Решение по дело №1182/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1324
Дата: 20 октомври 2021 г. (в сила от 18 ноември 2021 г.)
Съдия: Дарина Неделчева Рачева Генадиева
Дело: 20217050701182
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

гр. Варна,                       2021 година

 

В името на народа

 

Административен съд – Варна, ІІІ състав, в публично съдебно заседание от двадесет и първи септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: Дарина РАЧЕВА

при участието на секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от съдия Д. РАЧЕВА административно дело № 1182 по описа на Административен съд - Варна за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1 от АПК вр. § 8 от ПЗР на АПК.

Образувано е по две обективно съединени жалби от Р.К.С. ***, ЕГН **********, срещу мълчалив отказ на Кмета на Община А. по негови заявления вх. № УТ-699/15.04.2021 г. и вх. № УТ-700/15.04.2021 г., с които е поискано извършване на две административни услуги – да се издаде скица за новообразуван имот с идентификатор *** по ПНИ на м-ст Ени чешма, землището на с. Б., Община А., и удостоверение за идентичност на същия имот. Твърди се, че за територията, в която попада НИ с идентификатор ***, има издаден и влязъл в сила план на новообразуваните имоти, одобрен от Областния управител на област с административен център Варна, и в този смисъл не са налице данни, които да сочат, че поисканите административни услуги не могат да бъдат извършени. Излага становище, че липсва нормативна уредба, съгласно която с право да получат исканите услуги да разполагат само собствениците на съответния имот. Във връзка с горното се твърди, че лицата, които към откриване на производството са вписани като собственици в регистъра към ПНИ, не се явяват заинтересовани лица в това производство по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от АПК. Изтъква се, че в разглеждания казус издаването на скица и на удостоверение за идентичност на НИ *** е поискано от заявителя С. във връзка с образувано охранително производство по реда на чл. 587 от ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, мълчаливият отказ е незаконосъобразен и ответникът бил длъжен да издаде исканите актове, а преценката относно собствеността на имота е в правомощията на нотариуса, пред който е образувано охранителното производство по реда на чл. 587 от ГПК. Според оспорващия едва след издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка може да се твърди, че е налице засягане на чужди права, но в такава хипотеза те разполагат с правна възможност да защитят накърненото си право по исков ред - чл. 537, ал. 2 от ГПК.  Предвид това, жалбоподателят иска от съда да отмени мълчаливия отказ и да му присъди направените разноски. Алтернативно се иска отмяна на изричен отказ за извършване на административните услуги, обективиран в писмо изх. № УТ-699(2)/ 08.06.2021 г., с което ответникът уведомява С., че предвид постъпили възражения от наследниците на собственици на нива с площ от 2 дка в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, обосноваващи извод за наличие на спор за материално право, поисканите от него услуги не могат да бъдат извършени.

Ответната страна, Кметът на Община А., Област Варна оспорва жалбата. Твърди, че тя е недопустима предвид обективирания в посоченото писмо от 08.06.2021 г. изричен отказ. В придружителното писмо, с което жалбата ведно с преписката е изпратена в съда, се сочи, че административното производство по двете заявления на оспорващия С. не е приключило към датата на депозиране на жалбата, тъй като към този момент за лицата Я Й. П  и В Р. П  срокът за подаване на възражения не е изтекъл, респективно - за ответника е било невъзможно да се произнесе преди да изчака да изтече срока за подаване на възражения. Алтернативно оспорва жалбата като неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена и в полза на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

От доказателствата в административната преписка, съдът приема за установено следното.

Производството е образувано на 15.04.2021 г. с подаването в деловодството на Община А. на две заявления от пълномощник на С. - вх. № УТ699 и вх. № УТ-700, с които е поискано да му бъдат издадени удостоверение за идентичност на имот и скица на имот във връзка с производство по чл. 587 от ГПК за новообразуван имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с. Б., Община А., Област Варна. Към заявленията са приложени 2 бр. пълномощни, 2 бр. молба-декларация по образец, както и 2 бр. приходни квитанции, удостоверяващи внасянето на съответните такси в общинския бюджет.

С писмо вх. № УТ-700(1)/ 19.04.2021 г. (л. 27 от преписката) ответникът е изискал от Отдел „Административно и правно обслужване“ при Община А. информация досежно наследниците на Т Л П  във връзка с отбелязванията в регистъра към ПНИ (л.29 от преписката), одобрен със Заповед № РД-09-7706-385/24.11.2009 г. на Областния управител на област с административен център гр. Варна. След получаване на търсената информация с писмо изх. № УТ-699(1)/ 27.04.2021 г. (л. 14 от преписката) за образуване на производствата във връзка със заявленията на Р. С. са уведомени в качеството на наследници на Т Л П  лицата П К Д , В К Т , Я Й  П , В Р П , Л Т П  и Д Т Х , а така също и адв. Р. И. в качеството на упълномощен представител на заявителя. В същото писмо на лицата е указано, че разполагат с възможност да се запознаят със съдържанието на преписката и да изразят становище или да подадат възражение в 14-дневен срок от получаване на уведомлението. С изключение на Я Й. П  и В Р. П , уведомителното писмо е получено от останалите адресати лично. За същото писмо и за съдържанието му посочените две лица са уведомени с поставяне на съобщение на таблото за съобщения, находящо се в сградата на Община А.. За извършването на това процесуално действие е съставен констативен протокол от 21.05.2021 г., надлежно приложен към преписката.

Във връзка с извършеното уведомяване в Община А. са постъпили възражения от Л Т П , В К Т , Д Т Х  и В Р. П .

Установява се от доказателствата и не е спорно между страните, че към датата на подаване на жалбата липсва произнасяне на ответника – не е издадена скица и удостоверение за идентичност за НИ с идентификатор *** по ПНИ на м-ст Ени чешма, землището на с. Б., Община А..

В хода на настоящото съдебно производство с молба с.д. № 9095/ 17.06.2021 г. от оспорващия е представено заверено за вярност копие от писмо изх. № УТ-699(2)/ 08.06.2021 г., с което ответникът е уведомил заявителя Р. С.,*** възражения от наследници на Т Л П  във връзка с висящите административни производства навеждат на извод за наличие на спор за материално право, поради което заявените административни услуги не могат да бъдат извършени. Тоест, към датата на приключване на устните състезания по делото в цитираното писмо е обективиран изричен отказ за извършване на  услугите.

 

Съдът, след като прецени доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата на страните, приема от правна страна следното:

В настоящия случай жалбоподателят Р.К.С. е инициатор на две административни производства: 1/ за издаване на скица и 2/ за издаване на удостоверение за идентичност на новообразуван имот /НИ/ с идентификатор *** по ПНИ/2009 г. на местност Ени чешма, землището на с. Б., Община А., Област Варна. Заявленията целят извършване от страна на ответника на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, буква „а“ от ДР на Закона за администрацията вр. чл. 21, ал. 3 от АПК. Съгласно нормата на  § 8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. В разглеждания случай приложими са общите разпоредби на АПК, предвид липсата на друг ред, установен в специален закон.

Съгласно чл. 25, ал. 1 от АПК, датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган. В разглеждания случай и двете заявления на Р. С. са депозирани едновременно пред ответника – на 15.04.2021 година. Видно от справката, направена на официалната страница на Община А., общодостъпна на интернет адрес https://www.avren.bg/section-157-content.html условията, редът и дължимите такси за извършване на двете административни услуги са разписани в т. 7 /издаване на скица за поземлен имот/ и т. 34 /Издаване удостоверение за идентичност на имот/ от падащо меню Услуги „Устройство на територията“.

От доказателствата, съдържащи се в преписката, е видно, че и за двете услуги е заплатена техническа такса от 20 лева, което навежда на извод, че услугата за издаване на скица е заявена като обикновена за разлика от бързите и експресните услуги, за които таксите са в друг размер– тоест тази услуга е следвало да се изпълни в 15-дневен срок, според правилата, утвърдени от Община А. и обявени на официалната ѝ страница. За извършване на услугата по заявление вх. № УТ-699 /за издаване на удостоверение за идентичност на имот/, видно от справка на същия сайт, таксата е една – 20 лв., а срокът за нейното изпълнение е 14 дни. С оглед на изложеното, независимо че според чл. 57, ал. 2 от АПК, административният акт по чл. 21, ал. 2 и 3 се издава до 7 дни от датата на започване на производството, настоящият състав на съда намира за релевантни към въпроса за определяне срочността на жалбата именно сроковете, обявени в официалната интернет страница на Община А..

Следователно срокът за произнасяне на органа по заявление вх. № УТ-700/15.04.2021 г. за издаване на скица за имот с идентификатор *** в землището на с. Б. е изтекъл на 30.04.2021 г. – петък, официално обявен за неработен ден /Разпети петък/. Предвид това 15-дневният срок за произнасяне по това заявление е изтекъл на 05.05.2021 г. – първият работен ден след великденските празници. По второто заявление с вх. № УТ-699/ 15.04.2021 г. /за издаване на удостоверение за идентичност на имот/ срокът за извършване на услугата е с един ден по-кратък /14 дни/, от което логично следва изводът, че крайният срок за извършването ѝ е изтекъл един ден по-рано - на 29.04.2021 г. – четвъртък, работен ден. Заявените административни услуги не са извършени в посочените срокове, както и до момента на сезиране на настоящата съдебна инстанция, нито до приключване на устните състезания по делото, предвид направеното пред съда изявление от процесуалния представител на ответника. Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде административен акт, следователно, разглежданият случай попада в тази хипотеза. От деня, следващ посочените дати, е започнал да тече едномесечният срок за оспорване на формираните мълчаливи откази и по двете заявления съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от АПК, съответно крайният срок за оспорване на формираните мълчаливи откази  е 06.06.2021 г. и 30.05.2021 година. В разглеждания случай субективно и обективно съединените жалби на Р. С. срещу мълчаливите откази и по двете заявления е депозирана в деловодството на Община А. на 28.05.2021 г., т.е. оспорването е направено в срок.

Не се споделя становището на процесуалния представител на ответника за недопустимост на жалбата поради отпадане на правния интерес от оспорване на мълчаливите откази и по двете заявления на Р. С. от 15.04.2021 г. Съгласно чл.172, ал.3 от АПК когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. Изричният отказ за извършване на административните услуги, обективиран в писмо изх. № УТ-699(2) на ответника, е от дата 08.06.2021 г., т.е. постановен е преди приключване на устните състезания по делото. Това налага извод, че при постановяване на съдебен акт, с който атакуваните мълчаливи откази бъдат отменени, по аргумент от цитираната разпоредба, ще има същото действие и върху по-късно постановения изричен отказ.

Предвид изложеното, жалбата на Р.К.С. се явява допустима и следва да се разгледа от съда по същество.

По основателността на жалбата:

Процесният мълчалив отказ и по двете заявления на жалбоподателя представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Установява се, а и между страните липсва спор, че за местността Ени чешма, находяща се в землището на с. Б., Община А., в която попада НИ с идентификатор ***, са разположени земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За тази територия има план на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № РД-09-7706-385/24.11.2009 г. на Областния управител на област с административен център Варна, който е влязъл в законна сила. От това следва, че ответникът е разполагал с достатъчно данни за имота, за който е поискано издаване на скица и на удостоверение за идентичност, за да бъде той индивидуализиран като разположение, площ и граници. Респективно за ответника не е било обективно невъзможно да извърши заявените от Р. С. услуги.

Съдът съобрази, че страни в тези административни производства са само заявителят и органа, защото правният интерес от извършване на услугата се определя не от легитимацията на заявителя като собственик на имота, за който е поискана скицата или удостоверението за идентичност на имота, а от претендираните от него вещни права. В конкретния случай заявителят коректно е посочил в заявленията за какво му е необходимо да се снабди с изисканите документи – във връзка с нотариално производство по реда на чл. 587 от ГПК. Дори и да се приеме за нарушение на административнопроизводствените правила това, че за откриване на производствата са уведомени известните на ответника наследници на починалото лице Т Л П , вписан като собственик в регистъра към ПНИ, то това нарушение не е от категорията на съществените, което би било основание за отмяна на акта като незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 3 от АПК.

Оспорените мълчаливи откази обаче са материално незаконосъобразни.

Актовете, които Р. С. е поискал да бъдат издадени с двете заявления от 15.04.2021 г.,  не са източник за установяване правото на собственост върху поземления имот, не пораждат, не погасяват или не изменят вещни права и не са доказателство за тях. Тези документи няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права и не съставляват пречка за тяхната защита по съдебен ред. Основателността, обосноваността и действителното наличие на претендираните от заявителя права пред нотариуса в производството по чл. 587 от ГПК не подлежат на разглеждане и преценка от административния орган в производството по издаване на скица, както и в това по издаване на удостоверение за идентичност на имот. Компетентен да извърши такава проверка относно вещните права на заявителя/декларатор върху конкретния имот е само и единствено нотариусът, пред който се развива охранителното производство. Извън компетентността на административния орган е да преценява наличието или отсъствието на предпоставките за придобиване по давност на имот, както и да извършва преценка при конкуренция на материални права, ако такива бъдат установени. Поради това, дори и при наличие на данни за конкуренция на права върху имота, административният орган е длъжен да издаде искания документ.

Предвид изложеното жалбата срещу формираните мълчаливи откази на Кмета на Община А. да се произнесе по заявления вх. № УТ-699 и вх. № УТ-700 от 15.04.2021 г. на Р. А. С. за издаване на скица и на удостоверение за идентичност на НИ с идентификатор ***, находящ се в местността Ени чешма, землището на с. Б., Община А., се явява основателна и същите следва да се отменят. Основание чл. 172, ал. 3 от АПК с настоящото решение, с което се отменят мълчаливите откази по посочените по-горе заявления, следва да се счита за отменен и обективирания в писмо изх. № УТ-699(2)/ 08.06.2021 г. изричен отказ на ответника да извърши административните услуги.

Тъй като предметното естество на оспорените пред настоящата съдебна инстанция мълчаливи откази не позволява тя да реши сама делото по същество, следва то да се изпрати като преписка на компетентния административен орган за решаване на въпроса по същество. Административният орган следва да бъде задължен в седмодневен срок от влизане на решението в сила да се произнесе по същество, като издаде исканите в заявленията на жалбоподателя Р. С. индивидуални административни актове по чл. 21, ал. 3 от АПК.

При този изход на спора, основателно се явява и своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Същите, съобразно представения на л. 28 от делото списък по чл. 80 от ГПК, се претендират в общ размер от 620 лв., от които 20 лв. държавна такса и 600 лв. заплатен в брой адвокатски хонорар. От страна на ответника не е направено възражение за прекомерност. С оглед на това съдът намира, че с настоящото съдебно решение следва да осъди Община А. да заплати на жалбоподателя разноски в посочения размер.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, и ал.3 от АПК, чл. 173, ал. 2 от АПК и чл. 174 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ мълчаливите откази на Кмета на Община А. да извърши административни услуги по подадени от Р.К.С. ***, ЕГН **********, заявления вх. № УТ-699/15.04.2021 г. и вх. № УТ-700/15.04.2021 г. за издаване на скица за имот и за издаване на удостоверение за идентичност на новообразуван имот с идентификатор *** по ПНИ на местност Ени чешма, землището на с. Б., Община А., Област Варна.

 

ВРЪЩА на Кмета на Община А. административната преписка по заявления на Р.К.С. вх. № УТ-699/15.04.2021 г. и вх. № УТ-700/15.04.2021 г. за издаване на скица и за издаване на удостоверение за идентичност на имот с идентификатор *** по ПНИ на местност Ени чешма, находящ се в землището на с. Б., Община А., Област Варна, за продължаване на административните производства и за издаване на изисканите документи в срок до 7 дни от влизане на решението в сила, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на материалния закон, дадени с настоящото решение.

 

ОСЪЖДА Община А. да заплати в полза на Р.К.С. ***, ЕГН **********, съдебно-деловодни разноски в размер на 620 (Шестстотин и двадесет) лева.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: