РЕШЕНИЕ
№ 1663
гр. Пловдив, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. К.ова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20225300502471 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 204 от 01.07.2022 г., постановено по гр. д. № 2044 по описа на
РС – Асеновград за 2021 г., „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД е осъдено да
заплати на ЕТ „***“ сумата от 187,27 лева, представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване от ползването на част от коридора от сграда, собственост
на ищеца, върху която част са поставени електрически табла ТЕМО и средства за
търговско измерване на доставената електрическа енергия, която част и табла са
ползвани за доставка и измерване на електрическа енергия на клиенти от сграда с
идентификатор 00702.515.1.1 за периода от м. септември 2016 г. до м. септември 2021
г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 21.09.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 7200 лв. като
неоснователен. Със същото решение ЕТ „***“ е осъден да заплати на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД сумата от 407 лв. – разноски в
производството.
От съдебното решение недоволни са останали и двете страни, като всяка го
обжалва в неблагоприятната за нея част, съобразно наличието на правен интерес.
Ищецът ЕТ „***“ – ищец в първоинстанционното производство, обжалва
1
решението в частта, с която предявеният от него иск е отхвърлен за разликата над
уважения размер от 187,27 лв. до пълния претендиран размер от 7200 лв. Релевирани са
във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението в посочената част,
като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с
което исковата претенция да бъде уважена в цялост. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД.
Във въззивната жалба на ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД
са изложени доводи за неправилност на решението, в частта му, с която е осъден да
заплати сумата от 187,27 лв. представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване от ползването на част от коридора от сграда, собственост на ищеца, върху
която част са поставени електрически табла ТЕМО и средства за търговско измерване
на доставената електрическа енергия, която част и табла са ползвани за доставка и
измерване на електрическа енергия на клиенти от сграда с идентификатор
00702.515.1.1 за периода от м. септември 2016 г. до м. септември 2021 г. Искането до
съда е за отмяна на първоинстанционното решение в тази му част и отхвърляне на
исковата претенция като неоснователна. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
ЕТ „***“.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок, изхождат от
легитимирани страни и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явяват процесуално допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността му по изложените във въззивните жалби доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми,
като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 59 ЗЗД от ищеца ЕТ „***“ за
осъждане на ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД да заплати сумата от
7200 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването
на част от коридора от сграда, собственост на ищеца, върху която част са поставени
2
ел.табла ТЕМО и средства за търговско измерване на доставената ел.енергия, която
част и табла са ползвани за доставка и измерване на ел.енергия на клиенти от сграда с
ИД № 00702.515.1.1, за периода от месец септември 2016 г. до месец септември 2021 г.
включително, на стойност от по 120 лева месечно, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното
изплащане.
Ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна. Твърди, че
претенцията касае ползването на част от коридора на сградата, находяща се в *** с КИ
№ 00702.515.405, която сграда е в режим на етажна собственост. Твърди, че на
03.06.2013 г. ищецът по негова воля е подал молба с вх.№ 1633764 за преместване на
съществуващи съоръжения – електрически табла на определено от него място. В
конкретния случай ответникът бил само фактически изпълнител на волята на ищеца и
единствено в тази връзка е извършил действия по преместване на електрически
съоръжения, които действия не съставляват ползване без основание.
Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред
настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания
доказателствен материал пред първата инстанция.
Между ЕТ „***“ и Община Асеновград е сключен договор за замяна на
реална част от ПИ – частна общинска собственост с реална част от имот, собственост
на физическо лице. Със заповед №А-212 от 27.02.20212 г., издадена от кмета на
Асеновград е признат ищеца и Община Асеновград за собственици на УПИ ІІІ-2,4
общински в кв.80 по плана на Асеновград с кад.идентификатор № 00702.515.405 с
площ 290 кв.м., от които: 84/290 ид.ч. за ищеца и 206/290 ид.ч. за Общината.
Представено е разрешение за строеж от 15.02.2013 г., удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строеж: жил.сграда с търговска част от 2015 г. – първи етап и за
жил.сграда с търговска част - втори етап.
Между страните по делото няма спор, че ищецът е собственик на ПИ с
идентификатор № 00702.515.405, по КК на гр.Асеновград, с площ 290 кв.м., находящ
се в ***. В имота е построена жилищна сграда с идентификатор № 00702.515.405.1.
Във входа на жилищната сграда, в която се намира този обект, е монтирано
електромерно табло ТЕМО през месец юни 2013 г. и находящите се в него уреди, които
са предназначени да измерват електрическа енергия, доставяна до обекта на ищеца и
други обекти, намиращи се в жилищна сграда, построена в ПИ 00702.515.1.1.
Поставянето на тези средства за търговско измерване е извършено от ответното
дружество, по молба на ищеца от 03.06.2013 г. (за изместване на съществуващите
съоръжения на съседна съществуваща сграда, във връзка със строеж на жилищна
сграда в ПИ № 00702.515.405, която ще строи на калкан, като изместването се
налагало, тъй като съоръженията били монтирани на самия калкан на съществуваща
3
сграда и пречили).
С Решение по гр.д.№ 2089/2019 г. постановено по гр.д.№2089/2019 г. по описа
на Асеновгравдския РС, влязло в законна сила на 30.06.2021 г., съдът е осъдил
ответното дружество на основание чл.109 от ЗС, да преустанови неправомерните
действия, с които пречи на упражняване правото на собственост на ищеца върху СОС
с КИ № 00702.515.405.1.10, находящ се в сграда с ИД №00702.515.405.1,
представляващ жилище апартамент, ведно с прилежащи части 4.161 % ид.ч. от правото
на собственост върху общите части на сградата, разположена в ПИ с ИД №
00702.515.405 на ***с площ 290 кв.м., като премахне монтираните електромерни табла
и средствата за търговско измерване на абонатите от адрес: ***, ситуирани в основата в
общите части на сграда с КИ № 00702.515.405.1, разположена в ПИ с КИ №
00702.515.405 с площ 290 кв.м., находящ се в ***.
От приетите пред районния съд СТЕ се установява, че електромерните табла и
КРШ са ситуирани в отворено пространство във входа на общите части на сграда с КИ
№ 00702.515.405.1, разположена в ПИ с ИК № 00702.515.405 с площ 290 кв.м.,
находящ се в ***. Електромерно табло е поставено на фасадата на сградата и в него са
монтирани електромери за измерване на потребената електрическа енергия,
потребявана от живущи в сградата находяща се на ***. Електромерното табло е
поставено във входния коридор на сградата находяща се на *** е с размери широчина
105 см., височина 200 см. и дълбочина 25 см. В това електромерно табло са монтирани
26 монофазни електромера, които служат за измерване на потребната електрическа
енергия от живущите потребители в жилищната сграда, находяща се на ***. Това
електромерно табло заема 2625 см 2 от площта на коридора. Електромерното табло,
поставено във входния коридор на сградата находяща се на *** е с размери широчина
105 см., височина 200 см. и дълбочина 25 см. В това електромерно табло са монтирани
18 монофазни електромера и 2 трифазни електромера, които служат за измерване на
потребената електрическа енергия от живущи потребители в жилищната сграда
находяща се на ***. Това електромерно табло заема 2625 см 2 от площта на коридора.
Въпросните две електромерни табла, в които са монтирани електромери за измерване
на потребената електрическа енергия от абонати, живущи в сградата на ***, общо
заемат от коридора на сградата площ в размер на 5250 см2 или 0,525 м2. Монтираните
електромери във въпросните две електромерни табла се отчитат дистанционно, не се
налага ежемесечно посещение на представител на електроразпределителното
дружество за отчитане на показанията на електромерите. Монтирането във входния
коридор на сградата на въпросните електромерни табла не възпрепятства ползването
на коридора по предназначение и живущите в сградата могат без проблемно да се
придвижват по входният коридор на сградата. Заемането на част от коридора на
сградата за поставяне на въпросните електромерни табла би трябвало да се разглежда
като заемане на складова площ за поставяне на някакви съоръжения при положение, че
4
не е необходимо постоянно присъствие на представители на „Електроразпределение
ЮГ“ АД или периодично отчитане на показанията на електромерите на място. Според
вещото лице К.И. средния пазарен наем на частта от общата площ на заемана от
ел.таблата и разпределителния шкаф за наем е 120 лв. месечно или за процесния
период от м.09.2016 г. до м.09.2021 г. е 7320 лв. Вещото лице В.С. определя средния
пазарен наем за същия обект за процесния период на 187,27 лв.
За да уважи частично исковата претенция районният съд е приел, че е
изпълнен фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. Ищецът се легитимирал като собственик
на процесния имот, а от събраните по делото доказателства се установявало, че
ответникът е ползвал имота в процесния период, в които са поставили ел.табла с
електромери за измерване на потребената електрическа енергия от абонати, живущи в
друга сграда, като искът по чл.59 ЗЗД е основателен и следвало да бъде уважен до
размер, изчислен съгласно заключението на СТЕ изготвена от вещото лице С..
При тези данни въззивният съд намира, че така предявения иск с правна
квалификация по чл. 59 ЗЗД е неоснователен и недоказан по следните съображения.
По приложението на тази правна норма е установена трайна и
непротиворечива съдебна практика, според която при ползване на енергийни обекти и
съоръжения в тях, собственост на друго лице, за целите на преобразуването и преноса
на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, когато не е
сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 8 ЗЕ и без наличието на
друго основание, енергийното дружество следва да заплати обезщетение за ползването
на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД / Решение № 179/18.05.2011 г. по т. д. № 13/2010 г., ВКС, ІІ т. о.; Решение №
6/02.02.2015 г. по т. д. № 184/2014 г., ВКС, ІІ т. о., Решение № 291/27.02.2015 г. по гр.
д. № 4016/2014 г., ВКС, І гр. о. и др. /.
В разпоредбата на чл.59 от ЗЗД е установено задължение за всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, да върне онова, с което се е обогатил, до
размер на обедняването. Задължението по чл.59 от ЗЗД произтича от един от
основните принципи на гражданското право – за недопустимост на неоснователното
обогатяване за чужда сметка, като правото на обеднелия по чл.59 от ЗЗД да получи
това, с което друг се е обогатил за негова сметка без основание, е субсидиарно и
възниква само тогава, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити
– чл.59, ал.2 от ЗЗД. Фактическият състав, от който възниква право на вземане за
неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, включва следните
кумулативни елементи-(юридически факти), а именно: ищецът да е собственик на
вещта, вещта да се ползва от ответника, липса на правно основание за ползване на
вещта, настъпило в резултат на ползването обедняване на ищеца и обогатяване на
ответника, да не е налице друг ред, по който обеднелият да защити правата си.
Отговорността за неоснователно обогатяване, т. е. възстановяването на
неоправданото разместване на блага между правната сфера на обеднелия и на
обогатилия се, се реализира чрез заплащане на парична сума, която по аргумент от
чл.59, ал.1 от ЗЗД се определя чрез съпоставяне на две стойности – тази на
обогатяването и тази на обедняването, като обогатилият се дължи връщане на по-
малката между двете стойности. Искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД намира приложение и в
случаите, когато едно лице ползва без правно основание чужда вещ и по този начин се
5
обогатява с ползите от вещта за сметка на обедняването на собственика й. В тази
хипотеза размерът на обедняването на собственика, настъпило от ползването без
основание на неговата вещ от лице, което няма годно правно основание за това, се
определя на базата на средния пазарен наем.
С молба от 03.06.2013 г./л.64 от гр.д. №2044/21 г./ И.Т.М. е поискал от
ответното дружество средства за търговско измерване, които обслужват потребителите
в сграда, находяща се в *** да бъдат преместени на определено от него място, а
именно където се намират към настоящия момент, във връзка със строеж на жилищна
сграда в ПИ № 00702.515.405, която ще строи на калкан, като изместването се
налагало, тъй като съоръженията били монтирани на самия калкан на съществуваща
сграда и пречили. В разглеждания казус се установи, че в полза на ответника е налице
правно основание, което оправдава осъщественото от него ползване на част от
коридора от сграда, собственост на ищеца, върху която част са поставени ел.табла
ТЕМО и средства за търговско измерване на доставената ел.енергия, която част и табла
са ползвани за доставка и измерване на ел.енергия на клиенти от сграда с ИД №
00702.515.1.1, за периода от месец септември 2016 г. до месец септември 2021 г.
Настоящият съдебен състав намира, че именно тази молба изходяща от ищеца, се
определя като наличието на правно основание, което дава право на ответното
дружество да ползва тази част от коридора от сграда, собственост на ищеца, върху
която са поставени ел.табла ТЕМО и средства за търговско измерване на доставената
ел.енергия, която част и табла са ползвани за доставка и измерване на ел.енергия на
клиенти от сграда с ИД № 00702.515.1.1, за периода от месец септември 2016 г. до
месец септември 2021 г. Следователно не е осъществен фактическия състав на чл. 59,
ал. 1 ЗЗД. Поради това така предявения иска е неоснователен и недоказан и като такъв
следва да се отхвърли изцяло.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37
ЗПрП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, с оглед конкретната фактическа и правна сложност,
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на минимума от 100 лева.
Следва да се присъдят и изцяло разноските, които ответникът е направил пред
първоинстанционния съда, а именно още 52 лева. Така общия размер на разноските е
152 лева.
Несъвпадането на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд налагат решението да бъде отменено в обжалвата му част, като вместо него се
постанови друго, с което да бъде изцяло отхвърлен предявения иск с правно основание
чл. 59 ЗЗД за сумата от 187,27 лева, ведно със законната лихва върху посочената по-
горе сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
й заплащане, като неоснователен и недоказан.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Решение № 204, постановено на 01.07.2022 г. по гр. дело №
2044/2021 г. по описа на Асеновградския районен съд, в частта, в която е осъдено
„ЕЛЕКТРОРАЗПЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление
***, да заплати на ЕТ „***“, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 187,27 лева (сто осемдесет и седем лева и двадесет и седем стотинки) -главница,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на част от
коридора от сграда, собственост на ищеца, върху която част са поставени ел.табла
ТЕМО и средства за търговско измерване на доставената ел.енергия, която част и табла
са ползвани за доставка и измерване на ел.енергия на клиенти от сграда с ИД №
00702.515.1.1, за периода от месец септември 2016 г. до месец септември 2021 г.
включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „***“, ЕИК ***със седалище и адрес на
управление ***, иск за осъждане на „ЕЛЕКТРОРАЗПЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК
***със седалище и адрес на управление ***, да му заплати сумата от 187.27 лева (сто
осемдесет и седем лева и двадесет и седем стотинки)- главница, представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на част от коридора от
сграда, собственост на ищеца, върху която част са поставени ел.табла ТЕМО и
средства за търговско измерване на доставената ел.енергия, която част и табла са
ползвани за доставка и измерване на ел.енергия на клиенти от сграда с ИД №
00702.515.1.1, за периода от месец септември 2016 г. до месец септември 2021 г.
включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 204, постановено на 01.07.2022 г. по гр. дело №
2044/2021 г. по описа на Асеновградския районен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА ЕТ „***“, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя И. Т.М., да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ“ ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** сумата от 152 лева /сто
петдесет и два лева/ - разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7