№ 623/14.7.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ-и административен
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и
втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
При секретар |
Радослава Цоневска |
и с участието |
|
на прокурора |
Стефан Янев |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
к.н.а.х. дело № 515 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано
по касационна жалба на Регионална дирекция по горите гр. Пазарджик против Решение
№ 60/22.03.2022 г., постановено по н.а.х. дело № 482/2021 г. по описа на Районен
съд гр. Велинград.
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на закона – ЗАНН. Моли се да бъде отменено същото и постановено друго
такова, с което да се потвърди изцяло издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 5061/08.06.2022
г., в което представляващият РДГ Директор моли съда да уважи подадената жалба и
да отмени оспореното решение. Счита, че издаденото наказателно постановление е
правилно и законосъобразно. От обективна и субективна страна е установено
безспорно, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 257, ал. 1, т. 1 от
ЗГ, във връзка с чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във връзка с чл. 52, ал. 1 и чл.
54 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като делото не
представлява фактическа и правна сложност.
Ответникът по касационната жалба – И.К.К.,
редовно призован, не се явява. По делото е постъпила писмена молба с вх. №
5212/14.06.2022 г. от адв. П., който моли съда да постанови решение, с което да
остави в сила решението на Районен съд – Велинград. Счита, че събраните по
делото доказателства са обсъдени правилно от първоинстанционния съд, в резултат
на което е направил и верни правни изводи, с които е отменил наказателното
постановление. Претендира направените по делото разноски. Представя договор за
правна защита и съдействие.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност
на касационната жалба. Счита решението на Районен съд гр. Велинград за правилно и законосъобразно,
поради което моли да бъде оставено в сила.
Административен съд – Пазарджик,
като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие
за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
С решението си Районен съд гр. Велинград
е отменил Наказателно постановление № 293/19.11.2021 г. на Директора
на Регионална дирекция по горите гр. Пазарджик, с което на жалбоподателя И.К.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 300 (триста) лева, на основание чл. 257, ал. 1, чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона
за горите (ЗГ), за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от
ЗГ, във връзка с чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във връзка с чл. 52, ал. 1 и чл.
54 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата
обстановка по делото, а именно:
На 14.07.2021 г. служители на РДГ
– Пазарджик – свидетелите В. Б. К. и П. Н. Ч. извършили пълна теренна и документална
проверка на отдел „7“, подотдел „и“, имот № 47559.35.32, в землището на с. Медени
поляни, общ. Сърница. При проверката било констатирано, че жалбоподателят И.К. е
лице, упражняващо лесовъдска практика, вписано в публичния регистър в Изпълнителна
агенция по горите по чл. 235 от ЗГ и притежаващо удостоверение за регистрация №
11237/04.02.2015 г., както и че е извършена сеч на 21 броя дървета от дървесен вид
бял бор (общинска собственост), маркирани с контролна горска марка (КГМ) с два цвята
боя: оранжева и върху нея синя, в имот с кадастрален № 47559.35.32, общинска собственост,
попадащ в отдел „4“, подотдел „р“, в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница,
за който няма издадено писмено позволително за сеч и такава не е провеждана. Проверяващите
органи установили, че общинският имот граничи с имот № 47559.42.4, собственост на
физически лица, намиращ се в отдел „4“, подотдел „р“, в землището на с. Медени поляни,
общ. Сърница, за който е издадено Позволително за сеч № 0611493/10.05.2021 г. от
жалбоподателя инж. И.К.. След интерполиране и сортиментиране на отсечените 21 бр.
дървета от бял бор било установено, че количеството на отсечената дървесина възлиза
на 7 куб. м. строителна дървесина и 1 куб. м. дърва. Нарушението било извършено
на 10.05.2021 г. в имот № 47559.35.32, общинска собственост, отдел „7“, подотдел
„и“, в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница и установено на 14.07.2021 г. в хода на извършената от служителите на
РДГ – Пазарджик проверка.
Въз основа на съставения АУАН било
издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя И.К.К. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лева, на основание чл. 257, ал. 1, чл. 275, ал.
1, т. 2 от ЗГ, за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от
ЗГ, във връзка с чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във връзка с чл. 52, ал. 1 и чл.
54 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
При постановяване на обжалваното решение
първоинстанционният съд правилно е приел, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а именно че при описание на нарушението не са спазени нормите
на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Налице е неяснота
в правната квалификация на вмененото на въззивника нарушение. Съдът е приел, че
нормата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е бланкетна, като съдържанието й е попълнено,
като е осъществена съответна привръзка с определен подзаконов нормативен акт – Наредба
№ 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. В сочената за нарушена разпоредба на чл.
54 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите обаче има три алинеи, като
в първата има пет подточки, всяка от които съдържа различни състави на административни
нарушения, които се осъществяват с различни изпълнителни деяния. В съставения АУАН
и атакуваното НП не е посочено по коя конкретна хипотеза на чл. 54 от Наредба №
8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите е подведено извършеното от жалбоподателя деяние,
поради което същият е поставен в положение по тълкувателен път да извлича от съдържанието
на АУАН и НП по коя конкретно хипотеза на чл. 54 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г.
за сечите в горите е субсумирано поведението му. Отделно от това в АУАН и НП е посочена
като нарушена и разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за
сечите в горите, съгласно която сечите се провеждат след издаване на писмено позволително
от лицата по чл. 108, ал. 1 от Закона за горите въз основа на: 1. утвърден горскостопански
план или програма или одобрено план-извлечение; 2. одобрен карнет-опис, удостоверяващ че насаждението
е маркирано за предвидената сеч, спазени са изискванията на чл. 50 и границите на
имота с други собственици са трайно обозначени на терена; 3. одобрен технологичен
план за добив на дървесина; 4. копие от документ, удостоверяващ че са изпълнени
изискванията на чл. 181 от ЗГ за горите, общинска собственост. В АУАН и НП не е
посочено по коя конкретна хипотеза на чл. 52, ал. 1 от Наредба № 8 от
05.08.2011 г. за сечите в горите е подведено поведението на жалбоподателя, което
поставя същия в невъзможност да разбере в какво точно е обвинен – в това, че е издал
позволително за сеч, без да е бил утвърден горскостопански план или програма или
одобрено план-извлечение, без да е одобрен карнет – опис, без да е одобрен технологичен
план за добив на дървесина или без наличие на копие от документ, удостоверяващ че
са изпълнени изискванията на чл. 181 от ЗГ за горите, общинска собственост.
В мотивите си първоинстанционният съд правилно е приел,
че правната квалификация на нарушението следва да е ясно посочена и не може да се
извлича по тълкувателен път. В административно-наказателното производство посочването
на нарушените законови разпоредби е задължителен реквизит от съдържанието на АУАН
и НП. Последното е от значение както за адекватната защита на санкционирания субект,
с оглед правото му да разбере какво точно нарушение му се вменява, така и за контрола
за законосъобразност на НП, осъществяван от съда. В случая, предвид начина, по който
са изписани нарушените правни разпоредби не може да се приеме, че нарушението е
ясно и точно квалифицирано, а последното безспорно рефлектира върху правото на защита
на наказаното лице.
Предвид гореизложеното, настоящата касационна инстанция
изцяло споделя изложените съображения, с които е отменено наказателното
постановление.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Районен съд гр. Велинград следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба като неоснователна – без уважение.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от ответната
страна, ще следва да бъде осъден касаторът да заплати на ответника направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик,
ХІ-състав.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 60/22.03.2022 г., постановено по н.а.х.
дело № 482/2021 г. по описа на Районен съд гр. Велинград.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите гр. Пазарджик да
заплати на И.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото разноски
в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/