Р Е Ш Е Н И Е
№ 215
гр. Плевен, 13.05.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на първи април две хиляди двадесет и втора година в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове:
ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ
АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна
прокуратура - Плевен:
НАНКА РАЧЕВА
При Секретар: БРАНИМИРА М.
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно дело № 186/2022г.
по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. §
19 ал.1 от ЗИД на АПК (ДВ – бр. 39/2011г., изм. ДВ- бр.58/2017г., в сила от
18.07.2017г.).
Образувано е по касационна жалба на ЕТ „А.М. – В.М.“***
срещу Решение № 1501 от 21.12.2021 г. на Районен съд – Плевен, постановено по гр.д.
№ 7102/2021 г. по описа на съда.
С решението си съдът е отхвърлил като неоснователна
жалбата на ЕТ „А.М. – В.М.“*** против отказ на кмета на Община Плевен,
обективиран в писмо рег. № ЖС-70-2492-2/07.09.2021г. за издаване на заповед по
реда на чл. 34 ал.1 ЗСПЗЗ за изземване от Ц.Ц.Ц. *** на земеделска земя с обща площ 4,494 дка. , представляваща част от поземлени имоти с
идентификатори 06999.30.9, 06999.30.10, 06999.13.14,06999.25.35 и 06999.20.1 по
картата на землището на с. Буковлък и е присъдил направените деловодни разноски
в размер на 500 лв. в полза на з.стр. Ц.Ц.Ц. и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на Община Плевен.
Касаторът
обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на
материалния закон и необоснованост – касационно отменително основание по чл. 209
т.3 от АПК. Моли за отмяната му като претендира присъждане на направените
деловодни разноски. Счита, че съдът неправилно е приел, че жалбоподателят не е
поискал изрично издаването на заповед за изземване по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ и
затова кметът на общината е бил сезиран с такова искане с втората жалба и че
към момента на сезиране с втората жалба реколтата е била прибрана и
констатираното на 28.06.2021г. от назначената комисия неправомерно ползване е преустановено,
респективно издаването на заповед за изземване на имотите вече се явява
безпредметно, с което изцяло съдът е възприел съображенията на кмета на
общината в обжалвания отказ. Излага аргументи, че стопанската година приключва
на 01.10. и че още с първата жалба е заявил, че се касае за неправомерно
ползване на посочените земи като не е необходимо да посочва изрично правното
основание за искането си. Достатъчно е, че общината е била сезирана и при
установяване на описаното нарушение е задължена да издаде заповед за изземване
и предоставяне на истинския ползвател, за което са били приложени и всички
необходими документи, с което да изпълни законовите си правомощия. Не е
съобразена целта на закона да се даде бърза и ефективна защита на ползвателя с
правно основание по административен ред срещу неправомерно посегателство.
Изразява несъгласие и с определеното в констативния протокол обезщетение в
размер на еднократното средно рентно плащане и дадени напътствия на страните да
разрешат проблема по гражданско-правен път, което също счита за
незаконосъобразно. Същественото е, че не е могъл да ползва земята си за
стопанската година според разрпределението.
Ответникът по касация – Кметът на Община Плевен, чрез юрисконсулт
Н. изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Поддържа тезата, че първоначално кметът на общината
не е бил надлежно сезиран с конкретно искане по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ и няма
правомощие да действа служебно, а към момента на надлежното сезиране на
10.08.2021г. реколтата вече е била прибрана и на етапа на приключване на
съдебното дирене вече е отпаднало правното основание на ползвателя и издаването
на заповед за изземване би било безпредметно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Заинтересованата страна – Ц.Ц.Ц., чрез адв. М. ***
изразява становище за неоснователност на касационната жалба като поддържа изложените
в съдебното решение мотиви.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че съобразно събраните доказателства решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в
сила. Обръща внимание, че никоя от страните не твърди, че при подаването на
втората жалба неправомерното ползване е продължило.
Настоящият състав на Административен съд – Плевен,
като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на
страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е валидно и
допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че
административното производство по чл. 34 ЗСПЗЗ е започнало с подаването на
втората жалба с Вх. № ЖС-70-2492-2/10.08.2021г., в която изрично се съдържа
искане с посочване на правното основание по чл. 34 ЗСПЗЗ за изземване на
неправомерно ползваните от земеделския производител Ц.Ц.Ц. части от
предоставените на ЕТ „А.М. - В.М.“ по споразумение за ползване земеделски земи
и по договор за наем със срок за стопанската 2020-2021г. с обща площ 4,794 дка
в землището на с. Буковлък, което е било вече категорично установено от назначената
от кмета комисия на 28.06.2021г.
Още в първата жалба с Вх. № ЖС-70-2492-2/10.06.2021г.
жалбоподателят е изложил ясно конкретно фактите, представил е доказателства за
правото си на ползване като недвусмислено е заявил, че се касае за неправомерно
ползване на предоставените му земеделски земи, посочил е номерата на
поземлените имоти, както и общата площ около 4-5 дка, която е била засята с
пшеница като е конкретизирал и лицето – нарушител. Изрично е поискал и да се
извърши проверка на място от назначена от кмета на общината комисия, която да
установи каква площ предоставена му по споразумението за ползване е засята от Ц.Ц.
и да се вземе отношение по жалбата.
Така формулираните твърдения и искане са достатъчни за
надлежното сезиране на компетентния орган за провеждане на бързата
административна процедура по чл. 34 ЗСПЗЗ, без да е необходимо точното
посочване на правното основание от жалбоподателя. След като е уведомен за
проблема, изцяло в правомощията на сезирания административен орган е да прецени
какви действия по компетентност да предприеме, с оглед ясно изразеното искане и
изложените фактически обстоятелства. Ето защо следва да се приеме, че
административното производство по чл. 34 ЗСПЗЗ е започнало с подаването на
жалбата от 10.06.2021г. Назначената от кмета комисия е извършила проверка на
място, изискала е справки и доказателства и категорично е установила със
съставения констативен протокол от 28.06.2021г., че е налице неправомерно
ползване от земеделския производител Ц.Ц.Ц. на части от пет имота, предоставени
за ползване на ЕТ „А.М.-В.М.“ с обща площ от 4,794 дка, които са били засяти от
Ц. с пшеница. Проверката потвърждава изцяло твърденията в жалбата. С което са
били изпълнени материално-правните предпоставки за издаването на заповед по чл.
34 ЗСПЗЗ за изземване на имотите по административен ред от Ц., който ги ползва
без правно основание и предоставянето им на ЕТ „ А.М. – В.М.“ като ползвател,
доказал правното си основание за ползване.
Предложеното разрешение от назначената комисия не
кореспондира с предписания законов ред, респективно кметът на общината не е
изпълнил правомощията си при наличие на материално-правните предпоставки да
издаде следващата се заповед по чл. 34 ЗСПЗЗ.
Затова с втора жалба от 10.08.2021г. жалбоподателят
изрично е поискал с оглед категоричните констатации на комисията да се издаде
заповед по чл. 34 ЗСПЗЗ, като е посочил и правното основание за това. С тази
жалба не се слага начало на ново административно производство, а постановения
отказ от 07.09.2021г. за изземване на части от имотите представлява завършващия
индивидуален административен акт, предмет на оспорване в настоящото
производство. Същият е постановен въз основа на изразено становище на комисията
по втората жалба и приложено правно становище, което се основава на твърденията
на жалбоподателя, че засятата пшеница вече е била прибрана, с което ползването
без правно основание вече е било преустановено от Ц. и издаването на заповед за
изземване безпредметно. Този извод е направен, без да е извършена нова проверка
за състоянието на имотите, за да се установи дали реколтата е прибрана и дали
се извършват или предстои извършването и на други последващи агротехнически
мероприятия като разораване, дисковане, торене, обработка за плевели и
подготовка за засяване на други култури на площите и др., за да се направи
извод дали неправомерното ползване е продължило. Договорът за наем и
споразумението за ползване за землището на с. Буковлък са сключени за срок от
една стопанска година, която обхваща периода 1 октомври 2020г. - октомври 2021г. съгласно §2 т.3 от Закона за
арендата в земеделието и към момента на подаване на втората жалба и към момента
на произнасянето тя все още не е приключила.
Съгласно чл. 142 АПК съдът преценява съответствието на
административния акт с материалния закон към момента на неговото издаване, а
установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се
преценява към момента на приключване на устните състезания. С оглед изложените
обстоятелства към момента на издаването на отказа са били налице всички
предпоставки за постановяването на заповед по чл. 34 ЗСПЗЗ. Налице е и
допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административното
производство, тъй като след втората жалба не е била назначена нова проверка,
която да установи дали неправомерното ползване продължава или е преустановено и
от кой момент е станало това. Фактът, че с изтичането на стопанската година е
изтекъл и срокът на споразумението и на договора за наем не означава
непременно, че е отпаднало правното основание за ползването, както е приел
съдът, защото договорът може да бъде подновен, а споразумение за ползване се
сключва за всяка следваща стопанска година.
Съгласно чл. 34 ал.7 ЗСПЗЗ в заповедта задължително
следва да се посочат и обстоятелствата по ал.6, обезпечаващи изпълнението, а
именно, че в 7-дневен срок от датата на получаване на заповедта по ал.1
ползвател, който ползва без правно основание земеделска земя, може да внесе по
банкова сметка ***, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно
плащане за землищата от общината през предходната година за времето на
неправомерното ползване. Както и, че в този случай се спира изпълнението на
заповедта, като правоимащото лице се уведомява в тридневен срок от кмета на
общината по реда на АПК за правото му да получи депозираната сума. В случай, че
в 10-дневен срок от получаване на уведомлението правоимащото лице изрази писмено
съгласие за получаване на депозираната сума, издадената заповед се отменя от
кмета на общината. При липса на изрично съгласие издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение.
Наличието на тази разпоредба е в подкрепа на тезата,
че по всяко време в рамките на стопанската година е възможно да се издаде
заповед по чл. 34 ал.1 от ЗСПЗЗ, без значение дали земите са засяти,
обработени, прибрана ли е реколтата и в каква фаза се намира селскостопанското
производство.
Целта на разпоредбата е правата на собствениците и
ползвателите на правно основание да бъдат бързо и своевременно защитени по
административен ред срещу владеещия без правно основание ползвател. Отказът на
кмета на общината противоречи на защитената от закона цел.
В случая разписаната бърза административна процедура
по чл. 34 ЗСПЗЗ за разрешаване на спора между ползвателите не е била
осъществена, при наличие на всички законови предпоставки за това, а изводът, че
неправомерното ползване е преустановено е необоснован, без да е извършена
необходимата втора проверка, поради което постановеният отказ на кмета е
незаконосъобразен.
По тези съображения съдебното решение следва да се
отмени като се отмени постановения отказ като незаконосъобразен и делото да се
върне като преписка на административния орган за ново произнасяне по искането за
издаване на заповед по чл. 34 ЗСПЗЗ за времето на неправомерното ползване, при
което назначена от кмета комисия следва да извърши проверка и да установи дали
е прекратено неправомерното ползване, съответно до кой момент е продължило.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции
– 120 лв. – д.т. и 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 и чл. 222
ал.1 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1501 от 21.12.2021 г. на Районен съд –
Плевен, постановено по гр.д. № 7102/2021 г. по описа на съда и вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ изричен отказ на Кмета на Община Плевен, обективиран
в писмо рег. № ЖС-70-2492-2/07.09.2021г. за издаване на заповед по реда на чл.
34 ал.1 ЗСПЗЗ за изземване от Ц.Ц.Ц. ***
на земеделска земя с обща площ 4,494 дка., представляваща част от
поземлени имоти с идентификатори 06999.30.9, 06999.30.10,
06999.13.14,06999.25.35 и 06999.20.1 по картата на землището на с. Буковлък.
ВРЪЩА преписката на Кмета на Община Плевен за ново
произнасяне по жалбата на ЕТ „А.М.-В.М.“***92-2/10.06.2021г. за издаване на
заповед по чл. 34 ЗСПЗЗ, при съобразяване със задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона в мотивите на решението като определя
14-дневен срок за произнасянето от влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА Община
Плевен да заплати на ЕТ „А.М.-В.М.“*** направените деловодни разноски за двете
съдебни инстанции - 120 лв. – д.т. и 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС
от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/