№ 149
гр. Перник, 21.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500069 по описа за 2024 година
С Решение № 930/05.10.2023 г., постановено по гр.д. № 5446/2022 г. П. районен
съд е признал за установено на основание чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 410 от ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 258 от ЗЗД, във вр.с чл. 286, ал. 1 от ТЗ, че „АВТО
МРМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к.
Монте Карло, бл. 221, ап. Е, представлявано от А. Н. Д. дължи на „КЛИМЕКС
КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Житница, № 22А, бл. 255, вх. Д, ет. 6, ап. 18, представлявано от Я. А. П. сумата от
общо 1757.76 лв./хиляда седемстотин петдесет и седем лева и седемдесет и шест
стотинки/, представляваща неплатена цена за строително монтажни работи, извършени
на обект находящ се в гр. ***, представляващи хидравлична проба за тръбна
инсталация в размер на 124.80 лв., без ДДС, монтаж на климатични тела, като съгласно
офертата те са 6 бр. на обща стойност от 720.00 лв., без ДДС, заустване към
канализация на дренажна инсталация – климатици на обща стойност 340.00 лв., без
ДДС и въвеждане в експлоатация на отоплителна инсталация на стойност 280 лв., без
ДДС, възложени с оферта № 34 от 29.04.2021 г., подписана от страните във връзка с
Договор за възлагане на строителство от 10.05.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 18.07.2022 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД №
4072/2022г.
С решението съдът е отхвърлил иска за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 17613.77 лв., претендирана като цена на други строително
ремонтни работи по отоплителна инсталация, климатична инсталация, водопроводна
инсталация, канализационна инсталация, вентилационна инсталация, газова
инсталация както и за задължения по фактура № ********* от 09.06.2021 г., както и за
мораторна лихва в размер на 900.26 лв. за периода от 16.01.2022 г. до 18.07.2022 г.,
като неоснователен. Със същото решение съдът се е произнесъл и по разноските.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от „КЛИМЕКС
1
КОМЕРС“ ЕООД, чрез адв. И. Р., с която се обжалва първоинстанционното решение в
частта, в която е отхвърлен предявения иск от „Климекс Комерс" ЕООД за осъждане на
„Авто МРМ" ЕООД за разликата над сумата от 1757.76 лева до пълния предявен
размер от 17613.77 лв., претендирана като цена на други строително ремонтни работи
по отоплителна инсталация, климатична инсталация, водопроводна инсталация,
канализационна инсталация, вентилационна инсталация, газова инсталация както и за
задължения по фактура № ********* от 09.06.2021 г., както и за мораторна лихва в
размер на 900.26 лв. за периода от 16.01.2022 г. до 18.07.2022 г., като неоснователен,
както и в частта за разноските. Сочи, че решението в атакуваните му части е
неправилно, като намира, че същото е постановено в разрез с материалния и
процесуалния закон, както и при необсъждане на релевантни за процеса аргументи,
събрани писмени и гласни доказателства. Намира, че от приетите по делото
доказателства се установява, че първоначално е договорено извършването на подово
отопление, в последствие, изграждане на цялостна отоплителна инсталация. Счита, че
предявената претенция не следва да бъде разглеждана като общ договор, както
решаващият съд имплицитно е тълкувал, а точно обратното - като отделни възлагания
по отделни CMP-та. В продължение се сочи, че за установяване на твърдението, че
описаните в исковата молба дейности са му възлагани ищецът е представил оферта изх.
№ 34/20.04.2021 г./стр. 107/ - Климатични, вентилационни, отоплителни и В и К
съоръжения. Газови инсталации, предмет: Монтаж на отоплителна вентилационна и
VRF инсталация, като същата е подписана от страните. Допълва, че видно от нея е, че е
уговорено извършването на монтажни дейности - отопление, както следва:
хидравлична проба на тръбна инсталация, монтаж на съоръжения на котелно,
окомплектоване и монтаж на лира, монтаж на вентилационна камера, пуск,
обезвъздушаване и въвеждане в експлоатация на газов котел и инсталации,
окомплектоване на монтаж и колекторна кутия, хидравлична проба на тръбна мрежа,
обезвъздушаване/вакумиране, зареждане с фреон и въвеждане в експлоатация на VFR
инсталация, всичко на обща стойност 4804.80 лв. и извършване на монтажни дейности
- климатична инсталация, както следва: монтаж на термопомпен агрегат/с направа на
монтажна стойка и подложен бетон/, монтаж на вътрешно тяло, монтаж на
разпределител за фреон, монтаж на стаен термостат, монтаж на медни тръби и
изолации, монтаж на комуникационен кабел, хидравлична проба на тръбна мрежа със
сух азот, направа и заустване към канализация на дренажна инсталация, пуск,
обезвъздушаване и въвеждане в експлоатация на климатична инсталация, всичко на
стойност 3152.74 лв. Общата стойност на дейностите е 7957.54 лв. без ДДС. По
подробно изложени аргументи се сочи, че е налице очевидно разминаване между
наличните по делото доказателства и установеното от първоинстанционния състав.
Намира, че крайният извод на съда не кореспондира с установеното в хода на процеса.
С жалбата се навеждат твърдения, че в първоинстанционното производство ищцовото
дружество е доказало при пълно и главно доказване претенцията за заплащане на
дължимите договорени извършени CMP-та за „АВТО МРМ" ЕООД, които са приети.
Намира всички изложени възражения от страна на ответното дружество за заплащане
на цялата сума по договора, както и за неизпълнение на договора за неоснователни,
като счита че тези твърдения не са подкрепени с доказателства по делото, а обратното,
всички събрани доказателства в съвкупност оспорват възраженията на ответника, като
излага подробни съображения в тази насока и анализира наличните по делото
доказателства. На следващо място сочи, че неправилно съдът е възприел, че не е
налице договаряне на посочените претенции от ищеца в отхвърлителната част за
климатизация и водопроводна инсталация, както и монтаж на санитарно оборудване.
2
Намира, че всички събрани по делото доказателства водят до извода, че е налице
договаряне в различен обем от посоченото. Допълва, че това от своя страна се
подкрепя и от събраните по делото гласни доказателства - разпити на свидетели, както
и от писмени доказателства, фактури, кореспонденция между страните, включително и
приетия акт обр.19 от 02.11.2021 г. Твърди, че видно от събраните по делото
доказателства, включително и за газификация на имот и подаването на газ към имота
на ответното дружество, същите са извършени след като е приет акт обр. 19, в който се
твърди от „Авто МРМ“ ЕООД, че са платили всички извършени СМР. Навеждат се
твърдения, че неправилно и в противоречие с практиката на ВКС районният съд е
приел, че договорите за СМР могат да бъдат установени с конклудентни действия, като
в подкрепа на изложените твърдения се цитира и съдебна практика. По подробно
изложени съображения се сочи, че атакуваното решение е постановено при
извършване на процесуални нарушения, изразяващо се в неизвършване на съвкупна
преценка на доказателствения материал по делото и игнориране на събраните от
първата инстанция свидетелски показания, без посочване на причината за това. Твърди
се, че от показанията на свидетелите, включително и от изслушаните заключения на
СТЕ и ССЕ, макар и част от тях оспорени, се установява, че се е наложило извършване
на други работи, извън договорените, като допълнителната работа, която е трябвало да
се извърши, е възлагана на изпълнителя от него и от ответника. Сочи за доказано в
процеса пред първата инстанция, че претендираните от ищцовото дружество СМР са
извършени на място на обекта, предмет на основния договор. Доказа се, че
извършените СМР от „Валда Инженеринг" ЕООД не отговарят нито като вид,
количество и време на претендираните от ищеца такива в настоящия процес. Моли се
съда за отмяна на атакуваното решение, в частта, в която се отхвърля иска за разликата
над 1757.76 лв. до пълния предявен размер от 17613.77 лв., претендирана като цена на
други строително ремонтни работи по отоплителна инсталация, климатична
инсталация, водопроводна инсталация, канализационна инсталация, вентилационна
инсталация, газова инсталация както и за задължения във връзка с доставки по фактура
№ ********* от 09.06.2021 г., както и за мораторна лихва в размер на 900.26 лв. за
периода от 16.01.2022 г. до 18.07.2022 г., като неоснователен, като вместо това
постановите друго решение, с което да уважите изцяло претенция в тази част,
включително за мораторни лихви и законна лихва от считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 18.07.2022 г. до окончателното
плащане. Моли, да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, като бъде установено по отношение на "АВТО МРМ" ЕООД, че
дължи на "КЛИМЕКС КОМЕРС" ЕООД, сумата над 1757 лева до пълния предявен
размер на сумата 17 613.70 лв. с включен ДДС (14 678.14 лв. без ДДС) - главница
(седемнадесет хиляди шестстотин седемдесет и осем лева и 14 ст.) дължими за
неплатени строително-монтажни работи по отоплителна инсталация, климатична
инсталация, водопроводна инсталация, канализационна инсталация, вентилационна
инсталация, газова инсталация и монтажни дейности, доставка на материали във
връзка с Договор за възлагане на строителство от 10.05.2021 г. и съгласно Приложение
№ 1 към него, за извършени монтажни дейности и материали, вложени в обект,
находящ се в гр. София, кв. Овча купел, ул. „Загребска" № 34, допълнително
възложени и извършени по оферта № 34 от 29.04.2021 г., както и доставка и монтаж на
санитария съгласно фактура № ********* от 09.06.2021 г., мораторна лихва в размер
на 900.26 лв. (деветстотин лева и двадесет и шест стотинки) лихва от 16.01.2022 г. до
18.07.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 28.06.2022 г., до изплащане на вземането, за които суми е
3
издадена Заповед за изпълнение № 2417/19.07.2022 г. по ч. гр. дело №
20221720104072/2022 г. по описа на PC-Перник, ГО, 9 състав. Прави се искане за
присъждане на сторените по делото разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от "АВТО МРМ" ЕООД, чрез
адв. М. Г., с който въззивната жалба се оспорва като се сочи, че същата е
неоснователна и недоказана. Ответното дружество намира постановеното от
първоинстанционния съд решение за правилно, законосъобразно, съобразено с
материалния и процесуалния закон. Счита, че атакуваното решение е подробно
аргументирано, мотивирано и почива на приетите по делото доказателства. Намира
направените от ищеца възражения за неоснователни като подробно се излагат
съображения в тази насока. Отбелязва, че за доказване на договори над 5000 лева са
недопустими свидетелски показания на осн. чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, поради което
счита, че доказването на уговарянето на претендираните СМР със свидетеля Ч. А. е
недопустимо. Допълва, че неговите показания не са потвърдени от нито един от
другите разпитани по делото свидетели. Оспорени са твърденията, че предявената
претенция не трябва да се разглежда като общ договор, а точно обратното, като твърди,
че договорът е само един и неговото изпълнение се състои в извършването на различни
дейности. С отговора по подробно изложени аргументи се оспорват твърденията на
ответното дружество, изложени във въззивната жалба. Допълва, че въззивникът
многократно излага неверни данни, като твърди, че дадена информация се съдържа в
даден документ, а прави прочит на документа се установява, че не е така. Намира, че от
всичко изложено се установява, че исковите претенции не са уговаряни между
страните, както неформално, така и формално, нито в договора, нито в офертата.
Подчертава, че в т. 4 на сключения между страните договор изрично е уговорено, че
включването на допълнителни СМР става единствено писмено, чрез уговарянето им в
анекс или споразумение към договора. Относно цитираната във въззивната жалба
съдебна практика, счита същата за неотносима към настоящия казус. Счита, че от
събраните в първоинстанционното производство доказателства по безспорен начин се
доказва, че претенциите на въззивника са неоснователни, като оспорва направените с
въззивната жалба доказателствени искания. Въз основа на подробно изложени
съображения твърди, че атакуваното решение е правилно, мотивирано и основано на
събраните по делото доказателства. Намира, че фактическата обстановка е изяснена в
цялост, като в хода на производството от страна на районния съд са обсъдени всички
събрани по делото доказателства както по отделно така и в тяхната съвкупност. Моли
се съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на първата
инстанция да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените пред
въззивната инстанция разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение.
При извършената служебна проверка, съдът установява, че подадената въззивна
жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подадена е
срещу акт подлежащ на обжалване, в законоустановения срок и от страна, която има
правен интерес от обжалването.
Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена
доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради
4
което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за
допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на
делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от
9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Досежно направеното с въззивната жалба доказателствено искане да бъде
допусната повторна/ съответно тройна СТЕ, настоящият въззивен състав намира, че с
оглед събраните по делото доказателства фактическата обстановка е напълно изяснена,
поради което направеното искане се явява неоснователно и следва да остане без
уважение, доколкото не са налице предпоставките за сочене на ново обстоятелство,
нито на ново доказателство за него, нито на допуснато от първоинстанционния съд
процесуално нарушение, поради което и не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 2 и
ал. 3 ГПК. В допълнение следва да се отбележи, че с Протоколно определение № 4344
от 20.12.2022 г. Районен съд гр. Перник е допуснал изготвянето на съдебно –
техническа експертиза. В съдебно заседание на 13.03.2023 г. съдът е приел и приложил
към делото заключение по допусната съдебно – техническа експертиза, като е
допуснал допълнителни задачи, формулирани в молба, представена от ищеца в
предходно съдебно заседание и в становище от ответната страна. В съдебно заседание
на 15.05.2023 г. съдът е приел и приложил към делото и допълнително заключение по
допусната съдебно – техническа експертиза.
Относно направеното с въззивната жалба доказателствено искане за разпит на
свидетелите Ч. А. и Т. Б., както и допускането на очна ставка между двамата,
настоящият въззивен състав счита, че същото се явява неоснователно и следва да
остане без уважение доколкото и тук не са налице предпоставките за сочене на ново
обстоятелство, нито на ново доказателство за него, нито на допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение, поради което и не са налице
предпоставките на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Следва да се отбележи, че двамата
свидетели са разпитани в производството пред първата инстанция, като свидетелските
им показания са отразени в протокол от съдебно заседание, проведено на 13.03.2023 г.,
като очната ставка е следвало да се реши пред районния съд.
Относно приложените към въззивната жалба документи, с искане същите да бъдат
приети като доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира искането за
неоснователно, поради което го оставя без уважение. Съдът намира, че приложените
документи не се явяват ново обстоятелство, нито ново доказателство за него, нито
допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, поради което и не са
налице предпоставките на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК.
Съдебният състав счита, че ищецът всъщност иска събирането на доказателства,
които е могъл да посочи в срок в първоинстанционното производство и случаят попада
в забраната но чл. 266, ал.1 ГПК. Не е допустимо и съставлява съществено нарушение
5
на процесуалното правило по чл. 266, ал. 1 ГПК, произнасянето на въззивния съд по
преклудирани възражения и събирането на доказателства, които страната е могла
своевременно да заяви и представи в първата инстанция - Решение № 199 от 01.02.2019
г. по гр. д. № 4108 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение направеното от жалбоподателя доказателствено искане да
бъде допусната повторна/ съответно тройна СТЕ.
ОСТАВЯ без уважение направеното от жалбоподателя доказателствено искане за
преразпит на свидетелите Ч. А. и Т. Б., както и допускането на очна ставка между
двамата.
ОСТАВЯ без уважение искането за събиране на приложените с въззивната жалба
писмени доказателства.
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 27.03.2024 г. 10.40
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6