Решение по дело №459/2022 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 март 2023 г. (в сила от 1 март 2023 г.)
Съдия: Светлана Костадинова Драгоманска
Дело: 20227220700459
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е  № 46

 

гр. Сливен 01.03.2023 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  СЛИВЕН, в публично заседание на тринадесети февруари,  две  хиляди  двадесет и трета година,  в  състав:

                   

                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Драгоманска адм. дело № 459/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211, изр. 1, пр. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба от А.Д.С., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. М.К. ***, подадена против Заповед № 1670з-296 от 28.11.2022 г., издадена от Началник РУ – С. към ОД на МВР- С., с която на оспорващия е н. д. н. "п." за с. от ш. м.

В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон, постановена при съществени нарушения на административно производствените правила, в несъответствие с целта на закона и неспазване на установената форма. Твърди, че неправилно му е била ангажирана д. о., тъй като преценката за извършено нарушение е направена само и единствено по твърденията на м. Х. К., който без нужната компетенция го задължава да свали цветното фолио по прозорците, без да има нужната квалификация и уред за измерване на пропускливостта /лазерен спектрометър/, да не е по-голяма от 75% - правило № 43 на Икономическата комисия на Европа. Позовава се на разпоредбата на чл. 105, ал.1 от ЗДвП, като счита, че следва да се направи разграничение дали се касае до ограничаване на видимостта или до намаляване на прозрачността на челното стъкло и страничните стъкла на автомобила. Сочи, че в с. „ПП“ при ОДМВР С. е б. ц. и никой не е знаел, че е с. на МВР. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с адв. К., който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Административният орган, редовно призован се представлява от гл. юрис. К. Б., която изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Административен съд Сливен, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Оспорващият А.Д.С. е с. в МВР от ***. Към датата на издаване на оспорената заповед е м. и. – с. п. в г. „О. н. о. р.", с. „О. п." в РУ-С. при ОДМВР-С.  

Със Заповед № 1670з-200 от 18.07.2022 г. на Началник РУ – С., издадена на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 54 от ЗМВР е разпоредено извършване на проверка за изясняване на постъпили предварителни данни, съдържащи се в докладна записка с рег. № 804р-3618/07.07.2022 г., за допуснати нарушения на с. д. по смисъла на чл. 194, ал. 2 т. 4 от ЗМВР - Неспазване на правилата на Етичния кодекс за п. на д. с. в МВР, свързани с н. на: т. 20. -,,Д. с. насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си"; т. 28. - ,Д. с. независимо от з. д. в качеството си на участник в пътното движение се подчинява: а). - „на нормативно определените пpaвила за движение по пътищата в Република България; - „Етичния кодекс за п. на с. в МВР", за което съгласно чл. 200, ал. 1 т. 12 от ЗМВР - за „нарушаване на етичните правила за п. на д. с. в МВР се предвижда налагане на д. н. „п.“ за срок от ш. м. до е. г., както и за н. на т. 3 от разпореждане на директор ОДМВР-С. peг. № 343р-5887/28.04.2022 г. ,,да не се допуска управление на моторни превозни средства със стъкла с ограничена видимост, в нарушение на разпоредбите на чл. 105 от ЗДвП на МПС, п. и у. от с.", което е д. н. по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 - предл. последно от ЗМВР - „неизпълнение на разпорежданията на преките ръководители", съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. последно - „неизпълнение на заповеди и разпореждания на преките ръководители", за което е предвидено налагане на д. н. „п." за срок от ш. м. до е. г. Със заповедта е определена комисия, която да извърши проверката и да изготви писмена справка за резултата в срок до 19.09.2022 г. /л. 10-11/ Оспорващият е запознат с горепосочената заповед на 22.07.2022 г.

Определената комисия е извършила възложената проверка, по време на която са анализирани постъпилите предварителни данни за д. н.

В образуваното д. п. са дадени писмени обяснения от оспорващия – Рег. № 1670р-27831 от 07.11.2022 г., приети от  Началника на РУ - – С., на 07.11.2022 г. В писмените си обяснения оспорващият е посочил, че: през месец МАЙ 2021 г. е закупил лек автомобил „Мерцедес" модел „Е 350" 4-матик, внесен от ***, чрез фирма; регистрирал го в с. „П. п." при ОДМВР-С. с peг. № ********; автомобилът бил внесен с поставено фолио на предните и задните странични стъкла и така бил регистриран; от тогава до месец юли 2022 г. го управлявал в това състояние; след като бил запознат с разпореждане на Директора на ОДМВР С. рег. № 343р-5887/28.04.2022 г.,  че трябва да спазва ЗДвП и не трябва да управлява МПС със затъмнени стъкла, престанал да управлява автомобила и го прибрал в гараж; през м. юли 2022 г. решил да го пререгистрира, тъй като харесвал рег. табели с поредни цифри; разбрал, че рег. номер ********, който харесвал е свободен и наближава да бъде вкаран в употреба; потърсил компетентно лице, което да свали фолиото от предните странични стъкла на вратите, но нямало часове в автосервиза през следващите две седмици; на 06.07.2022 г. с приятели отишъл в с. „ПП“ ц. да пререгистрира автомобила, като свалил предните странични стъкла, така че да не се вижда, че са затъмнени; след като попълнил документите и отишъл при т. – Х. К., същият му заявил, че няма да регистрира автомобила, съгласно разпореждане на и. И. М., докато не се премахне фолиото; К. му предложил да му помогне да свалят фолиото, тъй като ако това не стане днес, има вероятност да изгуби искания рег. номер; с макетно ножче, на място, Х. К. успял да свали фолиото от стъклата на предните врати и сенна лента на предното панорамно стъкло и така успял да пререгистрира автомобила. Категорично заявява, че не е влизал в пререкания със с. от с. „ПП“.

За резултата от извършената проверка Комисията е изготвила Справка УРИ 1670р-29096 от 18.11.2022 г. до Началника на РУ - С. В Справката е констатирано, че: на 06.07.2022 г., м. и. А.Д.С. е управлявал личния си лек автомобил „Мерцедес" с peг. № ********, с поставено затъмняващо фолио върху стъклата на предните странични врати и пристигнал с него в с. „П. п." – С., с цел пререгистрация на същия и лично го е вкарал в халето за технически прегледи в посоченото състояние, като с тези свои действия п. с. А.Д.С. е и. д. н., изразяващо се в н. на т. 3 от разпореждане на директор ОДМВР-С. peг. № 343 р-5887/28.04.2022 г. „да не се допуска управление на моторни превозни средства със стъкла с ограничена видимост ", в нарушение на разпоредбите на чл. 105 от ЗДвП. В справката е предложено на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 предл. последно от ЗМВР - „неизпълнение на разпорежданията на преките ръководители ", на м. и. А.Д.С. да бъде н. д. н. съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 предл. последно от ЗМВР - „неизпълнение на заповеди и разпореждания на преките ръководители", д. н. „п. за с. от ш. м.". По отношение постъпилите предварителни данни, за д. н., свързано с н. правилата на „Етичния кодекс за п. на д. с. в МВР" от страна на с. п. А.Д.С., което е н. на с. д. по смисъла на чл. 194, ал. 2 т. 4 от ЗМВР, предвид липсата на надеждни свидетели и доказателства по случая, е предложено да не се търси д. о. на с.

На 22.11.2022 г. оспорващият е запознат с горепосочената справка и е уведомен за правото му в 24-часов срок да даде допълнителни обяснения или възражения. В определения срок не са депозирани такива.

Началникът на РУ – С. е запознат с горепосочената справка и със събраните материали на 24.11.2022 г.

На 24.11.2022г. от Комисията до Началника на РУ – С. с вх. № УРИ 1670р-29505 е изразено становище за наличие на основание за реализиране на д. о. на м. и. С., като му се н. д. н. „п. за с. от ш. м. Началникът на РУ – С., е запознат със становището на 24.11.2022 г.

Н. орган – Началникът на РУ – С., след като се е запознал с материалите по извършената проверка и с писмените обяснения на С., и е приел, че м. и. С. е и. д. н., е издал оспорената Заповед № 1670з-296 от 28.11.2022 г. С нея, на основание чл. 204, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т.1 , предл. последно от ЗМВР, на оспорващия С. е н. д. н. „п.” за с. от ш. м. За да н. д. н., н. орган е приел за безспорно установено, че м. и. А.Д.С. – с. п. в г. „О. н. о. р.", с., „О. п." в РУ-С. при ОДМВР-С., е и. вмененото му н., като на 06.07.2022 г., м. и. А.Д.С. е управлявал личния си лек автомобил „Мерцедес" с peг. № ******** с поставено затъмняващо фолио върху стъклата на предните странични врати и пристигнал с него в с. „П. п." – С., с цел пререгистрация на същия и лично го е вкарал в халето за технически прегледи в посоченото състояние. Въз основа на приетото за установено, н. орган е направил изводи, че с тези свои действия и поведение, п. с. А.Д.С. в. е и. д. н., н. т. 3 от разпореждане на директор ОДМВР-С. рег. № 343р-5887/28.04.2022 г. „да не се допуска управление на моторни превозни средства със стъкла с ограничена видимост " - в нарушение на разпоредбите на чл. 105 от ЗДвП, което е н. на с. д. по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 предл. последно от ЗМВР - „неизпълнение на разпорежданията на преките ръководители", съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 предл. последно от ЗМВР - „неизпълнение на заповеди и разпореждания на преките ръководители ", за което е предвидено н. на д. н. „п." за с. от ш. м. до е. г.

При определяне вида и размера на наказанието, н. орган, след като е изложил мотиви, че е взел предвид: тежестта на нарушението; /с ниска степен на обществена опасност/, настъпилите от него последици /няма настъпили вредни последици/, обстоятелствата, при които е извършено деянието, формата на вината - /деянието е извършено виновно - умишлено/ и цялостното поведение на с. А.Д.С., че за в. на с. му в МВР, с. н. н. н., а е н. м., за постигане целта на закона, при спазване принципа на съразмерност е счел, че н. „п.“, н. за с. от ш. м. ще съответства на тежестта на и. от м. и. С. д. н.

Оспорената заповед е връчена на оспорващия на 30.11.2022 г. Жалбата срещу заповедта е подадена чрез административния орган на 06.12.2022 г. с вх. № 167000-6735.

По делото е приета административната преписка по издаване на оспорената заповед, съдържаща дадените сведения от с. при с. „ПП“ – С.,  разпореждане на директор ОДМВР-С. рег. № 343р-5887/28.04.2022 г., ведно с Протокол рег. № 1670р-10856 от 28.04.2022 г. относно запознаване на с. от г. „О. н. о. р.“ при РУ С.; писмени сведения от и. И. И. с приложени към тях копия от служебни документи, свързани с първоначалната регистрация на личния автомобил на А.С. – заявление, Протокол за преглед за техническа изправност, СРМПС, издадено от ***, Удостоверение.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. На оспорващия, който е м. и. – с. п. в г. „О. н. о. р.“, с. „О. п." в РУ – С. при ОДМВР – С., е н. н. „п.”, определено в нормата на чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, със заповед, издадена от Началника на РУ – С. при ОД на МВР– С. На основание чл. 204, т. 4 от ЗМВР, н. по чл. 197, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗМВР се налагат със заповеди от служители на висши ръководни и ръководни длъжности, какъвто в разглеждания случай е Началникът на РУ–  С. при ОД на МВР – С.

Спазена е установената форма – заповедта е писмена, с посочване на фактическите и правни основания за издаването й. Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити. Описани са извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, включително и чрез препращане към изготвените от комисията справки и становища, в които се съдържа детайлизирано описание на констатираните и релевантни за случая факти и обстоятелства и са направени съответните фактически изводи.

При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата по н. на д. н., уредена в Глава осма от ЗМВР. Д. н. орган е изпълнил законово вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди н. на д. н. да приеме писмените обяснения на д. с. На оспорващия е била предоставена възможност да се запознае с материалите по д. п., както и да представи допълнителни обяснения или възражения. Н. орган е изпълнил и задължението си по чл. 206, ал. 4 от ЗМВР да събере и оцени всички доказателства. Д. н. е н. в срока по чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. 

Следователно оспореният административен акт е издаден при наличие на компетентност, в установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Относно материалната законосъобразност съдът счита, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с. е осъществил описаното в заповедта и в изготвената справка д. н., а именно н. на р. на п. р., изразяващо се в н. на т. 3 от разпореждане на директора на ОДМВР С. peг. № 343р-5887/28.04.2022 г. - да не се допуска от с. на с. з. на ОДМВР С. управление на ползвани и управлявани от тях МПС със стъкла с ограничена видимост, в нарушение на разпоредбите на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. Видно от протокол peг. № 1670р-10856/28.04.2022 г. А.С. е запознат с разпореждането срещу подпис.

Не се спори, че жалбоподателят на 06.07.2022 г. е поискал извършване на административна услуга „промяна на регистрационен номер" на притежавания от него л.а. Мерцедес Е 350 4 матик и на 06.07.2022 г. и лично е управлявал и представил същия в с. „П. п." при ОДМВР С.. От дадените обяснения от жалбоподателя и сведенията от с. в с. „ПП“ се установява, че на стъклата на предните странични врати на МПС е било поставено тъмно фолио, а на предното панорамно стъкло, в горната му част затъмняваща лента.

Разпоредбата на чл. 105, ал.1 от ЗДвП съдържа забрана за ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Алинея 3 сочи, че намаляването на прозрачността е допустимо само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата мисия за Европа на Организацията на обединените нации (Правило № 43). Въведената с обсъжданата законова разпоредба забрана има за цел да гарантира установената от производителите и от нормативните актове видимост на водача през стъклата на моторното превозно средство и свойствата на стъклата, които са преценени при точно установен от производителя начин на ползване. Изискванията към моторните превозни средства са въведени с оглед на посочената в чл. 1, ал. 2 ЗДвП цел - да бъдат запазени живота и здравето на участниците в движението, да бъде улеснено тяхното предвижване и да бъде опазено имуществото. В съответствие с тази цел е и законовото изискване по пътя да се движат само технически изправни превозни средства - чл. 139, ал. 1 ЗДвП. А съгласно чл. 9 ППЗДвП се разрешава движението само на пътни превозни средства, които отговарят на определените от производителя изисквания за експлоатация, както и на нормативно установените такива.

Видимост, за целите на Закона за движението по пътищата, е възможността на водача да вижда достатъчно ясно и добре, за да може да управлява превозното средство по безопасен начин. Това значи, че превозното средство само по себе си трябва да създава възможно най-благоприятните условия на водача за неговата видимост. Съгласно легалното определение на § 6, т. 55 от ДР на ЗДвП, "намалена видимост" е налице при здрач, мъгла, валеж, запрашеност, задименост и други подобни. А съгласно § 6, т. 56 от ДР на ЗДвП "ограничена видимост" е налице при стръмнини, завои и други препятствия, които пречат на видимостта. Дадените от законодателя специални дефиниции на употребите в закона понятия сочат, че за целите на този закон законодателят разграничава двете понятия, като разграничителният критерий е характера на причината, водеща до видимост, различна от изискваната. При намалена видимост, видно от дефиницията, става въпрос за физични явления - здрач, мъгла, валеж, задименост, докато при ограничената видимост става въпрос за материални обекти, които влияят на видимостта - стръмнини, завои, други препятствия. Следователно тези понятия са относими за фактори, които са външни за моторното превозно средство. В хипотезата на чл. 105, ал. 1 ЗДвП законодателят има предвид фактори, които са свързани със самото превозно средство, защото ограничаването е през стъклата. В този случай той не е разграничил хипотези на ограничена и намалена видимост, а с оглед на обективните възможности за въздействие върху стъклата, които водят до намаляване на видимостта, е забранил ограничаването на видимостта по какъвто и да е начин, в т. ч. и чрез намаляване на прозрачността на стъклата независимо от начина, по който е постигнато.

 Жалбоподателят счита, че неправилно му е била а. д. о., тъй като преценката за извършено нарушение е направена само и единствено по твърденията на м. Х. К., който без нужната компетенция го задължава да свали цветното фолио по прозорците, без да има нужната квалификация и уред за измерване на пропускливостта /лазерен спектрометър/, да е не е по-голяма от 75% - позовавайки се на правило № 43 на Икономическата комисия за Европа.

Това възражение, съдът намира за неоснователно, поради следното : Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН "Единни технически предписания за одобряване на материалите за безопасно остъкляване и техния монтаж на превозните средства“ е включено в Спогодбата за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства.

България е подписала, ратифицирала и публикувала Спогодба за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и на условия за взаимно признаване на одобренията, издавани на основата на тези предписания. С присъединяване към спогодбата РБългария е приела и Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организациите на обединените нации " Единни технически предписания за одобряване на материалите за безопасно остъкляване и техния монтаж на превозните средства“ /https://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2014:042:0001:0126:BG:PDF/, установяващо изисквания, касаещи дейността на производителите на стъкла на автомобили. Този извод следва от т.1.1 от правилото "Област на приложение", съгласно която правилото се отнася до безопасните стъкла и материалите за остъкляване, предназначени за монтиране като предни стъкла или друг вид стъкла в превозните средства, от т.3.1 от правилото, съгласно която заявлението за одобрение на тип стъкла се подава от производителя или от негов надлежно упълномощен представител в държавата, в която се подава заявлението, от т. 6 от правилото "Общи изисквания" към всички стъкла, в това число и тези, предназначени за производство на предни стъкла, от т.10 "Съответствие на производството" и следващите и т.11 "Санкции при несъответствие на производството" и следващите. Следователно, разпоредбите, съдържащи се в правилото създават задължения за производителите на автомобилни стъкла да съобразяват установените в тях изисквания при извършване на дейността им. Съгласно т.9.1.4 от правилото, нормалната светлопропускливост се измерва в съответствие с точка 9.1.2 от настоящото приложение и резултатите се документират. При предни стъкла тя не трябва да бъде по-малка от 70 %. Изискванията за стъкла, различни от предни стъкла, са определени в приложение 21. Въведеното изискване е за допустимо намаляване прозрачността на предните странични стъкла на автомобилите при тяхното производство, при това в границите на стойностите, посочени в правилото, т.е. нормативно допустимо е единствено фабричното им затъмняване, при това в определени стойности. Описаната релевантна нормативна уредба сочи, че тези изисквания следва да се спазват от конкретно определени субекти, а именно от производителя на безопасните стъкла, а не от служителите при регистрация на МПС.

В случая безспорно се установява, че предните странични стъкла на личния автомобил на м. и. С. са били с поставено затъмняващо фолио, а не фабрично. Това е видно и от протокол за преглед за техническа изправност на ППС от 08.06.2021 г., към заявлението за първоначалната регистрация на автомобила, където комисията е констатирала „цялост и прозрачност на обзорни стъкла". Следователно тогава, когато едно моторно превозно средство е със залепено на стъклата фолио, то обективно не отговаря на изискванията на производителя, защото фолиото не е сложено от производителя, а от собственика на превозното средство. Ако собственик на моторно превозно средство желае да постави определени допълнения на стъклото, то негова е доказателствената тежест да докаже, че тези отклонения са в съответствие със стандартизационните документи /вж. в т. см. Решение № 10583 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2017 г., VII о., Решение № 10606 от 17.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 959/2017 г., VII о., Решение № 9954 от 28.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15564/2018 г., VII о. /.

Неотносимо в конкретния случай е и обстоятелството, че при посещението си в с. „П. п." жалбоподателят не е бил с у., тъй като цитираното разпореждане предписва съблюдаване и спазване на указанията в него от всички с., които управляват МПС, без оглед на собствеността (на МВР, или частна собственост) и качеството на с. (п. или в.), което несъмнено води на извода, че п. е д. в р. в., както и и. н.

Следователно, както правилно е приел административният орган, п. с. А.Д.С. виновно е и. д. н., н. т. 3 от разпореждане на директор ОДМВР-С. рег. № 343р-5887/28.04.2022 г. „да не се допуска управление на моторни превозни средства със стъкла с ограничена видимост " - в нарушение на разпоредбите на чл. 105 от ЗДвП, което е н. на с. д. по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 предл. последно от ЗМВР - „неизпълнение на разпорежданията на преките ръководители", съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 предл. последно от ЗМВР - „неизпълнение на заповеди и разпореждания на преките ръководители ".

При така установените факти следва извод, че д. орган правилно е преценил, че това н. съставлява д. н. и че това д. н. следва да се квалифицира като неизпълнение на разпорежданията на преките ръководители. В тази връзка съдът намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие и с приложимите материалноправните разпоредби на закона и съответните подзаконови нормативни актове и не е налице основание за отмяната й по смисъла на чл. 146, т.4 от АПК. Това нарушение правилно е квалифицирано по посочения текст от административния орган и същия е н. д. н. „п.“ в предвидения минимален размер по чл. 200, ал. 2 от ЗМВР за с. от ш. м.

Оспореният административен акт съответства и на целта на закона. С издаване на оспорената заповед, постановена в д. п. се постига предвиденият от законодателя резултат – възпитателно и превантивно въздействие върху д. с.

Предвид изложеното настоящият състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което жалбата срещу оспорената заповед следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен  съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.С., ЕГН **********, подадена против Заповед № 1670з-296 от 28.11.2022 г., издадена от Началник РУ – С. към ОД на МВР- С., с която на м. и. А.Д.С. – с. п. в г. „О. н. о. р.", с. „О. п." в РУ-С. при ОДМВР-С., за д. н. по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. последно от ЗМВР - „неизпълнение разпорежданията на преките ръководители“, на основание чл.197, ал.1, т.3, чл. 200, ал.1, т.11 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР е н. д. н. „п.“ за с. от ш. м..  

Решението на основание чл. 211 от ЗМВР не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.

 

 

 

    АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: