ *** ЕМ, при което последният се
отклонява, навлиза в насрещната пътна лента и настъпва втори удар с
правомерно движещ се в нея лек автомобил марка и модел "Фиат Мареа", с
рег.№ ВР *** ВА, управляван от В. А. О.. При инцидента е причинена
смъртта на водача В. О..
Посочва се, че за настъпилото произшествие е съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица рег.№ 967000-10595 от 10.08.2016 г.
Образувано е досъдебно производство, след приключването на което на И. П.
е повдигнато обвинение и с влязла в сила на 10.04.2018 г. Присъда №
25/01.12.2017 г. по НОХД № 605/2017 г. по описа на ОС-Враца е призната за
виновна за това, че на 03.08.2016 г., управлявайки лек автомобил марка и
модел „Рено Клио“ с рег. № СА *** НТ е нарушила правилото на чл.42, ал.2,
т.2 ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на В. А. О., с което е
1
осъществила състава на престъплението по чл.343, ал.4 вр. ал.3, б."б", пр.1 вр.
чл. 58а, ал.1 НК. Наложено й е редуцирано наказание в размер на три години
лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок
от пет години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от три
години.
В исковата молба се сочи, че към момента на събитието за лек
автомобил „Рено Клио“ с рег. № СА *** НТ, управляван от виновния водач, е
имало валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", сключена с ответника ЗД "ДЗИ-Общо застраховане" АД,
обективирана в полица № BG/06/116001082405, валидна от 10.04.2016 г. до
10.04.2017 г.
В исковата молба се посочва също, че починалият в резултат от
злополуката В. А. О. е брат на ищеца С. К. М.. Твърди се, че двамата са
израснали в сплотено и задружно семейство и са били силно привързани един
към друг. Имали са изградена силна връзка, обичали са се, подкрепяли са се и
са живеели в атмосфера на разбирателство. Били са пример и опора един за
друг, помагали са си взаимно и заедно са се справяли с трудностите. Обичали
са да прекарват времето си заедно, да се забавляват заедно и да споделят
общи интереси.
Ищецът твърди, че понася изключително трудно загубата на своя брат
и с мъка си спомня за всички мигове, които са преживели заедно. След
смъртта на брат си се е затворил в себе си, станал е мрачен и апатичен към
всичко около него. Не може да спи спокойно и страда от липса на апетит.
Всичко му напомня за брат му, гледа често негови снимки и си спомня с мъка
за всички мигове, които са преживели заедно. Счита, че болката от загубата
никога няма да отшуми.
Развиват се съображения, че с ТР № 1 от 21.06.2018 г. по т.д.№ 1/2016
г., ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирано да получи
обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено
увреждане смърт на близък е всяко лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания. Ищецът счита, че за него като лице, преживяло
значителни морални болки и страдания от смъртта на своя брат, има право на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Посочва, че в
изпълнение изискванията на чл.380 КЗ с молба вх.№ 94-Р-172/15.09.2020 г. е
отправил претенция до застрахователя за определяне и изплащане на
дължимото застрахователно обезщетение, но с писмо изх.№ 0-92-
11923/17.09.2020 г. ответникът му е отказал изплащане на обезщетение по
образуваната щета. Ищецът счита, че отказът е неоснователен и
незаконосъобразен, поради което за него се поражда правен интерес от
предявяването на настоящия иск.
Навеждат се доводи, че съгласно чл.429, ал.3 КЗ лихва върху
претендираната сума се дължи от датата на уведомяване на застрахователя –
15.09.2020 г.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 1561/24.08.2021
г. от ответника "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, който оспорва предявения
иск по основание и размер.
Признава изложените в исковата молба обстоятелства относно пътно-
транспортното произшествие на 03.08.2021 г., при което е починал В. А. О.,
2
както и че от ищеца е заведена претенция пред застрахователя, по която е
образувана щета № 43072951600170 и е постановен отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Ответникът оспорва правото на ищеца да получи застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" за неимуществени вреди, претърпени в качеството му на
брат на загиналия в резултат на ПТП. Развива подробни съображения, се
според посоченото от ищеца ТР № 1 от 21.06.2018 г. по т.д.№ 1/2016 г.,
ОСНГТК на ВКС разширяването на кръга на лицата, легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинено при непозволено
увреждане смърт на близък, не е безусловно, а се допуска само по изключение
в случаите, когато е създадена приживе с починалия особена, дълбока и
трайна емоционална връзка, отличаваща се от обичайните и нормални
отношения между близки, която силна връзка е обусловила морални болки и
страдания с по-голям интензитет и продължителност от обичайните такива.
Ответникът счита, че изложеното в исковата молба не обосновава право на
ищеца да получи застрахователно обезщетение за смъртта на В. А. О., тъй
като не са налице изключителни обстоятелства, различни от обичайните,
нормални и естествени взаимоотношения между братя.
В отговора се оспорва претенцията и като завишена по размер.
Ответникът счита, че претендираната сума е крайно завишена и не отговаря
на обществения критерий за справедливост.
Навеждат се доводи, че с ДВ бр.101 от 07.12.2018 г. е обнародвано
изменение на КЗ, с което е въведен лимит на застрахователното обезщетение
за роднините извън тесния семеен кръг /чл.493а, ал.4 КЗ/ в размер на 5 000 лв.
/§96, ал.1 КЗ/, както и че този законов текст е приложим към процесния
случай, тъй като разпоредбата е с обратно действие - § 96, ал.3 КЗ.
По отношение на претенцията за лихва се посочва, че същата е
дължима от датата, на която застрахователят е изпаднал в забава. Не се
оспорва, че молбата за определяне на застрахователно обезщетение е
получена от ответното дружество на 15.09.202 г., но се сочи, че съгласно
чл.496 КЗ застрахователят следва да се произнесе в тримесечен срок, поради
което лихвата е дължима от 15.12.2020 г.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба
вх.№ 2008/27.09.2021 г., в която ищецът С. К. М. изразява несъгласие с
направеното в отговора оспорване на материалноправната му легитимация да
получи обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на брат му В. А.
О.. Развива съображения, че съгласно ТР № 1 от 21.06.2018 г. по т.д.№ 1/2016
г., ОСНГТК на ВКС особено близка привързаност може да съществува между
починалия и неговите братя и сестри, баби, дядовци и внуци. Пояснено е, че
съгласно традиционните за българското общество семейни отношения
братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Изтъква, че
в конкретния случай между него и брат му е съществувала именно такава
трайна и дълбока емоционална връзка, тъй като двамата са израснали заедно,
били са задружно и любящо семейство, помежду им е съществувала дълбока
обич, доверие и уважение, помагали са си взаимно и да били изключително
привързани един към друг. Счита, че с оглед на това е активно легитимиран
да претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди. В тази
връзка се позовава и на разпоредбите на Директива 2012/29/ЕС на
3
Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г., както и на чл.6, ал.2 КРБ
и чл.20 4 чл.47 от Хартата за основните права в ЕС.
Ищецът възразява срещу наведените от ответника доводи за
приложимост на § 96, ал.3 КЗ по отношение на процесния случай. Навежда
доводи, че тази уредба противоречи на правото на ЕС – чл.1, пар.2 от Втора
директива 84/5, кодифицирана в Директива 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета от
16.09.2009 г. относно застраховка ГО, с която са въведени минимални
застрахователни суми за неимуществени вреди в случай на телесно увреждане
несравнимо по-високи от посочения законов лимит на националното право. В
тази връзка се позовава на практика на СЕС – Решение от 24.10.2013 г. по
дело С-277/12. Сочи, че съгласно практиката на СЕС (дело С-188/89) при
определени предпоставки и допустимо пряко приложение на директива, като
националните съдилища са длъжни да тълкуват своето погрешно право,
доколкото това е възможно, предвид съдържанието и целите на същата, за да
се постигне преследваният от нея резултат. В този смисъл се извършва
позоваване и на практика на ВКС.
В допълнителната искова молба се изразява несъгласие и с
оспорването от ответника на размера на предявения иск като прекомерно
завишен. Твърди се, че ищецът е претърпял и продължава да търпи болки и
страдания в резултат от смъртта на своя брат, че ритъмът му на живот е
изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба и ще скърби цял живот за
своя най-близък човек, загинал така неочаквано и нелепо. Твърди се още, че
след смъртта на брат си ищецът е станал напрегнат, изнервен, депресивен,
ограничил е социалните си контакти и общува само с най-близките членове на
своето семейство, често плаче и с мъка си спомня за преживените мигове.
Изтъква се, че размерът на търсеното обезщетение и съобразен както с
принципа на справедливост, така и със съдебната практика по сходни казуси.
В допълнителната искова молба продължава да се поддържа, че
законната лихва се дължи от датата на уведомяване на застрахователя, като в
тази насока се излагат подробни правни доводи по приложението на
разпоредбите на КЗ.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК е подаден допълнителен отговор вх.№
2160/05.10.2021 г., в който ответникът поддържа изцяло съображенията,
оспорванията и възраженията, изложени в отговора на исковата молба.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната и
изслушана еспециализирана съдебно-психологична експертиза, чието
заключение е прието като обективно и компетентно. След като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, настоящият съдебен
състав приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено удостоверение за съпруг/а и родствени
връзки изх.№ 11488/16.09.2020 г., изд. от Община Враца, от което се
установява, че ищецът С. К. М. е брат на В. А. О., починал на 03.08.2016г.
От приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица per.
№ 967000- 10595/11.08.2016 г се установява, че на 03.08.2016г., около 14.55
ч., на главен път I-1 /Е -79/, км. 136+500, след крайпътни заведения
„Каравани”, е реализирано ПТП между участник 1 - лек автомобил „Рено
Клио“ с ДКН СА *** НТ, собственост на С. П. С. от гр.София, управляван от
И. Т. П.; участник № 2 - товарен автомобил ТИР с влекач марка „Скания“, с
per. № СТ *** ВА, собственост на „Евротранс-2007” ЕООД гр.Гълъбово, с
4
водач Н. М. М. от гр.Гълъбово и участник № 3 - лек автомобил марка и модел
„Фиат Мареа“, с per. № BP *** ВА, собственост на Ц. Ц. П. от гр.Враца,
управляван от В. А. О. от гр.Враца. Като причини за настъпване на ПТП в
констативния протокол е посочено, че са в процес на изясняване. Посочени са
следните пострадали лица: убит е водачът на лек автомобил марка и модел
„Фиат Мареа“, с per. № BP *** ВА, В. А. О. от гр.Враца, а ранени са водачът
на лек автомобил „Рено Клио“ И. Т. П., водачът на товарен автомобил ТИР
с влекач марка „Скания“, Н. М. М. от гр.Гълъбово, пътникът на предната
седалка на лек автомобил марка и модел „Фиат Мареа“, с per. № BP *** ВА,
А. А. О. от гр.Враца и пътничката на задната седалка на лек автомобил марка
и модел „Фиат Мареа“, В. С. М. от гр.Враца .
С Присъда № 25 от 01.12.2017 г., постановена по нак. дело №
605/2017г, Окръжен Съд Враца е признал подсъдимата И. Т. П., ЕГН
**********, за виновна в това, че на 03.08.2016г., около 14.50ч., на главен път
I-1 /Е -79/, км. 136+500, след крайпътни заведения „Караваните”, преди
разклона за с. Бели Извор, с посока на движение гр. Враца- гр. Монтана,
управлявайки моторно превозно средство - лек автомобил „Рено Клио“ с ДКН
СА *** НТ, собственост на С. П. С. от гр.София, в нарушение на правилата за
движение по пътищата а именно: чл.42 ал.2 ЗДвП, като предприела маневра
изпреварване, навлизайки в пътната лента за насрещно движение създала
опасност за правомерно движещия се по нея товарен автомобил ТИР с
влекач марка „Скания“, с per. № СТ *** ВА, собственост на „Евротранс-
2007” ЕООД гр.Гълъбово, и прикачено към него полуремарке, с per. № СТ
*** ЕМ, собственост на „Дила”ЕООД гр. Гълабово, с водач Н. М. М. от
гр.Гълъбово, при което последвало удар между двата автомобила , в резултат
на който, товарният автомобил ТИР навлязъл в насрещната лента за
движение, като последвал втори удар между него и правомерно движещия се
там лек автомобил марка и модел „Фиат Мареа“, с per. № BP *** ВА,
собственост на В. С. М. от гр.Враца и управляван от В. А. О. от гр.Враца, в
резултат на което по непредпадливост е причинила смъртта на В. А. О. на 32 г
, с ЕГН: **********, починал на 03.08.2016г и средно телесна повреда на А.
А. О., изразяваща се в счупване на ребра в ляво, по една линия от 6-то до 10-
то, което е причинило трайнозатруднение на движението на снагата, поради
което и на основание чл. 343, ал.4 във вр. ал.3 б.”б”, пр.1, във вр. с чл. 58а,
ал.1 НК, я е осъдил на 3 години ”Лишаване от свобода”, чието изпълнение на
основание чл.66, ал.1 НК е отложил за срок от 5 години от влизане на
присъдата в сила.
Между страните няма спор по въпроса за наличието на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" по отношение на л.а. „Рено Клио“, с per. №
СА *** НТ по полица BG/06/116001082405, със срок на действие от
10.04.2016 г. до 10.04.2017 г., сключена с "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД.
С молба с вх. № 94-Р-172/15.09.2020 г.. ищецът е поискал от ответника
ЗД „ДЗИ - Общо застраховане“ АД да му бъде определено и изплатено
дължимото застрахователно обезщетение. С Писмо с изх. № 0-92-
11923/17.09.2020г. ответникът е отказал изплащането на обезщетение по
образуваната щета, тъй като не се установяват по категоричен и безсъмнен
начин факти и обстоятелства, обосноваващи включването на С. К. М. в кръга
на лицата, имащи право на обезщетение от смъртта на В. А. О..
5
За доказване на твърденията на ищеца за претърпени от тях болки и
страдания от смъртта на брат му В. А. О. по делото са събрани гласни
доказателства, като са изслушани двама свидетели – Н. А. М. и Р. К. К.
/свидетелката Р. К. К. е първа братовчедка на ищеца, а свидетелят Н. А. М. е
съпруг на Р. К. К./.
От свидетелските показания се установява, че двамата братя са били в
близки отношения и макар ищецът С.М. да е живеел в с.***, а загиналият В.
О. да е живеел в гр.Враца, двамата са поддържали връзка постоянно и са се
събирали през почивните дни, както и по време на празници. Впечатленията
на свидетелите са, че двамата братя са имали по-силна връзка, тъй като до
раждането на по-малкия брат В., останалите деца в семейството са били
момичета и ищецът много се е зарадвал, че ще има брат. Според свидетелите,
двамата братя са си помагали много – намирали са си взаимно работа в
строителството, В. е идвал на село и е помагал на брат си С. при обработката
на двора и за друга работа – напр.снабдяване с дърва, осигурявал му е превоз
с колата си в случай на нужда, подпомагали са се и финансово, въветвали са
се за къщите си, за обзавеждането, за коли. Свидетелите установяват, че
ищецът С. е приел тежко смъртта на брат си, плакал е и е бил съкрушен.
Според свидетелите, ищецът е взел пари в заем, за да организира
погребението на брат си, които после е връщал в продължение на няколко
месеца. Свидетелят М. посочва, че ищецът е бил доста променен, вече
започва да се успокоява, но все още споменава брат си. Свидетелката К.
посочва, че след смъртта на брат си, С.М. е споделил с нея, че все едно той е
мъртъв, че не иска да е жив и по-добре с него да се е случило това, тъй като е
по-големия брат. Според свидетелката, ищецът все още не е преживял
смъртта на брат си, тъй като й казва, че чувства, че вече няма никого и няма с
кого да се събере, че не иска да идва в гр.Враца, защото непрекъснато мисли
за брат си и има чувството, че умира в този град. Свидетелите установяват,
че ищецът е семеен и има пет деца.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-психологична
експертиза се установява, че в резултат на смъртта на брат му В., в психичния
живот на ищеца С.М. се е оформила ярка и сложна картина от негативни
емоционални преживявания, характерни за острата стресова реакция,
атипична реакция на скръб и посттравматично стресово разстройство, което е
възможно да бъде преодоляно съобразно индивидуалните ресурси – личните
качество, избора на потърпевшия и подкрепата на значимия социален кръг.
При така изяснената фактическа обстановка по делото съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, в тежест на
ищеца е да проведе пълно и пряко доказване на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане - противоправно действие,
извършено от водача на МПС; настъпили за ищеца неимуществени вреди -
психически болки страдания в описаните в исковата молба вид и обем, както
и твърденията за наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между
него и починалия му брат; причинно-следствена връзка между деликта и
вредите, както и обстоятелството, че деликтът е настъпил по време на
действието на договор за застраховка "Гражданска отговорност", сключен
6
между собственика на лекия автомобил и застрахователя. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по
обем с отговорността на деликвента.
Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК и чл.413 НПК
представеният съдебен акт – Присъда № 25 от 01.12.2017 г. по НОХД №
605/2017 год. по описа на ОС-Враца е задължителен за гражданския съд
относно факта на извършеното от И. Т. П. деяние, неговата противоправност
и виновността на дееца.
Между страните не се спори и относно наличието на валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към момента на
ПТП по отношение на л.а. „Рено Клио“, с per. № СА *** НТ по полица
BG/06/116001082405, със срок на действие от 10.04.2016 г. до 10.04.2017 г.,
сключена с "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД.
От представеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки се
установи, че ищецът С. К. М. е брат на на загиналия В. А. О..
С оглед възраженията на ответника, основният спорен въпрос по
делото е дали ищецът има право да получи обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от смъртта на неговия брат, и в какъв размер.
Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5
от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му неимуществени вреди.
В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че
възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС №
4/61 г. и № 5/69 г., следва да се допусне като изключение – само за случаите,
когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпените неимуществени
вреди. Посочено е, че особено близка привързаност може да съществува
между починалия и негови баби/дядовци и внуци, както и братя и сестри.
Развити са мотиви, че в традиционните за българското общество семейни
отношения бабите/дядовците и внуците, съответно братята и сестрите, са част
от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила
на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
7
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на
особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от
съда въз основа на фактите и доказателствата по делото и обезщетение следва
да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
От посочените разяснения следва категоричният извод, че
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на
лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се
присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това
изключение, са: 1/ създадена особено близка връзка между починалия и
претендиращия обезщетението и 2/ действително претърпени неимуществени
вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално
присъщи за съответната връзка. Посочените предпоставки следва да са
осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени
вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и за роднините –
бабите/дядовците и внуците, съответно братята и сестрите.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай ищецът не
е провел пълно и главно доказване на изведените в Тълкувателно решение №
1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС критерии за изключителност
като предпоставка за признаване на право на обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени по повод причинената при произшествието на 03.08.2016
г. смърт на неговия брат В. А. О.. От събраните по делото доказателства не се
установяват нито конкретни житейски обстоятелства, станали причина за
създаване на особена духовна и емоционална близост между загиналия и
неговия брат С.М., нито се установява в правната сфера на ищеца да са
настъпили неимуществени вреди, надхвърлящи като интензитет и
продължителност болките и страданията, които е нормално да търпи брат по
повод загубата на брат си.
От показанията на разпитаните свидетели не се установяват
отношения, различаващи се по съдържание от традиционните за българското
общество отношения между братя. Установява се, че между ищеца и брат му
В. е имало отношения на обич, привързаност, разбирателство и взаимопомощ.
Установява се, че ищецът е понесъл тежко новината за смъртта на брат си.
Посоченото от свидетелите обаче е израз на типичните за българските
традиции отношения в семейството, на характерните за нашето общество
прояви на съпричастност, грижа и подкрепа към членовете на семейството в
широк кръг, включващо братята и сестрите, но не разкрива изключителност
на съществувалите отношения между починалия Валери Огнянов и неговия
брат С.М.. В случая липсва перманентно съжителстване между двамата братя,
а посещенията и срещите, които са си правили не обосновават извод за
наличие на особено близки отношения, надминаващи традиционните за
нашето общество. Установява се, че двамата братя са били женени и всеки
има свое семейство, т.е. дори и между двамата да е имало по-близка връзка в
8
периода на израстването им, с времето същата се е изменила под въздействие
на живота, наличието на обособени лични сфери на живот и териториална
отдалеченост на местоживеенето на ищеца и загиналия – ищецът живее в
с.***, а загиналият В. О. е живеел в в гр. Враца. Нито от свидетелските
показания, нито от заключението на СПЕ се установява понесените от ищеца
морални болки и страдания да надхвърлят по интензитет и времетраене
болките и страданията, които биха изпитали повечето братя при неочаквана
смърт на своя брат. Загубата на близък родственик е събитие, което
неминуемо има за последица душевна болка и тъга в близките хора, а
сочената от вещото лице остра стресова реакция и атипична скръб са
присъщи в случаите на внезапна смърт. В случая се установява, че ищецът е
бил в шок от инцидента и е преживял трагедията емоционално, но не и
реакции, които да надхвърлят по обем и интензитет обичайните за такава
ситуация негативни изживявания. Що се касае до посоченото от вещото лице
посттравматично стресово разстройство, следва да се отбележи, че от
свидетелските показания се установява, че същото вече е отшумяло и ищецът
има нормално социално функциониране, макар и все още да изпитва тъга за
своя брат.
Според ВКС, обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат
на неговата смърт сериозни, като интензитет и продължителност морални
болки и страдания. Такава връзка предполага оправдани очаквания за взаимна
грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие
изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетяване съобразно принципа за справедливост.
Недоказването на критериите, възприети от ОСНГТК като основание
за присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от
други лица, извън най- близкия родствен и семеен кръг на починалия по
смисъла на Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от
24.11.1969 г. на Пленума на ВС, изключва ищецът С. К. М. като активно
материалноправно легитимирано лице да получи претендираното
обезщетение, поради което предявеният от него иск подлежи на отхвърляне
като неоснователен и недоказан. В този смисъл - Решение № 17/16.03.2021 г.,
т. д. № 291/2020 г., ІІ т. о. на ВКС.
При този изход на делото, право на разноски, съгласно чл. 78 ал. 3
ГПК, има ответникът, но същият не е направил искане за присъждане на
такива, вкл. и на юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. К. М., с ЕГН **********, с адрес: с.
***, против ЗД „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, осъдителен иск за сумата 50 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и
страдания, претърпени вследствие смъртта на неговия брат В. А. О.,
настъпила вследствие ПТП от 03.08.2016 г., ведно със законната лихва върху
9
тази сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 15.09.2020 г.
до окончателното й издължаване, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-
София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
10