Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

04.12.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

15.11

Година

2023

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Мария Божкова

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

116

по описа за

2023

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от пълномощник на К.С.А. от ***, против Решение № 9/23.06.2023 г., постановено по АНД № 17/2023 г. по описа на Районен съд – Ардино. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 2023-238-01-10/04.04.2023 г., издадено от началник РУ – Ардино, при ОДМВР – Кърджали, с което на К.С.А. от ***, на основание чл. 258, ал. 1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 300 лв.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Ардино е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

Сочи, че административното нарушение не било доказано по несъмнен начин, което не било съобразено от съда. В тази връзка твърди, че решаващият съд се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, не е изпълнил задължението си да събере и обсъди всички налични доказателства, относими към предмета на доказване, като в крайна сметка прибързано е потвърдил едно незаконосъобразно НП, издадено при изцяло опорочено административнопроцесуално производство.

Излага съображения, че в конкретния случай било безспорно установено, че наказващият орган бил допуснал съществено нарушение на разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН, регламентираща процедурата по съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В тази връзка сочи, че районният съд бил приел въведените възражения от жалбоподателя, че АУАН е бил съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН - в отсъствие на нарушителя въпреки, че той е бил известен и въпреки, че не е бил надлежно поканен. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че така констатираното процесуално нарушение не било съществено поради това, че по този начин не били нарушени правата на жалбоподателя, тъй като след съставянето на АУАН, той е бил изпратен за предявяване и връчване в РПУ - *** по местоживеене на соченото за нарушител лице.

Въвежда доводи, че в оспореното НП липсвали всякакви мотиви, защо административнонаказващият орган е счел, че в случая не са били налице предпоставки да се приложи или да не се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Не били изложени и мотиви, защо е била наложена санкция в максимално предвидения в закона размер от 300 лв.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Наказателно постановление № 2023-238-01-10/04.04.2023 г., издадено от началник РУ – Ардино, при ОДМВР – Кърджали.

В съдебно заседание, пълномощникът адв. Д. Ш., поддържа жалбата по изложените в нея доводи. 

Ответникът по касация – Началник на РУ – Ардино към ОД на МВР-Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника юрисконсулт С. Ч. е постъпило писмено становище, с което оспорва жалбата по основание. Излага подробни съображения за законосъобразност на съставения АУАН и издаденото НП. Искането е настоящия съд да потвърди оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. счита касационната жалба за неоснователна и предлага решението на Районен съд – Ардино да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон и процесуалните правила, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд Ардино е потвърдил Наказателно постановление № 2023-238-01-10/04.04.2023 г., издадено от началник РУ – Ардино, при ОДМВР – Кърджали, с което на К.С.А. от ***, на основание чл. 258, ал. 1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 300 лв.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение по чл. 258, ал. 1 от ЗМВР. Посочил е, че К.С.А. не се явил на посочена дата и място в РУ-Ардино, след като е бил надлежно призован за даване на обяснения във връзка с извършваща се проверка по преписка с рег. № ** ***/*** г. по описа на РУ – Ардино. Първоинстанционният съд е извършил анализ на представените и приети писмени доказателства, при което е изложил доводи, че не е налице уважителна причина за неявяването на касатора пред полицейския орган. Посочил е, че депозираната от А. молба, съдържаща искане за разпит по делегация, не го освобождава от задължението по чл. 258, ал. 1 ЗМВР, доколкото полицейския орган не е длъжен да уведомява участниците в производства, за резултатите от техните искания, освен в изрично предвидени в закона случаи.

Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че при извършената служебна проверка за законосъобразност не е констатирал и съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство, които да ограничават правото на защита на нарушителя и да опорочават атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. В тази връзка е обсъдил и доводите в жалбата за допуснати нарушения при съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя, както и за неспазване на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на акта в хипотезата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН.  Приел е, че съставянето на АУАН в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, при липса на надлежно връчена покана, би било съществено нарушение, само ако е довело до нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Посочил е, че в случая такова нарушение не е налице, тъй като наказаното лице е реализирало правото си на защита, подавайки възражение срещу предявения му АУАН.  По горните съображения, районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на К.С.А. от ***, са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд,поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанциония съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

По силата на чл. 69, ал. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия. Полицейските органи писмено уведомяват гражданите за призоваването. В съобщението изрично се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване ( ал. 2). В неотложни случаи призоваването може да се извършва по телефон или факс. Призоваването по телефон или факс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило ( ал. 3).

Съгласно чл. 258, ал. 1 от ЗМВР, който без уважителни причини не се яви в местата по чл. 69, ал. 1, след като е редовно призован, се наказва с глоба до 300 лв.

Настоящият състав на Административен съд – Кърджали намира за установено в производството пред районния съд, че К.С.А. не се е явил в сградата на РУ - Ардино на 06.03.2023 г. около 13.00 ч., за която дата, час и място е бил редовно призован от органа за справка, а именно снемане на обяснение с цел изясняване на факти и обстоятелства във връзка с извършваща се проверка по преписка с рег. № 23 8 ЗМ-14 от 07.02.2023г. по описа на РУ – Ардино. Касационният състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че в случая липсва уважителна причина за неявяването на касатора, с което е изпълнен съставът на разпоредбата на чл. 258, ал. 1 от ЗМВР. Неоснователно е възражението на касатора за неправилно приложение на материалния закон, поради наличие на уважителна причина за неявяването. В тази връзка, правилно и обосновано, въз основа на събраните по делото доказателства, районния съд е приел за недоказани твърденията на касатора за влошено финансово състояние, респ. направил е извод, че неявяването на лицето в полицейското районно управление не се дължи на уважителна причина. В този смисъл, от приобщените в производството пред районния съд доказателства се установява, че за периода от *** г. до *** г. К.А. е активен ловец и член на ЛРС „***“ ***, дружина „***, като от *** г. до *** г., включително, е участвал в проведени 10 бр. ловни излети за групов лов и фигурира в издадените разрешителни за такъв лов в ловностопански район „***“. Това взето в съвкупност с обстоятелството, че за процесния период  касаторът е реализирал доходи от трудова дейност по силата на договор с „***“ ООД, води до обоснованост на изведеният от районния съд извод, че твърдението за финансови затруднения не е доказано в производството, поради което се възприема от съда единствено като защитна позиция, целяща отпадане на административнонаказателната отговорност.

Административният съд намира за неоснователни и твърденията в касационната жалба, че при образуване на админстративнаказателното производство е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставянето на АУАН. Липсва спор относно това, че процесният АУАН с бл. № 487556/08.03.2023 г. е бил съставен в отсъствие на нарушителя и без последния да е би надлежно поканен за съставянето му. Това обаче не обосновава съществено нарушение на административнопроцесуалните правила. В тази връзка, основания за отмяната на наказателното постановление би било наличието на допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН и НП или съществени нередовности в тяхното съдържание, които са довели до ограничаване правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, или възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Такива в конкретния случай не се откриват. Видно от приложените доказателства, съставеният АУАН е надлежно предявен на нарушителя и подписан от него, при което му е бил връчен и екземпляр от акта. К. С.А. е имал възможност да даде обяснения или да направи възражения по акта, от което се е и възползвал, депозирайки възражение с вх. № 238000-630/22.03.2023 г., поради което не е налице съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на наказаното лице, както правилно е приел и районният съд. 

На следващо място, изцяло формални и необосновани са въведените от касатора възражения, че било неясно, защо е наложена глоба в предвидения от закона максимален размер. Разпоредбата на чл. 258, ал. 1 от ЗМВР предвижда наказание глоба в абсолютен размер – 300 лв., за разлика от ал. 2 на нормата, където е предвиденото наказание глоба е от 200 до 500 лв., която разпоредба обаче не посочена като основание за налагане на наказанието.

Най-накрая, липсата на мотиви в НП относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН не е основание за отмяна.

Осъщественото деяние не разкрива характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Извършеното административно нарушение е формално, на просто извършване, като за съставомерността му не е необходимо възникването на вредни последици. Нарушението е с типичната за този вид обществена опасност, респ. не се отличава изключително ниска обществена опасност в сравнение с тази на други нарушения от същия вид. 

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на К.С.А. от ***  за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Ардино, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в представената писмена защита искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 63д, ал. 5, във вр. с ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден К.С.А. от *** да заплати на ОДМВР - Кърджали, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.  

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9/23.06.2023 г., постановено по АНД № 17/2023 г. по описа на Районен съд – Ардино.

ОСЪЖДА К.С.А. от ***, с ЕГН **********, да заплати на ОДМВР - Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.