№ 199
гр. Благоевград, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20231210201765 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. В. Я. с ЕГН ********** от *** общ. *** против
Наказателно постановление № **********/05.10.2023 г., издадено от директора на
Регионална дирекция по горите Благоевград, с което на основание чл.257, ал.1, т.1 ЗГ
му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 лева за нарушение
на чл. 108, ал.3 ЗГ, във вр. чл. чл.257, ал.1 ЗГ и чл.50, ал.2, т.1, т.5 и т.6 и ал.5, и чл.61
от Наредба №8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на
процесуалните правила. Посочва се, че съставеният АУАН и обжалваното НП не са
връчени на наказаното лице. Навежда се доказателствена необезпеченост на датата на
нарушението, както и неяснота по отношение на датата и мястото му на извършване,
засягаща правото на защита на жалбоподателя. Не ставало ясно и по какъв начин е
прието, че е изграден временен горски път и как е определен неговият размер Не била
посочена и конкретната разпоредба въз основа на която е наложено наказанието.
Твърди се, че в приетата за нарушена разпоредба на чл.50, ал.2 от Наредба №8 от
05.08.2011 за сечите в горите не съществуват т.1, т.5 и т.6, а ал.2 и ал.5 не съответства
на словесното описание на нарушението, като касае правила за маркиране. Поддържа
се неяснота кое задължение на чл.61 от Наредбата не е спазено от жалбоподателя.
Съществувала и неяснота за какво точно нарушение е санкциониран Я. – за това, че не
е упражнил контрол при дърводобивната дейност в съответния отдел или за
извършено погрешно маркиране в обекта. Подчертава се, че независимо от отправената
от жалбоподателя молба до директора на РДГ- Благоевград за предоставяне на актова
книга и книга-констативни протоколи, предоставянето им е отказано от наказващия
орган, като по този начин бил препятстван да изпълни вменените му с чл. 274, ал.1,т.4
ЗГ задължения.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
1
наказателно постановление и се претендира присъждане на направените по делото
разноски .
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв.П., която поддържа депозираната жалба, по изложените в нея доводи. Допълва, че
наказващият орган недопустимо е допълнил описаната в АУАН фактическа
обстановка. Сочи, че по делото не е установено дали позволителното за сеч е връчено
на жалбоподателя, като била нарушена разпоребата на чл.56, ал.3 от Наредба 8 за
сечите в горите. Липсвали и доказателства, установяващи извършването на
нарушението от Я.. Счита за доказано, че определените за отсичане дървета не били
маркирани с контролна горска марка от маркиращия лесовъд, тъй като били суха
дървесина, а временният горски път е бил обозначен на терен. Неправилно било
прието, че Я. е допуснал нарушение в задължението си да контролира извършване на
сечта, както и да му бъде вменено във вина, че временният горски път не е отразен в
технологичния план
Въззиваемата страна редовно призована, се представлява от юрк. ****, която счита
за необосновани изложените във въззивната жалба възражения.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е лицензиран лесовъд на ***.
На 15.06.2022 г. Я. подал заявление до директора на РДГ – Благоевград да му
бъдат предоставени един брой кочан актове и един брой кочан констативни протоколи.
С писмо от директора на РДГ – Благоевград жалбоподателят бил уведомен, че
съгласно чл.274, ал.1, т.4 от ЗГ, нарушенията на закона и подзаконовите актове по
прилагането му се установяват с актове на лица, вписани в регистъра за лесовъдска
практика по чл.235 за горските територии, за които имат сключен договор за
горскостопански дейности и отговарят на условията на чл.37 ЗАНН. Посочено е, че
искането му не може да бъде удовлетворено, тъй като към заявлението му не е
приложен договор между него и собствениците на гори за възлагане изпълнението на
горскостопански дейности.
На 01.08.2023 г. свидетелите В. Ж. и В. В. извършили проверка на отдел 263„а“ в
землището на с. Осеново, м. Сарандил, община ***, попадащ на територията на ТП
ДГС „***“, на сечище, за което било издадено позволително за сеч №0727360. В отдел
263“а“ проверяващите констатирали наличието на изграден тракторен извозен път с
дължина около 130м и ширина около 4м, който не било предвиден за изграждане в
технологичния план.
На 18.08.2023 г. В. Ж., В. В. и С. Г. извършили повторна проверка на същия отдел
като жалбоподателят бил поканен да присъства за установяване размера на нанесената
щета. На проверката присъствали Я. и лицензираният лесовъд С. Г., като
жалбоподателят заявил на проверяващите, че е запознат със състоянието на
насажденията и няма желание да участва.
Служителите на РДГ - Благоевград приели, че като лице, контролиращо сечта в
отдела, Я. носи отговорност за случващото се в самото сечище и не е изпълнил
възложените му със ЗГ и Наредба №8 за сечите в горите задължения като не е
упражнил контрол и не е взел мерки за предотвратяване и спиране на незаконни
действия при извършване на дърводобивна дейност в отдел 263 „а“ в който е изграден
временен горски път с дължина около 130м и ширина около 4м, който не било
предвиден за изграждане в технологичния план, което счели за нарушение на чл. 108,
ал.1 ЗГ и чл.257, ал.1 ЗГ, във вр. чл.50, ал.2, т.1, т.5 и т.6 и ал.5, и чл.61 от Наредба №8
2
от 05.08.2011 г. за сечите в горите. На същата дата на Я. е връчена покана за явяването
му за съставяне на АУАН.
Резултатите от извършените проверки са обективирани в Констативен протокол
серия Е 2021г. № 410910 от 01.08.2023г. и Констативен протокол серия Е 2021г. №
410911 от 18.08.2023г.
На 07.08.2023 г. С. Г. депозирал до директора на РДГ – Благоевград писмени
обяснения, в които посочил, че изготвил необходимите документи, както и извършил
маркиране в съответните отдели през пролетта на 2023г., като на „сухи дървета не е
поставял марка на дънера, защото са сухи, но са отбелязвани на гръдна височина със
синя боя, която е била забелязана от проверяващите в първите секции на добитите
материали. За дърветата в подотдел 263“а“ посочил, че не извършил маркиране в
горния край на отдела и там не би трябвало да се води сеч. Заради изтощена батерия на
GPS е позиционирал камионния път в долния край на този подотдел по-ниско от там
където е и поради тази причина просеката , която е ограничена и направена не е
отразена в технологичния план
При така направените констатации, на 21.08.2023 г. Г. в присъствието на свидетеля
Г. и отсъствието на жалбоподателя съставил срещу последния АУАН №000525.
На 24.08.2023 г. в с. *** свидетелите Г. и Г. предявили на жалбоподателя АУАН
№000525/ 21.08.2023 г., като същият отказал да подпише и получи препис от акта,
удостоверено с подписа на свидетеля Г..
Въз основа на съставения АУАН, на 05.10.2023 г. е издадено обжалваното НП,
което е връчено на жалбоподателя на 11.10.2023 г.
Посочените фактически обстоятелства се установяват въз основа на събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите Г., Г., В., Ж. и П., както и приобщените по надлежния
процесуален ред на чл. 283 НПК писмени доказателства: писмо от Регионална
дирекция по горите – Благоевград изх. № РД02- 970/05.02.2024 година, с приложение
корнет опис от 30.11.2021 година, сортиментна ведомост от 30.11.2021
година,технологичен план от 30.11.2021 година, позволително за сеч №
0663957/19.04.2022 година; позволително за сеч № 07273607/22.06.2023 г., писмо от
Регионална дирекция по горите – Благоевград изх. № РД02-9784/18.12.2024 година, с
приложение свидетелство за професионална квалификация с регистрационен №
78/25.09.2000 на С. П. Г., Писмо от РДГ Благоевград с изх. №РДГ02-2693/02.04.2024 г.
с приложение обяснение от инж. С. М. Г. с вх. №РДГ02-6227/07.08.2023 г. Писмо от
РДГ с изх. №РДГ02-9040/21.11.2023 г.; Заверени копия на: Заявление от С. В. Я. с вх.
№РДГ02- 4654/15.06.2022 г.; Писмо от РДГ Благоевград с рег. индекс РДГ02-
4780/21.06.2022 г.; Известие за доставяне с № ИД PS 2700 O1QCB4 W; Рапорт от С. Г. с
рег. №РДГ02-06876/31.08.2023 г.; АУАН Серия Е 2021 г. №000525/21.08.2023 г.;
Покана от РДГ Благоевград от 18.08.2023 г.; Позволително за сеч №0727360 от
22.06.2023 г.; Рапорт от В. Ж. с рег. №РДГ02-06163/03.08.2023 г.; Констативен
протокол Серия Е 2021 г. №410910/01.08.2023 г.; Рапорт от В. Ж. с рег. №РДГ02-
06519/21.08.2023 г.; Констативен протокол Серия Е 2021 г. №410911/18.08.2023 г.;
Рапорт от В. Ж. с рег. №РДГ02- 06545/21.08.2023 г.; Констативен протокол Серия Е
2021 г. №410912/21.08.2023 г.; Рапорт от С. Г. с рег. №РДГ02- 06705/25.08.2023 г.;
Констативен протокол Серия Е 2021 г. №411005/24.08.2023 г.; Обяснения от С. Я. от
24.08.2023 г.; Заповед №Рд49-199/16.05.2011
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетелите
Ж., Г., Г. и В., като съобрази незаинтересоваността им от изхода на делото, както и
корелацията им с приетите по делото писмени доказателства. Показанията на
3
служителите на РДГ- Благоевград се характеризират с висока доказателствена
стойност с оглед възпроизвеждането на преките им възприятия за относими към
предмета на делото факти, както и хронологичната последователност на показанията
им и тяхната вътрешна непротиворечивост. Показанията на тази група свидетели са
доказателствен източник за извършените от тях проверки и направените констатации.
Показанията на Г. съдържат данни и за процедурата по съставяне и връчване на АУАН.
Писмените документи, доколкото са относими към предмета на делото и изясняват
същото, съдебният състав кредитира и основа фактическите си изводи и въз основа на
тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.
При установяването на фактите по делото съдът кредитира показанията на
свидетеля ** П. в частта им, че при изграждането на горския път от него същият не
забелязал поставени контролни горски марки на пъновете на дърветата, които вече
били отрязани от дървосекачите. В тази им част показанията на П. се подкрепят от
показанията на служителите на РДГ – Благоевград и приетите по делото писмени
доказателства. Останалата част от показанията на свидетеля съдът счита като
неотносими към предмета на делото, поради което не подложи същите на анализ и не
ги използва за фактическите си и правните изводи .
Не следва да бъдат съобразявани и приложените по делото писмени обяснения от
С. Г., доколкото същите целят да не бъдат вменени в негова отговорност
констатираните нарушения и съдът ги приема като част от неговата защитна позиция.
Съставените констативни протоколи установяват резултатите от извършените
проверки.
Приложения по делото Технологичен план за отдел 263, подотдел „а“ /л.67-68/
установява, че същият е предявен на жалбоподателя за запознаване.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на 11.10.2023г., а жалбата е от
23.10.2023 г.), насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления, районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и
оспорваното наказателното постановление са издадени от компетентни органи. АУАН
е съставен от служител, отговарящ на предвидените с чл.274, ал.1 ЗГ изисквания, а
атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен със заповед № ГД 49-
199/16.05.2011г. на министър на земеделието и храните на основание чл.275, ал.1, т.2
от същия закон.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма
и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3
ЗАНН. Съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 ЗАНН и чл.57
ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението- дата и място на
извършването, обстоятелствата, при които е извършено същото .
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са описани
по ясен и конкретен начин, така че да гарантират упражняване адекватна на
4
административнонаказателното обвинение защита. Актосъставителят и наказващият
орган ясно са посочили периода от време, в който е извършено санкционираното
нарушение като с отразеното в акта и наказателното постановление бездействие на
жалбоподателя неизпълнението на задължението му е индивидуализирано от
фактическа страна. Предвид смисловата идентичност на съдържащото се в акта и
наказателното постановление словесно описание на нарушението, неоснователно е и
възражението, че в НП се съдържа фактически твърдения, които не били посочени в
съставения АУАН, нарушаващо съществено правото на защита на санкционираното
лице.
С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен
контрол и за издадено при спазване на материалния закон.
По същество преценката на административнонаказващия орган, че
жалбоподателят е нарушил предвиденото с чл. 108, ал.3 ЗГ задължение е правилна.
С разпоредбата на чл. 108, ал.3 ЗГ законодателят е предвидил за лицето по ал. 2
/лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика/, на което
е издадено позволителното за сеч задължение да упражнява контрол и взема мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на
дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с
наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.
Именно за бездействие, изразяващо се неупражнен контрол и липсата на взети
мерки за незаконни действия при извършване на добив на дървесина е санкциониран и
жалбоподателят, като това е и съдържащото се в акта и наказателното постановление
словесно описание на нарушението, вменено във вина на Я..
На следващо място районният съд намира за доказано по изискуемия се безспорен
начин извършването на това нарушение от жалбоподателя. Както от показанията на
служителите на РДГ- Благоевград, така и от приложеното по делото досие на
съответния подотдел се установява, че в Технологичния план на отдел 263, подотдел „а
“ не е предвиден горския път, чието изграждане е констатирано при извършената на
01.08.2023 г. проверка. Виновното бездействие на Я. се изразява именно в
неупражняването на възложените му с чл.108, ал.3 ЗГ задължения за предотвратяване
и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина
Действително посочените в акта и наказателното постановление разпоредби на
чл.50, ал.2, т.1, т.5 и т.6 и ал.5от Наредба №8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите не
съответства на съдържащото се описание на нарушението. В този случай обаче съдът
разполага с възможността да прецизира правната квалификация на нарушението като
на основание чл.63, ал.7 ЗАНН приложи закон за същото наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
В случая съдържащите се в акта и наказателното постановление фактически
твърдения позволяват квалифицирането на действията на жалбоподателя като
нарушение на чл.53, ал.2, т.1, т.5 и т.6 и ал.5от Наредба №8 от 05.08.2011 г. за сечите в
горите, регламентиращи, че в технологичния план се определят техниката и
технологията за извършване на сечта и извоза на дървесината /т.1/; схемата на
съществуващите и проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за
въжени линии /т.5/ и допустимата широчина на проектираните извозни пътища,
технологични просеки и трасета за въжени линии и разстоянията между тях /т.6/.
Установеният при извършените проверки временен горски път с дължина около
5
130м и широчина около 4м. не е бил определен в технологичния план по предвидените
с посочените разпоредби изисквания, което обстоятелство е било известно на
жалбоподателя предвид запознаването му с технологичния план за процесните отдел и
подотдел.
Ето защо с оглед направеното в акта и наказателното постановление описание на
обстоятелствата на нарушението, съдът следва да преквалифицира нарушението в тази
му част.
Правилен е обаче изводът на актосъставителя и наказващия орган, че
жалбоподателят е нарушили и разпоредбата на чл.61 от същата наредба, съгласно
която до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за
сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48,
както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина.
Неизпълнението на това задължение от Я. е доказателствено обезпечено с оглед
неупражнения от него достатъчен контрол, насочен към недопускане и незаконна сеч.
Неоснователно е и възражението, че с отказа на директора на РДГ- Благоевград да
му бъдат предоставени кочани с актове и констативни протоколи, същият е бил в
обективна невъзможност да изпълни вменените му с посочените нормативни актове
задължения. При добросъвестно изпълнение на произтичащите от тези нормативни
актове задължения, Я. и имала възможност да подаде сигнал до компетентните органи
да съставят съответните АУАН, което би представлявало предприемане на мерки за
предотвратяване и спиране на незаконните действия при дърводобивна сеч в
процесния отдел. Именно проявеното от него бездействие свързано със задължението
да упражнява контрол и да вземе съответните мерки, насочени към предотвратяване на
незаконна сеч осъществява фактическия състав на нарушението по чл. 108, ал.3 ЗГ, във
вр. чл. чл.257, ал.1 ЗГ и чл.53, ал.2, т.1, т.5 и т.6 и ал.5, и чл.61 от Наредба №8 от
05.08.2011 г. за сечите в горите.
Правилно е определен и периодът на съставомерното бездействие, съвпадащ с
датата на издаването на позволителното за сеч и датата на установяване на
нарушението.
Нарушението е осъществено от жалбоподателя при пряк умисъл като форма на
вина - съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, а именно предвидените
с нормативните актове задължения, и въпреки това е проявил инкриминираното
бездействие.
Със санкционната разпоредба на чл. 257, ал.1, т. 1 е предвидено наказание глоба
от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание за длъжностно лице или
лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на
тях. Същата глоба е предвидена и с т. 3. за лице, което не вземе своевременно мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии или за
премахване на последиците от нарушенията;
Неоснователно е и оплакването за непълнота при изписване на санкционната
разпоредба на чл.257, доколкото ясно се сочи, че същото се налага на основание чл.257,
ал.1, т.1 ЗГ, която разпоредба съответства на извършеното от жалбоподателя
нарушение..
При преценка размера на наложеното наказание, като отегчаващи
административнонаказателната отговорност за това нарушение обстоятелство следва
да бъде отчетени важността на засегнатите обществени нарушения, наличието на
повече от едно основание за налагане на административно наказание, периодът на
6
инкриминираното бездействие и размерите на изградения горски, като не се
констатират смекчаващи такива.
Независимо обаче от установения превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, съдът приема, че така индивидуализираното от наказващия орган
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. се явява справедливо за
извършеното нарушението и ще постигне предвидените с чл.12 ЗААН цели на
наказанието с необходимия превантивен и предупредителен ефект.
Районният съд намира, че неизпълненото задължение на жалбоподателя не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – а именно такъв, при
който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид.
Санкционираното нарушение се отличава с висока степен на обществена опасност,
предвид значимостта на нанесени на горския фонд вреди.
При този изход на делото право на разноски възниква за
административнонаказващия орган.
Разпоредбата на чл.63д, ал.4 ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование, като съгласно ал.5 размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 37, ал. 1
ЗПП заплащането на правната помощ следва да е съобразно с вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение
на НБПП. Като взе предвид фактическа и правна сложност на делото, броят на
проведените открити заседания, съдът намира, че за производството пред Районен съд
- Благоевград следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
минимално предвидения с чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ, а
именно сумата от 80 /осемдесет / лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т.1 ЗАНН, Районен съд – Благоевград,
НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № **********/05.10.2023 г., издадено от
директора на Регионална дирекция по горите Благоевград, с което на С. В. Я. с ЕГН
********** от с. ***, общ. ***, ул. ** за извършено нарушение на чл. 108, ал.3 ЗГ, във
вр. чл. чл.257, ал.1 ЗГ и чл.50, ал.2, т.1, т.5 и т.6 и ал.5, и чл.61 от Наредба №8 от
05.08.2011 г. за сечите в горите е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 500 лева като ИЗМЕНЯ правната квалификация на нарушението от чл. 108,
ал.3 ЗГ, във вр. чл..257, ал.1 ЗГ и чл.50, ал.2, т.1, т.5 и т.6 и ал.5, и чл.61 от Наредба №8
от 05.08.2011 г. НА чл. 108, ал.3 ЗГ, във вр. чл. чл.257, ал.1 ЗГ и чл.53, ал.2, т.1, т.5 и
т.6 и ал.5, и чл.61 от Наредба №8 от 05.08.2011 г.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **********/05.10.2023 г.,
издадено от директора на Регионална дирекция по горите Благоевград в останалата му
част.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН С. В. Я. с ЕГН ********** от с. ***,
7
общ. ***, ул. **, ДА ЗАПЛАТИ на Регионална дирекция по горите Благоевград сума в
размер на 80лв /осемдесет лева/, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение, направени в производството пред РС - Благоевград.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред
Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на съобщението
от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8