Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр. София, 13.05.2020
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и шести февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при
секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №10470/2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от С.П. Я., с която са предявени искове какво
следва:
срещу З.Б.В.И.Г.
АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 60000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди и за сумата от 820 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите”
за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 18.04.2018 г., както и
законната лихва от 25.08.2018 г. върху обезщетението за неимуществени вреди и
от исковата молба – 01.08.2018 г. върху обезщетението за имуществени и
направените по делото разноски.
срещу Л.И.К. на основание чл.86,
ал.1, вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 1000 лв., частичен от 2200 лв., представляваща
лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 18.04.2018
г. – 25.08.2018 г.
Ищцата
твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило се на 18.04.2018 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
Претендира от застрахователя обезщетения за имуществени и неимуществени вреди,
заедно с лихвата от изтичане на 3-месечния срок от предявяване на претенцията
пред застрахователя. Претендира от делинквента законната лихва от датата на
деликта до изтичане на срока за произнасяне на застрахователя.
Ответникът З.Б.В.И.Г.
АД оспорва иска по основание и размер, позовава се на съпричиняване.
Ответникът Л.И.К. оспорва иска, оспорва да
отговаря пред пострадалия за законната лихва.
По делото е приет за съвместно
разглеждане обратен иск, предявен при условията на евентуалност, от Л.И.К.
срещу З.Б.В.И.Г. АД,
за сумата от 1000 лв., представляващ претендираната от него лихва за забава.
Третото лице – помагач на К. и ответник по обратния
иск З.Б.В.И.Г. АД оспорва иска.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.432, ал.1 КЗ срещу ответника З.Б.В.И.Г. АД:
С влязло в
сила определение от 14.08.2018 г. на РС-Ловеч по НОХД № 896/2018 г. е одобрено
споразумение, с което Л.И.К. е признат за виновен в това, че на 18.04.2018 г. в
гр. Ловеч, на бул. „България“, на пешеходна пътека, тип зебра, при управление
на лек автомобил „Рено“ с рег. № *******, нарушил правилата за движение - чл.119,
ал.1 ЗДвП - не пропуснал пресичащата на пешеходна пътека пешеходка С.П. Я., като
й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване и луксация на дясна
глезенна става. По силата на чл.300 ГПК споразумението е задължително за
гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Поради което за обстоятелствата относно
настъпване на увреждането по механизма, приет от наказателния съд, авторството
на деянието и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан
от споразумението.
От
съдебно-медицинската експертиза (основна и допълнителни) и писмените
доказателства, представляващи медицински документи, се установява, че пострадалата
е получила следните травматични увреждания: счупване на трите малеола на дясната глезенна става – трималеорална
фрактура (счупване) с луксация (изкълчване) на дясната глезенна става. Веднага след произшествието е приета в
болница, на следващия ден й е извършена операция – открито наместване и
фиксация с метална пластина и винтове, а след това лечението е продължило в
домашни условия. Постъпила е повторно в болница в периода 19.06.2018 г. –
22.06.2018 г., като е оперирана за изваждане на стабилизиращия винт, както и за
трета операция – в периода 29.08.2018 г. – 02.09.2018 г. за изваждане на
металните импланти. Впоследствие е провела физиотерапевтични процедури. Болките
са били с голям интензитет след всяка операция за период от около 7 дни и
постепенно намаляващи до около месец, а понастоящем – с постоянен характер и
слаб интензитет, засилващи се при по-голямо натоварване или влошаване на
времето. Към момента ищцата е с накуцваща походка, оток в долната 1/3 на
дясната подбедрица и дясната глезенна става – с разлика от 3 см, по външната и
вътрешната страна на ставата се виждат белези от операциите. Движенията на
дясната глезенна става са с 30%-но намаление от нормата поради деформация на
ставната повърхност на голямошиощялната кост. След произшествието началната
форма на остеопороза при ищцата се е развила, като в причинна връзка с
произшествието атртрозните промени на дясната глезенна става са се увеличили. В
бъдеще не се очаква подобрение, като неправилното зарастване ще води до болки
при ходене и оток на глезена.
От
показанията на свидетеля М.Д.– дъщеря на ищцата, се установява, че непосредствено
след произшествието ищцата е била уплашена и психически срината, имала е силни
болки, дълго време не е можела да стъпва на увредения крак, като се е налагало
близките й да я пренасят със стол, като за период от 6 месеца е била в отпуск
по болест – тплкова е траело възстановяването и рехабилитацията. В момента
продължават болките и птокът в крака.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Споразумението, одобрено от наказателния съд, установява противоправното
деяние на водача на автомобила – нарушение на чл.119, ал.1 ЗДвП, както и
причинната връзка между ПТП и травмите на ищцата. Поради това следва да се
приеме, че е налице деликт, извършен от водача Л.И.К. при управление на лек
автомобил „Рено“ с рег. № *******.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за процесния автомобил е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
собственика на автомобила и ответника, поради което съдът приема, че към
момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата
на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на
трети лица.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи
физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл. 52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – вида на уврежданията, а именно: счупване
на три кости в зоната на глезена, наложило три операции, причинило затруднения
в обслужването в продължителен период (близо 6 месеца месеца), интензитет и
продължителност на болката (за около месец след всяка операция, с висока
интензивност в първите дни), периода на възстановяване (6 месеца), наличието на
трайни последици за здравето на пострадалия – намаление на движението на глезена,
оток и ежедневни болки, както и че няма прогноза за възстановяване в бъдещето. При
така установените факти и преценявайки вида и характера на травматичните
увреждания, отнасяйки ги към възрастта и начина на живот на пострадалата и
съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо възникналите
вследствие на това шок и негативни емоционални преживявания, свързани със
страха от пресичане, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 40000
лв.
Установява
се писмените доказателства и медицинската експертиза, че ищцата е направила
разходи за провеждане на лечението на травматичните увреждания, настъпили в
следствие на произшествието, в размер на 820 лв. Поради това съдът приема, че в
полза на ищцата е възникнало вземане за имуществени вреди в размер на 820 лв.
Неоснователно
е възражението за съпричиняване. Установява се от авто-техническата експертиза
– основна и допълнителна, изготвена след възпроизвеждане на видеозапис на
процесното произшествие, че ударът е настъпил върху пешеходна пътека при
движение на автомобила с ниска скорост, даваща му възможност да спре. Съдът не
кредитира показанията на свидетелката Г.К., съпруга на водача, която е била и
пътник в автобобила, според която автомобилът е спрял на пешеходната пътека,
после потеглил и в момента на потеглянето пострадалата, която е стояла на
тротоара и говорила по телефона, е слязла на улицата и се облегната на калника
на автомобила. Това описание изцяло се разминава със запис от видеоохранителна
камера, заснела произшествието и използвана от вещото лице при изготвяне на
допълнителното заключение. От видеозаписа и експертизата се установява, че
платното за движение в посоката на процесния автомобил се състои от две ленти,
като автомобилът се е движил в лявата, като за да се достигне до сблъсъка
ищцата е преминала първо през дясната лента, а за водача не е имало никакви препятствия,
ограничаващи видимостта му. Това опровергава показанията на свидетелката К., че
непосредствено преди удара пешеходката се е намирала на тротоара. От записа и
експертизата се установява, че последната е изминала три метра и е преминала
през първата лента преди да навлезе в лентата за движение на автомобила на
водача К.. Свидетелката сочи още, че водачът е спрял на пешеходната пътека и е
потеглил, което също се опровергава от видеозаписа – видно от експертизата
процесният автомобил не е спирал преди пешеходната пътека, като е преминал със
скорост от около 25 км/ч. Съдът приема, че не е налице противоправно поведение
от страна на пострадалата – последната е пресичала правомерно върху сигнализирана пешеходна
пътека. Съгласно разясненията, дадени в т.6 на ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС,
наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради
което, появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При
преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта
или да спре. То възниква при наличието на две предпоставки – пешеходците да са
стъпили или да преминават през нея. При използване на своето право за
преминаване през пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието, че
водачите имат задължението да му осигурят упражняването на това право, за
разлика от преминаването на необозначено място, като това право се упражнява
при спазване на правилата на чл.113 и чл.114 ЗДвП. По делото не се установява
пешеходката да е пресичала в нарушение на посочените разпоредби. По изложените
съображения възражението за съпричиняване е неоснователно.
Основателно
е искането за присъждане на законната лихва. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ
ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви
върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано от
датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. По делото е приложена молба с вх. № на ответника от 25.05.2018 г., с
която ищцата
го е уведомила за извършено ПТП и за претенцията за плащане на обезщетение. Претенцията
за лихва за забава срещу ответника З.Б.В.И.Г. АД следва да се уважи
с оглед диспозитивното начало, считано от 25.08.2018 г. за неимуществените
вреди и от исковата молба – 01.08.2018 г. за имуществените.
По
иска по чл.86, ал.1 ЗЗД срещу ответника Л.И.К.:
По
силата на чл.86, ал.1, вр. чл.84, ал.3 ЗЗД При неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, като при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана – от деня на деликта. Както бе посочено по-горе, налице е
деликт, извършен от ответника Л.К., от който за ищцата са настъпили
неимуществени вреди, за които е определено обезщетение в размер на 40000 лв.
Върху това вземане ответникът дължи лихва за забава, считано от датата на
деликта. Наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ не препятства
възможността на пострадалия да търси обезщетение от делинквента, като за
законната лихва от датата на деликта до уведомяване на застрахователя отговаря
делинквента, а не застрахователя (виж обсъдената по-горе разпоредба на чл.429,
ал.3 КЗ). Поради това в полза на ищеца е възникнало вземане срещу ответника Л.К.
за законната лихва върху обезщетението от 40000 лв. за периода 18.04.2018 г. –
24.08.2018 г. в размер на 1433,45 лв. Предявеният частичен иск е основателен за
сумата от 1000 лв.
По обратния
иск по чл.435 КЗ:
С оглед
уважаване на главния иск, обратният иск следва да се разгледа по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.435 КЗ, ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият
има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките
на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по
застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434. Вече бе
посочено, че застрахователят отговаря за дължимите от делинквента лихви върху
обезщетението, за периода от датата на уведомяването на застрахователя за
настъпването на застрахователното, в случая – от 25.05.2018 г. Поради това по
реда на чл.435 КЗ у ищеца Л.К. като застрахован възниква вземане за сумата,
платена на пострадалия, представляваща лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди от 40000 лв. за периода 25.05.2018 г. – 24.08.2018 г.,
която е в размер на 1022,30 лв., до размера на платеното на пострадалия.
Доколкото вземането възниква до размера на изплатеното обезщетение, обратния
иск е основателен до сумата от 1000 лв., като се следва
да се постанови диспозитив за създава условно изпълнително основание - при
условие, че ищецът по обратния иск изпълни задължението си към пострадалия.
По
разноските:
На ищцата следва да се присъдят
направените разноски – за сумата от 100 лв.
На процесуалния представител на
ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА
в размер на 1613,13 лв.
На ответника З.Б.В.И.Г.
АД следва да
се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдебно
удостоверение и експертиза, съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата
от 229,70 лв.
Ответникът З.Б.В.И.Г.
АД следва да заплати направените разноски на ищеца по обратния иск Л.К. – в
размер на 250 лв. (относно адвокатското възнаграждение, доколкото в договора не
е указано каква част е за защита по предявения срещу ответника К. иск и каква –
за защита по предявения от ответника К. обратен иск, съдът приема, че за двете
дейности е заплатено поравно – по 200 лв.).
Ответникът З.Б.В.И.Г.
АД следва да
бъде осъден да заплати по сметка на съда следващата се държавна такса – в
размер на 1600 лв. и разноски – в размер на 800 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.В.И.Г. АД, ЕИК********, да заплати на С.П. Я., ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата
от 40000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие, осъществено на 18.04.2018
г., заедно със законната лихва от 25.08.2018
г. до окончателното плащане,
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата
от 820 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие, осъществено на 18.04.2018
г., заедно със законната лихва от 01.08.2018
г. до окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 100 лв., представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 60000 лв.
ОСЪЖДА З.Б.В.И.Г. АД, ЕИК********, да заплати на да заплати на адв. С.Д.Ж., ЕГН:**********, на основание чл.38, ал.2 ЗА,
сумата от 1613,13 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА С.П. Я., ЕГН:**********, да заплати на З.Б.В.И.Г. АД, ЕИК********, на
основание чл.78,
ал.3, вр.
ал.8 ГПК, сумата от 229,70 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА Л.И.К., ЕГН:**********, да заплати на С.П. Я., ЕГН:**********, на основание
чл.86, ал.1, вр. чл.84, ал.3 ЗЗД, сумата от 1000 лв.,
представляваща част от за
законната лихва върху обезщетението от 40000 лв. неимуществени вреди за периода
18.04.2018 г. – 24.08.2018 г.
ОСЪЖДА З.Б.В.И.Г. АД, ЕИК********, да заплати на Л.И.К.,
ЕГН:**********, на основание чл.435 КЗ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 1000 лв., представляваща част от за законната
лихва върху обезщетението от 40000 лв. неимуществени вреди за периода
25.05.2018 г. – 24.08.2018 г. и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 250
лв., представляваща съдебни разноски, при условие,
че сумата от 1000 лв. бъде заплатена от Л.И.К., ЕГН:********** на С.П. Я., ЕГН:**********.
ОСЪЖДА З.Б.В.И.Г. АД, ЕИК********, да заплати по сметка
на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1600 лв., представляваща дължима
държавна такса и сумата от 800 лв., представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: