Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 828
05.12.2022 г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №539 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.268, във вр. с чл.173 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Н.Г.М., с постоянен адрес (съгласно служебно извършена справка) ***, представляван от адв.Г.С., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис *, против Решение Рег.индекс: 94 Н-187-2#1 от 25.05.2022 г., издадено от Директор на дирекция „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково, с което е потвърден Мотивиран отказ Рег.индекс: 94 Н-187-1#1 от 26.04.2022 г. на Главен инспектор – Орган по приходите в Дирекция „Общинска данъчна дирекция“, Община Хасково, с който е отказано на Н.Г.М. да бъдат отписани по давност задълженията, установени с АУЗД №1087-1/14.02.2017 г. за периода 2012 г. – 2016 г.
В жалбата се твърди, че оспореният акт бил незаконосъобразен, издаден в противоречие и неправилно приложение на материалния закон, и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи се, че процесните задължения произтичали от начислени, незаплатени данък МПС на лек автомобил с рег.№Х***, марка „*“ модел 2108, година на производство 1976 г. и лек автомобил с рег. №***АА, марка „*“, година на производство 1990 г. Същите по данни на ОДД Община Хасково били с Декларация от дата 01/01/1800 г. Твърди се, че на тези леки автомобили през 2004 г. била наложена възбрана по силата на изпълнителен лист на Пловдивски районен съд. Поради амортизация на процесните МПС, довела до невъзможност за тяхната употреба, още през 2007 г. оспорващият опитал същите да бъдат спрени от движение с молба до КАТ, но поради наложената възбрана искането било отказано. Впоследствие бил направен повторен опит с подаване на молба за спиране от движение и поради неполучаване на отговор оспорващият смятал, че искането му било уважено. Сочи се, че на 10.04.2022 г. оспорващият получил съобщение от ЧСИ С.Пеев за образувано ИД №20228740400300 за данъчни задължения, формирани от Акт №1087-1/14.02.2017 г. от Община Хасково и Акт №76111180-1/21 г. от Община Хасково (който не бил предмет на настоящия спор), от което му станало ясно, че през 2017 г. Община Хасково издала срещу него АУЗД по чл.107, ал.3 от ДОПК с №1087-1/14.02.2017 г. от Община Хасково за задължения към МДТ по ЗМДТ за описаните по-горе МПС за периода от 2008 г. – 2016 г. включително. Твърди се, че издаденият АУЗД бил незаконосъобразен, тъй като страдал от редица пороци, както по отношение на съдържанието, така и по отношение на връчване и влизане в законна сила. Развиват се подробни съображения за неправилно търсене на адресата на АУЗД и неправилно връчване на последния, като се сочи, че в случая бил нарушен предвиденият в чл.29 от ДОПК ред за връчване на съобщения, а чл.32 от ДОПК се прилагал само по изключение, при изчерпване на възможността за връчване по чл.29 от ДОПК. Прави се извод, че издаденият АУЗД 1087-1/14.02.2017 г. бил незаконосъобразен в духа на трайната съдебна практика – ТР №7/15.04.2021 г. по т.д. №8/2019 г. на ОСС на ВАС I и II колегии. Това водело и до извода, че за задълженията от 2012 – 2017 г. бил изтекъл давностният срок, поради изтичане на 5 години от годината, в която следвало да се плати публичното задължение, изтичане на пет години от издаване на акта – 14.02.2017 г. и от отбелязването на акта, че същият е влязъл в законна сила на 06.04.2017 г. Твърди се също, че дори връчването на акта и узнаването му да бъдат приети за законосъобразни, то от датата, отбелязана на същия – 06.04.2017 г., до датата, на която е връчено съобщението от ЧСИ и която водела до узнаване за процесния АУЗД, били изтекли пет години и същият бил погасен по давност. Претендира се отмяна на оспорения акт.
Ответникът, Директор на дирекция „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково, в писмено становище, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмени бележки, излага съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.02.2017 г. от Главен инспектор имотни данъци в „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково е издаден Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №1087-1/14.02.2017 г. (л.77-80), с който на основание чл.107, ал.1 и ал.3 от ДОПК, във връзка с чл.4, ал.1, 2, 3 и чл.9б от ЗМДТ, както и подадени данъчни декларации по ЗМДТ, на Н.Г.М. *** са установени задължения за Данък върху превозните средства, за притежавани лек автомобил с рег.№Х5396К и лек автомобил с рег.№Х0467АА, по Декларация по чл.54 от ЗМДТ, касаещи периода от 2008 г. до 2016 г. включително, в общ размер 1 229,41 лв., от които дължима главница 835,12 лв. и лихва 394,29 лв., изчислени към 14.02.2017 г.
По делото са представени доказателства (л.81-91) за връчване на издадения Акт за установяване на задължения на Н.Г.М. по реда на чл.32 от ДОПК.
След като е взето предвид, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо вземане в размер: 1 630,00 лв., установено с АУЗД №1087-1/14.02.2017 г., от Главен публичен изпълнител при Община Хасково е издадено адресирано до Н.Г.М. Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ТД-М-881/16.11.2018 г. (л.102-103), с което на основание чл.200 и чл.202 от ДОПК е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори и др., находящи се в ТБ.
От Директор „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково е изпратено Възлагателно писмо (л.105-106) до Самуил Пеев – частен съдебен изпълнител №874, с район на действие Окръжен съд – Хасково, заведено с вх.№3314/31.03.2022 г., с което на основание чл.4, ал.2 от ЗМДТ, се възлага административната преписка на Община Хасково, за събиране на установените публични вземания на Община Хасково срещу Н.Г.М.. Посочено е, че лицето има публични задължения към Община Хасково, установени по вид и размер, както следва: 1. Данък върху превозните средства – 1 433,52 лева, в т.ч. главница – 740,72 лева и лихви за просрочие – 692,80 лева, изчислени към 30.03.2022 г., като задължението е установено с АУЗД №1087-1/14.02.2017 г., издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, влязъл в сила 06.04.2017 г.
От Частен съдебен изпълнител Самуил Пеев е изпратено съобщение за доброволно изпълнение с изх.№5073/05.04.2022 г. (л.108) до Н.Г.М., с което последният е уведомен, че за установени с Акт за установяване на данъчни задължения №1087-1/2017 от Община Хасково задължения в полза на взискателя Община Хасково е образувано изпълнителното дело №20228740400300 за принудително събиране.
С изх.№39 от 11.04.2022 г. до „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково, е подадено Искане (л.59) от задължено лице Н.Г.М., представляван от адв.Г.С., с което на основание чл.171 от ДОПК информира, че задълженията му за данък МПС „в размер на 852 (осемстотин петдесет и два) лева“ са погасени по давност и моли в тази връзка посочените задължения да бъдат отписани от данъчната му сметка на основание чл.173 от ДОПК.
Във връзка с така подаденото искане, с Протокол изх.№39/11.04.2022 г. (л.60-61), изготвен от Началник отдел КСМДТ и гл. публичен изпълнител, на основание чл.171 и чл.173 се погасяват по давност и се отписват задълженията за данък МПС за периода от 2008 г. до 2011 г. включително, в общ размер 852,05 лева.
Н.Г.М., чрез адвокат Г.С.,*** и до Отдел „Правно-нормативно обслужване“ и искане, заведено с Рег. индекс: 94 Н-187-1 от 12.04.2022 г. (л.57-58), в което заявява, че освен отписаните му по давност с Протокол изх.№39/11.04.2022 г. задължения за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. по Акт за установяване на задължения №1087-1/14.02.2017 г., са погасени по давност поради изтичане на законоустановения 5 годишен срок и задълженията му по същия АУЗ за периода от 2012 г. до 2016 г. включително, като прави искане на основание чл.171 от ДОПК да бъдат отписани по давност задълженията му по АУЗ по №1087-1/14.02.2017 г. за периода 2012 г. до 2016 г. включително.
С Мотивиран отказ Рег.индекс: 94 Н-187-1#1 от 26.04.2022 г. (л.63-64), издаден от А. Т. М., на длъжност главен инспектор, в качеството си на Орган по приходите в Дирекция „Общинска данъчна дирекция“, Община Хасково, на основание чл.173 от ДОПК се отказва отписването по давност на задълженията, установени в АУЗД №1087-1/14.02.2017 г., издаден от Главен инспектор, представляващи публични задължения за данък върху моторни превозни средства, за което е подадено Възражение с Рег.индекс: 94 Н-187-1/12.04.2022 г. от Н.Г.М..
В отказа са изложени съображения, че от задълженията по Акт за установяване на задължения по декларация с №1087-1/14.02.2017 г., представляващи Данък върху моторни превозни средства за периода 2008 г. – 2016 г., на обща стойност 1 229,41 лв. главница и лихва, на основание чл.171, ал.2 от ДОПК са отписани като погасени по давност задълженията за периода 2008 г. – 2011 г. вкл. в размер на 852,05 лв., поради изтичане на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, независимо от прекъсването на давността. Посочено е, че за останалите установени с този АУЗД задължения, за периода 2012 г. – 2016 г. вкл., не са налице фактическите и правни основания за отписването им – абсолютният давностен срок от 10 години не е изтекъл, а давността се прекъсва с издаването на Акт за установяване на публично вземане или с предприемането на действия по принудителното изпълнение, като в случая от издаването на АУЗД №1087-1 на 14.02.2017 г. е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, а относно Н.Г.М. на основание издадения АУЗД са предприети следните действия: изпратено Уведомление за доброволно изпълнение изх.№3957/05.12.2017 г. на основание чл.182, ал.1 от ДОПК и Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ТД-М-881/16.11.2018 г.
Мотивиран отказ Рег.индекс: 94 Н-187-1#1 от 26.04.2022 г. е изпратен на Н.Г.М., чрез адв.Г.С. и е получен на 28.04.2022 г., видно от представеното по делото Известие за доставяне ИД PS 6300 01A3GM 6 (л.65).
С подадена на 10.05.2022 г. жалба Рег.индекс: 94 Н-187-2/11.05.2022 г. (л.66-69), адресирана до Директор Дирекция „Общинска данъчна дирекция“, Община Хасково, Н.Г.М., чрез пълномощника си адв.Г.Д.С., оспорва издадения Мотивиран отказ по изложени в жалбата съображения.
С Решение Рег.индекс: 94 Н-187-2#1 от 25.05.2022 г. (л.70-72), Директорът на дирекция „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково потвърждава Мотивиран отказ с Рег.индекс: 94 Н-187-1#1/26.04.2022 г. на А. Т. М. – Главен инспектор – Орган по приходите в Дирекция „Общинска данъчна дирекция“, Община Хасково, с който е отказано на Н.Г.М. да бъдат отписани по давност задълженията, установени с АУЗД №1087-1/14.02.2017 г. за периода 2012 г. – 2016 г., като законосъобразен.
Решението е съобщено на
адресата си, чрез адв.Г.С., на 30.05.2022 г., видно от приложеното (л.73) Известие
за доставяне ИД PS 6300 01AQ12 U.
Жалбата
срещу решението е подадена в съда на 09.06.2022 г.
По допустимостта на жалбата, съдът
съобрази следното:
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци (какъвто е и данъкът върху превозните
средства по чл.1, ал.1, т.5 от ЗМДТ), се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК.
Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на
общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на ДОПК. В чл.4,
ал.2 от ЗМДТ е предвидено, че невнесените в срок данъци по този закон се
събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други
подобни държавни вземания. Принудителното събиране се извършва от публични
изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК. Според
чл.4, ал.3 от ЗМДТ, в производствата по ал.1 служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в
производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители.
Разпоредбата на чл.4, ал.5 от ЗМДТ предвижда, че кметът на общината упражнява
правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на
звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на
Националната агенция за приходите.
Съгласно чл.225, ал.1, т.7 от ДОПК, производството
по принудително изпълнение на публичните вземания се прекратява с разпореждане
на публичния изпълнител и в
други случаи, предвидени в закон, какъвто е случаят на погасяване по давност на
подлежащото на принудително изпълнение задължение. В процесния случай от
длъжника Н.Г.М. е направено искане за отписване на публично общинско вземане на
Община Хасково, по реда на чл.173, ал.1 от ДОПК, като погасено по давност, по
което искане Орган по приходите в Дирекция „Общинска данъчна дирекция“ при
Община Хасково е постановил Мотивиран отказ, потвърден с Решение на Директора
на дирекция „Общинска данъчна дирекция“, пред който е бил обжалван. Решението
се явява постановено по чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК и на основание чл.268, ал.1
от същия кодекс то може да се обжалва от длъжника пред административния съд по
постоянния му адрес в 7-дневен срок от съобщението. В Решението, с което се
потвърждава Мотивирания отказ, не е указано пред кой орган и в какъв срок може
да се подаде жалба, поради което на основание чл.140, ал.1 от АПК, приложима
субсидиарно съгласно §2 от ДР на ДОПК, срокът за обжалване се удължава на два
месеца.
Съдебното обжалване по чл.268 от ДОПК в
случая се явява процесуално допустимо
за разглеждане, доколкото жалбата е подадена при спазване на посочения срок и от
надлежна страна, адресат на решението, за която е налице правен интерес от
търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността, законосъобразността и обосноваността
на обжалвания административен акт, счита жалбата за неоснователна.
Обжалваното
Решение е подписано
от Д. И.И., за който по делото е представена
Заповед за изменение на служебно правоотношение №ЧР51/06.10.2020 г., издадена
от Кмета на Община Хасково, удостоверяваща, че заема длъжност Директор дирекция
„Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково, считано от 07.10.2020 г., т.е. решението
представлява валиден административен акт, издаден от материално, териториално и персонално компетентен орган.
По делото е представена и Заповед №1789/31.10.2013 г. на Кмета на Община
Хасково, с която на основание чл.9б, във вр. с чл.4, ал.1 – 5 от ЗМДТ са
определени поименно служители от Дирекция „Общинска данъчна дирекция“, Община
Хасково, да изпълняват функции на Органи по приходите, сред които и А. Т. М., издал Мотивиран отказ Рег.индекс: 94
Н-187-1#1 от 26.04.2022 г.
Решението
е в изискуемата писмена форма и има съдържание, в което са изложени фактически
и правни основания за постановяването му. Така изложеното съдържание на акта не затруднява
възможността на адресата му да разбере основанието, на което е издаден същия и
да реализира правото си на защита срещу него.
Жалбоподателят не оспорва вида и
размера на начислените му задължения за Данък МПС, нито размера на лихвите за
тях. Твърденията му са единствено за погасяване по давност на задълженията към Община
Хасково, установени с Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК
с №1087-1/14.02.2017 г. за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., поради
изтичане на срока по чл.171, ал.1 от ДОПК към датата, когато писмено е направил
пред Община Хасково възражение за това (искане Рег.индекс: 94 Н-187-1 от 12.04.2022
г.) и претендира
отписване на тези задължения на основание чл.173 от ДОПК.
Това възражение настоящият съдебен
състав намира за неоснователно.
Според разпоредбите на чл.162, ал.2,
т.1 от ДОПК, вземанията за данък върху превозните средства са публични общински
вземания. Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с
изтичането на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В закон не е предвиден по-кратък
срок за погасяване на публичните вземания за данъка по чл.1, ал.1, т.5 от ЗМДТ.
Задълженията за лихви се разглеждат в същия режим, който е установен за
главното задължение, като съгласно чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК те също са
публични задължения, поради което и към тях е приложим погасителният 5-годишен
давностен срок.
При тази нормативна уредба, давностният
срок за задължението на жалбоподателя за данък МПС за 2012 г. започва да тече
от 01.01.2013 г. и би се погасило с изтичането на 2017 г., освен ако не са
налице основания за спиране или прекъсване на погасителната давност.
В чл.172, ал.2 от ДОПК е предвидено, че
давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане
или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за
установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната.
В случая такъв акт, а именно Акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК, с №1087-1, е издаден на 14.02.2017
г., т.е. преди изтичането на петгодишния давностен срок, и към 14.02.2017 г. давностният
срок е прекъснат. В случая подробно развитите в жалбата твърдения за неправилно
връчване на АУЗД по реда на чл.32 от ДОПК, поради неизчерпване изискванията на
закона, предпоставящи прилагането на този ред, са ирелевантни и съдът няма да
ги обсъжда, тъй като визираният в чл.172, ал.2 от ДОПК момент на прекъсване давността е
издаването на АУЗД, а не неговото връчване, или влизане в сила. Възраженията на
жалбоподателя в смисъл, че след като не е достигнал до адресата си, издаденият
АУЗД не може да породи своето действие и да доведе до прекъсване на давността,
не намира нормативна опора и не се споделят от трайната съдебна практика (в
този смисъл виж напр. Решение №5515/23.04.2014 г. по адм.дело №14644/2013 г. и
Решение №4549/23.04.2015 г. по адм.дело №10051/2014 г. на ВАС). Липсват данни
АУЗД №1087-1/14.02.2017 г. да е бил обжалван от своя адресат по предвидения
ред, или да е бил отменен, за да не се смята за прекъсната давността от датата
на неговото издаване. Върху представения от самия жалбоподател екземпляр от
АУЗД №1087/14.02.2017 г. (л.17-18) има поставена заверка от Н-к отдел „КСМДТ“
за влизането му в законна сила на 06.04.2017 г.
Съгласно чл.172, ал.3 от ДОПК, от прекъсването
на давността започва да тече нова давност. В случая отчитана от 15.02.2017 г.,
новата давност също е пет години, и би изтекла на 15.02.2022 г., ако не са налице
основания за спирането или прекъсването й. Твърденията на жалбоподателя, че
според Тълкувателно решение №7 от 15.04.2021 г. по тълк.дело №8/2019 г. на ОСС
на ВАС I
и II колегии
образуването на изпълнителното дело от Частния съдебен изпълнител и изпратеното
от същия съобщение за доброволно изпълнение не прекъсват давността, са
принципно верни, но неотносими към спора, тъй като в проверяваното Решение и
потвърдения с него Мотивиран отказ липсва позоваване на образуваното по Възлагателно
писмо вх.№3314/31.03.2022 г. изпълнително производство от ЧСИ Самуил Пеев и
изпратеното от последния съобщение за доброволно изпълнение с
изх.№5073/05.04.2022 г. до Н.Г.М..
В Мотивирания отказ е посочено, че в
случая след издаването на АУЗД №1087-1/ 14.02.2017 г. и започналия да тече нов
5-годишен давностен срок, на основание издадения АУЗД спрямо Н.Г.М. са
предприети следните действия: изпратено Уведомление за доброволно изпълнение
изх.№3957/05.12.2017 г. на основание чл.182, ал.1 от ДОПК и Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх.№ТД-М-881/16.11.2018 г. Същите съображения
са изложени и в Решението на Директора на дирекция „Общинска данъчна дирекция“
при Община Хасково, в което е формиран извода, че предвид наложените
обезпечителни мерки е налице прекъсване на давността на 16.11.2018 г. за
задълженията, установени с АУЗД №1087-1/14.02.2017 г., като от същата дата е
започнал да тече нов давностен срок.
Следва да се отбележи, че представеното
по делото Уведомление за доброволно изпълнение с изх.№3957/05.12.2017 г., изпратено
до Н.Г.М. от Главен публичен изпълнител М. Т., с което го кани да изплати доброволно
задължението си в общ размер на 1 379,65 лв., състоящо се от главница
915,04 лв. и лихва 464,61 лв., не може да се приеме за предприемане на действия
по принудително изпълнение по смисъла на чл.172, ал.2 от ДОПК, с което се
прекъсва давността. В самото Уведомление е посочено, че то е „на основание
чл.182, ал.1 от ДОПК“. Цитираната разпоредба към датата на изпращане на
Уведомлението (05.12.2017
г.), вече е била
отменена (ДВ бр.94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), но в редакцията си, в
сила от 01.01.2010 г. е имала следното съдържание: „Ако задължението не бъде
изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за
принудителното му събиране, органът, установил вземането, изпраща покана до
длъжника да плати задължението си в 7-дневен срок…“, т.е. самата разпоредба
указва, че този вид покана за доброволно изпълнение на едно задължение
предхожда предприемането на действия по принудителното му изпълнение. Същият
извод може да бъде направен и от редакцията на действащата към 05.12.2017 г.
разпоредба на чл.182, ал.2 от ДОПК.
Въпреки това, крайният извод на
решаващия орган, че задълженията на Н.Г.М. ***7-1/14.02.2017 г. за периода от
2012 г. до 2016 г. включително, не са погасени по давност, е правилен, тъй като
е налице хипотезата на прекъсване на давността с налагането на обезпечителната
мярка, обективирано в Постановление за налагане на обезпечителни мерки с
Изх.№ТД-М-881/16.11.2018 г., издадено от Главен публичен изпълнител при Община
Хасково. С оглед нормата на чл.221, ал.4 от ДОПК (която предвижда в случаите,
когато не са наложени обезпечителни мерки, принудителното изпълнение върху
вземания на длъжника и върху негови движими и недвижими вещи да започва чрез
налагането на запор, съответно чрез вписването на възбрана, с постановление на
публичния изпълнител), така
наложените обезпечителни мерки имат характер на действия по принудително
изпълнение на задължението, а не характер на обезпечителни мерки по смисъла на
чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК,
т.е. прекъсват давността съгласно второто предложение на чл.172, ал.2 от ДОПК. Не са представени
писмени доказателства за обжалването на цитираното Постановление по посочения в
него ред на чл.197, ал.1 от ДОПК, нито за неговата отмяна. Ето защо давността е
прекъсната и на 16.11.2018 г., а започналата да тече нова 5-годишна давност също
не е изтекла към 12.04.2022 г., когато жалбоподателят е направил своето
възражение за изтичането й.
По отношение на задълженията, обхващащи
периода 2012 г. – 2016 г., не намира приложение и абсолютната давност, визирана
в разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК, според която всички публични вземания
се погасяват с изтичане на 10 годишен давностен срок, независимо от спирането
или прекъсването на давността. За най-ранното задълженията на жалбоподателя за Данък
МПС, това за 2012 г., 10-годишният давностен срок изтича с изтичането на 2022
г. и следователно към настоящия момент вземането не е погасено по давност.
Идентични са съображенията и по отношение на вземанията за следващите години до
2016 г. включително.
Като е потвърдил Мотивирания отказ на
Органа по приходите в Дирекция „Общинска данъчна дирекция“, с който на Н.Г.М. е
отказано да бъдат отписани по давност задълженията, установени с АУЗД
№1087-1/14.02.2017 г. за периода 2012 г. – 2016 г., Директорът на дирекция
„Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково е постановил законосъобразен
административен акт, който следва да бъде потвърден, а подадената жалба –
отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на спора, основателна по чл.143, ал.3 от АПК е своевременно
заявената претенция за присъждане в полза на Община Хасково на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, платими от жалбоподателя. На основание чл.24,
изр.второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя юрисконсултското възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство на ответника в размер на 100 лева.
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Н.Г.М. ***, против Решение Рег.индекс: 94 Н-187-2#1 от
25.05.2022 г., издадено от Директора на дирекция „Общинска данъчна дирекция“
при Община Хасково, с което е потвърден Мотивиран отказ Рег.индекс: 94
Н-187-1#1 от 26.04.2022 г. на Главен инспектор – Орган по приходите в Дирекция
„Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково.
ОСЪЖДА Н.Г.М., ЕГН **********,***, да
заплати на Община Хасково разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
СЪДИЯ: