№ 216
гр. Плевен, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:И. Н. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. И.
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20224400600724 по описа за 2022 година
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от адвокат А. К., защитник на подсъдимия П. С.
Г., подадена срещу присъда № 19 от 08.08.2022 г., постановена по нчхд №
118/2021 г. по описа на Районен съд-Левски.
С обжалваната присъда Районният съд-Левски е признал подсъдимия П.
С. Г. за виновен в това, че на 14.03.2021 г. в град Левски, Плевенска област,
причинил на П. И. Г. от същия град лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 НК, престъпление
по чл. 130, ал. 1 НК, но на основание чл. 78а НК го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в
размер на 1000 лева.
На основание чл. 45 ЗЗД съдът е осъдил подсъдимия да заплати на П. И.
Г. сумата от 2000 лева, за претърпените в резултат на извършеното
престъпление неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от
14.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът е осъдил подсъдимия П. С. Г. да заплати държавна такса върху
1
уважения размер на граждански иск в размер на 80 лева, както и направените
по делото разноски в размер на 297,69 лева.
Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на П. И. Г. направените от нея
разноски по делото в размер на 1072 лева.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на постановената присъда и за допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила. Прави се искане за отмяна
на присъдата и за постановяване на нова, оправдателна присъда, а
алтернативно – за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново
разглеждане на първоинстанционния съд.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание от процесуалния
представител на въззивния жалбоподател П. С. Г., адвокат А. К..
Процесуалният представител на заинтересованата страна П. И. Г.,
адвокат Х. К., изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид, оплакванията, съдържащи
се в жалбата, становищата на страните и след като провери изцяло
правилността на постановената присъда, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и отговаря на
изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е основателна. При постановяване
на атакуваната присъда решаващият съд е допуснал отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Поради това
постановената присъда следва да бъде изцяло отменена, а делото да се
върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Районният съд-Левски е приел, че на 14.03.2021 г. частният тъжител П.
Г. излязла заедно със съпруга си и дъщеря си пред дома си, за да помете
пространството пред къщата. Малко по-късно съседът й – подсъдимият П. Г.,
който живее срещу дома на Г., излязъл от автосервиза, отишъл при тях и им
направил забележка, че изхвърлят боклука си в неговия двор. Между двете
семейства възникнал спор. Подсъдимият издърпал метлата от тъжителката и
2
започнал да й нанася удари по тялото. Това довело до намесата на съпруга на
Г.. Дъщерята на частния тъжител се обадила на телефон 112. Пристигнала
полиция и екип на Спешна помощ. П. Г. била откарана с линейка в Бърза
помощ, а по-късно била посетена от полицейски служители, но тъй като не
била в състояние да пише, показания дала по-късно.
От назначената по делото съдебномедицинска експертиза съдът е приел,
че на Г. били причинени натъртване с оток в дясната челна окосмена област
на главата, натъртване с разкъсно-контузна рана на челото вдясно, оток и
кръвонасядане на десните клепачи, кръвонасядане по гърдите вляво, оток в
областта на дясната китка. Уврежданията са в резултат на тъпи травми, може
да са причинени при удари с дръжка на метла и са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и болки и страдания.
Описаната фактическа обстановка съдът е приел за установена и
доказана, съобразявайки се с показанията на разпитаните свидетели Д. Г., Д.
Г., С. С., И. П., както и със заключението на вещото лице д-р С. Д. К..
Основният съд е изключил от доказателствената съвкупност
обясненията на подсъдимия П. Г., както и свидетелските показания на С. П.а
Г.а и С. С. Г.а, тъй като „са в противоречие с показанията на свидетеля И. П. и
на останалите свидетели.
За да стигне до решаващия извод за виновност на подсъдимия П. С. Г.,
контролираният съд се е позовал на свидетелските показания на Д. Г. и Д. Г.,
които е възприел изцяло и безкритично, без да се съобрази, че тези свидетели
– като близки на частния тъжител, са заинтересовани от изхода на делото.
Съгласно разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 и член 305,
ал. 3 НПК, съдът е длъжен да направи внимателна проверка на всички
събрани доказателства, едва след което да вземе решението си по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Освен това в мотивите
следва да посочи какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на
кои доказателства, след което въз основа на анализа на фактите по делото да
посочи какви са правните съображения при решаване на въпросите по чл.
301, ал. 1 НПК. В мотивите на обжалваната присъда това не е сторено. На
първо място, районният съд не е изложил никакви съждения относно
обстоятелствата /фактическата обстановка/ по делото. Изтъкнал е единствено,
3
че между семействата на частния тъжител и на подсъдимия „възникнал спор“,
без да посочи как и защо е възникнал, кой го е предизвикал, кой от
присъстващите какви действия е извършил, по какъв начин са получени
телесните увреждания на подсъдимия и кой е техният автор.
На второ място, вместо анализ на доказателствените материали съдът е
извършил преразказ на свидетелските показания.
На трето място, в мотивите липсва собствената /на съда/ правна оценка
на деянието на подсъдимия, макар че това е логична последица от липсата на
становище по фактическата страна на делото.
При постановяване на присъдата първостепенният съд е възприел
подход, който е довел – наред с неспазване на посочените по-горе
процесуални изисквания, и до ограничаване на правото на защита на
въззивния жалбоподател. В конкретния случай са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, свързани с формирането на
вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, неправилна оценка и
игнориране на част от доказателствата.
Както вече бе посочено по-горе, за да стигне до решаващия извод, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, основният съд е приел с доверие
показанията на свидетелите Д. Г. и Д. Г.. В същото време не е направил пълно
съпоставяне на тези свидетелски показания с останалите гласни доказателства
по делото, с което е нарушил изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК. Игнорирал е
изцяло свидетелските показания на С. Г.а, С. Г.а и Д. Д., както и обясненията
на подсъдимия, а отчасти и показанията на свид. И. П., чрез които са
установени фактически данни в подкрепа на защитната теза и които са
свързани с обстоятелствата по делото. По същия начин съдът е процедирал и
с приложеното в делото медицинско удостоверение за пред съда № 90/2021 г.
и допълнението към него.
Едностранчивото кредитиране на доказателствата, при наличието на
съществени противоречия в тях, е нарушило принципа на разкрИ.е на
обективната истина, задължение на съда по чл. 13 и чл. 14 НПК. Съдилищата
по фактите са длъжни да обсъдят защо дават вяра на едни и отхвърлят други
доказателства, тогава, когато между тях има противоречия относно главните
факти по делото. При установено противоречие в доказателствените
4
материали няма пречка съдът да кредитира едни от тях и да отхвърли други.
Той обаче е длъжен да се мотивира. Смисълът на мотивирането е да
предостави на спорещите страни защита срещу произволни съдебни решения,
които биха могли в сериозна степен да накърнят интересите им.
В конкретната ситуация изходът на делото е зависел от анализа на
гласните доказателствени средства. Въпросът кои от тях да се възприемат
като достоверни, трябва да се решава на основата както на вътрешната им
логичност и последователност, така и на точното им съпоставяне едно с
друго. При това съжденията на съда следва да бъдат материализирани в
мотивите на съдебния акт, а в разглеждания случай това не е сторено.
Контролираният съд се е задоволил да отхвърли показанията на посочените
от подсъдимия свидетели със съображението, че те противоречат на
показанията на останалите свидетели. Това обаче не е дължимият от закона
мотив, тъй като на същото основание могат да бъдат отхвърлени и
показанията на свидетелите, посочени от частния тъжител.
Първоинстанционният съд е извършил игнориране и изопачаване на
част от доказателствата. Частичното или цялостно игнориране, превратното
тълкуване и изопачаване на доказателства е в разрез с нормата на чл. 107, ал.
5 НПК и всякога накърнява процесуалните права на страната, която представя
или ползва посочения кръг от доказателства, както това е и в разглеждания
случай. В този смисъл е и константната практика на ВКС по наказателни дела,
например решение № 612 от 21.02.2002 г., по н. д. № 468/2002 г., ІІ н. о.
По конкретното дело е нарушено началото на оценка на
доказателствения материал по вътрешно убеждение, закрепено в чл. 14 НПК,
съгласно което съдът взема решенията си по вътрешно убеждение, основано
на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото, като се ръководи от закона.Правилността на вътрешното убеждение
има две страни: формална и по същество. От формална гледна точка
вътрешното убеждение е правилно, когато при неговото изграждане са
спазени съответните процесуални правила /изследвани са всички
обстоятелства, които имат съществено значение за правилното решаване на
делото, изводите на съда се основават на всички доказателствени източници, а
не само на някои от тях, като други са игнорирани, мотивите са пълни, ясни и
безпротиворечиви и т.н./ В разглеждания случай са нарушени процесуалните
5
правила, които гарантират правилността на съдийското убеждение от
формална страна. Нарушено е и изискването за мотивиране на вътрешното
убеждение на съда /чл. 34 НПК/. От мотивите на обжалваната присъда не
става ясно и защо не се възприемат доводите на подсъдимия, а липсата на
отговор на възраженията му съществено нарушава нормата на чл. 305, ал. 3
НПК и по същество представлява липса на мотиви. Допуснатото нарушение
препятства извършването не само на въззивна проверка на съдебния акт, но се
отразява съществено и върху ефективното упражняване на правото на защита
на П. С. Г..
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, във връзка с
чл. 335, ал. 2 НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО присъда № 19 от 08.08.2022 г., постановена по
нчхд № 118/2021 г. по описа на Районен съд-Левски и ВРЪЩА делото за
ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6