Решение по дело №400/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 259
Дата: 27 септември 2022 г.
Съдия: Пламен Стефанов Златев
Дело: 20225500500400
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 259
гр. Стара Загора, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Атанас Д. Атанасов

Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20225500500400 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.269-273 от ГПК във връзка с чл.45-49
и чл.82-86 от ЗЗД.
Настоящото въззивно дело е образувано по повод постъпила в законния
2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№
11958/02.06.2022г. от ответника О.-гр.С.З. против изцяло негативното за нея
първоинстанционно Решение № 336/09.05.2022г. по гр.д.№ 5655/2021г. по
описа на РС- Ст.Загора, с което тя е била осъдена да заплати на ищцата Д. С.
Х. от гр.С.З. сумата 25 000 лв. парично обезщетение за причинени
неимуществени вреди, както й сумата 1 650, 82 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законна лихва
върху тях, считано от датата на увреждането/24.08.2019г./ до окончателното
плащане, както и сумата 3 416, 03 лв., представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещи лица и държавна такса.
Сумите представляват парични обезщетения за нанесени имуществени и
неимуществени вреди в резултат на травматично увреждане, получено на
24.08.2019г. при пропадане на ищцата в необезопасена дупка от шахта без
капак на пътното платно пред жилищен блок в гр.С.З., ***. Жалбоподателят
счита, че първоинстанционното решение било неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, като излага подробни съображения в подкрепа на
твърдението си и не споделя приетото от първоинстанционния съд. Твърди,
че не било ясно дали мястото, на което е пропаднал кракът при слизане от
автомобила, е имало шахта, която е била обезопасена, дали била запълнена с
1
инертни материали и дали мястото е било обозначено, като място за
паркиране за хора с увреждания. Заявява, че при решаване на делото РС не
бил съобразил, че не били налице доказателства за причинно-следствена
връзка между поведението на трето лице/водачът на таксиметровия
автомобил, с който пътувала ищцата/ и падането, съответно травмата,
получена от ищцата, като водачът не бил съобразил поведението си с
характеристиките на пътното платно, пътната маркировка и правилата за
движение по пътищата по правилата на чл. 94, ал.3 и сл. от ЗДвП. Моли
настоящия въззивен състав да отмени изцяло обжалваното Решение и да
отхвърли изцяло предявения иск срещу нея. Претендира за направените
разноски в настоящото съдебно производство за платена държавна такса в
размер на 533, 02 лв. и юрисконсултско възнаграждение пред първата и пред
въззивната инстанция. В този смисъл е й пледоарията на процесуалния й
представител по делото- юрисконсулт.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от другата страна-ищцата/физическо лице/ Д. С.
Х. от гр.С.З., която не е съгласна с изложените във в.жалба твърдения и
искания, поради което моли ОС да я остави изцяло без уважение и счита, че
постановеното Решение в атакуваната му част е обосновано, правилно и
законосъобразно. Излага обстойни доводи и счита, че РС правилно е
установил фактическата обстановка по случая чрез събраните доказателства,
както и въз основа на приетото без оспорване от страните заключение на
съдебномедицинска експертиза. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното
Решение, както и да й се присъдят направените разноски пред въззивната
инстанция в размер на 2 000 лв. за адвокатски хонорар, за което представя и
свой Списък по чл.80 от ГПК. Няма свои нови доказателствени искания пред
настоящата въззивна инстанция. В този смисъл е и писменото й Становище по
делото.

Въззивният ОС- Ст.Загора в настоящия си състав счита, че въззивната
жалба е процесуално допустима, родово и местно подсъдна на настоящия
въззивен съд, поради което следва да се произнесе по същността на
направените в нея искания.
По същността на направените въззивни оплаквания- въззивният съд
констатира, че първоинстанционният РС е изложил достатъчно подробно
мотиви, обсъждайки всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключението на съдебномедицинска експертиза, която
не е оспорена от никоя от страните, които са обективно и безпристрастно
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
Напълно мотивирано, обосновано и правилно първоинстанционният
съд е кредитирал изцяло показанията на разпитаните 3 бр. свидетели, за които
по делото очевидно липсват каквито и да са данни те по някакъв начин да са
пряко или косвено заинтересовани от изхода на делото. Освен това техните
показания се потвърждават от събраните по делото многобройни писмени
2
доказателства, както и от приетото без оспорване от никоя от страните
заключение на СМЕ по делото. Пред РС са били установени и доказани по
несъмнен и безспорен начин точното място, на което е пропаднал кракът при
слизане от автомобила, на което е имало шахта, която е била необезопасена,
не е била запълнена с инертни материали и мястото не е било обозначено,
като място за паркиране за хора с увреждания. Установена и доказана е
липсата на каквато й да е причинно- следствена връзка между поведението на
трето лице/водачът на таксиметровия автомобил, с който пътувала
пострадалата ищца- въззиваема/ и падането, съответно травмата, получена от
пострадалата ищца/въззиваема/, като по делото на РС липсват каквито и да са
доказателства в подкрепа на защитната теза на въззивника- ответник, че
водачът на МПС/таксиметровия автомобил/ не бил съобразил поведението си
с характеристиките на пътното платно, пътната маркировка и правилата за
движение по пътищата по правилата на чл. 94, ал.3 и сл. от ЗДвП. Видно от
подадената Искова молба от ищцата е конкретизирано къде точно се намира и
как изглежда необезопасената шахта, като и разпитаните пред РС свидетели
по делото също са дали точни показания в този смисъл, поради което не може
да се приеме защитната теза на въззивника/ответник/, че било налице
противоречие в показанията на свидетелите. Освен това, като доказателство
по делото пред РС е била приета СМЕ, чието заключение не е било по
никакъв начин оспорено в първоинстанционното производство от Община-
Ст.Загора. Следователно изрично от доказателствата по
първоинстанционното дело е било установено, че травматичното увреждане
при пострадалата е настъпило по начина, описан в исковата й молба- при
падане на земята вследствие стъпване в шахта без капак на пътното платно
пред жилищния й блок. Следователно въззивната жалба се явява напълно
неоснователна и недоказана, поради което следва да се остави изцяло без
уважение, със законните последици от това.
Поради което въззивният съд счита, че не е установена и доказана
твърдяната от въззивника- ответник липса на причинно- следствена връзка
между настъпилото травматично увреждане и вредоносния резултат по
описания начин. Следователно първоинстанционният съд е постановил
атакувания му съдебен акт при условията на пълна обоснованост, доказаност
и при правилно приложение на материалния закон, като се е съобразил с
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, като безспорно е
налице причинно- следствена връзка между отговорността на лицата, които
отговарят от името на Общината за поддържането на шахтите и уличното
платно, и претърпяната травма от пострадалата.
Следователно при настъпването на вреди на пострадало лице, тези
вреди следва да бъдат обезщетени, като действително правното основание на
тази отговорност произтича от разпоредбата на чл.7 от Конституцията на РБ,
тъй като публичноправните субекти държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, като е необходимо само да се
3
докаже настъпването на вредите и техният размер. В настоящия случая
въззивната Община- С.З. отговаря за опазването и поддържането на уличните
и пътните настилки, шахти и други съоръжения за общо ползване, и
наличието на необезопасена и несигнализирана шахта на уличното платно
представлява неизпълнение от страна на Общината на законово
регламентираните й задължения и представлява предпоставка за репариране
на вредите, настъпили за пострадалото лице. В конкретния случай безспорно
е било установено, че пострадалата е претърпяла травматично увреждане, че
падането й е довело до посоченото увреждане, което е в причинна връзка с
неподръжката на общинските улици и пътища, и на съоръжения на
тях:шахтите/, което да осигурява безопасното им ползване.
Въззивният съд счита, че въз основа на така надлежната установена
фактическа обстановка със събраните по първоинстанционното дело
доказателства, че първоинстанционният РС е направил единствено възможен
и обоснован фактически и правен извод за цялостна основателност в размера
на ищцовата претенция и е постановил съдебния си акт, като е уважил иска в
рамките на безспорно доказаните искови суми, представляващи съответните
причинени имуществени и неимуществени вреди, и е присъдил
пропорционално всички направени разноски пред първата инстанция в полза
на ищцата.
Предвид изхода на делото пред настоящата въззивна съдебна
инстанция, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
всички нейни разноски пред ОС в размер на общо 2 000 лв. за заплатено от
нея адвокатско възнаграждение на един пълномощник- адвокат съгласно
Договора за правна защита и съдействие № 0234159/13.06.2022г. /л.20 от
въззивното дело но ОС/.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК и цената на иска
за неимуществени вреди над 5 000 лв., настоящото въззивно съдебно Решение
може да се обжалва по касационен ред в 1- месечен срок от връчването му на
всяка от страните, чрез въззивния ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
Ето защо предвид гореизложените Мотиви и на основание чл.271, ал.1,
пр.1 от ГПК във връзка с чл.45- 49 и чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният ОС-
Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 336/09.05.2022г. по гр.д.№
5655/2021г. по описа на РС- Ст.Загора.

ОСЪЖДА Община- С.З., ЕИК ***, п.к. 6000- гр.С.З., *** да заплати на
Д. С. Х.- ЕГН ********** от гр.С.З., ***, *** сумата 2 000 лв./две хиляди
лева/ разноски по въззивното дело.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред в 1- месечен
4
срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС-
София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5