Р Е Ш Е
Н И Е
гр.Сливен, 25.02.2021
г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БЛЕЦОВА
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
При секретаря Кина Иванова, като
разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 8 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба депозирана от адв.Д. – особен
процесуален представител на М.С.Й., ЕГН**********,*** против решение №
260059/26.11.2020г. по гр.д. № 1825/2019г. на Новозагорския районен съд, с
което е било признато за установено на основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл. 415 от ГПК по отношение на М.С.Й., ЕГН**********,*** в качеството и на
кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление № 11/23110018 от
30.01.2018г. сключен с „ Банка ДСК“ ЕАД
и А.Й.К., ЕГН **********,***, че дължат солидарно на „ ОТП Факторинг
България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район
„Оборище“, бул. „ Княз Александър Дондуков“, № 19, ет.2, в качеството му на
цесионер сума в общ размер на 10 406.22лв., за която сума е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК№ 64/02.02.2018г.
по ч.гр.д. 88/2018г. по описа на НЗРС. С обжалваното решение въззивницата и К.
са били осъдени да заплатят сумата от 1393.73 лв. деловодни разноски на ищеца,
както и 358.12 лв. деловодни разноски по
ч.гр.д. 88/2018г. по описа на НЗРС.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно.
На
първо място се посочва, че договорът за цесия между „ Банка ДСК“ ЕАД и „ ОТП Факторинг България“ ЕАД не бил
надлежно сключен, тъй като не била уговорена цена. Поради голямото значение на
договорената и платена от страните цена, договорът за цесия се явявал нищожен и
ищецът не можел да претендира вземането.
На
следващо място е посочено, че цесията не е била надлежно съобщена на
ответницата и че настъпилата предсрочна изискуемост на задължението също не и е
било надлежно съобщено.
Моли
се обжалваното решение да бъде отменено и да се отхвърлят исковите претенции.
Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от юрисконсулт Г. – процесуален представител на „ ОТП
Факторинг България“ ЕАД, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Твърди се, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. Страната посочва, че по делото е бил
приет Договор за покупко – продажба на вземания ( цесия) от 09.01.2019г., с
който „ Банка ДСК“ ЕАД била прехвърлила на „ ОТП Факторинг България“ ЕАД пакет
от вземания, включително и настоящето. В подкрепа на това били и представените
и приети по делото писмени потвърждения от цедента, както и приемо –
предавателния протокол към Договора за покупко – продажба на вземания от
09.01.2019г. Страната посочва също така, че е получила изрично пълномощно от
цедента да уведоми длъжника за извършената цесия. Това било извършено като
страната се опитала да уведоми солидарните длъжници чрез изпращане на писма до
адресите им, но след като те не били получени там следвало да се приеме, че
уведомяването е извършено с получаване на исковата молба. В отговора е посочено
също така, че длъжниците са били уведомени за настъпилата предсрочна
изискуемост на цялото задължение чрез връчване на уведомление от Нотариус по
реда на чл. 47 ГПК. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено, както и да
се присъдят деловодни разноски.
Страните не са направили
процесуални или доказателствени искания.
В
с.з.въззивната страна редовно призована, се представлява от особен процесуален представител
адв. П.Д., който заявява, че поддържа
въззивната жалба и моли тя да бъде уважена.
В с.з. въззиваемата страна „ ОТП
Факторинг България“ ЕАД редовно призован не се представлява. Процесуалният и представител юриск.Г.
в писмено становище заявява, че оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди
решението на РС. Претендира разноски.
В с.з. въззиваемата страна А.К. редовно
призована, се представлява от особен процесуален представител адв. М.Д., който заявява, че въззивната жалба е
основателна и следва да се уважи.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното
решение е било съобщено на въззивника на 30.11.2020г. и в рамките на
законоустановения четиринадесет дневен срок – на 08.12.2020 г. е била
депозирана въззивната жалба.
Установената
и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с
представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в
първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият
съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната
жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице
с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата
се явява неоснователна.
На
първо място, съдът намира че по делото са представени достатъчно доказателства,
от които да се направи извод, че „ Банка ДСК“ ЕАД и „ ОТП
Факторинг България“ ЕАД са сключили договор за прехвърляне на пакет от
вземания, включително и процесното. Договорът е бил сключен на 09.01.2019г.
Цената за вземанията е била уговорена в т. 3.1. от Договора за прехвърляне на
вземания, но в представения препис по делото е със заличени параметри. Очевидно
става въпрос за търговска тайна между „ Банка ДСК“ ЕАД и „ ОТП Факторинг
България“ ЕАД, но това не означава, че не е била договорена и заплатена цена за
вземанията. Какъв е нейният размер не касае настоящето производство.
Следващият
въпрос, който се поставя за разглеждане в настоящото производство е може ли
извършена цесия да се счита за редовно съобщена на длъжника, когато той е
уведомен за нея с исковата молба и в производството не е участвал лично, а е
бил представляван от особен процесуален представител.
За да
се даде отговор на този въпроср следва да се имат предвид няколко основни
положения.
В
практиката съществуват няколко способа при използването на които приемаме, че
ответната страна е била редовно уведомена за осъществяването на даден факт или
действие.
По
принцип, ако не е уговорено друго между страните за редовно връчени се считат
документите, които са връчени лично на длъжника или на негов пълномощник. За
редовно връчване се приема и при възлагане на документите по реда на чл. 50 ЗННД от нотариус или от ЧСИ ( чл. 43 ЗЧСИ). При тези случаи се прилагат
правилата на чл. 37 – 58 ГПК, като отказът за получаване по чл. 44 ГПК или
отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостоверяват от длъжностното лице, а
съобщенията се считат за връчени.
Възможно
е кредиторът да е избрал да връчи съобщението чрез пощенска пратка. В този
случай редът за връчване се определя от Общите правила, приети с решение №
581/27.10.2010 г. от Комисията за регулиране на съобщенията. Ще е налице
удостоверителна сила за получаване на съобщението ако пратката е връчена лично
на длъжника срещу подпис или на пълнолетен член на домакинството му – срещу
подпис и документ за самоличност. Възможно е обаче пратката да не може да бъде
доставена на длъжника и съществува процедура, която следва да се извърши от
пощенските служители. В тези случаи пратката се връща на подателя като се
отбелязва, че тя не е връчена. Общите правила и Закона за пощенските съобщения
не въвеждат фикция, според която при липса на фактическо връчване пратката да
се счита за доставена на получателя.
Възможно
е и друга хипотеза, при която при сключване на договора за кредит, страните да
са се разбрали за конкретен способ за връчване на кореспонденцията между тях.
Тогава редовността на връчване на съобщението за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземането се преценява спрямо уговорката помежду им. Допустимо е
в договора страните да са предвидили , че изявлението на едната от тях ще се
счита за достигнало до другата страна без фактически същото да е получено.
Такава клауза, която фингира недоставеното или само изпратено съобщение като
получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на
правата на кредитор, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието
на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според
договора опитът за предаване на съобщението се приравнява на фактическото му
получаване.
В този
смисъл е практиката на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК – решение №
148/02.12.2016 г. по т.д. 2072/2015 г.,Iт.о.
Настоящият
съдебен състав намира, че е възможо редовно уведомяване на длъжника за
извършена цесия с връчване на исковата молба, когато той в производството е бил
представляван от особен процесуален представите. Това е така, защото ако
кредиторът е използвал един от способите регламентирани в разпоредбите на чл.
50 ЗННД от нотариус или от ЧСИ ( чл. 43 ЗЧСИ) за уведомяване на длъжника за
извършената цесия, то същия би се считал за редовно уведомен без изобщо някой
фактически да е узнал за извършената цесия. Когато обаче уведомяването се
извърши чрез връчване на книжа на особен процесуален представител, който е
винаги правоспособно лице упражняващо адвокатска професия, интересите на
длъжника биха били защитени в пъти в повече от реда по чл. 50 ЗННД или реда по
чл. 43 ЗЧСИ. Следователно, след като законодателят приема, че редовно
уведомяване на страната за цесия може да се извърши по реда на чл. 50 ЗННД или
реда по чл. 43 ЗЧСИ, то следва да се приеме, че тя е редовно уведомена и ако
цесията е била съобщена на особения и процесуален представител, тъй като той би
осъществил по – силна защита на интересите и.
В
настоящия случай е била извършена цесия между „ Банка ДСК“ ЕАД и „
ОТП Факторинг България“ ЕАД, при която е било цедирано задължението на М.Й. и
поръчителя и А.К.. Извършената цесия не е могла да бъде съобщена на длъжниците
преди депозиране на исковата молба, въпреки, че съобщения за нея са били
изпратени по настоящия им и по постоянния им адрес където са останали непотърсени.
Цесията им е съобщена с връчването на исковата молба.
Последния
въпрос, който е поставен във въззивната жалба касае настъпилата предсрочна
изискуемост на задължението на длъжниците. Според Общите условия към Договора
за кредит за текущо потребление, т.19.2 е посочено, че при допусната забава на
главница и лихви над 90дни, целият остатък по кредита става предсрочно
изискуем. В чл. 22 от Общите условия се предвижда, че всички уведомления,
покани и други съобщения, изпратени от Кредитора до посочен от
Кредитополучателя адрес се считат за връчени, освен ако в ОУ не е предвиден
друг ред. В случая на кредитополучателя и на поръчителя са били изпращани
съобщения за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението, но на
посочените в договора адреси, съобщенията не са били получавани. Все пак, съдът
намира, че кредитополучателят и поръчителят са били уведомени за настъпилата
предсрочна изискуемост на цялото задължение чрез връчването им на Нотариални
покани на 14.11.2017г. и 30.11.2017г., способ, който е регламентиран в
разпоредбата на чл. 50 ЗННД.
По
делото е изготвена съдебна експертиза, която по безспорен начин установява
факта на дълга на ответниците в общ размер на 10 406.22 лв., от които –
главница 9 099.68лв., договорна лихва в размер на 1130.61 лв. и лихва за
забава в размер на 55.93лв., както и 120.00 лв. такси.
Предвид
събраните по делото доказателства исковата претенция като главница, лихва и
лихва за забава са установени в размер какъвто е претендиран от ищеца и
исковата му претенция е уважена изцяло.
Тъй
като правните изводи на настоящия съдебен състав съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на процеса и съдопроизводствените правила на въззиваемата страна следва
да се присъдят деловодни разноски за настоящата фаза на производството в размер
на 700.00 лв., от които 600.00лв. – разноски за особен процесуален представител
и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100.00 лв.
По тези съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №260059/26.11.2020г.
по гр.д. № 1825/2019г. на Новозагорския районен съд.
ОСЪЖДА М.С.Й., ЕГН**********,***
да заплати на „ ОТП Факторинг България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр. София 1000, район „Оборище“, бул. „ Княз Александър Дондуков“, № 19, ет.2 деловодни
разноски за въззивна инстанция в
размер на 700.00 ( седемстотин) лева, от които 600.00 ( шестстотин) лева –
разноски за особен процесуален представител и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване на
съобщението пред ВКС на РБългария.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.