Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Тервел, 05.06.2019 година.
В името на народа
Теервелски
районен съд в открито съдебно заседание , проведено на двадесет и първи февруари,през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Районен съдия : Росен
Балкански
При участието на секретаря И. Ч. и участието на
прокурора......................................................... като сложи
на разглеждане докладваното от районния
съдия
..................................а.н.дело №156 по описа на Тервелски районен съд за 2018
година и за да се произнесе взе предвид
следното :
Съдебното производство е
образувано по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
Депозирана е жалба,чрез РУ на
МВР гр. Тервел вх. № 355000-4075 от 28.11.2018 година, при Тервелски
районен съд входирана- вх. № 3229
от 30.11.2018 година от Т.М.М.
с ЕГН ********** с адрес *** А ,чрез
адвокат И.Б. ***, със съдебен адрес *** срещу
Наказателно постановление №18-0355-000489 от 07.11.2018 година на Началника на РУ Полиция гр. Тервел , при
ОДМВР гр. Добрич , упълномощен с
МЗ №8121з- 515/ 14.05.2018 година , с
което, за установено административно нарушение – установено с АУАН серия Д ,
бл. № 142859 от 19.10.2018 година , съставен от ПИ при РУ Тервел - за това , че на 19.10.2018 година в 14,50 часа в община Тервел , на път трети клас
0 7105 на входа на село Балик в посока центъра на селото , като водач на лек амтомобил Фолскваген Поло с рег.
№ ТХ 4512НХ, регистрация - държава България е извършил следните административни нарушения :
1. Като водач на МПС от категория
М1,М3 и
N 1,N2 и N 3, когато е в движение не изпълзва
обезопасителен колан с който МПС е оборудвано , с което виновно е
нарушил чл. 137А ал. 1 от ЗдвП ,
2. Като водач който се движи с МПС през деня без задължително включени
светлини за движение през деня или с къси светлини , с което виновно е нарешил разпоредбата на чл. 70 ал. 3 от ЗДвП ,
3. Не носи контролен талон от
свидетелството за управляние , с което виновно
е нарушил разпоредбата на чл. 100
ал. 1 т. 1 от ЗДвП ,
4. Като водач упправлява МПС с наложено наказание глоба с фиш, незаплатена
в срока за доброволно заплащане , с
което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 186 ал. 7 от ЗДвП ,
5. Управлява по републиканските пътища пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по- малко места с мястото на водача, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10 ал. 1 т. 1 от Закона за пътищата – с
което е
извършил нарушение на
разпоредбата на чл. 139 ал. 5 от ЗДвП ,
6. не носи свидетество за регистация на
МПС което управлява , с което виновно е
нарушил разпоредбата на чл. 100
ал. 1 т. 2 от ЗдвП , поради
което и на жалбоподателя М. са наложени
административни наказания както следва :
По пункт първи – на основание чл. 183 ал. 4, т. 7
предл. 1 от ЗДвП му е наложено адм.
Наказание глоба в размер на 50,00 лева , като и на основание Наредба № I з – 2539 на МВР са му отнети 6 / шест / контролни точки ,
По пункт втори на осн. Чл. 185 от ЗДвП м е наложена глоба в размер на 20,00 лева ,
По пункт трети на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 предл. 2 от
ЗдвП глоба в размер на 10,00 лева ,
По пункт четвърти - му е наложена
на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20,00 лева ,
По пункт пети – на основание чл.
179 ал. 3 т. 4 от ЗДвП - глоба в размер
на 300,00 лева
И по пункт шести на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 предл. 3
от ЗДвП му е наложено
администретивно наказание – глоба в
размер на 10,00 лева .
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява , по делото се
представлява от процесуалния си представител – адвокат И.Б. ***.В съдебно
заседание процесуалния представител на
жалбоподателя подържа възраженията си обективирани по жалбата.
Ответната страна по жалбата РУ Полиция гр. Тервел редовно призована
, не се представлява , но взема становище по жалбата – АНО с жалбата депозира и свое становище рег. № 355р- 6715 от 29.11.2018 година , по което и
приема жалбата за неоснователна –
на изложени по становището съображения .
Актосъставителя
– М.Р.М. – служител на РУ Полиция гр. Тервел на
длъжност ПИ , редовно призован
явява се лично- дава показания в
качеството му на свидетел ,за това как
са установени
административните нарушения.
Свидетеля по съставянето на АУАН
– М.П. Д. -служител
на РУ Полиция гр. Тервел редовно призован се явява лично –
два показания пред съда .
По
инициатива / по изрично искане / на процесуалния
представител на жалбоподателя по делото съдът
разпита в качеството на свидетел
лицето Георги Атанасов Георгиев – без родствена връзка с жалбоподателя - лице според
твърденията дадени при разпита му от
съда по делото пътуващо в автомобила управляван
от жалбоподателя , непосредствено към момента
на процесната проверка
извършена на 19.10.2018 година .
Независимо от основанията за
атакуване на издадения от особена юрисдикция правораздавателен акт,посочени от
жалбоподателя, съдът прецени административно-наказателното производство изцяло,
какъвто е пределът на въззивната проверка, визиран в чл. 314 ал. 1 от НПК, към
който препраща чл. 84 от ЗАНН, при което
след преценка на
събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства и
наведените от жалбоподателя доводи установи следното:
Настоящата жалба,която
е депозирана в срока по чл.59 ,ал.ІІ от ЗАНН от лице разполагащо с активна процесуална легитимация се явява допустима .
Разгледана по
същество, същата се явява частично ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна :
От приобщените по делото
писмени доказателства, съдържащи се по административно наказателната преписка ,
от становището на жалбоподателя обективирано по жалбата , от разпита на актосъставителя и свидетеля по издадения
срещу жалбопоподателя АУАН , от
показанията на разпитания по искане на
жалбоподателя свидетел , съдът установи , че на посочената дата – 19.10.2018 година около 14,50 часа , в община
Тервел на път трети клас № 7105 –
на входа на село Балик, в посока центъра
на селото - по посоченото по
АУАН време и място жалбоподатля , като правоспособен водач по
посочения път от републиканската пътна мрежа е управлявал МПС - лек автомобил Фолскваген Поло с рег. № ТХ 4512 НХ .
Проверката извършена от служител на РУ Полиция
гр. Тервел е приключила с
издадения срещу водача АУАН
. Видно от съдържанието на акта на
проверения водач е връчено копие от документа ,
като акта е подписан от
него . Саморъчно е посочил
свои възражения по съставянето на АУАН .
Съобразно разпоредбите на ЗАНН срещу АУАН
не е постъпило от водача възражение на основание чл. 44 ал.
1 от ЗАНН, което според
преценката на съда не се дължи на
обстоятелството ,че му е връчен нечетлив препис от АУАН.
По
адм. Наказателната преписка са
налице писмени доказателства –
два броя докладни записки – рег. № 255
р- 5867 от 22.10.2018 година изготвена
от актосъставителя и втора -
рег. № 355 Р – 6158 от 31.10.2018 година
- изготвена от ПИ при РУ
Полиция гр. Тервел .
Въз основа на АУАН е издадено поднадзорното Наказателно постановление , по
която е описана същата фактическа
обстановка - такава каквато е отразена и по АУАН .
На
жалбоподателя за установените адм. Нарушение са
наложени и описаните по – горе адм. Наказания .
От
правна страна :
Спорен е
въпроса именно извършил ли е жалбоподателя виновно посочените
административни нарушения.
Анализирайки доказателствата съдът счита, че жалбата е частично основателна
и следва като такава да следва да бъде уважена, като се отмени отчасти поднадзорното
Наказателно постановление .Съдът, след като се
запозна с материалите по делото, намира за недоказано жалбоподателят да е
извършил описаните по НП административни нарушения по ЗДв П, по пунктове ,
както следва : по пункт 1, по пункт
2, и по пункт 4 , като съдът е мотивиран от
следните съображения : налице са две групи
субективни възприятия – тези на
актосъставителя и свидетеля при установяването
на
адм. Нарушения от една страна –
двамата полицейски служители и от
друга страна – показанията на свидетеля воден от жалбоподателя, за показанията на който дори и да се приеме , че са отчести дадени необективни
и в явен стремеж да защити от съответното обвинение свой близък ,
води до ситуацията на колизия на
две групи субективни възприятия
и от там при тотална липса на каквото и да е
монтирано устройство за
видеонаблюдение в патрулния полицейски
автомобил , или други доказателства води до единствения извод, че на
съдебно следствие липсва
категоричност и е налице
съмнение, което от своя страна
винаги следва да се тълкува в полза на
жалбоподателя .
По пункт
четвърти от НА - тук при
съставянето на АУАН длъжноствното лице
имащо легитимацията да съставя такива
по реда
на ЗДвП не е упоменал предходното
наложено на жалбоподателя
наказание , което и прави
невъзможна неговата защита по
този именно пункт от АУАН и сега
по НП.
Административното нарушение
има своята легална дефиниция в чл. 6 на ЗАНН. Тази разпоредба посочва, че
административното нарушение е деяние, което нарушава установения ред на
държавно управление, извършено е виновно и се наказва с административно
наказание, налагано по административен ред. От тази законова дефиниция
произтичат няколко правни характеристики:
Административното нарушение е деяние.
Следователно по принцип то е присъщо на физическите лица ,поради коте и може да се каже ,че административно-наказателната
отговорност е лична.
Административното
нарушение е противоправно деяние. То нарушава установения ред на държавно
управление като засяга действащи законови или подзаконови разпоредби. Тези
разпоредби могат да бъдат от всички области на социалната пратика. Единственото
изискване към тях е, те да са законосъобразни.
Административното нарушение е общественоопасно
деяние, тъй като засяга устоите на обществения ред,като такива са
и деянията квалифицирани като
престъпления , но обществената
опастност на административното нарушение е много по-ниска в сравнение с престъпленията .
Формален критерий за разграничаването на двата вида
противоправни деяния е дали деянието се квалифицира като престъпление в НК. Щом
това деяние е посочено в специалната част на НК, то е престъпление.
Административното
нарушение е деяние, което се наказва и установява по административен ред.
Констатирането на едно административно нарушение става с
акт за установяване на административно нарушение, а санкцията се налага с
наказателно постановление.
Тези именно три елемента-
противоправност, обществена опасност и наказуемост- съставляват обективната
характеристика (обективния състав) на административното нарушение.
Административното нарушение е виновно
извършено деяние. Без вина няма административно нарушение. Вината може да бъде
във формата на умисъл или непредпазливост. Умишлени са нарушенията извършени от
лицето, целящо правните последици.
Непредпазливите
деяния от своя страна могат да бъдат два вида: самонадеяност и небрежност. Пред
самонадеяност сме изправени, когато лицето знае възможността за настъпването на
неблагоприятния правен резултат, но счита, че може да го превъзмогне.
Пред небрежност сме изправени , когато деецът не е
предвиждал неблагоприятния резултат, но е бил длъжен да го предвиди.
Следва да се отбележи,като особеност на административно – наказателното
производство , че се наказват всички непредпазливи деяния. За да не се накаже непредпазливо деяние следва да има
изрична разпоредба на закона. Точно обратно е в областта на наказателното
право. Там се наказват непредпазливите деяния само при наличие на изрична
разпоредба в Наказателния кодекс.
Съдът не установи от събраните по делото доказателства нарушаването на правилата за движение
по пътищата по посочените по -
горе пунктове от НП и от там посочените адм. Нарушения да са извършени от
жалбоподателя М. умишлено
или при форма на вината по непредпазливост - при самонадеяност и
небрежност .
В настоящото административнонаказателно производство
следва да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли
е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно. Предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган.
Съставеният акт за установяване на административно
нарушение следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН, а
издаденото въз основа на него наказателно постановление следва да съдържа
реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН и да бъде издадено
от компетентен орган.
Съдът, извършвайки служебна проверка на съставения акт за
установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него
наказателно постановление, съобразно посочените по-горе критерии, направи
следните изводи:
Съставеният акт за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на
него наказателно постановление формално отговарят на изискванията откъм
съдържание, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. От друга страна обаче, по силата на разпоредбата на чл. 14, ал. 2
от НПК /"доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да
имат предварително определена сила"/, приложима съгласно препращащата
норма на чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат
обвързваща доказателствена сила и следва да се преценяват в контекста на целия
събран по делото доказателствен материал. В този и
смисъл , съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, сам да
установи ,чрез всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства
извършено ли е вмененото административно нарушение, от кого и при какви
обстоятелства е станало това.
При това положение, презумптивната доказателствена сила
на съставения АУАН, досежно авторството на част
от нарушенията , следва да се преценява в контекста на показанията на
свидетелите , както и на събраните по адм-
наказателната преписка писмени
доказателства .
В случая,
заявеното от свидетелите М. и Д. по
останалите пунктове се споделя
от съда ,защото показанията им напълно
кореспондират с липсата на писмени
доказателства , обезпечаването на които са били в
задължение на водача, към
момента на проверката или в дадения от
закона срок - възражение на основание чл. 44 ал.
1 от ЗАНН .
В контекста на установеното , съдът приема, че
обвинението срещу жалбоподателя М. по останалите
пунктове по АУАН и в
последствие по НП са доказани по несъмнен начин,
тъй като събраните доказателства / по
точтн непредставянето на такива при
поверката от водача
/ са достатъчни, за да се
приеме, че именно той е извършил описаните
по пунктове – по пункт 3, 5 и 6 от НП адм. Нарушения.
По време на проверката от проверявания водач не са иззети
контролен талон от свидетелството
за управляние и свидетелство за регистрация на МПС което управлява - по УАН не е посочено изземането на такива
по вид удостоверителни документи .
Съдът не
може да сподели тезата на жалбоподателя , както и не кредитира
показанията на разпитания по
делото свидетел , че проверката е
станала на пътно
платно ,което е извън регламента на
чл. 10 от ЗП.
В АУАН и НП нарушенията са описани по следния начин :
Пункт
- 3. Не носи контролен талон от свидетелството за управляние , с
което виновно у нарушил разпоредбата на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП ,
Пункт -5. Управлява по репулбиканските пътища пътно превоно средство да превоз на пътници с 8 или по- малко места с мястото на водача, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10 ал. 1 т. 1 от Закона за
пътищата- с което е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 139 ал. 5 от ЗДвП ,
И
по пункт - 6. не носи свидетество за регистация на МПС което
управлява , скоето виновно е нарушил
разпоредбата на чл. 100 ал. 1
т. 2 от ЗдвП .
В НП нарушенията са описани и възпроизведени, като е описано по сходен на АУАН начин .
Водача
не представя СУМПС и контролен талон към него. За автомобила не е заплатена
винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП за движение по
републиканските пътища. Пътя е указан по категория . При това описание на нарушението е посочено и в АУАН и в НП, че с
него са нарушени нормите на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.
По действащата
и относима редакция на ЗДвП, чл. 139 ал. 5 предвижда задължението за заплащане
на винетна такса по реда на чл. 10 ал. 1 т. 1 от ЗП при движение по
републиканските пътища. Съгл. чл. 100 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗДвП е въведено задължение за
водача да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него.
Нормата на чл. 139 ал. 5 от ЗДвП гласи, че движението на
определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се
извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за
пътищата. Съгласно чл. 10 ал. 1 т. 1 от ЗП за преминаване по републиканските
пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива,
които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет може да въвежда
само една от следните такси за определена категория пътни превозни средства: -
такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса; заплащането на
винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за
определен срок републиканските пътища, които са включени в трансевропейската
пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци. В НП е визирано адм.
Нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, т.е., че водачът се
е движил по републиканските пътища без да е заплатил винетна такса
по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Санкционната норма на чл.
179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП, в редакцията си към момента на установяването
на АУАН предвижда наказание за водачите, които
управляват пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е
заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата ,както
следва :
- при управление на пътно превозно средство за
превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, пътни превозни
средства, предназначени за превоз на товари, и/или пътни превозни средства,
предназначени за превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална
маса не повече от 3,5 тона, както и пътните превозни средства от тази група с
повишена проходимост – на водача се налага глоба в размер на 300 лв.. „
От
свидетелските показания на свидетелите – актосъставителя и свидетеля при установяването на адм.
Нарушение и съставения акт може да се направи категоричен извод, че при извършване на проверката полицейския
патрул е бил така
позициониран ,че свидетелите ясно възприемат, че проверавания автомобил се движи по републиканската пътна мрежа /извън населеното място/ по посока към населеното място - село Балик , общ. Тервел . При проверката с категоричност е било
установено че за проверавания
автомобил не са представени от
водача доказателства за наличие
на заплатена винетна такса .
В НП са визирани и две нарушения по чл. 100 ал. 1 т. 1 и
т. 2 от ЗДвП, т. е. Че е „задължение за водача да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него ” . За двете
нарушения АНО е наложил съответните наказания - по чл.
183 ал. 1 т. 1 предл. 2 и по чл. 183 ал. 1 т. 1 предл .3 от ЗДвП .
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, състав на Тервелски
районен съд :
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ като неправилно Наказателно постановление №18-0355-000489 от 07.11.2018
година на Началника на РУ Полиция гр. Тервел , при
ОДМВР гр. Добрич , упълномощен с
МЗ №8121з- 515/ 14.05.2018 година ,
в частта му по пункт
първи , пункт втори и пункт четвърти
,за това , че Т.М.М. с ЕГН ********** с адрес *** А е извършил следните административни нарушения :
- Като водач на МПС от категория
М1,М3 и
N 1,N2 и N 3, когато е вдвижение не
изпълзва обезопасителен колан с който МПС е оборудвано , с което виновно е
нарушил чл. 137А ал. 1 от ЗдвП ,
- Като водач който се движи с
МПС през деня без задължително включени светлини за движение през деня или с
къси светлини , с което виновно е
нарешил разпоредбата на чл. 70 ал. 3 от
ЗДвП ,
- Като водач упправлява МПС с наложено наказание глоба с фиш, незаплатена
в срока за доброволно заплащане , с
което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 186 ал. 7 от ЗДвП , като отменя
наложените му наказания както следва :
По
пункт първи – наказание на основание чл. 183 ал. 4, т. 7
предл. 1 от ЗДвП му е наложено адм.
Наказание глоба в размер на 50,00 лева , като и на основание Наредба № I з – 2539 на МВР са му отнети 6 / шест / контролни точки ,
По пункт
втори наказание на осн. Чл. 185 от ЗДвП -глоба в размер на 20,00 лева ,
И
По пункт четвърти - наказание на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер
на 20,00 лева ,
като в
останалата част , по пункт
трети , пункт пети и
пункт шести по които са му наложени адм. Наказания както
следва :
По пункт трети
на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 предл. 2 от ЗдвП глоба в размер на 10,00 лева ,
По пункт пети – на основание чл.
179 ал. 3 т. 4 от ЗДвП - глоба в размер
на 300,00 лева
И по пункт
шести на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 предл. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 10,00 лева , потвърждава Наказателното постановление , като правино и
законосъобразно .
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.
Районен
съдия :