О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2231 09.11.2021 година гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в закрито
заседание на девети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 2464 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по заявление от А.Х.А., лишен от свобода, изтърпяващ наказание в
Затвора – Бургас. Сочи се, че се подава на основание чл.250-252 от АПК и чл.76
от ППЗИНЗС. Иска се Административен съд-Бургас да осъществи административен
контрол във връзка с неоснователни действия на Началника на Затвора-Бургас.
Описват се факти и обстоятелства относно връчване на изпратена до заявителя
прокурорска резолюция от 30.09.2021г., вследствие на което лишеният от свобода
е изведен от спално помещение № 121, което отговаряло на изискуемите стандарти
и е настанен в спално помещение № 129, което не било годно. Подал молба, с
рег.№ 3468 от 15.10.2021г., която не била взета предвид. Без заповед, т.е. на
административен акт, въз основа на която да бъде осъществено преместването на затворника
от едно в друго спално помещение, е отнета правото да обжалва действията и
бездействията на адм. орган, който не е издал акт по чл.21 от АПК, който да
бъде оспорен пред съда.
Иска
се да бъде задължен органът да издаде такъв акт, съобразно изискванията на
чл.21 от АПК, а освен това да бъде задължен началника на затвора да
конкретизира от коя решетка според него започва 1-ва ЗПС, а именно дали от
първата или от втората решетка започва 1-ва ЗПС. Иска се и съдът да задължи
връщането на лишения от свобода в спално помещение № 121.
Иска се освобождаване от внасяне на държавна такса и предоставяне на
правна помощ.
Препис от заявлението е изпратен на Началника на Затвора- Бургас, с
оглед окомплектоване с преписката по преместване на заявителя в друго спално
помещение на Затвора- Бургас, като бъдат представени относимите към
осъщественото преместване актове и документи.
В справка постъпила по делото /с
вх.№ 11248 от 03.11.2021г./ се сочи, че л.св. А.Х.А. изтърпяващ наказание
„доживотен затвор без замяна“ в Затвора-Бургас е настанен на 15.10.2021г. в
спално помещение № 129 на 1-ва зона за повишена сигурност, с оглед спазване на
принципа за равномерно настаняване на лишените от свобода по помещенията и
осигуряване на законово регламентирана жилищна площ. Преместването от спално
помещение № 121 в помещение № 129 е извършено след проведен разговор между
длъжностните лица на затворническата администрация, по съображения на режима и
сигурността на района на 1-ва зона за повишена сигурност, където са настанени
лишените от свобода изтърпяващи наказание „доживотен
затвор“ и „доживотен затвор без
замяна“. Сочи се, че преместването е извършено по реда на чл.27а, ал.1, вр.
с чл.27, ал.1 от ППЗИНЗС, с устно разпореждане на инспектор Петър Леков „Социална дейност и
възпитателна работа“/СДВР/ и не е обективирано в нарочен
административен акт.
Административен съд– град Бургас,
като взе предвид доводите на ищеца и обективираните в заявлението
обстоятелства, на които се основава искането до съда, въз основа разпоредбите
на закона, за да се произнесе по ДОПУСТИМОСТТА на искането, съобрази следното:
В случай, че се депозира искане, с правно основание чл.250 от АПК, съдът
следва на основание чл.252, ал.2 от АПК, да задължи другата страна да представи
по делото в указания срок данни за основанието на извършените действия. В
процесният случай, въпреки позоваването на тази норма, искането, въз основа на
което е образувано настоящото производство е недопустимо. Заявеният от ищеца
„административен контрол“, който следва да се извърши чрез издаване на съдебно
разпореждане, не намира опора в нормативната уредба.
С настоящото искане се оспорват по
същество действия на административен орган, които обаче не са „фактически“, а
се основават на правомощието на органите по изпълнение на наказанията, съгласно
чл.27а, ал.1 от ППЗИНЗС, според които „преместването
на
лишени от свобода в друго спално помещение се извършва с разпореждане на инспектора по социални дейности и възпитателна работа…“
/за краткост инспектор „СДВР“/ законът не изисква
наличието на писмен акт, като условие за валидността на неговата форма, а само
се указва, че се издава разпореждане. Последното обаче не съставлява фактическо
действие по смисъла на закона, а се основава на указано от нормативната уредба
правомощие на съответното длъжностно лице- инспектор „СДВР“.
Защитата по чл.250 от АПК има съвсем
различна сфера.
В константната си практика Върховният административен съд на Република България
приема, че защитата по чл.250,
ал. 1 от АПК е срещу фактически
действия, като същата може да бъде осъществена само при наличието на три
изискуеми в кумулация предпоставки - да е налице фактическо действие, което се
извършва от административен орган или длъжностно лице в администрацията, това
действие да не се основава на административен акт или на закона и към момента
на търсене на защита, действието да не е прекратено. Целта на защита е
незабавно и безусловно прекратяване на фактическите действия, извършвани без
правно основание.
В настоящият случай, се търси защита не срещу фактически действия, а
срещу осъществено преместване от едно в друго спално помещение, което се основава
на разпореждане с правно основание чл.27а, ал.1 от ППЗИНЗС, т.е. съставлява
правомощие на съответното длъжностно лице, произтичащо от закона. Защита по
чл.250 от АПК обективно е лишено от предмет, поради което такъв контрол по
принцип е недопустим и не може да се осъществява в производство по този ред.
Отделно от изложеното, преместване на жалбоподателя в друго спално помещение, на
същото място за изтърпяване на наказанието - Затвора –Бургас, без да се променя
режима на изтърпяваното наказание съставлява рутинна дейност на администрацията
по изпълнение на наказанието лишаване от свобода, която е
вътрешноорганизационна и вътрешноведомствена по разпределение на лишените от
свобода в зависимост от определеното от съда тип на затворническото заведение в
зависимост от условията и възможностите на администрацията да обезпечи
изпълнението на вече определеното наказание, при която дори да са издадени
актове, за същите не е предвиден съдебен контрол за законосъобразност.
В резултат на тази организационна
дейност въз основа на издадено устно разпореждане от посоченият инспектор
„СДВР“, заявителят- л. св. А. е разпределен от спално помещение № 121 в спално
помещение № 129 на Затвора - Бургас. Това правоотношение между лишения от
свобода и органите по изпълнение на наказанието няма административен характер,
а волеизявленията на органите не са административни актове, за които в
специалния ЗИНЗС предвижда съдебен контрол. По своята правна природа същите са
в изпълнение на определеното от съда наказание, респективно към организация на
изпълнението му. В тази връзка, съдът няма правомощие да задължава органите по
изпълнение на наказанието, по-конкретно Началника на Затвора- Бургас да издава
акт, по смисъла на чл.21 от АПК, каквото искане се прави от заявителя.
Посочената разпоредба е относима към издаване на индивидуалните административни
актове, а в случаят процесното преместване се основава на вътрешноведомствена
дейност на органите по изпълнение на наказанието, която няма характер на
правоотношение, за което са относими посочените разпоредби. Лишени от предмет
са и исканията да бъде уточнено от ответника да бъде конкретизирано дали от
1-ва или от 2-ра решетка започвала 1-ва ЗПС. Следователно, съдът не разполага с
правомощие да нарежда на органите по изпълнение на наказанието л.св. да бъде
върнат обратно в спално помещение № 121, от където е преместен в спално
помещение № 129, респективно производството е лишено от предмет.
Искането за освобождаване от внасяне
на държавна такса е основателно предвид ангажираните от заявителя декларации за
семейно имотно състояние и имуществено положение, както и представената от
затворническата администрация справка, според които същият не разполага с
достатъчно средства, поради което е налице основание за освобождаването му от
държавни такси в настоящото производство до окончателното му приключване.
По
отношение направеното искане за предоставяне на правна помощ, съдът намира, че
същото е неоснователно:
Въпреки липсата
на средства за ангажиране на процесуален представител по делото предоставянето на правна помощ не е безусловно. Този
извод следва от приложимите норми на Закона за правната помощ, а именно
хипотезите, при които такава помощ не се предоставя, съгласно чл.24 от ЗПП.
Нормата на чл.24, т.1 от ЗПП сочи, че правна помощ по чл.21, т.3 от ЗПП/
процесуално представителство/, каквото в случаят се иска, не се предоставя когато
предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която
тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ“, а съгласно чл.24, т.2 от ЗПП правна помощ не се предоставя, когато „претенцията
е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима“. В случаят, заявлението съдържа искания, които са недопустими, както с
оглед характера на търсената защита, така и предвид естеството на действията, а
именно вътрешноведомствена дейност, за която не е предвиден контрол за
законосъобразност.
Освен това, в заявлението за предоставяне на правна помощ се иска съдът
да се съобрази с личният избор на адвокат, като е посочен конкретен процесуален
представител, а именно адвокат Стефан Лазов, цитиран от заявителя А. в нарочно
попълнено заявление за предоставяне на правна помощ. Според разпоредбата на чл.18, т.3 ЗПП Адвокатските съвети организират
предоставянето на правна помощ в съответния съдебен район, като: съгласно чл.
25, ал. 5 и 6 определят адвокат от колегията, вписан в Националния регистър за
правна помощ, за осъществяване на правната помощ, като съобразяват
професионалния опит и квалификацията на адвоката с вида, фактическата и
правната сложност на случая, други назначения по реда на този закон и степента
на неговата ангажираност. При тези факти, в случаят исканата правна помощ не се
предоставя, защото в хипотезата на чл.21, т.3 ЗПП макар решението за
предоставяне на правна помощ да се взема от органа, който ръководи
процесуалните действия, същият не е компетентен да определи конкретния адвокат,
който да осъществи правата помощ в искания обхват, по аргумент от чл. 18, т.3 ЗПП, поради което претенцията за предоставяне на правна помощ следва да се
отхвърли и като недопустима, по смисъла на чл. 24, т.2 ЗПП. В този смисъл е и
утвърдената съдебна практика на ВАС на РБ, например Определение № 10997 от 02.11.2021г. по адм. дело № 8943 от 2021г. на
ВАС на РБ.
По изложените съображения, оспорващият следва
да бъде освободен от внасяне на дължимите държавни такси в производството до
неговото приключване, да се отхвърли искането му за предоставяне на правна
помощ, а заявлението, с посочено от ищеца правно основание чл.250-252 от АПК и
чл.76 от ППЗИНЗС следва да се остави без разглеждане, респективно да се прекрати
образуваното съдебно производство, на основание чл.159, т.1 от АПК.
По изложените
съображения, Административен съд -гр.Бургас,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА А.Х.А. от внасянето на държавни такси в производството до
неговото приключване.
ОТХВЪРЛЯ заявлението за предоставяне на
правна помощ на
лишения от свобода А.Х.А., изразяваща се в процесуално представителство в настоящото
производство от страна на адвокат Стефан Лазов, на основание чл.24, т.1 и т.2
от Закона за правната помощ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ заявлението
от А.Х.А., изтърпяващ наказание в Затвора-Бургас, с посочени в него правни
основания чл.250-252 от АПК и чл.76 от ППЗИНЗС, обективиращо исканията, както
следва:
„да бъде задължен Началника на Затвора-Бургас да издаде административен
акт, съобразно изискванията на чл.21 от АПК относно преместването на заявителя
от спално помещение № 121 в спално помещение № 129;
да бъде задължен началника на затвора да
конкретизира от коя решетка според него започва 1-ва ЗПС, а именно дали от
първата или от втората решетка започва 1-ва ЗПС;
Административен съд- гр.Бургас да
разпореди връщането на лишения от свобода А.Х.А. в спално помещение № 121“, като
процесуално НЕДОПУСТИМО.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2464 по описа за 2021г. на
Административен съд- гр.Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да
се обжалва с частна жалба, пред Върховния административен съд на Република
България, в седмодневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: