Решение по дело №487/2025 на Административен съд - Пазарджик

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване

2. Образувано по Жалба на Д. М. Х., [ЕГН], Драгиново, [улица], общ. Велинград, с посочен съдебен адрес гр. Пазарджик, [улица], Офис център 1, ет. 2, офис № 11, адв. П., срещу Решение № 10120-12-176#1 от 30.04.2025 г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане №122-00-1430-5 от 17.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Д. М. Х. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 02.11.2024 г. до 01.03.2025 г. в размер на 18,00лв. дневно.

3. Счита се, че оспореното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и с целта, която закона преследва с издаването на актове от тази категория.

Възразява се, че според съдържанието на разпореждането, сочената допълнителна проверка се свежда единствено до представяне на ДЗекларация за работа от Хаджиасанова, която е тълкувано неправилно от административния орган.

Във връзка с Договора за временна заетост Етап А с клауза за прекратяване от 24.04.2024 г. се сочи, че Хаджиасанова е следвало да извести работодателя си четири седмици преди изтичане на срока, чрез електронно приложение „Р4Р”, като това приложение имало само един вариант за посочване на причина и тя била - „поради прибиране” в България. Твърди се, че ако такова предизвестие не е било направено, агенцията по временна заетост можело да прехвърли жалбоподателката в друга такава за нова работа или да превърне договора в постоянен. Като имала предвид тези изисквания в Нидерландия, Хаджиасанова попълнила в частта на заявлението - „причината за прекратяване на трудовата дейност за последния период - „друго“: „Прекратяване на договора и прибиране в България“, като имала предвид, че договора е прекратен поради изтичане срока му и следва да се прибере в България, а не да продължи работа в Нидерландия. Към 24.10.2024г. всички работнички били помолени да работят до края на следващата седмица, тоест до 01.11.2024г., след което напуснали работа и се прибрали в България.

Поддържа се, че в случая не е налице състава предвиден в хипотезата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, като в тази насока се цитира разпоредбата на чл. 7:668 от Гражданския кодекс на Нидерландия

Иска се оспорените административни актове да бъдат отменени, като се присъдят сторените разноски в производството.

4. Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител юрк. С. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в решението на контролния в йерархията на администрацията орган.

Иска се оспорването да бъде отхвърлено, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение.

II. За допустимостта :

5. Жалбата срещу постановеното на 30.04.2025 г. решение е регистрирана в деловодството на администрацията на 02.05.2025 г., тоест оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, което ще рече, че жалбата е допустима.

III. За фактите и тяхната хронология :

6. Със Заявление вх. № ЗПОБ-602-01021 от 04.11.2024 г.(л. 75), адресирано до Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград, Хаджиасанова е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, като е декларирала, че е упражнявал трудова дейност в Нидерландия в периода от 24.04.2024 г. до 01.11.2024г. С писмо № 122-00-1430-1 от 11.11.2024 г.(л. 73), административния орган е указал на Хаджиасанова, че следва да представи: заявление за удостоверяване на осигурителен период и доходи от друга държава членка на ЕС; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи от Ирландия; документ от Нидерландия удостоверяващи осигурителния стаж и потвърждаващи причината на освобождаване.

В отговор на писмото, от страна на жалбоподателката са представени : Заявление вх. № 1019-12-6612 от 21.11.2024 г. за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП(л. 40), в което е декларирала осигурителен стаж в Нидерландия от 24.04.2024 г. до 01.11.2024г., с работодател Flex franchise 1 BV, Slijperij 12, 2211 SK, Noordwijkerhout, Netherlands и причина за прекратяване на трудовата дейност за въпросния период - „прекратяване на договора и прибиране в България”; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004, двадесет и осем фиша за изплатени суми на Хаджиасанова от Flex franchise 1 BV.

7. Представен е още срочен договор за трудова заетост Етап А с клауза за прекратяване(договор за работа на повикване) от 24.04.2024 г., сключен между Flex franchise 1 BV, Noordwijkerhout, Netherlands и Хаджиасанова(л. 87).

Според чл. 2, т. 1 от Договора, същият представлява Договор за временна заетост по смисъла на член 7:690 от Гражданския кодекс. Работникът ще бъде командирован при Възложители на Агенцията за временна заетост, за да извършва дейности под ръководството и надзора на Възложителите.

Според чл. 2, т. 2 от Договора, настоящият Договор за временна заетост се сключва за определен срок. Прилагат се следните дати на начало и край: начална дата 24-04-2024 г.; крайна дата 26-05-2024 г.

Изрично е уговорено между страните в чл. 3 от Договора, че „…По закон настоящият Договор за временна заетост приключва на крайната дата, без да се налага каквото и да е предизвестие. Ако настоящият Договор за временна заетост бъде удължен мълчаливо, се приема, че това удължаване е за същия срок и при същите условия, както тези на настоящия Договор за временна заетост(удебеляването мое)…“.

Според чл. 4 от Договора, „…Прилага се клауза за прекратяване по смисъла на член 7:691, алинея 2 от Гражданския процесуален кодекс. Съгласно неговите разпоредби Договорът за временна заетост приключва в момента, в който Командироването бъде прекратено по молба на Възложителя. Следователно за срока на всяко Командироване е в сила Договор за временна заетост с клауза за прекратяване, който е подчинен на разпоредбите на настоящия договор(удебеляването мое)…“.

Според чл. 5, б. „b“, Договора за временна заетост приключва в деня, в който приключва етап А на временната заетост смисъла на КТД на САВЗ, или в деня преди деня, в който започва етап В на временната заетост.

Според чл. 7 от Договора, при (достатъчно) предложения за работа, отговарящи на профила на Работника на временна заетост, Агенцията за временна заетост може да повика и назначи Работника на временна заетост. Работникът на временна заетост е задължен да се отзове на повикването, освен ако не е възпрепятстван да работи в посочените от Агенцията за временна заетост часове. Страните не договарят минимална или максимална продължителност на работата; настоящият договор е т. нар. „договор за нула часове“, т.е. обхватът на работа възлиза на нула часа.

В чл. 8 от Договора е определено, че „…Тъй като не се прилага продължаващо изплащане на възнаграждението и обхватът, на работа не е фиксиран, става дума за договор за работа на повикване(удебеляването мое)….“.

Най-сетне, в чл. 9 от Договора е установено, че „…Договорът за временна заетост между Работника на временна заетост и Агенцията за временна заетост, който се сключва за период от шест или повече месеца, няма да бъде продължаван след изтичане на договорения срок. С горното се изпълнява задължението за уведомяване по член 7:668 от Гражданския кодекс. Това не важи единствено за случаите в които не по-късно от един месец преди крайната дата Работникът на временна заетост бъде информиран в писмен вид за удължаването на Договора за временна заетост и за условията, при които ще се случи това…“.

8. При условията на чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със структурирани електронни документи U001СВ № 1189093 от 20.09.2021 г.( л.123)и U003 № 1204367 (л. 119 и сл.), е изискано предоставяне на информация относно трудовото правоотношение и възнаграждението на Хаджиасанова за периода от 24.04.2024 г. до 01.11.2024г.

В отговор на искането, от компетентната институция на Нидерландия са получени структурирани електронни документи U017 № 1228520 и U004 № 1228523 (л. 38 сл.), в които е посочено : период на осигурена заетост от 24.08.2024 г. до 01.11.2024 г.; причина за прекратяване на заетостта - ,,неизвестно“; брутен доход за периода от 24.04.2024 г. до 01.11.2024 г. в размер на € 18195.09.

9. Въз основа на тези данни, с Разпореждане №122-00-1430-3 от 27.01.2025 г. (л 37), на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, на Д. Х. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 02.11.2024 г. до 01.03.2025 г. в размер на 18.00 лв. дневно.

Съображенията за това са, че „… С получен структуриран електронен документ U 017 компетентната институция на Нидерландия удостоверява период на осигурена заетост от 24.04.2024 г. до 01,11.2024 г.(вкл.) и причина за прекратяване на заетостта „неизвестно“. Доколкото причината за прекратяване на последната трудова заетост не попада в останалите изчерпателно посочени основания в т. 7.1 от СЕД U 017, то следва да се приеме, че случаят попада в хипотезата на чл., 546, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване….“

10. Срещу въпросното разпореждане, от страна на Хаджиасанова е подадена жалба вх. №1012-12-57 от 14.02.2025 г.(л. 36) с която е оспорен размера на определеното обезщетение за безработица.

С писмо изх. №1012-12-57#1 от 21.02.2025 г. (л. 35), жалбоподателката е уведомена, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата й заетост. В отговор Хаджиасанова е депозирала заявление вх. №1012-12-57#2 он 27.02.2025 г.(л. 34), в което е посочено, че договора с работодателя от Нидерландия е било сключен за период от 6 (шест) месеца, с изрична уговорка, че няма да бъде продължаван след изтичане на договорения срок, т.е. той по естеството си е срочен договор, обхващащ от 24.04.2024г. до 24.10.2024г.

11. Според административния орган обаче, лицето отново не е представило документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост. С ново писмо изх. №1012-12-57#3 от 28.02.2025 г. (л. 33), на Хаджиасанова е указано, че следва да представи документ от работодателя с посочена причина за прекратяване на трудовата заетост.

В отговор от жалбоподателката е представена Декларация за работа от 28.02.2025 г., издадена от Flexible Human Services, Noordwijkerhout, Netherlands, в която е посочено, че в периодите : от 24.04.2024 до 26.05.2024 г.; от 27.05.2024 г. до 23.06.2024 г.; от 24.06.2024 до 21.07.2024 г.; от 22.07.2024 до 18.08.2024 г.; от 19.08.2024 до 15.09.2024 г.; от 16.09.2024 до 13.10.2024 г.; от 14.10.2024 до 01.11.2024 г., Хаджиасанова е била регистрирана в тяхната организация, като служител на повикване и е работила непрекъснато като служител в компании, с които Flexible Human Services с вързана и е сключила споразумения за доставка на работна сила. Посочено е още, че прекратяването на трудовия договор между служителя и фирмите свързани с Flexible Human Services, е по инициатива на служителя, освен ако декларацията относно прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие не показва друго.

12. При тези данни, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със структуриран електронен документ U001 №1298717(л. 26), от компетентната институция на Нидерландия е изискано потвърждаване на причината за прекратяване на трудовата дейност на Хаджиасанова.

13. Доколкото исканата информация от администрацията на Нидерландия не пристигнала, с Решение№ 1012-12-57#8 от 14.03.2025, на изпълняващ функцията

Директор на Териториално поделение Пазарджик на НОИ, е отменено Разпореждане №122-00-1430-3 от 27.01.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Д. М. Х. е отпуснато парично обезщетение за безработица в минимален размер и преписката е върната на ръководителя на осигуряването за безработица за ново произнасяне.

14. Отговор на исканата със СЕД U001 №1298717 информация е получен със структуриран електронен документ Н 002 №301071 и актуализиран структуриран електронен документ U 017 №1228520 (л. 22 и сл.), като от компетентна институция на Нидерландия е посочено : период на осигурена заетост от 24.04.2024 г. до 01.11.2024 г.; причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“.

15. В рамките на тази хронологична последователност, с Разпореждане №122-00-1430-5 от 17.03.2025 г. (л. 17), на ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО, на Хаджиасанова е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 02.11.2024 г. до 01.03.2025 г.(четири месеца) в размер на 18,00лв. дневно.

Съображенията за това са, че доколкото причината за прекратяване на последната трудова заетост не попада в останалите изчерпателно посочени основания в т. 7.1 от СЕД U 017 №1228520, то следва да се приеме, че случаят попада в хипотезата на чл. 546, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.

16. По повод подадена жалба от Хаджиасанова, с процесното срещу Решение № 10120-12-176#1 от 30.04.2025 г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане №122-00-1430-5 от 17.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица.

Аргументите това да бъде сторено са идентични с тези, изложени в потвърденото разпореждане. Решаващия административен орган се е позовал на чл. 54б, ал. 3, от КСО и е приел, че като е съобразил получения официален удостоверителен документ, в случая структуриран електронен документ 11017 №1228520, с който компетентната нидерландска осигурителна институция е удостоверила причина за прекратяване на трудовата заетост на Хаджиасанова - „напускане на служителя“, ръководителят на осигуряването за безработица правилно е отпуснал парично обезщетение за безработица на Д. Х. в размер на обезщетението 18.00 лв. дневно, съгласно чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване за срок от 4 месеца.

IV. За правото :

17. Съобразно чл. 5, § 1 от Регламент(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г., за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност,

документи, които са издадени от институция на държава-членка и показват положението на дадено лице за целите на прилагането на основния регламент и на регламента по прилагане, и подкрепящите доказателства, въз основа на които са издадени документите, се приемат от институциите на останалите държави-членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата-членка, в която са били издадени.

18. Действително, в случая няма данни, приложените по преписката структурирани електронни документи U017 № 1228520(л. 38 сл.), в който, като причина за прекратяване на заетостта е посочено – „неизвестно“ и документ U017 №1228520 (л. 22 и сл.), в който, като причина за прекратяване на заетостта е посочено – „напускане на служителя“, да са били отнемани при условията на чл. 5, § 2 от Регламент(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г.

В чл. 5, § 3 от същи Регламент(ЕО) № 987/2009 обаче е предвидено, че по силата на параграф 2 когато има съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, валидността на даден документ или подкрепящи доказателства, или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията по мястото на престой или пребиваване извършва доколкото е възможно, по искане на компетентната институция, необходимата проверка на тази информация или документ.

В случая, от компетентната администрация в България неясно защо не са били предприети, каквито и да е други действия по изясняване на причината за прекратяване на заетостта.

19. В този контекст трябва да се констатира, че в Договор за трудова заетост Етап А с клауза за прекратяване(договор за работа на повикване) от 24.04.2024 г., сключен между Flex franchise 1 BV, Noordwijkerhout, Netherlands и Хаджиасанова(л. 87), еднозначно и многократно е указ неговия срочен характер. Както се посочи в т. 7 от настоящото решение, според чл. 3 от договора, действието на същия приключва на крайната дата, без да се налага каквото и да е предизвестие. В чл. 2 от договора е уговорен срок на действие от 24.04.2024 г. до 26.05.2024 г., тоест крайната дата в случая е 26.05.2024 г.

В чл. 3 от договора е установено обаче, че „…Ако настоящият Договор за временна заетост бъде удължен мълчаливо, се приема, че това удължаване е за същия срок и при същите условия, както тези на настоящия Договор за временна заетост…“.

Посочи се в т. 11 от настоящото решение, в представената Декларация за работа от 28.02.2025 г., издадена от Flexible Human Services е удостоверено, че в периодите : от 24.04.2024 до 26.05.2024 г.; от 27.05.2024 г. до 23.06.2024 г.; от 24.06.2024 до 21.07.2024 г.; от 22.07.2024 до 18.08.2024 г.; от 19.08.2024 до 15.09.2024 г.; от 16.09.2024 до 13.10.2024 г.; от 14.10.2024 до 01.11.2024 г., Хаджиасанова е била регистрирана в тяхната организация, като служител на повикване и е работила непрекъснато като служител в компании, с които Flexible Human Services с вързана и е сключила споразумения за доставка на работна сила.

Очевидно, Договор за трудова заетост от 24.04.2024 г. е бил мълчаливо удължаван по смисъла на чл. 3 от същия, като съответния срок на действие на същия е бил в рамките на периодите в които Хаджиасанова е била заета в компании, с които Flexible Human Services с вързана. Тоест, действието на договора се счита за прекратено, с изтичането на всеки един от периодите в които Хаджиасанова е била заета, при положение, че след това не е бил мълчаливо продължаван. В този смисъл е и уговорката в чл. 4 от Договора, според която „… Следователно за срока на всяко Командироване е в сила Договор за временна заетост с клауза за прекратяване, който е подчинен на разпоредбите на настоящия договор…“.

20. Характера и същността на процесния Договор за трудова заетост от 24.04.2024 г. е ясно определен в чл. 8 от същия - „…Тъй като не се прилага продължаващо изплащане на възнаграждението и обхватът, на работа не е фиксиран, става дума за договор за работа на повикване….“. Тоест, това е така наречения гъвкав трудов договор, продължителността на действие на който се определя: според уговорения срок; от необходимостта на възложителя от наемане на работна сила; от предложението на агенцията по заетостта за извършване на определена работа, след изтичане на първоначално уговорения срок или от желанието на работника, след изтичане на първоначално уговорения срок. Във всяка една от тези хипотези, договора за временна заетост може да бъде прекратен. В случая, първоначално уговорения срок е изтекъл на 26.05.2024 г. Каза се, договора явно е бил мълчаливо продължаван за всеки един от останалите шест отделни периода от време, като след изтичане на последния период на заетост от 14.10.2024 до 01.11.2024 г., не се твърди и не се установява, на Хаджиасанова да е била предлагана нова трудова заетост, по реда на чл. 7 от Договора и тя да е отказала да приеме предложената работа. Не се твърди и не се установява Хаджиасанова, да е заявявала, че желае да бъде преустановено действието на договора или че желае да бъде предсрочно прекратена заетостта и при последния възложител в периода от 14.10.2024 до 01.11.2024 г.

В случая е видно, че е изтекъл и шестмесечния период в който принципно действат договорите за временна заетост и който е споменат в чл. 9 от договора, където впрочем изрично е уговорено, че договора няма да бъде продължаван след изтичане на уговорения срок и че с това „…се изпълнява задължението за уведомяване по член 7:668 от Гражданския кодекс. Това не важи единствено за случаите в които не по-късно от един месец преди крайната дата Работникът на временна заетост бъде информиран в писмен вид за удължаването на Договора за временна заетост и за условията, при които ще се случи това…“. Такова писмено уведомяване не се твърди и не се установява да е отправяно до Хаджиасанова.

Всички тези обстоятелства не са съобразени от административния орган при постановяване на процесното разпореждане, нито е искана допълнителна информация от компетентната администрация в Нидерландия. Това има за резултат, постановен в нарушение на материалния закон акт.

V. За разноските:

21. Констатираната основателност на жалбата, предполага на жалбоподателката да се присъдят сторените разноски по производството, които съобразно представените по делото платежни документи се установиха в размер на 745,00лв. от които 600,00 лв. адвокатско възнаграждение. Размера на възнаграждението е в рамките на обичайният размер на адвокатските възнаграждения за подобен тип правни спорове.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 10120-12-176#1 от 30.04.2025 г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт и потвърденото с него Разпореждане №122-00-1430-5 от 17.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Д. М. Х. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 02.11.2024 г. до 01.03.2025 г. в размер на 18,00лв. дневно.

ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне по заявлението на Д. М. Х. за отпускане на обезщетение за безработица, при спазване на указанията дадени в настоящото решение.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София, бул. А. Стамболийски, № 62-64, да заплати на Д. М. Х., [ЕГН], Драгиново, [улица], общ. Велинград, сумата от 745,00 (седемстотин четиридесет и пет) лева, представляваща извършени от последната разноски по производството.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.