№ 1327
гр. София, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следН.
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И Д. К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110163025
по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ за осъждане на Н. Д. Х. да заплати
на ЗД „...“ АД сумата от 1403.80 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение за репариране на вредите по каравана „....“ с рег. №
......., в резултат от ПТП, настъпило на 05.10.2019г. в с. Първомайци, на ул. „......“, в близост
до № 23, по вина на ответницата, която управлявала лек автомобил „.... 80“ с рег. № ВТ
........... КР, без да е правоспособна за това, и чиято гражданска (деликтна) отговорност в
качеството й на водач на конкретното МПС била обезпечена от ЗД „...“ АД по силата на
договор за имуществено застраховане „....“ на автомобилистите, в т. ч. ликвидационни
разноски за определяне на обезщетението в размер на 25.00 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 21.11.2022г., до
окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 05.10.2019г., в с. Първомайци, на ул. „......“, в близост до № 23 Н.
Д. Х. като водач на лек автомобил „.... 80“ с рег. № ВТ ........... КР, чиято гражданската
отговорност в това й качество била застрахована по силата на сключен с ищеца договор за
застраховка „....“ на автомобилистите, нарушила правилата за движение- не съобразила
скоростта на движение с пътната обстановка, изгубила контрол над МПС, поради което
ударила паркираната каравана „....“ с рег. № ......., при на което й причинила увреждаН. на
стойност 1378.80 лева, която сума ищецът заплатил в полза на правоимащото лице.
Доколкото към момента на ПТП сочената за виновен водач Н. Д. Х. не била правоспособна
да управлява МПС, до нея била отправена регресна покана да възстанови в полза на
застрахователя изплатеното от последН. застрахователно обезщетение, както и разноските за
определянето му, което ответницата не сторила. Претендират се разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, негов представител не се е явил в
първото по делото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, като е уведомен за възможността по отношение на него да бъде
постановено решение по реда на чл. 238 ГПК- указаН. в този смисъл се съдържат в
разпореждането на съда от 12.04.2023г., както и в постановеното по реда на чл. 140 ГПК
1
определение от 19.09.2023г., преписи от които са надлежно връчени на адресата. В исковата
молба, както и в депозираната на 21.09.2023г. молба процесуалН.т представител на
ищцовото дружество е заявил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу
ответника при наличие на предпоставките за това. Наред с това, от посочените в исковата
молба обстоятелства и писмените доказателства по делото може да се направи извод за
вероятна основателност на предявеН. иск.
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките,
регламентирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявеН.т иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ за посочената по- горе сума да
бъде изцяло уважен.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 156.15 лева, представляваща разноски
за настоящото производство, изразяващи се в заплатена държавна такса за разглеждане на
иска и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание нормата на чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност
на делото.
По аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ Н. Д. Х., ЕГН **********, да
заплати на ЗД „...“ АД, ЕИК ......., сумата от 1403.80 лева, представляваща регресно
суброгационно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за репариране на вредите
по каравана „....“ с рег. № ......., в резултат от ПТП, настъпило на 05.10.2019г. в с.
Първомайци, на ул. „......“, в близост до № 23, по вина на ответницата, която управлявала лек
автомобил „.... 80“ с рег. № ВТ ........... КР, без да е правоспособна за това, и чиято
гражданска (деликтна) отговорност в качеството й на водач на конкретното МПС била
обезпечена от ЗД „...“ АД по силата на договор за имуществено застраховане „....“ на
автомобилистите, в т. ч. ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер
на 25.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 21.11.2022г., до окончателно изплащане на задължението, а на
основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 156.15 лева, представляваща
разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2